Анализ на "Коледна песен" от Чарлз Дикенс

Изготвил:
Марсел Григоров III курс
НУП-ЧЕ фак.№ 5198

1.Биография на автора

Чарлз Джон Хъфам Дикенс (Charles John Huffam Dickens) е английски писател, обикновено определян като най-значимия прозаик на Викторианската епоха. Още докато е жив, той постига по-голяма популярност и слава от всеки друг английски писател, оставайки известен и до днес като автор на някои от емблематичните романи и герои на английската литература.
Роден на 7 февруари 1812 г. в Портсмут, Англия. Той е второто от общо осем деца в семейството.
През 1824 г., баща му Джон Дикенс е арестуван за неплатени дългове. Обстоятелства принуждават едва 12 годишният Чарлз да напусне училище и да започне работа във фабрика за вакса.Ужасяващите условия на труд, дългите часове и лошото заплащане се отразяват на по-късен етап в творчеството му.
Кариерата си на писател Чарлз Дикенс започва с малки статии за два големи лондонски вестника "The Mirror of Parliament" и "The True Sun". В този период той пише под псевдонима "Боз".
През 1836 г. е публикувана първата му книга – "Скици от Боз", която веднага привлича вниманието на литературните кръгове.
Романът „Приключенията на Оливър Туист" започва издаването си през 1836 г. Публикуван е като отделни епизоди в списание "Bentley's Miscellany". Романът се приема изключително добре в Англия, Америка и други места по света. През следващите няколко години Дикенс се опитва да задмине успеха на „Оливър Туист". От 1838г. до 1841 г. публикува романите „Никълъс Никълби", „Старият антикварен магазин" и „Барнаби Ръдж".
Известен е с цикъл коледни истории - „Коледна песен" (1843 г.), „Камбаните" (1844 г.) и „Щурец на огнището" (1845 г.). „Коледна песен" се превръща в истински успех за автора. Историята на Ебенизер Скрудж е филмирана няколко пъти и е популярна и днес. Стария скъперник успява да намери отдавна загубения си коледен дух, с помощта на призраците на своето минало и бъдеще.
През целия си творчески път е написал 15 романа, 5 новели и стотици кратки истории и разкази. Умира от инсулт на 58 годишна възраст. Последният му роман "The Mystery of Edwin Drood" остава недовършен.
2.Резюме
„Коледна песен” е една морална история за стария скъперник Ебенизер Скрудж. Той е стиснат лихвар посветил живота си на трупане на несметни богатства. Всичко това се променя и той е на път да получи изкупление на греховете си само за една нощ - по време на Коледа. Навръх празника, седем години след смъртта на бизнес партньора му Джейкъб Марли, Скрудж игнорира святата вечер, благотворителността, та дори и поканата за вечеря от племеника си Фред. Точно тогава, той е посетен от призрака на Джейкъб, които му казва, че тази вечер, ще го навестят три призрака.

3.Сюжет
Новелата е структурирана в пет части, наречени строфи.
Строфа първа

Нарича се още „Призракът на Марли“. Историята започва в една студена, мрачна и хапеща зимна вечер на 24 декември, ден преди Коледа и точно седем години след смъртта на Джейкъб Марли, бизнес партньорът на Ебенизер Скрудж – лихвар по професия. Скрудж е човек без добродетели – той е алчен и сребролюбив, скъперничеството му е отличителна черта. Той мрази Коледа и я нарича празник за лицемерните хора. Племенникът му Фред го кани на коледна вечеря, но Скрудж отказва. Отнася се грубо с двама джентълмени, които са дошли да потърсят дарение от него за храна на болни и бедни деца. Единственият „коледен подарък“, който прави е към нископлатения си служител Боб Крачит – почивен ден на Коледа.
В същата вечер, Скрудж е посетен от призрака на Джейкъб Марли, който е вечно прокълнат да се скита по земята и да плъзга вериги след себе си, ковани в целия си живот заради алчност и егоизъм. Марли казва на Скрудж, че има само един шанс да избегне проклятието на бившия си съдружник. Той е следния: същата вечер ще бъде посетен от три призрака и трябва или да се вслуша в това, което те му показват или е обречен да получи същата съдба като на бившия си партньор.

