Агресията, Арт-терапия на агресивно поведение

ЖИВКО ЖЕЧЕВ


АРТ ТЕРАПИЯ
МОТИВАЦИЯ ЗА СОЦИАЛНА АКТИВНОСТ НА
ДЕЦАТА ЧРЕЗ ИЗКУСТВОТО




ШУМЕН
2020

1

ЖИВКО ЖЕЧЕВ


АРТ ТЕРАПИЯ
МОТИВАЦИЯ ЗА СОЦИАЛНА АКТИВНОСТ НА
ДЕЦАТА ЧРЕЗ ИЗКУСТВОТО


















ШУМЕН
2020

2





Автор:
Доц. д-р Живко Величков Жечев


Рецензенти:
Доц. д-р Силвия Салтирова – Радкова
Доц. д-р Милослава Янкова


Научен редактор:
Проф. д.с.н. Соня Илиева

Коректор:
д-р Веселина Илиева


ISBN

Университетско издателство „Епископ Константин
Преславски“

3

СЪДЪРЖАНИЕ


Въведение ...................................................................... 5 стр.

Лекция № 1
Теоретични подходи към взаимовръзката между социална
активност и социализация при децата, настанени в социални
услуги. ............................................................................ 12 стр.

Лекция № 2
Социализационни механизми ....................................... 21 стр.

Лекция № 3
Позитивно насочване и мотивиране на социалната
активност чрез Арт терапия........................................... 70 стр.

Лекция № 4
Същност на процеса Арт терапия ................................. 88 стр.

Лекция № 5
Различните изкуства и Арт терапията ......................... 106 стр.

Лекция № 6
Арт терапията като социална активност и механизъм при
децата ........................................................................... 118 стр.

Лекция № 7
Арт терапия при деца с проблеми, придаващи деструктивен
характер на тяхната социална активност и социализация 137 стр.

4


Лекция № 8
Практическа организация за мотивирането на социална
активност чрез Арт терапия на деца от социални услуги 148 стр.

Лекция № 9
Мотивация чрез различни видове Арт терапия реализирани
в Дом „Детелина” – гр. Шумен, насочени към социалната
активност и социализацията на децата ....................... 203 стр.

Лекция № 10
Примерна програма за Арт терапия насочена към
мотивиране социалната активност на деца, настанени в
социални услуги ........................................................... 245 стр.

Заключение ................................................................ 256 стр.

Литература ................................................................. 262 стр.

5

ВЪВЕДЕНИЕ

Настоящият учебник състоящ се от 10 лекции е
предназначен за студентите от специалности „Социални
дейности“ и „Социална педагогика“ на Шуменски
университет „Епископ Константин Преславски“. Той може
да се ползва от социални работници от различни социални
услуги, както и от всички, за които Арт терапията
представлява интерес.
В учебника се започва от разбирането, че социалната
активност може да бъде поставена от гледна точка на
социологията и психологията.
От социологическа гледна точка социалната
активност е явление, което може да се разглежда и като
отношение – – целенасочена самодеятелност, отправена към
преобразуване на различни области от човешката дейност и
на самите субекти.
В психологически план най -съществена е
характеристиката на социалната активност като
състояние – като качество, което се базира на
потребностите и интересите на личността и съществува като
вътрешна готовност за действие.
Посредством социалната активност човек решава
въпроса за съгласуване на себе си с обективни и субективни
фактори на човещката дейност.
Един от главните теоретични проблеми при
разглеждане на социалната активност е съотнасянето на
понятието активност, и понятието дейност. Трудността
произтича от това, че в повечето случаи тези понятия се
разглеждат като синоними. Затова е необходимо да се

6

посочат признаците на социалната активност на
личността. Към тах се отнасят:
 дейност, която е възникнала по собствено, вътрешно
решение, в което се отразява индивидуалния опит на
човека;
 личностно значима дейност: форма на себеизразяване,
себеутвърждаване на човека от една страна и от друга
– продукт на активно взаимодействие с окръжаващата
социална среда;
 дейност, насочена към преобразяване на
обкръжаващия свят;
 личностни качества, проявяващи се във вътрешна
готовност към целенасочео взаимодействие със
средата, основано на потребностите и интересите на
личността, характеризиращо се със стремеж и желание
да се действа целеустремено и настойчиво, енергично
и инициативно.
Представата за активността като форма на
деятелността позволява да се твърди, че на активността
са присъщи основните съставни елементи на
дейността. Към тях се отнасят:
 Цел или целенасоченост – Всяка човешка дейност се
осъществява поради това, че е отправена към
достигане на определена цел, като съзнателен образ на
желания резултат, определящ мотивацията на субекта
на дейността. Човек се намира под въздействието на
комплекс от външни и вътрешни мотиви, избира
главният от тях, който превръща в цел на своята
дейност за постигане на определен резултат. По тази

7

причина целта може да се разглежда като главен
осъзнат мотив.
 Мотивация – Продуктивната дейност носи мотивиран
и осъзнат характер. Но не всички мотиви, в отличие от
целите, се осъзнават от човек. Това обаче не означава,
че несъзнаваните мотиви не се намират в съзнанието
на човека. Те се проявяват в особена форма - под
формата на емоции, като елемент, съставляващ
дейността.
 Способи и методи, с помощта на които се
осъществява дейността – Още при поставяне на целите
за дейността човек определя и методите, с които те ще
бъдат постигнати и те винаги са свързани с неговите
умения и навици, произтичащи от личностната му
характеристика и темперамент. Методите и способите
са елементи на дейността, но те не са просто средство
за осъществяването й, а са елемент от схемата на
действие, като оръдие, обогатяващо ориентацията на
отделните свойства на предмета-оръдие.
 Осъзнаване (Съзнателност) - За разлика от
останалите биологични видове, които реализират
някакъв тип дейност инстинктивно, човек винаги
осъзнава това, което е предмет на неговото
целеполагане и резултат от неговата дейност, по
посока на реализиране на поставените цели. Освен
това във всеки етап на дейността си той влага
съзнателност, която корелира с неговата ценностна
система. Ето защо, едни действия се смятат за

