Анализ на "Чарли и шоколадовата фабрика" от Роалд Дал

Изготвил:

1.Биография на автора

Роалд Дал е кръстен е на полярния изследовател Руал Амундсен. Когато е само на 4 г., умират сестра му и баща му. Участва като пилот във Втората световна война. На 19 септември 1940 г. самолетът му се разбива, ранен е тежко и за известно време губи зрението си. Възстановява се и отново се връща на бойното поле като пилот в началото на 1942 г. Женен е за американската актриса Патриша Нийл от 1953 до 1983 г., с която имат 5 деца. Най-голямата им дъщеря умира в детска възраст.
Автор е на книги за деца като „Чарли и шоколадовата фабрика“, „Матилда“, „Вещици“, „Г.Д.В.“, „Вълшебният пръст“, „Семейство Тъпашки“, „Фантастичния господин Фокс“, а също и за възрастни – романа „Моят чичо Осуалд“, „Разкази с неочакван край“ и др. Умира на 74-годишна възраст от рядката болест хемофилия.
2.Резюме
Всяка вечер, когато си ляга, Чарли вижда през прозореца огромната фабрика за шоколад и заспива с мисълта как ли изглежда тя отвътре. Вече цели 15 години никой не е виждал в нея да влизат или излизат нито работници, нито мистериозния собственик, а същевременно, на световния пазар се продават огромни количества шоколадови изделия произведени там. Докато един ден Уили Уонка не прави изненадващо съобщение – пет деца ще имат възможност да посетят мистериозната фабрика и да научат всичките й тайни. Късметлиите ще се определят случайно, тъй като те трябва да намерят златен билет в закупен рядък вид шоколад от марката Уонка. Четири от билетите бързо са спечелени – от лакомника Аугустус Глуп, който се занимава предимно с ядене на сладкиши; разглезената богаташка дъщеря Верука Солт; Вайълет Борегард, шампионка по дъвчене на дъвка, и вечно навъсеният Майк Тиви, чиято единствена цел е непрекъснато да изтъква колко по-умен е от всички останали. Шансът на Чарли е минимален, тъй като семейството му може да си позволи да купи само един шоколад на година и то за рождения му ден. Но съдбата му се усмихва и той намира на улицата пари, с които веднага си купува шоколад, за да залъже глада си. И неочаквано, под опаковката се оказва последният златен билет!

3.Сюжет
Чарли Бъкет, определен още в самото начало на книгата като „положителният герой“, е добро и умно момче, което живее заедно с родителите си и техните родители в малка къщичка в покрайнините на голям град. От шестимата възрастни само бащата има работа и то зле платена, заради което семейството живее в бедност. Чарли много обича шоколад, но получава малко блокче единствено на рождения си ден. Всеки ден, на път за училище и обратно, малкият Чарли минава покрай „най-голямата и прочутата в целия свят“ шоколадова фабрика и мечтае да влезе вътре.
Дядо Джо разказва на Чарли за собственика на фабриката — Уили Уонка, който съвсем сам измисля многобройни шоколадови десерти и фантастични изобретения (например сладолед, който не се топи, дъвка, която не губи аромата си и др.). Заради шпиони сред работниците, които издават производствените тайни на конкуренцията, Уили Уонка се принуждава да затвори фабриката. След известно време тя отново започва работа, но вратите са заключени и единствено продуктите излизат навън през специална вратичка в стената, за да бъдат откарани с пощенски камиони. Тайнствените работници са неизвестни.
Уили Уонка инициира неочаквана лотария: пет златни билети, скрити под опаковката на пет обикновени шоколада, ще дадат възможност на пет деца (заедно с възрастни придружители от семейството им) да посетят фабриката и да получават бонбони и шоколад до края на живота си. Интересът към шоколадите на Уонка е по-голям от всякога и първите четири билета бързо са намерени от следните деца: Огъстъс Глуп — „лакомник“, Верука Солт — „разглезено от родителите си момиче“, Вайълет Борегард — „момиче, което по цял ден дъвче дъвка“ и Майк Тиви — „момче, което по цял ден гледа телевизия“. Междувременно бащата на Чарли губи работата си и семейство Бъкет гладува.
Чарли случайно намира пари на улицата и, купувайки си шоколад, открива петия златен билет в последния ден от лотарията. Семейството решава дядо Джо да го придружи.
Уили Уонка развежда децата и техните придружители из фабриката, като им показва много от необичайните си изобретения и им представя своите работници — умпа-лумпите. Това са мънички човечета от Лумпаландия, приели предложението за работа на господин Уонка, който им обещава неограничени количества от какао — любима, но труднодостъпна храна за тях.
По време на обиколката лошото поведение на четири от децата довежда до тяхното преждевременно отпадане. Лакомията на Огъстъс Глуп става причина той да бъде засмукан от тръба, която отвежда шоколада в залата за ягодови десерти. След като е бил притиснат от тръбата, той става съвсем тънък. Вайълет Борегард опитва експериментална дъвка въпреки предупрежденията на Уили Уонка и се превръща в огромна боровинка. След като умпа-лумпите изтискват сока от нея, тя си връща нормалните размери, но остава морава на цвят. Верука Солт е изхвърлена в шахта за боклук от катерички, обучени да разпознават некачествените ядки, които преценяват момичето като „калпав орех“. Родителите ѝ също попадат в шахтата, докато се опитват да я открият там. Накрая тримата напускат фабриката невредими, но покрити с боклуци. Майк Тиви е смален от камера, проектирана да изпраща по телевизията мостри от шоколад. След като е разтеглен от машина за дъвки, става изключително висок и слаб.
В края на книгата Уили Уонка разкрива, че целта на лотарията е била да избере свой наследник, когото да обучи да управлява фабриката. Това е Чарли Бъкет. Уили Уонка, Чарли и дядо Джо отиват до къщата на семейство Бъкет с летящ асансьор, за да разкажат новината и да вземат останалите членове във фабриката, която отсега нататък ще бъде техен дом.

