Античен конституционализъм - лекция

STUDIA IURIDICO–HISTORICA
Издание на Правно-историческия факултет на ЮЗУ „Неофит Рилски“ – Благоевград
Книжка 5, година V, 2016
Годишник за правни и исторически проучвания – Annual of Legal and Historical Studies
STUDIA IURIDICO–HISTORICA
Edition of Faculty of Law and History, South-West University “Neofit Rilski” – Blagoevgrad
Issue 2016, Year V, No 5

Homepage: www.studia.iuridico-historica


АНТИЧЕН КОНСТИТУЦИОНАЛИЗЪМ

Георги БЛИЗНАШКИ

ANTIQUE CONSTITUTIONALISM

Georgi BLIZNASHKI*


* Department of Constitutional Law, Sofia University “St. Kliment Ohridski”, Bulgaria
Article info Abstract
Article history:
Received: November 8, 2016
Received in revised form: February 4, 2017
Accepted: May 10, 2017
Available online: December, 2017
Presented by the author study examines in detail and
depth appearance and growth of ancient
constitutionalism in Athens and the Roman Republic
during its classical period III–II century BC.
The main focus is directed towards the study of public
institutions and their functions in the state
government. Special attention is paid also on the
activities of famous people who have contributed to
the formation and development of antique
constitutionalism, as well as – on important events in
the history of the Athenian Republic and Rome, left a
lasting impression in the public and political life of
their societies.
Keywords:
Antique constitutionalism
Athenian democracy
Graphe paranomon
Roman Republic
Roman Senate
Roman constitution
Tribuni plebis

1. Увод.
Конституционализмът като
мощно идейно и политическо дви-
жение, насочено към установяване
и поддържане на конституционно
управление, т.е. такова управление,
чийто ценности и принципи са
фиксирани в една писана консти-
туция, се появява в навечерието на
Новото време, за да се разгърне
през модерната епоха. Иначе каза-
но: конституционализмът в собст-
вен смисъл на думата е културен и
политически феномен на моде р-
ността.

Независимо от това обаче не-
говите цивилизационни корени са
много дълбоки, а началните прояви
на конституционализъм могат да
бъдат открити още през класичес-
ката Античност (Древна Елада и
Древният Рим). Особен интерес
представляват Атинската демокра-
ция и нейното държавно управле-
ние през VI–IV век пр. Хр., а също
така „смесената конституция“ на
Римската република от нейния
класически период през III–II век
пр. Хр.

Георги БЛИЗНАШКИ АНТИЧЕН КОНСТИТУЦИОНАЛИЗЪМ ...

- 4 -


2. Държавното управление
на Атинската демокрация (VI–IV
век пр. Хр.).
Античната демокрация, при
която всички свободни граждани
на равно основание участват в уп-
равлението на обществените дела,
се утвърждава постепенно в про-
дължение на няколко века, за да
достигне своята кулминация през V
век пр. Хр. в древна Атина. Самото
понятие „демокрация“ произлиза
от съчетанието на думите demos
(народ) и kratos (власт), т.е. демок-
рацията означава „власт на наро-
да“.
През един продължителен
период от време – от 508 г. до 322 г.
пр. Хр. – атинските граждани не-
посредствено участват в управле-
нието на държавата, като сами взе-
мат решенията, които засягат собс-
твената им съдба. При това е необ-
ходимо да се отбележи, че въвеж-
дането на демократично управле-
ние е съзнателен избор на атинс-
ките граждани, които се гордеят с
това. „Нашият държавен строй –
подчертава Перикъл в речта си при
погребението на първите паднали
в Пелопонеската война – се нарича
демокрация, защото той държи
сметка не за малцинството, а се
съобразява с интересите на мно-
зинството. При споровете между
частни лица всички имат, според
закона, еднакви права. Що се отнася
до зачитането в обществения жи-
вот, почит се отдава само на оня,
който се е отличил в едно или друго
отношение, и то не поради някакъв
произход, а поради своите способ-
ности“ [Тукидид: 125]. В контекста
на античната демокрация отделни-
ят гражданин се разглежда като
неразделна част от политическата
общност. Неговите действия по
общо правило са подчинени на ин-
тересите на държавата. Преуспява-
нето на политическата общност в
най-висока степен зависи от актив-
ното участие на всички граждани в
обществените дела.
Първите източници на правна
уредба на обществения живот се
свързват с името на архонта Дра-
конт, който през 621–620 г. пр. Хр.
създава начални образци на писана
закони. Няма съмнение, че негово-
то законодателство отбелязва на-
чалото на прехода към фиксирани
правни отношения в обществото.
Той установява Ареопаг като вър-
ховен и всевластен орган, чиито
членове се излъчват чрез жребий
от ограничена по своя състав класа
от едри земевладелци, които имат
правото да носят оръжие, докато
огромната маса от населението ос-
тава лишена от политически права.
Особен интерес представлява
наказателното законодателство,
тъй като за пръв път там се про-
карва разграничение между умиш-
лено и непредумишлено убийство.
Правото да се преследват убийците
е ограничено до роднините на уби-
тия или членовете на неговата
фратрия. По-специално законите не
отменят кръвното отмъщение, но
го подчиняват на съответна съдеб-
на процедура. Ако по-рано преслед-
ването и наказването на убийците
се извършва в частен порядък, то
сега това попада под надзора на
длъжностни лица. Нещо повече,
към съдиите се предявява изисква-
нето да направят публично достоя-
ние аргументите, които обоснова-
ват тяхното решение. Иначе казано:

