3 казуса по макроикономика

УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО
Финансово –счетоводен факултет
Специалност "Счетоводство и контрол"
Дистанционна форма на обучение - Първи семестър неикономисти
КУРСОВА РАБОТА
По Макроикономика
РАЗРАБОТИЛ: ЕВГЕНИЯ ХРИСТОВА
ФАК. №1065310
28.5.2011
1

СЪДЪРЖАНИЕ НА КАЗУСИТЕ:
1. През 30-те години на миналия век икономиките на повечето от развитите
западни страни се характеризират със значително намаляване на равнището
на производството, с понижаване на равнището на цените и с увеличаване
на нормата на безработица. Как можете да обясните тази ситуация от гл. т.
на модела на макроикономическо равновесие “съвкупно търсене-съвкупно
предлагане”. Илюстрирайте графично. Посочете кои фактори могат да
предизвикат подобни промени в икономиката. Какво според Вас може да
направи правителството в такава ситуация с цел да стимулира съвкупното
производство? Каква е икономическата цена, която трябва да се плати, ако
се предприемат тези мерки?
2. Периодите съответно преди и след началото на настоящата световна
икономическа криза се характеризират с твърде своеобразна динамика на
преките чуждестранни инвестиции в България. Анализирайте тези
своеобразия чрез използване на емпирични данни за периода от 2000 г. до
м. септември 2010. Коментирайте структурните характеристики на преките
чуждестранни инвестиции по вид на инвестицията, географски райони и
икономически отрасли.
3. Предполагаме, че дадена национална икономика е в състояние на
рецесия. Посочете какви мерки може да предприеме една типична централна
банка с цел да стимулира съвкупното производство. Обяснете от какво
зависи ефективността на тази политика, кога тя ще бъде максимално
ефективна и в кои случаи тя ще е абсолютно неефективна. Изобразете
графично предизвиканите от предприетите мерки промени на паричния
пазар, както и съответните промени на стоковия пазар, който се описва чрез
модела на разходното равновесие.
2

Казус 1.
Макроикономическото равновесие на съвкупното търсене и
краткосрочното съвкупно предлагане е състояние, при което търсеното
количество реален БВП е равен на краткосрочното количество предлаган
БВП, при едно и също равнище на цените. При промени на съвкупно търсене
и съвкупно предлагане се задействат механизми, които целят да доведат до
неговото възстановяване.
В конкретния случай се наблюдава спад в производството, понижение
на равнището на цените и увеличение на нивото на безработица. Икономика,
характеризираща се със значително намаляване на равнището на
производството, с понижаване на равнището на цените и с увеличаване на
нормата на безработица се намира в състояние на рецесионен разрив на
брутния вътрешен продукт (БВП) . При това състояние равновесното
количество реален БВП е по- малко от потенциалния БВП, равновесното
равнище на цените е ниско и безработицата е над естествената й норма
(циклична безработица) (фиг.1).
Фиг. 1
За да се увеличи покачването на цените, трябва да се намали търсенето.
Факторите, които съдействат за намаляване на съвкупното търсене са:
Нарастване на лихвения процент – предизвиква изменение в равнището
на цените по кривата на съвкупното търсене чрез ефекта на
взаимозаместване между текущо и бъдещо потребление;
Очакваната инфлация е ниска – очакванията за намаляване на цените
стимулират хората да купуват по-малко стоки и услуги;
Валутният курс на националната валута се покачва – това прави
националните стоки по-неконкурентноспособни от чуждестранните както на
вътрешния, така и на външния пазар;
3

Очакваните печалби намаляват – тогава се намалява търсенето на
инвестиционни стоки, а оттам и съвкупното търсене, но вече чрез изместване
на кривата на съвкупното търсене AD (изместване на кривата на съвкупното
търсене AD’ надолу и наляво);
Количеството пари се съкращава – посредством лихвения процент се
намалява търсенето на инвестиционни стоки и стоки за дълготрайна
употреба, оттам и съвкупното търсене. Тук също намаляването е факт чрез
изместване на кривата;
Националното богатство спада.
Правителствените покупки се намаляват
Данъците се повишават
Трансферните плащания се намаляват
Доходите на чужденците спадат
Населението на страната намалява
Когато в една икономика равнището на цените е ниско, то съответно
цените на благата за крайно потребление са ниски. В същото време в
краткосрочен период цените на суровини и материали остават
непроменени, както и работните заплати. След като равнището на цените
е спаднало, а работните заплати остават непроменени, то покупателната
способност на работната заплата се е увеличила, а разходите за труд на
фирмите са относително високи. При това положение естествена реакция
на фирмите е да намалят трудовите възнаграждения.
От друга страна, липсата на промяна в цените на суровините и
материалите в краткосрочен период е причина за относително високите
разходи на фирмите за суровини и материали. Това ще доведе до
намаляване на търсенето на суровини и материали, което от своя страна
ще е причина за намаляването на техните цени от страна на
производителите им.
След като трудовите възнаграждения намаляват и цените на
суровините и материалите спадат, то краткосрочното съвкупно
предлагане ще се увеличи, т.е. кривата на краткосрочното съвкупно
предлагане SAS ще се измести надясно и надолу и икономиката ще
достигне ново макроикономическо равновесие при потенциален БВП,
естествена норма на безработица и равнище на цените, което е по- ниско
от това в предходния период (фиг.2).
4