8

конструктивни, а други - за деструктивни – всичко
кореспондира с ценностите на личността.
 Емоции - Емоциите възникват по повод събития или
като резултат от действията, които са свързани с
мотивите на дейността. Те са отражение на
отношението към резултатите от дейността и нейните
мотиви. Освен това те са един от оценъчните критерии
при избора за направление на действията.
Нивото на социалната активност, нейната
продължителност, стабилност и други параметри зависят от
последователността и оптималните комбинации на
различни компоненти: емоционални, мотивационни и т.н. В
този контекст, в зависимост от начина на комуникация и
личните нива на умствената дейност, тя може да придобие
оптимален или неоптимален характер.
Изхождайки от тези остовни харакеристики на
социалната активност настоящият учебник насочва
търсенията си към социалната активност на децата и
нейното позитивно повлияване чрез средствата на
изкуството.
Изразено по конкретен начин, учебникът показва
корелацията:

ИЗКУСТВО – СОЦИАЛНА АКТИВНОСТ –
СОЦИАЛИЗАЦИЯ

Прегледът на научната литература и опитът
показва, че когато се въздейства чрез изкуство върху
личностното развитие на човека, когато това

9

въздействие има корекционен характер за личността,
тогава е възприето то да се обозначава като АРТ
ТЕРАПИЯ, поради което в съдържанието на учебника
навсякъде, където става въпрос за „въздействие чрез
изкуство” се употребява АРТ ТЕРАПИЯ.

Чрез различните форми на Арт терапия се въздейства
върху всички посочени параметри на социалната активност
на децата: целенасоченост, мотивация, емоции и т.н., за да
се постигне хармонизиране на техните личности с
изискванията на социума, като се мотивира тяхното
поведение към целенасочена и позитивна социализация.
След направените вече предварителни уточнения
изследваната и аргументираната корелация по-конкретно
изглежда по следния начин:

АРТ ТЕРАПИЯ – СОЦИАЛНА АКТИВНОСТ –
СОЦИАЛИЗАЦИЯ

Необходимо е освен това уточняване за
изписването на някои термини свързани с Арт
терапията.
В българската и чуждестранна литература се среща
различно изписване на този термин като:
 арттерапия;
 арт-терапия;
 Арт терапия.
С посоченото изписване са свързани и производните
думи, обозначаващи провеждащия Арт терапията:

10

 арттерапевт;
 арт-терапевт;
 Арт терапевт.
Различно се изписват и занятията по Арт терапия:
 арттерапевтични занятия;
 арт-терапевтични занятия;
 арт терапевтични занятия.
Преглеждайки научната литература, свързана с
изследваната научна област и отчитайки най-голямата
честота на начина, по който са изписани посочените
термини, авторът възприема и употребява в съдържанието
на учебника термините: Арт терапия, арт терапевт и арт
терапевтично занятие.
Значимостта на проблема „Мотивация за социална
активност чрез изкуство” се състои в използването на
изкуството при стимулиране социалната активност на
човека и в частност на децата настанени в социални услуги,
с цел корекция на негативни състояния, ограничаващи
тяхната социализация. При наличието на такива състояния
възниква противоречие между възможностите на детето и
особеностите за пълноценно включване в социума
изразяващи се в следното:
 потребностите на съвременното общество и
ограничените възможности на социалните услуги да
възпитат и развият пълноценни личности при
наличните им условия;
 достъпност на практическото прилагане на изкуството
като средство за социално развитие на личността в
началните етапи на онтогенеза;

11

 приложимост на Арт терапията като самостоятелно
направление при корекции и стимулиране на
социалната активност на децата, настанени в социални
услуги.
Дефицитът на пълна гама от социални умения у
децата, настанени в социални услуги и стимулиране на
социалната им активност с цел пълноценна социализация
чрез изкуство и надостатъчната разработеност в
практически аспект на този проблем определят целта на
настоящия учебник.
Теоретическата значимост на учебника се състои в:
1. систематизиране на теоретичните представи за
особеностите на социалната активност и
социализацията на децата настанени в социални
услуги, причините за техните нарушения и начините
им за отстраняване чрез средствата на Арт терапията;
2. формулиране на диагностичната и терапевтична роля
на изкуството (Арт терапията) като средство за
стимулиране на социалната активност и
социализацията у децата;
3. прилагане на специфична методика за въздействие
върху социалната активност на децата.
Практическата значимост научебника се състои в
реализиране на корекция и стимулиране у децата, настанени
в социални услуги, на социалнат а активност и
социализацията в хода на проведената арт терапевтична
работа, потвърждаване ефективността на арт
терапевтичната дейност по посока на набелязаната цел.

12



Лекция № 1
Теоретични подходи към взаимовръзката между
социална активност и социализация при децата,
настанени в социални услуги

Съдържание:
1.Социализация
2.Социална активност

1. Социализация

Терминът социализация въвежда американския
социолог Ф. Г. ГИДЪНС, който през 1887 г. го използва в в
книгата си „Теория на социализацията” като разбира под
този термин развитие на социалната природа или характер
на индивида, „подготовка на човешкия материал към
социален живот” [62].
Системно социологическо изследване на
социализацията започва през 20-30 г. на ХХ век в
американската социология и културна антропология. От
този начален период до днес, са формирани различни
теоретични представи за социализацията, от гледна точка на
различни науки:
 в културната антропология под социализация се
разбира процесът на адаптация и интеграция на