Studia Iuridico-Historica, 2016, No 5 I. ПРАВНО-ИСТОРИЧЕСКИ ПРОУЧВ АНИЯ

- 5 -


държавата вече установява прави-
лата за възмездие и определя нор-
мата на наказанието.
Античната традиция припис-
ва на Драконт още закони срещу
безделието и кражбите [Монева,
2009: 42–43]. Частната собственост
се гарантира чрез строги санкции,
вкл. налагане на смъртно наказа-
ние за посегателство върху нея, ка-
то още през Античността се налага
мнението, че „тези закони са писани
не с мастило, а с кръв“. В истори-
ческата литература се отбелязва, че
суровостта на законите от онова
време свидетелства за тяхната при-
митивност.
Половин век по-късно се
предприемат нови реформи, насо-
чени към облекчаване на участта
на основната маса от населението,
което потъва в дългове. „По всички
поля на Атика – пише Фридрих Ен-
гелс – стърчали заложни стълбове,
на които било отбелязано, че даде-
ният парцел е заложен на тоя и
тоя за толкова и толкова пари“.
Основната маса от населението из-
пада в тежко положение, а то по-
ражда недоволство, заплашващо
целостта на държавата, която е на
прага на гражданската война
(stasis) [Мосе, Шнап-Гурбейон,
2016: 141]. Общественият конф-
ликт е толкова драматичен и про-
дължителен, че двете противосто-
ящи си враждебни групировки са
принудени да сключат споразуме-
ние през 594 г. пр. Хр., с което се
възлага на архонта Солон да поеме
ролята на помирител и съответно
на ръководител на политическото
преустройство [Аристотел (1904):
3–4]. Солон предприема своеобраз-
на революция, като обявява натру-
паните дългове за недействителни,
т.е. „трябвало да пострада собст-
веността на кредиторите в полза
на собствеността на длъжниц и-
те“… [Енгелс, 1967: 108–118].
Началото на демокрацията се
свързва с реформите на Солон, кой-
то премахва робството поради зад-
лъжняване, като забранява даване-
то на заеми, при които се залага си-
гурността на „тялото“ на една или
друга човешка личност. Той разде-
ля гражданите на четири катего-
рии зависимост от плодовете на
техния труд по обработване на зе-
мята. Основното предназначение
на цензовото деление са полити-
ческите привилегии По-специално
привилегиите на отделните кате-
гории граждани се поставят в зави-
симост от техните задължения
пред обществото. Правата се разп-
ределят по разреди, които съответ-
стват на имущественото положение
на гражданите. Разширява се дос-
тъпът до заемане на обществени
длъжности, като критерият вече не
е произходът, а богатството на
кандидатите. Най-нисшата класа
граждани не могат да заемат об-
ществени длъжности, но те се до-
пускат до участие в събранията, на
които се обсъждат делата на дър-
жавата. Така се разрушава на прак-
тика аристократичният монопол
върху длъжностите. В историчес-
ката литература този развой на съ-
битията се определя като „полити-
ческа революция“ [Hignett, 1967:
107; Монева, 2009: 49–50].
Наред с Ареопага Солон съз-
дава още една институция – Съвет
на четиристотинте – в чийто състав
влизат по сто човека от всяка фила
(родова племенна общност). Този

