Исихазъм
Исихазмът е направление в източноправославното християнство,което има за цел да приближи човека до бога посредством аскезата,самовглъбяването,съзерцанието, молитвата. Исихазмът,както смята К.Янакиев,не е учение стоящо обособено в рамките на източното богословие.,,Исихазмът е всъщност самата дълговечна традиция на източното монашество,на специфичното му богомислие и на специфичната му аскетическа практика.Двама са създателите на исихазма в неговия оригинален вид – Григорий Синаит и Григорий Палама.Синаит е духовният баща на исихазма,човекът превърнал това учение в свой начин на живот.Докато Палама е онзи,който встъпва в пряк двубой с противниците на исихазма.Около 1325г.Григорий Синаит се оттегля в една пустинна област м/у България и Византия,наречено Парория и заживява самотен, изпълнен с аскетизъм,молитви и размисли живот.Усамотението обаче се оказва кратко. Привлечени от славата му скоро се събират последователи решени да се докоснат до същината на истинското богопознание.Постепенно в Парория се оформя един кръг от съмишленици,едно братство от хора от различни националности.Срад тях са бъдещи прочути книжовници и духовници,като византиецът Калист и българите Теодосий и Роман.
Теодосий Търновски се установява в една пуста местност близо до Търново. Привлечени от името му,около него се събират последователи,предимно млади хора,не само българи желаещи да се посветят в тайните на исихазма.Така се основава прочутата Келифаревска школа – една от най- известните и продуктивни преводачески школи през 14в.Това,с което Келифаревската школа се прочува е преводаческата работа извършване в нея.Тук се събират и подготвят едни от най-добрите преводачи от гръцки на български на Балканския полуостров.
Tova e koeto imam kato informaciq
