Албанско Възраждане

Дишишатъ.
/ V
СОФИЯ
К Н И Ж АРН И Ц А XF. ОЛЧЕВ Ъ,
1909.

дипломлтъ.
йдбанекото възраждание
Съдържание:
Няколко думи върху интереса, що представлява за насъ
албанското възраждание. — Кратки географически и статисти
чески сведения за албанците. — Първиятъ периодъ на албан
ското възраждание. — Първите негови проявления и първите
«негови пионери. — Деятелностьта на емигриралите въ странство
ш на заселените въ Италия албанци. — Техните дружества, вест-
тници и списания. — Албанската книжнина. — Албанските азбуки.
— Вториятъ периодъ на албанското възраждание . — Съвре
менните албански дружества, клубове и вестници въ Турция и
въ странство, — Техните политически програми. — Главните
.албански искания. — Предстоящиятъ албански конгресъ — Бли-
жайшите перспективи на албанското възраждание. — Видните
албански дейци. — Какви требва да бждатъ нашите отношения
лсъмъ албанците ? — Библиография.
Наскоро ще се изправи на собственните си нозе още
»единъ Балкански народъ: албанцитгь (или, както у насъ
:ги наричатъ, арнаутиге).
Макаръ и едно отъ най-старите племена на Балкан
ския Полуостровъ*), албанците сж последни между народ-
*) Едни отъ историците считатъ албанците за потомци на
-■старите пелазги, други — за потомци на старите илирийци, тре
ти — за потомци на старите епироти, четвърти — за потомци
гна лигурите; но всички сж съгласни, че албанците сж едни отъ
жай-старите жители на Балканския Полуостровъ.

4
ноститЪ населяющи тоя полуостровъ, у които националното-*
съзнание започна да се пробужда. Свободолюбивата и на
ционалистическа вълна на великата френска революция,
която разбуди и възроди презъ XIX-ия вЪкъ почти всички;
народи на Балкана, засегна албанците едва презъ послед
ната четвърть на тоя векъ. Освенъ общите за всички бал
кански народи причини, способствувавши на закжснелбто-
имъ пробуждане, за албанците съществуваха и други н е-
колко специални, които още повече забавиха техното въз
раждане. Първата между тия причини бе : религиозната!
разпокжсаность на албанците на три разни вероизповеда
ния, чиито духовни началници имаха всичкия интересъ да$
потушватъ у своите паства всека искра на национална:
свесть*). Втората причина б е: че албанците-мюсюлмани,
сж се ползували съ такива привилегии, които сж ги пра
вили пълни и фактически господари на населяваните отъ-
техъ земи, та не сж чувствували нуждата отъ национална,
индивидуалность. Третата причина б е : отсжтствието на.
нравствено единство у албанците, поради немането една*
албанска азбука, която да освежи историческите имъ тра
диции и да тури основите на една национална култура..
Четвъртата 6 t: техното географическо положение, пове-
чето планинисто и лишено отъ ония лесни съобщения, които*
създаватъ съприкосновения съ други по-културни народи...
Така историческото учение на Бокля още веднажъ намери,
своето оправдание въ историята на, албанците.
Първиятъ периодъ на националното пробуждане уг
албанците, започналъ презъ 70-те години на миналия векът.
може да се счита за завършенъ съ възстановлението на
конституцията въ Турция презъ юлий 1908 г. Както ще-
видимъ по-нататъкъ, тоя първоначаленъ периодъ, при труд
ните политико-общественни условия за национално и кул
турно развитие въ старата Турция, далъ е такива добри*
резултати, които не могатъ да не вдъхватъ на албанците-
*) Както ще се види по-долу, около 3/5 отъ албанците сж.
мюсюлмани; останалите % сж християни, православни и катз-
лици, едните духовно подвластни на гръцката патриаршия, дру
гите — на папата.

