разработени теми

Същност на оценката
Познавателна същност на оценката

Съпоставянето на целите Познавателна същност на оценката
Съпоставянето на целите на дейността и постигнатите резултати е по същество оценъчна дейност на Съпоставянето на целите на дейността и пости
гн
а
тит
е резултати е по същество оценъчна дейност на субекта. Тя е познание за отношението между потребността и дейността, извършвана за нейното употребяване.
Практическите действия на субекта за удовлетворяване, на потребностите си винаги се нуждаят от
пр
е
дварителни познания, за да се формулират целите и за да се взимат необходимите решения за действие в сложната житейска действителност. Предметът на оценка е субективно детерминиран и по принцип не се различава от предмета на познанието. При оценката се
из
в
ъ
ршва съпоставяне, сравнение между резултата от дейността на субекта. Оценката не може да се мисли без сравнението, всяка оценка е сравнение, но не всяко сравнение е оценка. Субектът е критерий на сравнителната оценка, която не може да се изолира от
Пр
а
к
тическите действия на субекта за удовлетворяване, на потребностите си винаги се нуждаят от предварителни познания, за да се формулират целите и за да се взимат необходимите решения за действие в
с
ложн
ата житейска действителност. Предметът на оценка е с
уб
е
к
тивно детерминиран и по принцип не се различава от предмета на познанието. При оценката се извършва съпоставяне, сравнение между резултата от дейността на субекта. Оценката не може да се мисли без сравнението, всяка оценка е сравнение, но не всяко срав
не
н
и
е е оценка. Субектът е критерий на сравнителната оценка, която не може да с
е
изолира от заинтересоваността м
у
. В
ън от потребностите и интересите на субекта оценката е излишна. Оценката е процес, в който всичко опознато се сравнява, за да се измери
еф
ектив
но
ст
т
а
и интензивността с една или друга ценностна предметност. Благодарение на познанието субектът развива своето съзнание, а благодарение на оценката, той задълбочава своето самосъзнание.
Познанието и оценката са взаимно свързани, познанието
е
в
аж
на
п
редпоставка на оценката, но и оценката, от своя страна може да повлияе, да му придаде насоченост, цел, да го стимулира и да съдейства за още по-добро опознаване на предмета на оценката. Тези особености характеризират най-общо педагогическата оценк
а,
оцен
Най-трудно е сравня
в
ането между училищните постижени
я

и усъвършенстване на личността. В трудна и сложна училищна дейност и в оценъчните процедури и дейности ученикът се развива, той усъвършенства различни качества и особености на личността си.

