АЕК Етър - Габрово


2014
�������
���� �

© Авторски колектив – автор, 2014
© Издателство „Фабер“, 2014
ISBN: 978-619-00-0119-5
Съставител и редактор
Доц. д-р Ангел Гоев

3
Съдържание
Доц. д-р Ангел Гоев
Петдесет години Архитектурно-етнографски комплекс „Етър“ –
Габрово ..................................................................................................................5
Величка Илиева
Лазар Донков – създателят на Етъра ...........................................................7
Пенка Колева
На етърските майстори ..................................................................................15
Величка Илиева
Даренията в Архитектурно-етнографски комплекс „Етър“ ..............24
Румяна Денчева
Фондът – богатството на музея ...................................................................28
Благовеста Божинова
Етъра и неговата публика .............................................................................37
Величка Илиева, Росица Бинева
Архитектурно-етнографски комплекс „Етър“ и
европейските музеи.........................................................................................46
С преклонение и възхищение… .................................................................54
Величка Илиева, Росица Бинева
Из 50-годишната история на АЕК „Етър“................................................69
Доц. д-р Ангел Гоев
Архитектурно-етнографски комплекс „Етър“ – Габрово
като научна институция ..............................................................................173
Павлина Дамянова, Мария Ковачева
Подборна библиография (1953 г. – 2014 г.) ............................................177

5
ПЕТДЕСЕТ ГОДИНИ
АРХИТЕКТУРНО-ЕТНОГРАФСКИ КОМПЛЕКС
„ЕТЪР“ – ГАБРОВО
Петдесет години са само един отрязък от време. Само по себе си
времето не прави нищо. Важното е какво става в него, кой е в него и
какво прави в него.
За нещо, петдесет години са малко, за друго са много, или пък
прекалено малко, а може би прекалено много, в някои случаи са не-
достатъчни или пък предостатъчни. В различните случаи едно време
е различно, за да стане дадено нещо. За Архитектурно-етнографски
комплекс „Етър“ в Габрово петдесет години са точното време, за да се
превърне една идея в престижен музей на открито и световно извест-
на културна, научна институция и туристическа дестинация. И това се
дължи на Лазар Донков, инициатора и основателя на комплекса, как-
то и на всички работили и работещи в Етъра. И още, на множеството
институции, съпричастни към родолюбивото дело „Етър“. И още, на
всички габровци и на всички родолюбиви българи, които за петдесет
години превърнаха „Етъра“ в ЖИВАТА БЪЛГАРСКА ТРАДИЦИЯ.
Затова сега поднасяме нашите най-искрени благодарности на
всички тях, с пожелание неуморно да съхраняват народната традиция.
Защото народът е казал, че „Народ без традиции не е народ“, че „Народ,
който не уважава традициите си, не уважава себе си“ и най страшно-
то, „Народ, който не поддържа традициите си е обречен да изчезне“. А
това не бива да се случва.
Доц. д-р Ангел Гоев
Директор

6
Колективът на АЕК „Етър“ през юбилейната година

7
ЛАЗАР ДОНКОВ – СЪЗДАТЕЛЯТ НА ЕТЪРА
Величка Илиева
Първият действащ музей на открито – Архитектурно-етнограф-
ски комплекс „Етър“ е създаден от габровеца Лазар Донков. Открит
на 7 септември 1964 година той приютява останалите все още живи,
прегърбени от годините и изстрадали една нова система майстори-за-
наятчии в една „голяма работилница“. Голяма част от тези занаятчии,
сложили началото на стопанската история на града, са в голяма човеш-
ка агония. Но някои от тях имат късмета да бъдат преки участници в
изграждането на Етъра.
Много е писано и се пише за Етъра, но малцина са тези, които
знаят, че той е дело на един-единствен творчески ум – на габровеца
Лазар Иванов Донков. Обикновено посетителят, очарован от спокой-
ствието на този български кът, приема и изживява всичко, без да се
замисли за начина на изграждането му, за мъките и трудностите, съ-
пътствали създаването му. Ако е възможно да се събере на едно място
всичко, което Лазар Донков е преодолял, този всеотдаен творец, ще се
възхитят и недоброжелателите му.
Родовият корен на Лазар Донков е от село Ново село, Троянско.
Осем- деветгодишен е бил неговият баща, когато през Априлското въс-
тание при опожаряването на Ново село родителите му са убити от турци-
те. Два дни той се крие в храсталаците, когато минават двама габровски
търговци на коне, като единият от тях взема със себе си малкото момче,
тъй като няма свое и му дава своето име – Донков. Осиновеното дете
става чирак в дюкяна – бакалия, който се намирал на Горния край (ул.
Николаевска, къща на писателите). По време на Освободителната война,
вече голямо момче Иван Донков посреща и помага на руските войски.
След време обаче в семейството на търговеца-осиновител се появили две
деца, едното от които е Атанас Донков, архитектът, по чийто проект е на-
правен паметникът на Шипка. Вече излишен в дома, Иван Донков тряб-
вало сам да изкарва прехраната си и започва самостоятелно да се зани-
мава с търговия из страната и чужбина. На 34 години се оженва за Радка
Голосманова, чийто баща има кожарска работилница. По-късно по неин

