Зоология

ПРЕДМЕТ И ЗАДАЧИ НА ЗООЛОГИЯ. ЗООЛОГИЧНА КЛАСИФИКАЦИЯ И НОМЕНКЛАТУРА

Зоологията е биологична наука, която изучава животинския свят. Човечеството е натрупало през многовековното си развитие огромно количество от разностранни познания за животните. Тези знания постепенно са се

ЗЗоологията е биологична наука, която изучава животинския свят. Човечеството е натрупало през многовековното си развитие огромно кол
ичество от разностранни по
знания за животните. Тези знания постепенно са се обособили в самостоятелни зоологични направления, а някои в самостоятелни дисциплини. Така зоологията се превръща в комплексна наука.
Систематикат
а на животните описва съществуващото (рецентно) и фосилното (измряло) богатство на фауната (съвкупността от животинските видове) и разработва класификация на животните според родствените им връзки.
Морфологията изучава устройството на животните и днес включва няколко самостоятелни науки: анатомия (вътрешно устройство на тялото и органи), хистология (тъканния строеж), цитология (устройство на клеткат
а), ултраморфология (субми
кроскопския строеж), ембриология (ембрионал
ното развитие). Сравнит
елната анатомия и ембриология са за общите при
нципи в строежа на живо
тните, зародишното и индивидуалното им развитие.
Физиологията на животните изсле
два жизнени
те процеси в организма им.
Гене
тиката на живот
ните изучава наследствеността и изменчивостта им.
Екология
та на животните
е наука за взаимоотношенията им с абиотичните и биотичните фактори на средата.
Етологията е за поведението на животните.
Палеозоология
та проучва
изкопаемата фауна от минали геологични периоди.
Зоогеографията изследва законо
мерностит
е Систематиката на ж
ивотните оп
исв
а съществ
уващото (рецентно
) и фосилн
от
о (измряло) бо
гатство на фауната (съвкуп
ността от ж
ивотинските видове) и разра
ботва класифик
аци
я на животн
ите според родств
ените им връзки
.
Морфологията
изучава устройството на животнит
е и днес вклю
чва няколко самостоятелни
науки: анатом
ия (вътрешно устройство на тялото и органи), хистология (тъканния строеж), цитология (устройство на клетката), ултраморфология (субмикроскопския строеж), ембриология (ембрионалното развитие). Сравнителната анатомия и ембриология са за общите принципи в строежа на животните, зародишното и индивидуалното им развитие.
Физиологията на животните изследва жизнените процеси в организма им.
Генетиката на животните изучава наследствеността и изменчивостта им.
Екологията на животните е наука за взаимоотношенията им с абиотичните и биотМорфологията изучава устройството на животните и днес включва няколко самостоятелни науки: анатомия (вътрешно устройство на тялото и органи), хистология (тъканния строеж), цитология (устройство на клетката), ултраморфология (субмикроскопския строеж), ембриология (ембрионалното развитие). Сравнителната анатомия и ембриология са за общите принципи в строежа на животните, зародишното и индивидуалното им развитие.
Физиологията на животните и
зсл
едва жизнените процеси в организма им.
Генетиката на животните изучава наследствеността и изменчивостта им.
Екологията на животните е наука за взаимоотношенията им с абиотичните и биотичните фактори на средата.
Етологията е за поведението на животните.
Палеозоологията проучва изкопаемата фауна от минали геологични периоди.
Зоогеографията изследва закономерностите в географското разпространение на животните. Земната повърхност се поделя на следните зоогеографски области:
Палеарктика – включва Европа, Африка северно от Сахара, Азия северно от Хималаите (вкл.).
Неарктика – Северна Америка. Палеарктика и Неарктика се обединяват в Холарктика.
Афротропическа – Африка южно от Сахара.
Ориенталска – Азия южно от Хималаите. Афротропическа и Ориенталска се обединяват в Палеотропическа.
Австралийска – Австралия с околните острови.
Нео
тропическа – Средна и Южна Америка.
Ант
арктическа – Антарктида.
През последния век се обособиха самостоятелни науки, които изучават определена група животни: протозоология (наука за едноклетъчните животни), хелминтология (паразитните червеи), ара
хнология (п
аяците), ентомология (насе
комит
е) и за всички групи гръбначни животни (ихтиология - за рибите, батрахология – за земноФизиологията на животните изследва жизнените процеси в организма им.
Генетиката на животните изучава наследствеността и изменчивостта им.
Екологията на животните е наука за взаимоотношенията им с абиотичните и биотични
те фактори
на средата.
Етологията е за п
оведението на жиГенетиката на животните изучава наследствеността и изменчивостта им.
Екологията на животните е наука за взаимоотношенията им с абиотичните и биотичните фактори на средата.
Етологията е за поведението на животните.
Палеозоологията проучва изкопаемата фауна от минали геол
огичЕколо
гията на животните е
наука з
а взаимоотношенията им с абио
тичните и б
иотичните фактори на ср
едата.
Етологията е за п
оведението на животните.
Палеозоо
логията
проучва изко
паемата фауна от
минали геологични перио
ди.
Зоогеогра
фията изследва закон
оме
рностите в географското р
азпространение на
животните. Земната