Строфа втора

Нарича се още „Първият от трите призрака“. Първият призрак е призракът на отминалите Коледи. Той пренася Скрудж в детството му и му напомня, че и той на времето е бил мил и невинен. Сцените обрисуват самотното детство на Скрудж; отношенията със сестра му; коледното парти на първия му работодател г-н Фезуик, който се е отнасял с него като син. Призракът показва и раздялата на Скрудж с годеницата му Бел, която се разделя с него, защото е осъзнала, че той обича повече парите, отколкото нея.

Строфа трета
Нарича се още „Вторият от трите призрака.“ Вторият призрак е призракът на предстоящата Коледа. Той показва на Скрудж как хората с радост купуват продукти за коледната вечеря, как хора празнуват Коледа в миньорска вила или в морски фар, отдалечени от семействата си, но незагубили коледния дух. Привидението пренася Скрудж в бедния дом на Боб Крачит, където въпреки сиромашката вечеря, семейството се радва и се забавлява, че са заедно. Вниманието на Скрудж е насочено към Тими, най-малкият син на Крачит, който е сакат и ако не му се помогне с финансови средства, няма да живее дълго. Когато Боб иска да вдигне тост за Скрудж, съпругата му го скастря и започва да лепва неприятни етикети за началника на съпруга си. Следващата сцена е в дома на племенника на Скрудж – Фред, където той вечеря с близките. Когато става дума за чичо му, той започва да говори с голяма нотка на състрадание към него. След това Фред и близките му започват да играят на развлекателни игри, а Скрудж гледа отстрани и се забавлява. Преди да изчезне духът показва на Скрудж две измършавели деца, именувани Невежеството и Бедността. Призракът го съветва да се пази и от двете, но най – вече от момчето, защото вижда в него печата на Ориста, освен ако той не бъде заличен.

Строфа четвърта

Нарича се още „Последният призрак“. Третият призрак е призракът на предстоящите Коледи. Това е единственият призрак без образ, а е заметнат с черно наметало. Първото нещо, което той му показва е разговор между местни търговци, които се канят да ходят на погребение, само ако е предвиден безплатен обяд. Следващата сцена ни показва как перачка, чистачка и погребален агент се опитват да изтъргуват вещи, които са били притежание на току-що починалия човек. След това, призракът показва на Скрудж, тъмна стаичка, на която лежи починал човек и е покрит с чаршаф. Скрудж пита призрака дали някой се е развълнувал от смъртта на човека. Привидението веднага го пренася в разговор между съпруг и съпруга, които благодарение на смъртта на въпросния човек, на който са били задължени, ще могат да получат малко време и да си платят заемите. След това Скрудж моли призрака да му бъде показана малко нежност и е пренесен отново в дома на Боб Крачит. Семейството му е в траур заради смъртта на малкия Тими, които въпреки огромната загуба, имат сили да продължат напред, защото са любящи и сплотени. Накрая Скрудж иска да знае две неща: дали това са събития, които ще се случат или биха могли да се случат и кой е бил човекът, който са видели мъртъв. Призракът му посочва надгробна плоча, на която пише името на Ебенизер Скрудж. Той започва да иска милост и обещава, че ще почита Коледата в сърцето си и ще се опитва да я чества през цялата година, само ако му бъде даден шанс да заличи написаното на надгробната плоча.

Строфа пет

Нарича се още „Краят“. Скрудж се събужда с радост и любов в сърцето си. Вече е Коледа. Той прекарва деня със семейството на Фред и анонимно изпраща пуйка на семейството на Боб Крачит. На следващия ден Скрудж повишава заплатата на Боб Крачит и му казва, че ще помага на семейството му до края на живота си. Последното изречение от произведението е: „И така, както казва Мъничкия Тим, нека Бог благослови всички ни!“