Оценява
не
т
о и
ма значение не само за целите на сравнение, но подпомага и взимането на различни решения от учениците, родителите, учителите и училището.
Учениците – благодарение на оценките регулират своите учебни усилия, концентрират по-добре своето внимание върху
у
ч
ебното съдържание, появява се мотивацията за учене. С помощта на оценките, те се ориентират в съвършенството на своите учебни умения и взимат решения за по нататъшната си дейност. Оценките подпомагат ученика да се ориентира училищно и професионално, тъй
к
а
т
о могат по-добре да преценят пригодността си за различни сфери на човешката дейност.
За родителите оценките са важна информация, която подпомага по-добрата връзка между семейството и училището, съдейства за по
ООценяването има значение не само за целит
е
н
а
сравнение, но подпомага и взимането на различни решения от учениците, родителите, учителите и училището.
Учениците – благодарение на оценките регулират своите учебни усилия, концентрират по-добр
е
сво
ето внимание върху учебното съдържание, появява се м
от
и
в
ацията за учене. С помощта на оценките, те се ориентират в съвършенството на своите учебни умения и взимат решения за по нататъшната си дейност. Оценките подпомагат ученика да се ориентира училищно и професионално, тъй като могат по-добре да преценят п
ри
г
о
дността си за различни сфери на човешката дейУчениците – благодарение на оц
е
нките регулират своите учебни ус
и
лия
, концентрират по-добре своето внимание върху учебното съдържание, появява се мотивацията за учене. С помощта на оценките, те се ориенти
ра
т в с
ъв
ър
ш
ен
ството на своите учебни умения и взимат решения за по нататъшната си дейност. Оценките подпомагат ученика да се ориентира училищно и професионално, тъй като могат по-добре да преценят пригодността си за различни сфери на човешката дейност.
За
р
о
ди
те
ли
те оценките са важна информация, която подпомага по-добрата връзка между семейството и училището, съдейства за по-добрата подготовка на ученика.
За учителя имат най-многостранно значение, защото му помагат да регулира подбора на методите и средств
ат
а за
В процеса на оценяв
а
не неизбежно се вплитат разнород
н
и
очаквания както от страна на учителите, така и от страна на учениците. Необективната оценка и вредна и трябва да бъде премахната в обучението. Факторите, които влияят неблагоприятно върху оценката т
ря
б
ва
да се вземан под внимание.
Оценката е само на база на учебното съдържание и е насочена само към него. Ограничена е само в тези рамки и това отдалечава от постигането на широки цели на възпитанието и от целите за развитие на личностна в цялост.
Оценяв
ан
е
то се вплита в личностните отношения, тое компонент на ролевите отношения, „среща между личности“ , което го отдалечава от истинските цели на обучението. Противоречи на потребностите на ученика. Това прави оценката необективна, тя е оценка „ от някого з
а
н
я
кого“ и се отдалечава от предмета на ученето, на обучението.
Оценяването може да се сравни като нахлуване във вътрешния свят на ученика. Провокира голямо емоционално напрежение и подлага на измерване интимни компоненти на интелектуалния и емоционалния
св
я
т
, което е недопустимо. Може да ограничи духовния растеж на личността.
При оценяването измервателния инструментариум Оценката е само на база на учебното съдържание и е насочена само към него. Огр
а
ниче
на е само в тези рамки и това отдалечава от постиган
ет
о

на широки цели на възпитанието и от целите за развитие на личностна в цялост.
Оценяването се вплита в личностните отношения, тое компонент на ролевите отношения, „среща между личности“ , което го отдалечава от истинските цели на обучението. Противоречи
н
а

потребностите на ученика. Това прави оценката необективна, тя е оценка „ от

някого за някого“ и се отдалечав
а
от
предмета на ученето, на обучението.
Оценяването може да се сравни като нахлуване във вътрешния свят на ученика. Провокира голямо емоцио
на
лно н
ап
ре
ж
ен
ие и подлага на измерване интимни компоненти на интелектуалния и емоционалния свят, което е недопустимо. Може да ограничи духовния растеж на личността.
При оценяването измервателния инструментариум е неточен Оценяването се вплита в личностни
те

от
но
ше
ния, тое компонент на ролевите отношения, „среща между личности“ , което го отдалечава от истинските цели на обучението. Противоречи на потребностите на ученика. Това прави оценката необективна, тя е оценка „ от някого за някого“ и се отдалечава о
т
предм
Целите на оценяване
т
о могат да се формулират и изпол
з
в
ат в качеството си на критерии за сравняване постиженията на учениците с изискуемото само на основата на учебния предмет, предметното учебно съдържание. Това съдържание е познавателно и сам в тази об
ла
с
т м
оже да се сравнява това, което ученикът трябва да знае и това което действително знае. Следователно между целите на оценката и учебното съдържание трябва да съществува връзка и единство. Всеки учебен предмет решава свои конкретни задачи и чрез оценка
та

