Андрей Пантев, Христо Глушков, Радослав Мишев - История на Новото време

АНДРЕЙ ПАНТЕВ
ХРИСТО ГЛУШКОВ
РАДОСЛАВ МИШЕВ
т \ОРИЯ
НА
НОВОТО
орпл?
III шЛЦи

’’НОВАТА'1 НОВА ОБЩА ИСТОРИЯ
П агубната илю зия на победения от времето, а не от врагове
тоталитаризъм бе, че държ авата мож е да замести завинаги инди­
вида. Нещ о повече. И лю зията продълж аваш е с опасното предпо­
ложение, че нацията мож е да се изяви и действа като колективен
индивид — теза много близка и много удобна за всички видове
модерни и архаични авторитаризм и. Днес у нас се изграж да дру­
га илюзия, при която добре регулираното и социално нивелира-
ното общ ество може да замести индивида. Свидетели сме на ед­
н о п р и п р я н о п р е о с м и с л я н е на р а з н о л и к и и с т о р и ч е с к и
добродетели, при които се стига до интуитивното предполож е­
ние, че веднъж преобърнати изцяло на един пълен ход, ф алш иви­
те императиви от м иналото ще си дойдат на вярното и истинско
място като м орални исторически присъди. Щ ом нещо е било ка­
зано и определяно тогава по един начин, достатъчно е сам о да
се напиш е точно обратното, за да си отиде на м ястото на истина­
та. П оразително просто, нали? И следва веднага да посочим, че с
оглед на гигантските глупости и измислици в м ного случаи точ­
но така и трябва да се направи! Но дали винаги тази удобна прос­
тота е справедлива, подходящ а и потребна...
Н есъмнено това, което все още наричаме с неясното и ощ е по­
вече неточното определение нова общ а история, не мож еш е д а не
бъде засегнато от задуш ителната прегръдка на налагани или не­
вежествени предразсъдъци и заповеди. Това ограничение се отна­
сяше за нея както като преподавателска дисциплина, така и като
научно-изследователска проблем атика. С ам ата й нериодизация бе
силно зависима от традиционно натрапени изкуствени събитий­
ни граници — О ктомврийската револю ция от 1917 г. или П ариж ­
ката комуна от 1871 г. С илното преобладаване на теми, свързани
по правило пряко или косвено с комунистическо, работническо
или синдикално движение, обезличаваш е граж данската тематика.
Това еднакво ясно личеше на национално и регионално ниво, а
същ о и в преподавателската и изследователска ориентация и ре­
ализация на учените, ангаж ирани в този дял от историята на м о­
дерния свят. Н ам ирам , че тъкмо преодоляването на такава драс-
т и ч н а д и с п р о п о р ц и я с л ед в а д а б ъ д е н а ч а л н а т а то ч к а в
модернизацията на новата общ а история, а не непременно и вед­
нага прибързаните промени в наименования, нериодизация и те­
ми. П оне за мен началото на Н овото време цма много, основа­
телни, хронологически ориентири, всеки един от тях доволно
убедителен и тъкмо в тази важна методологическа зона следва да
се развият първите истински научни дискусии за нейното кален­
дарно разполагане в общ ата тематика на световната история у
нас.
5

Ако Средните векове са време на вяра, основана върху разу­
ма, то Новото време е историческа сфера, при която дом инира
разум, базиран на вяра, независимо дали тази вяра има светски
или регионален характер. К огато в края на късното Средновеко­
вие най-сетне побеждава идеята за богоподобния, да не кажем
богоравния човек, на него му се вграждат съзидателни функции,
отричани в предишните епохи. Това означава, че Човекът преста­
ва да бъде божи инструмент на земята, а пряк, самостоятелен деец
на историята, дори и когато качествата му на творец и герой се
обясняват единствено с надареност от божи произход или изклю ­
чителност само благодарение на особената божия милост. О ттам
нататък започва Новото време и никакви други данни за търго­
вия, книгопечатане, леене на чугун, стомана и дълж ина на жп м ре­
жа не могат да преодолеят тази аргументация. Защ ото тъкм о тя
отрича многовековната теза за индивидуалната воля като божи
дар, а целият свят като за универсална хармония, започващ а и
свърш ващ а с Бога. Когато и където свърш ва този императивен
духовен монопол, започва възходът на Човека и началото на
т.нар. Ново време, защ ото то наистина е истински ново във всич­
ки отношения.
В този смисъл Н овата общ а история придобива особено зна­
чение и заема особено място в обществено-политическото осмис­
ляне и ефективност на науката история изобщ о. Именно в нейно­
то хронологическо пространство са създадени, подобрени или
изменени онези институционални решения, органи на властта,
норми на поведение и технологически рецепти, които функциони­
рат и днес в напредналите държави и които изостаналите райони
отчаяно се опитват да адаптират и продълж ат. Разбирането на
произхода на тези институции като ембрион, еволюция и резул­
тат може да помогне извънредно много при тази ентусиазирана
адаптация, в която ние още не знаем кои пътищ а са вече затворе­
ни за нас в политическата демократизация и стопанската м одер­
низация, която осъществяваме изцяло по имитационен м етод на
процеси и решения, осъществени и изпробвани там в продълж е­
ние на столетия.Да разбираш историята на "другите", особено ко­
гато им подражаваш, означава да разбереш какво можеш и как­
во не можеш в конкретните динамични обстоятелства, а същ о и
да направиш онова, което можеш по такъв убедителен начин, кой­
то да изключва пасиви, реверси и най-вече познатите ни в истори­
ята мъчителни реставрации, някои от които са опасно продълж и­
телни!
Тъкмо чрез такова разбиране на пригодност или архаичност
на определени политически послания и наследства от миналото
на света ние можем да проектираме близките изменения в наш е­
то собствено национално битие, защ ото следваме с чувствително
закьснение не само същите пътища, но и допускаме същ ите отк­
лонения. Днешната условна демократизация на държави като
САЩ, Англия, Белгия, Франция, Япония и др. има продълж ите­
6