4.Героите
Ебенизер Скрудж – главен герой
Бел - годеница на Скрудж
Джейкъб Марли – бивш бизнес партньор на Скрудж
Боб Крачит – служител на Скрудж
Емили Крачит – съпруга на Боб
Тими Крачит – най-малкият син на Боб, който е сакат
Фред – племенник на Скрудж
Духът на отминалите Коледи
Духът на настоящата Коледа
Духът на бъдещите Коледи
Според изследователката Клеър Томалин, Дикенс е най-великият създател на образи в английската литература след Шекспир. Дикенсовите герои имат забележителни имена. Ебенизер Скрудж, Малкия Тим, Джейкъб Марли, Боб Крачит, Оливър Туист, Артфул Доджър, Фейгин, Бил Сайкс, Пип, Мис Хавишам, Сидни Картън, Чарлз Дарни, Дейвид Копърфийлд, Мистър Микабър, Абел Макуич, Даниел Куилп, Самюел Пикуик, Уакфорд Скуиърс, Юрая Хийп са навлезли дълбоко в британската култура, а в някои случай и в английския език — Скрудж е нарицателно за скъперник.
Дикенс мисли много върху имената на героите си, които не само да могат да дадат на публиката необходимите податки, но и да помогнат за развитието на сюжетите и дълбокия алегоричен смисъл на романите. Например името на Мистър Мърдстоун от „Дейвид Копърфийлд“ е автоматична податка за убийство (на англ. murder) и каменна студенина (камък — stone).

5. Темите, символите, литературния стил
Коледната песен е доста ясна алегория, изградена върху епизодична структура на разказ, в която всеки от главните пасажи има фиксиран, очевиден символен смисъл. Книгата е разделена на пет раздела (Дикенс ги обозначава със „Строфи”, защото Chrismas carol е песен), като всяка от средните три строфи се върти около посещение от един от трите известни духове. Трите духове водачи, заедно с всяка от техните приказки, изпълняват тематична функция - Духът на миналите Коледи, със своята блестяща глава, представлява спомените; Призракът на настоящата Коледа представлява благотворителността, съпричастността и коледния дух; и наподобяващия физическото въплъщение на смъртта дух на бъдещите Коледни представлява страхът от смъртта. Скрудж въплъщава всичко, което потиска коледния дух - алчност, егоизъм, безразличие и липса на внимание към ближния. С „Коледна песен” Дикенс се надява да илюстрира как хората, които са безчувствени, могат да бъдат превърнати в щедри, грижовни и социално осъзнати членове на обществото чрез застъпването на морални квази-религиозни уроци. Топлината, щедростта и цялостната добра воля преодоляват горчивата апатия на Скрудж, когато той се среща с духа на миналите Коледи и се учи от паметта си, как да е съпричастен с другите. Паметта служи за напомняне на Скрудж за време, когато все още е изпитвал емпатия към други хора, преди да се затвори в себе си. Емпатията дава възможност на Скрудж да съчувства и да разбере онези, които са по-бедни от него, хора като малкия Тими и Боб Крачит. Всеки разказ функционира като притча, Коледна песен представя християнските морални идеали, свързани с Коледа - щедрост, доброта и универсална любов към общността - и ценностите на Викторианска Англия изобщо.
Литературният стил на Дикенс се характеризира с ясно изразено езиково творчество. Особено силен е в сатирата. Още ранните рецензии го сравняват с Уилям Хогарт заради умението му да долови карикатурното в живота, въпреки че разнообразието в класовите идиоми може да бъде отражение на съвременния популярен театър. Литературният му стил е и смесица от фентъзи и реализъм. Сатирата му е насочена към снобизма на британската аристокрация. Алегориите му включват сравнения на сираците с ценни книжа, хората с въжени лодки, гостите на официални вечери с мебели.
6.Личното мнение
Една от любимите ми приказки е „Коледна песен”.Чели са ми я като малък, гледал съм я като по-голям и винаги ме е удивявала.История засягаща вечните човешки ценности-доброта,милосърдие,съпричастност.Как да се отнасят хората помежду си,не само по Коледа.Коледния дух витае навсякъде и донася доброта и спокойствие.Прави ни по-добри към всички хора ,които ни заобикалят.Възможността за втори шанс,за нова възможност е може би най-завладяващото в цялата „Коледна песен”,за ново начало и нов живот.
7. Любими цитати от произведението
„"Bah," said Scrooge, "Humbug."”
„There is nothing in the world so irresistibly contagious as laughter and good humor.”
„I will honour Christmas in my heart,