8
образец е построена Табашката работилница в Етъра. От първия си брак
овдовялата Радка има дъщеря Евдокия. Първото им дете с Иван Донков
също е момиче – Ана, която на 17 години умира от апендицид. На 20 сеп-
тември 1908 година се ражда син – наричат го Лазар.
За една важна част от живота на семейството му четем в „Кни-
га на габровската индустрия“. Основателят на единствената патронна
фабрика в България е Иван Л. Донков, роден в село Ново село, Троян-
ско. От доста млад, Иван Донков обиколил много европейски фабри-
ки, където се запознал с барутната и патронна индустрии и оттам се
връща с намерение да построи барутна фабрика. Капиталът, с който
разполагал, не му позволявал да стори това сам и потърсил няколко
съграждани за подкрепа. През 1906 година с тях слага основния камък
на днешната фабрика за барути и химикали „Росица“, край село Сто-
ките, Севлиевско. Мисълта му да бъде собственик на индустриално
предприятие не го напуска и след като работата на фабриката тръгва
добре, успява през 1910 година да тури началото на една от най-труд-
ните индустрии – патронната… Има застроени 600 кв. м. Към нея има
построени специални складове за взривове, хигиенични помещения за
работниците… Напоследък се обзавежда нов отдел за производство на
чапрази, токи, панти и рамки за дамски чанти… Поради напредналата
си възраст оставя постепенно управлението в ръцете на своя син Ла-
зар, който от няколко години успешно ръководи фабриката.“ „…Ла-
зар Донков построява една работилница или фабрика, както я наричат
много габровци, за да го злепоставят по-късно, а тя е само 30 метра
дълга и 10 метра широка, в която има 2 – 3 машини за патрони и 1 за
токи за гумени обувки. Предприятието е губещо и под ипотека на Цо-
ньо Конкилев. За това имам документи от 1938 и 1943 година. А мъжът
ми няма никаква собственост, за което също имам документ от Тър-
новския народен съд – споделя неговата съпруга. Живеехме извън гра-
да в съседство с работилницата в стара къща. След национализацията
вземаха целия имот“. Бащиното фабрикантство, барутът и патроните
поставят клеймото на неблагонадежден, свързват името му с подозре-
ния, на гърба му се стоварват анонимни доноси през целия му живот.
През 1942 година Лазар Донков се оженва за Мария Христова
Тухладжиева. В семейството се раждат две момчета – Иван и Христо.
Мария и Лазар Донкови работят като художници. По лекарска препо-
ръка, след прекаран слънчев удар, те често излизали сред природата.
Затова и купили малък мотор и често обикаляли габровските села. Все
по-често габровецът се заглеждал в старите къщи, разговарял със ста-Величка Илиева

9
рите майстори. Любовта към архитетурата и историята го подтиквала
да скицира обекти. Така се трупали информации, спомени, закупени
или подарени инструменти. Запустели тепавици, воденици, разруше-
ни гайтанджийници, стругове, пълнели с рисунки бележниците му.
„Ще дойде време да потрябват“, отговарял на въпросите на близките
си. Щастливо събитие в неговия живот е професионалната му среща с
Ганка Рибарева, директор на Градския музей в Габрово. Тя прави пред-
ложение за проект за художествено оформление на експозицията. През
1958 година Лазар Донков предлага макети на струг за гаванки, водени-
ца, валевица, тепавица, гайтанджийски чарк, които да се движат с вода
и илюстрират нагледно пред посетителите работния процес. Рибарева
приема идеята, но комисията от Велико Търново я отхвърля с поди-
гравка.
Упоритата и непримирима Рибарева ги отнася пред художестве-
ния съвет на БАН, откъдето получава пълно одобрение. Известните
Христо Вакарелски, арх. А. Василиев и Г. Данчов дават висока оценка за
живите макети, което още повече утвърждава вярата в успеха на бъде-
щия жив музей.
Щастлива случайност го среща с Райко Дамянов, по това време
член на Политбюро на ЦК на БКП. На сватба в село Гиргини ще куму-
ва Райко Дамянов. В неделния ден Мария и Лазар Донкови отиват на
сватба с една единствена надежда. На хорото той се хваща до него, за да
се запознае и обясни идеята и желанието да направи музей на открито,
в който да се покажат всички занаяти, съществували преди Освобож-
дението. Една отчаяна и хитра, рискована и несигурна надежда, която
отваря „зелена улица“. В мотивираното предложение за изграждането
на Етъра се споменава, че ценното историческо минало, което има на-
ционално значение, все още може да се възкреси по продължение на
реката от село Етър до моста на село Страшка река, по пътя за Сокол-
ския манастир да се възстановят етнографски обекти, в това число ва-
дища, мостове, язове, оформление на терена, за чиято пълна направа са
необходими около 230 000 – 250 000 лв. В предложението той пише, че
един такъв музей би представлявал голямо национално богатство и би
бил гордост за града ни. Съгласно съществуващите законови разпоред-
би не може да се разкрива музей без разрешение на ЦК на БКП. За чест
на габровските общински и окръжни ръководства той среща, с малки
изключения, разбиране и подкрепа.
Определеното място – пусто, обрасло с тръни и повет, непрохо-
димо, на 23 април се превръща в място и начало на реализация на една Лазар Донков – създателят на Етъра

10
мечта, осмислила един човешки живот. Мястото се намира в дефилето
на бързоструйните рекички Сивек и Страшка река – непроходимо, а
пръснатите камъни от воденицата и тепавицата убежище на змии и гу-
щери. За щастие са живи и здрави и старите дюлгери, които разбират и
от зидария, и от дюлгерство, и от каменоделство. Една група от 10 – 15
човека стават преките изпълнители на всичко онова, което днес вижда-
ме в Етъра. Много са подигравателните усмивки. „Ами търси си Лазар
Донков място под слънцето…Какви са тези музеи под открито-