25 години преход - книга

ГРАНИЦИ И ПЕРИОДИЗАЦИЯ
НА ПРЕХОДА, ИНСТИТУЦИИ
И КАЧЕСТВО НА ДЕМОКРАЦИЯТА
В БЪЛГАРИЯ
25
години
промени

Сборникът съдържа текстове, написани от участници
в научната конференция „25 години промени“, която се
проведе през декември 2014 г. като част от националната
инициатива „25 години свободна България“ под патронажа
на президента на Република България Росен Плевнелиев.
Инициативата, както и самата публикация, бе финансирана
от фондация „Америка за България“ и осъществена от
фондация „Софийска платформа“.
години
Свободна България

25Години
промени
Граници
и периодизация на прехода,
институции и качество
на демокрацията
в България
Съставител и редактор: михаил Груев
Гледните точки, изразени от авторите на текстовете
в този сборник, не отразяват задължително и гледната точка
на Софийска платформа, както и тази на редакторите.

Авторските права на настоящата публикация
принадлежат на Фондация „Софийска платформа“.
Всички права запазени.никоя част от тази публикация
не може да бъде възпроизвеждана, разпространявана
или предавана под никаква форма и по никакъв начин
без предварителното писмено разрешение на издателя,
освен в случаите на кратки цитати с нетърговска цел,
позволени от закона за авторското право.
© Фондация „Софийска платформа“.Юли2015
ISBN: 978-619-90431-4-1
издава Фондация „Софийска платформа“
ул.„Алабин“ № 34, София
България
www.sofiaplatform.org

Относно„Софийска платформа“
Фондация „Софийска платформа“ е пространство за диалог
и обмен на идеи между обществата в преход. Създадена
през 2011, основната ѝ цел е да насърчава плавния преход
към върховенство на закона и демокрация, като отразява
нуждата от обмяна на познание между страните в преход.
Концепцията, успешно въведена от Софийска платформа,
е основана на сравнение между различни опити на прехода,
постигнато чрез анализ и диалог между гражданските
общества и политическите лидери на четири региона:
Централна източна европа (бившите комунистически
държави), държавите от Близкия изток и Северна Африка,
Западните Балкани и държавите от източното партньорство.

Предговор/ 6
Михаил Груев
I.
Преходът – опити за концептуализация
Българският преход – опит за контекстуализация
и периодизация четвърт век след началото му
/ 16
Михаил Груев
Трансформациите в партийната система в България.
Формира ли се трета партийна система?/ 33
Георги Карасимеонов
Панихида за прехода/ 49
Ивайло Знеполски
Свобода и бедност/ 59
Милена Якимова
Икономическата философия на прехода и причините,
които я наложиха / 76
Боян Славенков
II.
Източноевропейски паралели
Цената на свободата – предпоставки за и последици от
прехода в Източна Европа
/ 95
Искра Баева
Не само социална съпротива и политическа опозиция.
Поляците и падането на комунизма: в търсене на нова
парадигма/ 108
Дариуш Ярош
Другата 1989 година. Балкански антитези/ 118
Щефан Трьобст
Революции и трансформации в Централна и Югоизточна
Европа: научните изследвания в Русия/ 136
Елена Валева
Съдържание

III.
Политики, феномени и личности
Националистическите гримаси на прехода
/155
Евгения Иванова
Мемоарите на Симеон II като извор за новата и съвре-
менната българска история/ 176
Любомир Огнянов
БАН в началото на прехода (1988 – 1997)/ 196
Илияна Марчева
„Възродителният процес“ през 80-те години на ХХ век
в литературата на мюсюлманските общности/ 229
Вихрен Чернокожев
IV.
Преходът и сенките на миналото
Ръководните кадри на Държавна сигурност: принципи
на кариерното развитие
/ 253
Момчил Методиев
Държавна сигурност. Postmortem/ 280
Мария Дерменджиева
V.
Новият конституционализъм
и политическата практика
Вотове на доверие и вотове на недоверие към българ-
ските правителства (1990 – 2014)
/ 306
Веселин Методиев
Оставка на правителството и процедури, водещи
до предсрочни избори/ 320
Екатерина Михайлова
Съдържание

Предговор
В края на миналата година бе тържествено отбелязан
четвъртвековният юбилей от падането на Берлинската стена.
Както е известно, тя беше не само физическа преграда, но
преди всичко ментално и психологическо препятствие пред
обединението на европа. Тя беше и обобщена метафора на
цялата Желязна завеса от прибалтика до Адриатика, разде-
лила източноевропейските народи от техните естествени
културни, икономически и политически връзки с останалата
част от континента. Верижното рухване на комунистиче-
ските режими в източния блок, чийто най-ярък символ от-
ново беше Берлинската стена, направи възможно всяка една
от тези страни на тръгне по свой път на развитие. някои от
тях съумяха бързо да се отърсят от сенките на миналото и да
тръгнат смело по пътя на изграждането на модерно пазарно
стопанство и работещи демократични институции. други
десетилетия наред затъваха в дебрите на локални кон-
фликти, корупция и посткомунистическо безвремие. имаше,
разбира се, и много междинни случаи. един от тях бе българ-
ският. днес, двайсет и пет години след свалянето на Тодор
Живков от власт, сложната траектория на българския преход
постепенно се превръща в изследователски обект за исто-
рията, политологията, социологията, антропологията и ико-
номическата наука. разбира се, българският случай не би
6
25Години промени