повърхност се поделя на следните зоогеографски области:
Палеарктика – включва Европа, Африка северЕтологията е за поведението на животнит
е.
Пал
еозоологията проучва изкопаемата фауна от минали геологични периоди.
Зооге
ог
рафията изследва закономерностите в географсПалеозоологията проучва изкопаемата ф
ауна от
минали геологични периоди.
Зоогеографията изследва закономерностите в географското разпространение на животните. Земната повърхност се поделя на следните зоогеографски области:
Палеарктика – включва Европа, Африка северно от Сахара, Азия севернЗоогеографията изследва закономерностите в географското разпространение на животн
ите. Земната повърхност се поделя на следнит
е зоогеогра
фс
ки области:
Палеарктика – включва Европа, Африка северно от Сахара, Азия северно от Хималаите (вкл.).
Неарктика – Северна Америка. Палеарктика и Неарктика се обединяват в Холарктика.
Афротропическа – Африка южно от Сахара.
Ориенталска – Азия южно от Хималаите. Афротропическа и Ориенталска се обединяват в Палеотропическа.
Австралийска – Австралия с околните острови.
Неотропическа – Средна и Южна Америка.
Антарктическа – Антарктида.
През последния век се обоПа
л
Подтип Vertebrata (Craniota) – гръбначни (черепни) животни
Клас Aves –
п
тици
Разред Falconiformes – соколоподобни
Семейство Accipitridae – ястребови
Род Buteo – мишелови
Вид Buteo buteo (Linnaeus, 1758) – обикновен мишелов
Само видовоКлас Aves – птици
Разред Falconiformes – соколоподобни
Семейство AccipРазред Falconiformes – соколоподобни
Семейство Accipitridae – ястребови
Род Buteo – мишелови
Вид Buteo buteo
(Linnaeus, 1758) – обикнов
ен мишелов
Семейство Accipitridae – ястребови
Род Buteo – мишелови
Вид Buteo buteo (Linnaeus, 1758) – обикновен мишелов
Само видовото име е с малка бРод Buteo – мишелови
Вид Buteo bute
o (Linnaeus,
1758) – обикновен мишелов
Само видВид Buteo buteo (Linnaeus, 1758) – обикновен мишелов
Само видовото име е с малка буква. Обикновения мишелов е описан първо от Линей през 1758 г., но с различно от приетото сега родово име – Falco. Затова автораСамо видовото име е с малка буква. Обикновения мишелов е описан първо от Линей през 1758 г., но с различно от приетото сега родово име – Falco. Затова автора
и годината на описване са
в скоби. У нас се срещат 2 подвида: обикно
вен кафяв мишелов Buteo
buteo buteo и обикновен ръждив мишелов Buteo
buteo vulpinus с широка
зона на хибридизация в голямата част от страната.
“Международния кодекс на зоол
огичната но
менклатура” е юридически докуме
нт, който посоч
ва основните правила и принципи за описване и използване н
а научните имен
а. Приет е през 1961 г. на 15 международен зоологически конгрес, като понастоящем е допълван и ревизиран.

