Алтернативен туризъм

Факултет по Природни науки
КАТЕДРА „ТУРИЗЪМ”
Курсова работа
по дисциплина : Алтернативен туризъм
на тема :
« Културен туризъм »
Проверил: Изготвил: Каймет
Сали
Проф.д-р С. Докова Фак.№ 443/ 10
IV курс
Варна
2014 г.

Съдържание :
Увод
1..Възникване и развитие. Дефиниции…………………………….. 3 - 4 стр
2. Характерни особености. Профил на туристите
............................................................................................................ 5 стр
3. Туристически продукт на културния туризъм
…………………………………………………………………………………
……………...…... 6 стр
4. Видове и форми на културния туризъм………………………..… 6 - 7 стр.
5. Стратегически план за развитие на културния туризъм в България
………….............................................................................................. 7 - 8
стр
6.Използвана литература………………………….
………………………………… 9 стр
2

Туризмът се явява един от водещите отрасли в световната икономика. В
началото на 21 век той се налага като най – динамичен и бързо разрастващ
се сектор на икономиката на много страни. Туризмът играе значителна роля
при формирането на БВП, създаването на допълнителни работни места,
осигуряване на заетостта на населението и активизирането на вътрешно
търговския баланс.
Алтернативният туризъм е едно сравнително ново, но набиращо все по –
голяма популярност явление. Той се разглежда като алтернатива на масовия
морски и ски - туризъм. Макар, че този вид туризъм навлиза по – късно в
сравнение с масовия, съществува голямо разнообразие от негови форми и
видове. Тенденциите в развитието на туризма в световен мащаб показват,
че все повече ще се предпочита алтернативния за сметка на класическия
туризъм.
Съществуват различни дефиниции по отношение на алтернативния
туризъм. Самото понятие „туризъм” произлиза от френската дума „tour”,
което означава „завъртане, обиколка”. Понятието „алтернативен” от своя
страна, също е с френски произход “alternatif”, допуска се само една от две
или няколко възможности. Алтернативните форми на туризъм разширяват
гамата от предлагани туристически маршрути и развиват положителни
нагласи и познания в местните общности към опазване на биологичното
разнообразие и културното опознаване. Те допринасят за продължаването
и/или съживяването на местните занаяти и поминък, щадящи природната
среда.
Културният туризъм е един от видовете туризъм зародили се най-
рано. Може с основание да се приеме, че началото му датира още от
първите олимпийски игри, проведени в древна Елада. По това време
олимпийските игри не са били само спортни състезания, а също празници
и състезания на културата и изкуството.
По – късно по време на феодализма се осъществяват пътувания с
религиозна цел до Светите места – Йерусалим, Константинопол, Ватикана
и др. През 1608 г. английския пътешественик Томас Кориат предприема
пътуване в Европа. Три години по – късно издава пътеводител, повлиян от
маршрута на голямото пътешествие. През периода на Ренесанса се
увеличава стремежа за знания и интереса към античността, предприемат се
пътувания насочени предимно към центровете на духовен живот. През този
период се осъществява и Голямото пътешествие (Grand Tour), това може би
е едно от първите организирани културно-познавателни пътувания,а също
така и образователно-развлекателни пътувания,наричани още „Гранд тур на
Европа”. Посещавали се центрове като Париж (Франция); Женева
(Швейцария); Флоренция, Пиза, Рим, Неапол, Помпей, Сицилия (Италия);
3

Гърция, а също така и Инсбрук, Берлин, Дрезден, Виена, Потсдам,
университетските градове Мюнхен, Хайделберг; Нидерландия. Това
пътуване е било особено популярно сред младите британски благородници.
Съществена роля в развитието на културния туризъм има Организацията
на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО). На
16.09. 1972 г. на 17 – та сесия на Генералната асамблея на ЮНЕСКО в
Париж е приета „Международната конвенция за запазване на световното
природно и културно наследство”. През 2001г. комитетът за световно
наследство към ЮНЕСКО открива Програма за устойчиво развитие на
туризма, а през 2002 г. и Център за световно наследство. През 2001 г. е
приета Конвенцията за подводно културно наследство, а през 2003 г.
Конвенцията за опазване на нематериалното културно наследство.
В настоящият етап културният туризъм се определя като едно от
най-перспективните направления в сферата на туризма. Неговата
популярност е свързана с нарастване на образователното равнище на
населението, особено в страните генериращи туристопотоци. В тях се
появява естествен стремеж за опознаване на чуждата самобитност, история
и култура на място.
По данни на Световната организация по туризъм днес туристическите
пътувания, посветени на културния туризъм са вече около 40 %, като
ежегодно се увеличават. Като темпът на нарастване на тези пътувания е
около 15 %. Отчитайки тези данни специалистите смятат, че към
2020 г. културният туризъм може да се превърне във водещ.
СОТ дава следните две дефиниции за културен туризъм:
1/ „Движение на хора със силна културна мотивация – изящни изкуства,
пътувания до фестивали и други културни събития, посещение на
забележителности и паметници на културата”.
2/ „Всички движения на хората за задоволяване на човешки нужди от
разнообразие, насочени към повишаване на културното равнище на
индивида и придобиване на нови познания и опит”.
Според Европейската асоциация за туризъм, свободно време и
образование /АТЛАС/ това е „Движение на хора към културни атракции,
далеч от постоянното им местоживеене, с цел събиране на нова
информация и преживявания „за задоволяване на културни нужди”.
4