могъл да се разглежда изолирано. Той е част от причинно-
следствен ред, предизвикан от Горбачовата перестройка и
от състоянието на международните отношения в края на
Студената война. от една страна, той е сравним и с остана-
лите източноевропейски случаи, въпреки че всеки от тях
има свои специфики. от друга, обаче, има и характеристики,
които му придават уникалност. Всички тези фактори нало-
жиха организирането на международна научна конферен-
ция, в която за участие бяха поканени водещи изследователи
от различни клонове на познанието, разработващи пробле-
мите на прехода. Конференцията беше проведена на 13 и 14
декември 1989 г. в Софийски университет „Св. Климент
охридски“ и беше озаглавена: „25 години промени – граници
и периодизация на българския преход, институции и каче-
ство на демокрацията в България“. Тя беше част от поре-
дица събития, планирани за отбелязване на юбилея от ини-
циативния комитет „25години свободна България“ под
патронажа на президента на републиката росен плевнелиев.
Съставът на самия комитет включваше най-изявени българ-
ски общественици, бивши дисиденти и интелектуалци,
имащи собствен принос за рухването на комунистическия
режим. неслучайно той беше председателстван и от най-
знаковата фигура на това време – президента Жельо Желев.
на практика това беше и последната негова публична изява
преди смъртта му на 30 януари 2015 г. Цялата поредица от
юбилейни събития, включително и конференцията, дадоха
възможност за публичен дебат, но и за размисъл на цялото
българско общество и на представителите на академичната
наука, в частност за това какво се случи и какво не в годините
на българския преход, защо той беше проведен доста по-
различно от преходите в централноевропейските страни и
7
Предговор

каква беше неговата цена. отговорът на всички тези въпроси
налагаше по-широка постановка на проблема, включваща
анализ на процесите в късните години от съществуването
на режима, както и сравнителен поглед върху останалите
случаи. В тази връзка основните изложения бяха построени
около Горбачовата перестройка и отражението ѝ в източ-
ноевропейските страни; светът и международните отноше-
ния през 80-те и началото на 90-те години на ХХ век; транс-
формационните процеси в източна европа; опитите за
формулиране на дефиниции, граници и периодизации на
българския преход; формирането на политическата система
в посткомунистическа България; трансформационните про-
цеси в обществото в самия край на ХХ век; икономическите,
социални и културни измерения на българския преход и т.н.
предлаганият на вниманието на българските читатели сбор-
ник е резултат именно от споменатата научна конференция.
може да се каже, че в значителна степен той е представите-
лен за състоянието на проучванията върху прехода в дис-
циплинарните рамки на правото, историята, политологията,
социологията, литературознанието, антропологията и ико-
номическата мисъл. Включените в него текстове убедително
налагат извода, че става дума за мащабен феномен, който не
е възможно да бъде изучаван и описван с инструментариума
само на една или две науки. С други думи естествено се на-
лага потребността преходът да бъде превърнат в обект на
класически интердисциплинарен анализ, който дава
възможност за многоизмерна оптика към различни негови
аспекти. Силно компресираният характер на времето в по-
стмодерния свят, в което протече и българският преход, про-
сто превърна този иначе кратък епизод от историята в за-
дъхана епоха, наситена с повече събитийност, отколкото са
8
25Години промени

имали цели векове в миналото. В този смисъл не е възможно
наличието на единен тотален разказ за случилото се, а по-
скоро на множество мозаечни фрагменти и взаимно до-
пълващи се интерпретации, от които да се изгради общ кон-
тур. именно така следва да бъде възприеман и настоящият
сборник. на пръв поглед текстовете в него изглеждат раз-
нородни и посветени на частни проблеми, на институцио-
нални политики и дори на отделни личности. Взети заедно
обаче, те са в състояние да дадат мултиперспективен поглед
към българския преход, да контекстуализират прехода и да
му дадат сравнителна перспектива.
макар и формално томът да не е разделен на дялове и руб-
рики, различните като тематика и жанр текстове е възможно
да бъдат най-общо групирани. първата част от тях са посве-
тени на философията на българския преход, опитват се да
изведат общи зависимости и изводи и се вглеждат във фак-
тологията, доколкото авторите им са счели за нужно да онаг-
ледят обобщенията си. подобен е подходът на съставителя
на сборника, чийто текст прави и препратки към настоящето,
но като цяло е посветен на началните години след падането
на комунистическия режим. Авторът се е опитал да постави
проблема и в контекста на големия теоретичен дебат, воден
от представителите на изследователските школи на транзи-
толози, революционисти, трансформационисти и пр. В края
на този текст се прави и опит за триделна периодизация на
българския преход. подобна, макар и не идентична перио-
дизация, възприема и политологът Георги Карасимеонов.
неговият анализ преминава през структурата на партийните
системи в България и макар да по