Фиг. 2
В икономиката на западните държави през 30-те години принципа за
„невидимата ръка на пазара” като единствен регулатор на пазара търпи
крах. Икономическата криза в началото на XX век налага изграждането на
„нов курс за планиране, контрол и регулиране” от страна на държавата с
цел ограничаване и уравновесяване на стопанството.
Правителството подпомага съвкупното производство, използвайки
инструментите на фискалната политика. За да стимулира икономиката,
провежда антирецесионна експанзионистична политика чрез намаляване на
данъците и увеличаване на държавните покупки. Негатива на този тип
политика е, че може да предизвика инфлация.
При увеличаване на държавните покупки и намаляване на данъците, то
това би довело до бюджетен дефицит, което е и икономическата цена, която
трябва да се плати, ако се предприемат тези мерки.
Казус 2.
Преходът на България към пазарна икономика, утвърждаването на
универсалните пазарни принципи в стопанската практика и постепенното
нормализиране на политическата стабилност в страната са фактори, които в
края на миналия век отвориха врати за приток на преки чуждестранни
инвестиции (ПЧИ). Тъй като България е страна, която има по-голям внос
отколкото износ, то ПЧИ са важен елемент от БВП на страната.
Правителството провежда политика за привличане на ПЧИ: намаляване на
кооперативния данък от 40% на 10%, за едноличните търговци на 15% и
отпуска субсидии. Преките чуждестранни инвестиции са мощен инструмент,
който допринася за нарастване на производството, за по-голяма
конкурентоспособност, за реализация на работната сила и повишаване на
нейния жизнен стандарт и квалификации. Имайки предвид годишните данни
за периода 2000г. до месец септември на 2010г., се забелязва едно
постепенно нарастване на ПЧИ.Това от една страна е положителен фактор,
тъй като показва доверие на чуждестранните инвеститори в икономиката на
страната ни. От друга страна обаче, в условия на световна финансова криза,
5

големият дял на ПЧИ от реалния БВП на България, ни поставя в неизгодно
положение относно ликвидността на чуждестранните капитали.
Данните, поместени в долната таблица, са взети от сайта на БНБ. Използвани
са годишните стойности на 3 държави, съответно Германия, Гърция и Китай.

Табл. 2.1.
Преки чуждестранни инвестиции в България (млн.
евро)
ПЕРИОД (г.) ГЕРМАНИЯ ГЪРЦИЯ КИТАЙ
2000 353.9 233,3 0.8
2001 327.0 273,1 1.2
2002 439.9 472,4 0.9
2003 439.7 541,4 1.1
2004 680.7 637,2 1.2
2005 776.8 1029,3 2.9
2006 1 074.7 1689,7 3.6
2007 1 281.1 2304,9 4.9
2008 1 859.6 2 690.9 6.6
2009 2 009.7 3 029.4 9.6
СЕПТЕМВРИ 2010 2 074.8 3 094.4 16.4

От началото на века до сега най-значителен скок в ПЧИ се наблюдава от
Китай – близо 20,5 пъти повече е размера на инвестициите през 2010г. до
септември месец в сравнение с 2000г. За Германия нарастването е близо 6
пъти. Относно инвестициите от Гърция – близо 13 пъти повече се наблюдава
нарастване през изминалите 10 години и най-висок относителен дял от ПЧИ.
(Фиг.2.1.)
Фиг.2 1
6

Както се вижда от Фиг.2.2., увеличението на ПЧИ от Германия е прогресивен
процес, като през 2007 година се забелязва най-голям скок в стойностите –
от 1 281.1 млн. евро през 2007г. до 1 859.6 млн. евро през следващата
2008г., което е увеличение с 57%. За сравнение – за миналата 2010 година
увеличението спрямо 2009г. е едва с 6%.
Фиг.2 2
Преките чуждестранни инвестиции от Гърция (Фиг.2.3.) отбелязват активно
присъствие на българския пазар. Най-голямо увеличение има през периода
2004г.-2008г.- с 2053.37 млн.евро. По данни на БНБ, въпреки спада през
следващата 2009 г. с 338,5 млн. евро, нашата съседка се нарежда на
четвърто място сред страните с най-големи преки инвестиции по време на
финансовата криза. Като основен фактор за това най-вероятно е
географската близост на двете страни. Според данни на гръцкото посолство
у нас оперират близо 3700 гръцки компании. Също така, значим момент в
българо-гръцките отношения е подписването на политическия меморандум
за сътрудничество между Гърция, България и Русия през 2005г. за
изграждането на петролопровода Бургас – Александруполис.
7

Фиг.2 3
За разлика от Германия и Гърция, Китай има доста ниски стойности на
ПЧИ– средно около 4,47 млн.евро. Интересното тук е, че за последните 10
години, най-високи дялове има през 2010 г.
От началото на световната финансова криза през есента на 2008г. до
септември месец на 2010 г., инвестициите от Германия са се покачили със
150,1 млн. евро, като се наблюдава спад от 15,1 млн.евро през третото
тримесечие на 2010г. (Фиг.2.4.) От началото на същата година, Германия е
отпуснала на заем на правителствата от периферията на еврозоната общо
46.335 милиарда евро – показват нови данни на Банката за международни
разплащания, обобщени от Spiegel. Общо за тази сума са инвестициите на
германски банки в правителствени ценни книжа от Испания, Гърция,
Португалия и Ирландия. Почти на 39.5 млрд. евро възлизат инвестициите на
германските банки в италиански ДЦК, показват още данните. Общо в
правителствен дълг, кредит за банките и за предприятията, Германия е
кредитирала Европ