5
®ера въ близкото тържество на гЬхната народность. Н*Ьма
никакво съмнение, че вториятъ периодъ на албанското въз
раждане, който би требвало да се счете започналъ наедно
*съ свободата въ Турция, ще бжде и по-плодовигь, и по-
рЪшителекъ, и не може да не изправи на кракъ тоя ори-
ииналенъ народъ. По едно странно стечение на обстоятел
ствата и по едно още по-странно съвпадение, като че ли
шсторическиятъ този процесъ ще бжде ускоренъ отъ две
противоположни обществени течения: отъ една страна, хо
рата на старите идеи въ Албания (преимуществено, албан
ките-мюсюлмани), изгубили своите досегашни привилегии
съ възстановлението на конституцията въ Турция, ще се
ломогватъ до едно самоуправление на Албания, за да мо-
)гагь да играятъ една по-значителна роль въ управлението
на страната си, като мнозинство; отъ друга страна, хората
на новите -идеи въ Албания (преимуществено, албанците-
християни и по-интелигентните албанци-мюсюлмани) ще се
стрематъ къмъ сжщато самоуправление, за да постигнати
нравственото и политическо единство на своя народъ. А
леятелностьта на чуждите пропаганди и репресивните мер
ни, които младотурците взиматъ, за да вкаратъ албанците-
мюсюлмани въ конституционния пжть, само щ§ припомог-
натъ за ускорението на този исторически процесъ. По тоя
интересенъ начинъ, семейството на балканските народи ще
се увеличи съ единъ новъ членъ въ най-близкото бждеще.
Следъ самите албанци, ние, македонските българи,
жато непосредствени техни съседи, сме най-силно заинте
ресувани въ по-скорошното имъ национално възтържеству-
©ане. Ние имаме .съ техъ едва ли не най-дългата граница;
-нашите интереси никаде не сж въ непримиримо стълкно
вение съ техните;; нашите и нихните противници сж почти
едни й сжщите;; политическите стремежи къмъ национално
индивидуализиране .и областно самоуправление сж еднакви
ш у техъ, и у насъ. Така че, всека техна стжпка напредъ
©ъ пжт» на техното национално обособление ще бжде е-
динъ косве-нъ успехь и за насъ.
Истина е } че много албанци живеятъ покрай северо
западната граница на Македония; но не по-малка истина е,

6
чете сж .по-слаби отъ насъ, и численно, и културно;: пъкъ
и много наши българи живЪятъ въ албански райони. Истина*
е тоже, че, прЪзъ последните години, едно доста силна
албанско прЪселенческо движение поплави нЪкои наши по
гранични местности; но успехътъ на туй движение се дъл
жи, най-много, на миналия турски режимъ, който отслаб
ваше надлежната сила на противоустойчивость у нашата1
българйя. Истина е, най-после, че повечето отъ албанците
считатъ целия Битолски и целия Косовски (Скопски) ви
лаети за свои; но и не пс-малка истина е, че едно без
пристрастно и сериозно преброяване ще извади тия наши
приятели изъ това имъ заблуждение. Слава Богу, за раз
решаването на етническите спорове има единъ неоспорим!,
нелицеприятенъ и конституционенъ принципъ; това е
прииципътъ на мнозинството. Приложенъ. въ случая,,
той би призналъ всички ония местности, които сж населени
съ повече българи, за влизащи въ българската национална*
сфера; а всички ония местности, които еж населени съ
повече албанци, за входящи въ албанската национална
сфера. По тоя човешки и миролюбивъ способъ, възмож-
ниятъ между насъ споръ би свършилъ безъ всекакви ка
раници и недоволства. (Разумева се, че нема да седнемъ
да се караме за ония взаимни жъртви, които би ни се на
ложили отъ необходимостьта да се държи сметка за тъй
наречените естествени географически граници). Албанците
не могатъ да не пристанать на тоя рационаленъ начинъ за
разграничение взаимните наши национални сфери,, не саадо
защото той е високо-справедливъ и единственно-разуменъг
но и защото те, като много по-слаби отъ насъ българите
(вкупомъ взети), ще иматъ нужда отъ нашата помощь за
спечелване на своята национална обособленость. Те ще и-
матъ толкова повече нужда отъ нашата помощь,. че ще
требва да водятъ борба на четири фронта: съ младотур-
ците — по целата линия, съ Гърция— въ Елиръ,, съ Сър>-
бия и Черна-Гора — въ Косово поле и Северна Албания
и съ Гръцката Патриаршия — въ Юго-Источна Албания
(а и да не упоменаваме Австрия).
А ако такива сж точките на съприкосновение между
интересите на македонските българи и ошш на албанците,,