Е.Костов дава следното определение: “Културният туризъм е
специализирано туристическо пътуване, мотивирано от задоволяване на
социокултурни потребности чрез консумация на културни ценности”.
Следователно за културен туризъм може да се говори, когатотуристите
предприемат пътуване с цел удовлетворяване на културните си интереси и
потребности чрез посещение на разнообразни културни обекти и прояви.
Културният туризъм се отличава с редица характерни особености.
Целта при този вид туризъм е обогатяване и разширяване познанията на
туристите чрез опознаване на специфичната култура на посетената
дестинация. Културните обекти обикновено са стационарни и по този
начин се определят посоките на туристопотоците.
Културният туризъм се характеризира със сравнително слабо изразена
сезонност. Обикновено културните забележителности се посещават
еднократно, докато културните прояви предполагат и многократни
посещения от страна на туристите.
Профил на туристите
хора от всички възрастови групи, като доминират тези на средна
възраст;
с високо интелектуално равнище, висока степен на образованост;
туристи с високи доходи;
мотивите за пътуването са продиктувани от удовлетворяване на
интелектуалните им интереси, за повишаване на познанията и
културата си;
имат високи изисквания към предоставяните им услуги;
предпочитат широка гама от допълнителни услуги;
отсядат предимно във висококатегорийни хотели;
посещението на туристическите обекти обикновено е еднократно,
докато културните прояви се посещават и многократно;
продължителност на престоя от няколко часа (при обекти с
регионално и локално значение) до няколко седмици при посещение
5

на обекти и културни прояви с национално и международно
значение.
Продуктът на културния туризъм се характеризира с редица специфични
особености. Най – общо в туристическия продукт на културния туризъм се
включват културните обекти, атракции и прояви, транспорт (до
туристическото място и обратно, и транспорт в рамките на туристическата
дестинация), настаняване и хранене ( средства за подслон и места за
настаняване, заведения за хранене и развлечения), набор от допълнителни
туристически услуги.
Културните обекти, прояви и атракции, които са основна цел за
предприемане на туристическото пътуване при културния туризъм са
следните:
историко – археологическите ресурси – археологически разкопки,
крепости и кули, дворци, паметни и бойни места, мемориални паметници,
паметници, кораби, родни места и др.;
архитектурни ресурси – чешми, мостове, акведукти, сгради, улици,
площади, старинни квартали;
етнографски ресурси (етнографски музеи, обичаи, облекла, битови
предмети, занаяти, работилници, фолклорни, празници, кулинария);
религиозни ресурси – църкви, манастири, светилища, гробници,
шествия, празници;
културно – познавателни ресурси – музеи, експозиции, панорами,
възстановки, картинни галерии, съкровищници, библиотеки,
университети и др.;
културни атракции – фестивали, изложби, представления.
Видове и форми на културния туризъм
В зависимост от обектите, които се посещават се различават следните
форми на културен туризъм:
- културно – исторически туризъм – свързан е с посещения на обекти на
културно-историческото наследство. Това са различни паметници и
забележителности на културата свързани с историческото минало на
6

съответната дестинация, а също така археологически, архитектурни,
етнографски и други обекти.
- културно- познавателен туризъм – Обектите представляващи интерес за
туристите не е задължително да имат историческа стойност. Обект на
културно –познавателния туризъм могат да са произведения на живописта,
скулптурата, художествените занаяти, култови предмети, открити
съкровища, музеи, произведения на литературата, музиката и др.
- фестивален туризъм – свързан с посещение и/или участие в културни
прояви (празници, фестивали, чествания).
Много често към подвидовете на културния туризъм се включват
религиозният и етнографски туризъм.
Религиозният туризъм се характеризира с посещение на свети, култови
и поклоннически места. При етнографския туризъм водещ мотив е
опознаването на бита и културата на определен етнос (традиционни
облекла, език, фолклор, традиции, обичаи и др.)
Културният туризъм е от видовете алтернативни форми на туризъм
развиващ се много добре в нашата страна. България е страна, която
разполага с богато културно – историческо наследство, което представлява
интерес не само за българските, но за чуждестранните туристи. Данните от
нашата страна показват, че голяма част от чуждестранните туристи (около
30 %) по време на престоя си посещават обекти на културно-историческото
наследство.
Стратегически план за развитие на културния туризъм в България
През 2009 г. за развитието на културния туризъм в нашата страна е приет
„Стратегически план за р