4.Героите
Уили Уонка - собственика на фабриката
Чарли Бъкет - „положителният герой“
Джо Бъкет – дядо на Чарли
Огъстъс Глуп - „лакомник“,
Верука Солт - „разглезено от родителите си момиче“
Вайълет Борегард - „момиче, което по цял ден дъвче дъвка“
Майк Тиви - „момче, което по цял ден гледа телевизия“
умпа-лумпите – работниците на Уонка
5. Темите, символите, литературния стил
Темата за бедността в „Чарли и шоколадовата фабрика” се представя чрез Чарли Бъкет. Той и семейството му живеят в крайна бедност. Три примера за текстово доказателство за тази тема са:
Седемте членове на семейство Бъкет живеят в двустайна къща, а всички баби и дядовци спят на едно легло
Чарли получава само един шоколад годишно
Крайната награда за Чарли е гарантирана храна и подслон за него и семейството му.
Друга тема в творбата е темата за следване на правилата. Три примера за текстово доказателство за тази тема са лошите деца, които се наказват, защото не слушат правилата на Уили Уонка:
Огъстъс Глуп пие от шоколадовата река и се всмуква през стъклените тръби
Вайълет Борегард дъвче парче дъвка и се превръща в боровинка
Верука Солт пада в улея за боклук.
Една от по силно изразените теми е тази на алчността. В света на „Чарли и шоколадовата фабрика” почти всеки алчен и егоистичен човек си получава заслуженото. Въпреки факта че този свят е несправедлив, защото семейство Бъкет са бедни, а егоистичните Солт заможни, Дал накрая обръща нещата и дава на семейство Бъкет нов живот.
Темата за семейството също може да се намери в творбата. Семейството е явно най-важното нещо за Чарли Бъкет. Това може да се разбере от факта, че той е готов да сподели своя шоколад с шестте члена на семейството му. Това нямаше да има голямо значение, ако не получаваше шоколад само веднъж годишно на рождения си ден. Едва ли другите егоистични деца биха споделили със семействата каквото и да било.

6.Личното мнение
„Чарли и шоколадовата фабрика” според мен е прекрасна история за надеждата и добротата .Доброто винаги побеждава,и всеки получава това ,което заслужава.Щастието е в малките и прости неща,като семейството и това да бъде то сплотено и обичащо се.Животът е магия,и трябва да се изживее подобаващо.
7. Любими цитати от произведението
„In the town itself, actually, within sight of the house in which Charlie lived, there was an ENORMOUS CHOCOLATE FACTORY!Just imagine that!”
„The famous English scientist, Professor Foulbody, invented a machine which would tell you at once, without opening the wrapper of a bar of chocolate, whether or not there was a Golden Ticket hidden underneath it. […] But unfortunately, while the Professor was showing off the machine to the public […] the mechanical arm shot out and made a grab for the gold filling in the back tooth of a duchess who was standing near by.”
„But Augustus was deaf to everything except the call of his enormous stomach. He was now lying full length on the ground with his head far out over the river, lapping up the chocolate like a dog.”