7
и ако такива трЪба да бждатъ техните бждещи взаимно-
отношения, то свободните българи не могатъ да иматъ,
нито други интереси, нито други възгледи по въпроса.
Българското царство не може да гледа инакъ на тоя въ-
просъ, даже ако сждбата е р-Ьшила, щото свободни и ма
кедонски българи да останатъ политически разделени за
винаги.
Ето защо е важно да знаемъ, какво сж направили
албанците за своето национално възраждане прЪзъ послед
ните 30 години и какво те тъкмятъ и могатъ да напра-
вятъ въ бждеще. Ето защо е нужно — още отъ сега —
и македонската българйя, и свободните българи, да опрЪ-
дЬлятъ своите отношения къмъ албанците. И ето защо,
добре разбраните бълг. интереси изискватъ отъ всички
насъ: да подържимъ усилията на албанския народъу
насочени къмъ неговото национално обособление.
Настоящата статия преследва задачата: да даде един ь
очеркъ — по възможность, кратъкъ, конкретенъ и закръг-
ленъ — на албанското възраждане, като укаже, и постиг
натите му до днесъ резултати, и възможните негови пер
спективи въ бждеще.
Поставяме такива тесни граници на статията си, за
да не бждемъ задължени да се ровимъ въ географията,
етнографията и историята на албанците, което би ни от
влекло далечъ отъ нашата тема — а за интересующите
се да се запознаятъ по-отблизу съ албанския народъ ние
ще дадемъ въ края една доста пълна библиография. Но за
да не пострада целностьта на нашия очеркъ, принудени
се виждаме да дадемъ некои елементарни географически и
статистически данни върху албанците.
:«!
* *
Границите, въ които живее албанскиятъ народъ,
сж повече или по-малко известни на всички, които сж у-
чили географията на Балканския Полуостровъ. Ала сжщото
не може се каза и за численностьта на албанците. Докато
на всекжде по Европа сега се знаятъ и единиците на на-
селягощите я народи, въ Турция още не се знаятъ точно

8
- и еамигЬ милиони. Тъй че, за статистика въ Турция може
да се приказва само приблизително. Това особено се от
нася къмъ Албания, която е най-малко изслЪдвзната часть
отъ Европейска Турция.
СамигЬ албанци възкачватъ численностьта на своя
народъ до цифрата три и даже З1,^ милиона души; но тЬ-
смЪтатъ за албански четиригЬ виляета отъ Европейска Тур
ция : Битолски, Косовски, Шкодрански и Янински ; — а
ц%лъ свЪтъ знае, че въ Косовския и Битолския виляети не
живЪятъ само албанци.
Нашиятъ българинъ Д-ръ Н. Маренинъ, въ своята
доста обстоятелна статия върху албанците, озаглавена :
Албания и албанцитгъ*), изчислява ги не по-малко отъ
1.215.000 души, отъ които 703.000 албанци-мюсюлмани^
3010.000 албанци-католици и 212.000 албанци-православни
(въ това число не влизатъ около 100.000 погърчени вече
албанци въ Епиръ и Тесалия).
Италиянскиятъ генералъ-щабенъ офицеръ, Е. Барба-
ричъ, въ своето обемисто съчинение върху албанцигЬ **),
изброява ги около 1.759.000 души, отъ които 945.000 въ
Северна Албания и 814.000 въ Южна Албания (стр. 146);
но, когато ги разпр^дЪлява по вТроизповЪдание, намалява
ги самъ на 1.385.000 души, отъ които 874.000 албанци-
мюсюлмани, 292.000 албанци'католици и 219.000 албанци-
православни (стр. 149).
Френскиятъ в. „Temps“, въ една скорошна своя ста
тия върху новото албанско движение, считаше всички ал-
*) Статията на Д-ръ Н. Маренина Й1севдонимъ) 6Ь напе
чатана въ приложение къмъ Военния Журналъ“ пр*Ьзъ 1902 г.
и отпослЬ излЪзе въ огдЬлна брошура. Макаръ и компилятивна,
тя е единъ почтенъ грудецъ, който може да се прочете съ ин-
тересъ отъ веЬки желающъ да се запознае съ географията, топо
графията и историята на албанцигЬ.
**) Е. *В а г b а г i с h : Albania (стр. XX-3 4 4 съ 10 илюс
трации, 13 карти и няколко приложения). Roma 1905. Най-
пълната антропо-географическа монография върху Албания въ
нталянската литература. Военно-юпографическата й часть е осо-
бенно богата, тъй като автора е събиралъ данни по нея на са
мото мЬсто.

9
-бании за 1.900.000 души, отъ които 1.115.000 (790.000
-албанци-мюсюлмани, 240.000 албанци-православни и 90.000
албанци-католици) въ сегашна Албания (старата Илирия и
Епиръ), 300.000 албанци-мюсюлмани и албанци-право
славни въ Нови-Пазаръ и Стара-Сърбия, 250.000 албанци-
православни въ Гърция (12.6°/0 отъ цялото й население),
15.000 албанци-католици въ Черна-Гора и около 100.000
души въ Италия (Калабрия и Сицилия) и н