лен етап на постепенност в реализация на демократическите прин­
ципи, която ги е направила имунизирани срещ у режими, донесли
л ош а слава на други престижни в културно отнош ение нации ка­
то немците, италианците, руснаците и китайците. Д а се експони­
ра пред студента, ученика, лю бителя на историческо четиво, дори
и пред всезнаещия политик тази поетапна еволю ция, не е превзет
маниер на назидателна начетеност и професионален м онопол, а
потребност, която тепърва ще става обществена! Аксесоарите на
ощ е действащ ата политическа традиция, създаващ а предим ства­
та на модерния цивилизован свят, не са приказна идилия на едно
безболезнено историческо постижение, а свидетелства на множес­
тво стълкновения, м ного от които доволно отблъскващ и. Затова
ние не следва да скриваме методиката на историческия прогрес
сам о защ ото днес той изглежда толкова привлекателен, сам о за­
щ ото се стремим да възпроизведем на местна почва неговите най-
високи в институционално отнош ение постижения. Ние се стре­
мим да преодолеем понятието, представата и изискванията на
историческото време, което не се е удавало поне досега на нико­
го. И ако все пак такава гигантска историческа трансф орм ация,
при която д а речем Русия "скача" от пълно отсъствие на дем ок­
ратическа традиция в зоната на най-доброто от развитието на ат­
лантическата дем окрация, е теоретически възм ож на, ние трябва
д а познаваме това, към което се стремим.
Тук идва "новата" нова общ а история, която следва да се ос­
вободи не сам о от стереотипите на класовата борба, но и от за­
харосаните представи за безметежното развитие на човеш ката ци­
в и л и за ц и я . Д н ес з а б е л я з в а м е н а р а с т в а щ о о т р и ц а н и е на
револю ционните политически промени в м иналото, които изкус­
твено и преднамерено се вграж дат в съвременните стопански, по­
литически и културни условия на най-напредналата част от б яло­
то човечество. И деята, че реф орм изм ът е по-съзидателен от
револю цията, че избирателната урна винаги надделява над бари­
кадата, несъмнено има както историческо, така и съвременно ос­
нование. Н о дали винаги е било така? И при най-бегъл поглед в
м иналото ще се уверим, че тъкмо там , където отсъстват кръвоп-
ролитни револю ционни стълкновения и граж дански войни, се нас­
таняват различни репресивни режими, а след тяхното отстраня­
ване социалната и политическа дем ократизация се осъщ ествява
значително по-трудно и бавно! Какви щ яха да бъдат САЩ без
двете револю ции от 1776 и 1865 г., А нглия без револю цията от
1642 г. и преврата от 1688 г., Ф ранция без нейните поне три рево­
лю ционни колизии, Белгия без нейната плаха револю ция от
1830 г. Д али наистина това тогава не е било една историческа га­
ранция, едно историческо разплащ ане за предиш ни националпо-
литически заблуди и престъпления, които са изживени кратко и
драм атично, но са изживени завинаги? К акво става наприм ер в
една И талия, която изобщ о не познава нито политическата, нито
институционната, нито индустриалната револю ция дори? От пър­
7

вата "капиталистическа" нация, от първата културна сила в Е вро­
па тя преживява унизителни чужди присъствия, второкласно по­
литическо значение и накрая фашисткия режим! Със забележител­
ното, но неубедително изключение на Ш вейцария това правило
като че ли е неумолимо за всички останали.
Но има и нещо друго, много по-важно от този далечен и м о ­
же би вече ненужен исторически аналог. Именно защ ото сме хип­
нотизирани от терминологически клишета и дириж ирани предс­
та в и за и сто р и ч е ск и те я в л е н и я , ние в и н аги с в ъ р з в а м е
социалнополитическата революция с кръвопролития, крайности,
терор и беззаконие, насилствена трансформация и непременно
разрушение без съзидание. Без да вникнем в същ ностната харак­
теристика на феномена революция, ние автоматично го свързва­
ме с определени, но ограничени исторически явления, вече осъде­
ни в историческата памет. Н има фразата "смяна на системата" не
е адекватна на революция. Н има опитите да се реф орм ира светов­
ната комунистическа система не само че рухнаха, но и тъкмо те
ускориха с главозамайващ а скорост сам ата гибел на тази систе­
ма. Това не е ли революция? А не бяха ли всичките институцион-
ни промени след 1848 г., наречени от Антонио Грамш и "пасивни­
те революции", естествено и органическо продължение на духа на
1776 и 1789 г.? Така че революции има разни, но не мож е да има
реформизъм без революция и революция без реформизъм! "Ч ер­
вените бригади" в Италия през 70-те години не преследваха рево­
люция, въпреки атентатите и заплахите, докато малцината диси-
денти-интелектуалци в Източна Европа с право се см ятат за идей­
ните вдъхновители на сриващите промени и спектакулярното
сгромолясване на тоталитарната система. Те са повече револю ци­
онери, отколкото забра