ПОДЦАРСТВО ЕДНОКЛЕТЪЧНИ ЖИВО
ТНИ ИЛИ ПРО
ТОЗОИ (PROTOZOA)

Протозоите са животни, които морфологически съответстват на е
дна клетк
а, а функционално –
на самостоя
тел
ен органи
зъм. Известни са
около 70 0
00
вида, от коит
о половината са фосилни. О
битават сла
дки и солени води, почвите,
а около 1/3 о
т р
ецентните в
идове са паразити
по растения и
жи
вотни. Разли
чни са разбиранията за систематич
ното положени
е на групата и според мног
о автори те н
е са естествен таксон.
Най-общите характерни белези за едноклетъчните животни са:
1. Протозоите са в преобладаващата си част една клетка, която съдържа цитоплазма и ядро, т.е. еукариотна организация. Размерите им са между 5 и 250 µ. Обвита е с клетъчна мембрана. Рядко има колониални протозои, образувани от няколко или множество клетки.
2. Цитоплазмата има сложно устройство като се различават два сл“Международния кодекс на зоологичната номенклатура” е юридически документ, който посочва основните правила и принципи за описване и използване на научните имена. Приет е през 1961 г. на 15 международен зоологически конгрес, като понастоящем е допълван и ревизиран.

ПОДЦАРСТВО ЕДНОКЛЕТЪЧНИ ЖИВОТНИ ИЛИ ПРОТОЗОИ (PROTOZOA)

Протозоите са животни, които морфологически съответстват на една клетка, а функционално – на самостоятелен организъм. Известни са около 70 000 вида, от които половината са фосилни. Обитават сладки и солени води, почвите, а около 1/3 от рецентните
ви
дове са паразити по растения и животни. Различни са разбиранията за систематичното положение на групата и според много автори те не са естествен таксон.
Най-общите характерни белези за едноклетъчните животни са:
1. Протозоите са в преобладаващата си част една клетка, която съдържа цитоплазма и ядро, т.е. еукариотна организация. Размерите им са между 5 и 250 µ. Обвита е с клетъчна мембрана. Рядко има колониални протозои, образувани от няколко или множество клетки.
2. Цитоплазмата
ППОДЦАРСТВО ЕДНОКЛЕТЪЧНИ ЖИВОТНИ ИЛИ ПРОТОЗОИ (PROTOZOA)

Протозоите са животни, които морфологически съответстват на една клетка, а функционално – на самостоятелен организъм. Известни са около 70 000 вида, от които половин
ППротозоите са животни, които морфологически съответстват на една клетка, а функционално – на самостоятелен организъм. Извес
тни са около 70 000 вида, от които поло
вината са фосилни. Обитават сладки и солени води, почвите, а около 1/3 от рецентните видове са паразити по растения и животни. Различни са разбиранията за систематичното положение на групата и според много а
втори те не
са естествен таксон.
Най
-общи
те характерни белези за едноклетъчните животни са:
1. Протозоите са в преобладаващата си част една клетка, която съдържа цитоплазма и ядро, т.е. еукариотна организация. Размерите им са между 5 и 250 µ. Обвита е с клетъчна мембрана. Рядко има колониални протозои, образувани от няколко или множество клетк
и.
2. Цито
плазмата има сложно устройство
като се различават два слоя. Външният слой е ектоплазма, по-прозрачен и плътен, беден на клетъчни органоиди. Вътрешният слой е ентоплазма, полутечен и богат на органоиди. Наред с характерни органоиди и за многоклетъчните животни – Голджиев комплекс, митохондрии, ендоплазмена мрежа, це
нтриола и
др., тук откриваме
специфич
ни органоиди като съкратителн
а (пулсиращ
а) вакуола, кинетосома
(базално телце), цитосто
м (клетъчна уста), цитопрокт (кле
тъчен а
нус) и др. Ци
топлазмата е с д
исперсна среда от вода с
разтворени в
нея соли и дисперсна
фа
за от гигантски молекули
и белтъчни компле
кси. В нея протича
н
епрекъснат процес на обратима желатинизация и преминаване на белтъците от течно агрегатно състояние (зол) в желатинообразно състояние (ге
л). Чр
ез тези процеси се осъществяват например амебовидните движения на протозоит
е.
3. Ядрото е обикновено едно, поНай-общите характерни белези за едноклетъчните жи
вотни са
:
1. Протозоите са в преобладаващата си част една клетка, която съдържа цитоплазма и ядро, т.е. еукариотна организация. Размерите им са между 5 и 250 µ. Обвита е с клетъчна мембран1. Протозоите са в преобладаващата си част една клетка, която съдържа цитоплазма и ядро, т.е. еукариотна организация. Размерите им са между 5 и 2
50 µ. Обвита е с клетъчна мембрана. Рядко им
а колониалн