Георги БЛИЗНАШКИ АНТИЧЕН КОНСТИТУЦИОНАЛИЗЪМ ...

- 6 -


демократичен съвет се явява свое-
образна противотежест на арис-
тократичния ареопаг. Освен това
Солон лишава Ареопага от значи-
телна част от неговите съдебни
правомощия, като създава система
от съдилища, отличителна черта на
които са журитата, състоящи се от
хора, които произлизат от всички
обществени класи.
В своите реформи Солон се
придържа към умерена линия на
поведение, като дори в личния си
живот се придържа към правилото
„нищо излишно“. Показателно е обс-
тоятелството, че той гледа на себе
си като „пътник между живота и
смъртта“, поради което не се
стреми към получаването на лични
изгоди от огромната власт, с която
разполага. Законите на Солон били
изписани върху дървени таблички.
Всеки гражданин е бил длъжен да
положи клетва, че ще се подчинява
на тези закони, които трябвало да
останат в сила през следващите де-
сет години.
В резултат на реформите на
Солон се утвърждава идеята за
nomos-а, т.е. законите, разбирани
като писано право, които залягат в
основата на политическата общ-
ност. Полисът като историческа
форма на държавата достига до
разцвет тогава, когато отношения-
та между неговите членове и него-
вите институции започват да се оп-
ределят от писани норми, т.е. кога-
то политическата общност в опре-
делен смисъл става правова дър-
жава. Именно през епохата на Со-
лон полисът се конституира като
политическа общност от свободни
и равни помежду си граждани. Ин-
дивидуалната свобода и гражданс-
кото равенство се обвързват с час-
тната собственост, като политичес-
ките права стават съизмерими с
доходите. Оттук нататък следва, че
атинският полис се превръща в
първата държавна форма, която се
основава върху народния сувере-
нитет: волята на народа се изявява
като основание на правото.
Приживе Солон е убеден, че
реформите му се приемат както от
богатите, така и от бедните. Всъщ-
ност и едните, и другите остават
недоволни, тъй като първите очак-
ват да укрепят своите властничес-
ки позиции, а вторите се надяват да
постигнат преразпределение на
собствеността. В политическия жи-
вот на древна Атина се формират
две основни партии: едната обхва-
ща тези, които в основни линии
подкрепят новата конституция на
Солон, докато другата обединява
онези, които не харесват нейните
демократични аспекти и се стремят
да се върнат към аристократично-
то управление от предходната епо-
ха. По същество тези политически
партии изразяват фундаменталния
конфликт в тогавашното общество
между знатните – т.нар. евпатриди,
от една страна, и основната маса от
гражданството, от друга. Непрес-
танните борби между двете партии
ще доведе до установяването на
тиранията на Пизистрат през 546 г.
пр. Хр., която няма да приключи до
отстраняването от власт на него-
вия наследник тридесет и шест го-
дини по-късно. Интересно е да се
отбележи, че през този период на
политически сътресения и едно-
лична власт реформите на Солон
няма да бъдат отхвърлени и значи-

Studia Iuridico-Historica, 2016, No 5 I. ПРАВНО-ИСТОРИЧЕСКИ ПРОУЧВ АНИЯ

- 7 -


телна част от неговите закони ще
останат в сила.
Демокрацията се стабилизира
и става трайно явление едва през
507 г. пр. Хр. под водачеството на
Клистен, който предприема нова
поредица от конституционни про-
мени. Доколкото създадените от
Солон демократични институции
не дават очакваните резултати по-
ради силата и влиянието на чети-
рите фили, групирани въз основа
на кръвно-родствената връзка
между техните членове, дотолкова
Кл