се идентифицира действителното учебно постижение в рамките на учебния предмет.
Трябва да се оценява цялостната личност, защото поведението и е цялостно – Алтернативно мнение. Ученикът трябва да се оценява като цялостно поведение в класа, в училището, в
о
б
щ
ностите, в които е включен. Това цялостно оценявана обаче няма строго определени критерии и е проблематично при практическо реализиране. Това е един вид поведенчески подход на оценяване.
Не всички цели на обучението и оценяването, постигнати с различн
и
с
р
едства имат поведенчески израз. Оценяването неизбежно води до неочаквани резултати и постигнатото не може да се ограничи само с учебното съдържание. То рефлектира върху други знания и дейности, к
о
ито
ученикът придобива или извършва.
При разсъждаване за
ц
е
л
ите на оценяването се прибягва до таксономиите, с цел конкретизиране. Д. С. Фрит и Х. Г. Макинтош приемат като подходящи за оценяване и препоръчват таксономиите на Блум и Ебел .
Таксономиите на Блум съдържат следните компоненти.
Познание на факти, зако
ни
,

определения, дати, мнения, методи за дейност, критерии, принципи, теории и
д
р.
Разбиране, което се изразява
в
са
мостоятелно оценяване, интерпретация, пренос в други условия, превод със собствени думи, предаване чрез схеми, дефиниции и др.
Приложени
е
в дру
ги
у
с
ло
ви, в нови ситуации, поставяне на въпроси, проблеми, използване на методите в други ситуации.
Анализ на елементи, отношения, структури които се екстериоризират чрез намиране на логически зависимости в текста, чрез разпознаване на причинни отн
ош
е
ни
я,
д
иференциране на факти
Синтез на дадени познати факти, използване на дедукцията, реорганизация на даденостите.
Оценяване чрез вътрешни и външни критерии, за да се излезе зад пределите на отделния учебен предмет.
Таксономията на Ебел включва следнит
е
катег
Таксономичната клас
и
фикация напомня на този, който о
п
р
еделя какво ще се изпитва, необходимостта на държи сметка за тази важна страна на въпроса. Съдържанието на изпита е достоверно и валидно доколкото отговаря на целта.
5.Да подпомогнат планирането на и
зп
и
тит
е и интерпретацията на резултатите от тях.
Все още таксономиите не се използват и не са почит в училищната практика. Все още целите на оценяването се свързват с познаването на тематичното съдържание и много често се изчерпват с това. Не се отчитат п
ос
т
иженията та таксономичните категории в учебния процес, въпреки тяхната относителност по различните предмети.

Стратегии на изпитване и оценяване
Оценяването на дейностите в училище е изключително важна част от учебния мониторинг. Оценяването и оц
ен
к
и
те в определена степен категоризират резултатите на учениците, дейността на учителите, техния професионализъм5.Да подпомогнат планирането на изпитите и интерпретацията на резултатите от тях.
Все още таксономиите не се използват и не са почит в училищна
та

п
рактика. Все още целите на оценяването се свързват с познаването на тематичното съдържание и много често се изчерпват с това. Не се отчитат постиженията та таксономичните категорВсе още таксоном
и
ите
не се използват и не са почит в училищната практика.
В
с
е
още целите на оценяването се свързват с познаването на тематичното съдържание и много често се изчерпват с това. Не се отчитат постиженията та таксономичните категории в учебния процес, въпреки тяхната относителност по различните предмети.

Ст
ра
т
е
гии на изпитване и оценяване
Оценяването на дейностите в училище е изключит
е
лно важна част от учебния монито
р
инг
. Оценяването и оценките в определена степен категоризират резултатите на учениците, дейността на учителите, техния професионализъм, ста
ту
с, им
ид
жа

на
училището съобразно утвърдените стандарти и скалата от оценъчни характеристики. В образователната система контрол и оценяване на дейностите се осъществява на няколко нива, със съответни обекти, предмети, субекти на оценяване, критерии за оце
нк
а
,
оц
ен
ъчни скали, технологии и механизми или по-кратко стратегии на оценяване и изпитване.
Формално изпитване и оценяване
ни
щето
8.Формиращото оцен
я
ване трябва да изгражда предста
в
а
за ученика в целия спектър на неговата личност, да се осъществява с регулярно планирани актове на оценяване
За разлика от формиращото, което акцентира върху процеса на учене на учениците , неформир
ащ
о
то
оценяване (сумативно) извежда на преден план ефективността на учебното съдържание и целите на обучение, които трябва