Архангеловден

На 8 ноември всяка година Българската православна църква чества Архангеловден, най-големия есенен празник след Димитровден. Според християнската религия, пред престола на Господа винаги стоят седем първенствуващи ангели (архангели), първият от които е Архангел Михаил, представящ Божието слово. Той е смятан за най-смелия и неслучайн
о
в иконографията се изобразява с копие в ръка, тъпчещ с крака дявола.
В народните вярвания съществува предание, че Рангел, както българите са прииначили името на Светеца, е един от шестимата братя-юнаци, на когото при подялбата на света се паднали мъртвите. Затова и според българският фолклор Архангел Михаил олицетворява смъртта и е представян като красив, млад момък, който изважда душата с нож или с
а
бя от тялото на човек (оттам и другото му име Душевадник). Въпреки тежката му задача, Светецът е смятан за състрадателен и справедлив, освен това според преданията е бил глух, за да не чува жалбите на осиротелите. След като извадел душата на мъртвеца, Архангел Михаил я отвеждал при Свети Петър, където двамата заедно отмервали на везните греховете и според резултата изпращали човека в Райската градина или на вечни мъки в Ада. Според някои народни вярвания, когато умиращият се усмихва, Свети Рангел му подава златна ябълка, а ако умира в конвулсии – предстои му да изпие горчива чаша. Именно затова българите смятат, че с почитането на Архангел Михаил ще осигурят здраве и добър живот на живите и на човек ще му е по-леко, когато дойде неговият ред да отиде при Господ.
Официално празникът е започнал да се празнува в началото на IV век на Поместния Лаодикийски Събор. На нВ народните вярвания съществува предание, че Рангел, както българите са прииначили името на Светеца, е един от шестимата братя-юнаци, на когото при подялбата на света се паднали мъртвите. Затова и според българският фолклор Архангел Михаил олицетворява смъртта и е представян като красив, млад момък, който изважда душата с нож или сабя от тялото на човек (оттам и другото му име Душевадник). Въпреки тежката му задача, Светецът е смятан за състрадателен и справедлив, освен това според преданията е бил глух, за да не чува жалбите на осиротелите. След като извадел душата на мъртвеца, Архангел Михаил я отвеждал при Свети Петър, където двамата заедно отмервали на везните греховете и според резултата изпращали човека в Райската градина или на вечни мъки в Ада. Според някои народни вярвания, когато умиращият се усмихва, Свети Рангел му подава златна ябълка, а ако умира в конвулсии – предстои му да изпие горчива чаша.
Именно затова българите смятат, че с почитането на Архангел Михаил ще осигурят здраве и добър живот на живите и на човек ще му е по-леко, когато дойде неговият ред да отиде при Господ.
Официално празникът е започнал да се празнува в началото на IV век на Поместния Лаодикийски Събор. На него неправилното почитане на ангелите като към творци и управители на света се осъдило и охвърлило, а православното им почитание било утвърдено. Деветият месец от годината бил избран, за да се отпразнува тържеството на деветте ангелски чина. Фактът, че празнуваме празника през ноември, който е единадесетият месец, се обяснява с това, че по онова време църковната година започвала от март. Осмият ден пък се свързва с Събора на всички Безплътни Сили, който ще стане в деня на Страшния Съд, наричан от Св
етите Отци“ден осми“. Освен с това, Архангеловден се свързва и с почитането на ангелОфициално празникът е започнал да се празнува в началото на IV век на Поместния Лаодикийски Събор. На него неправилното почитане на ангелите като към творци и управители на света се осъдило и охвърлило, а православното им почитание било утвърдено. Деветият месец от годината бил избран, за да се отпразнува тържеството на деветте ангелски чина. Фактът, че празнуваме празника през ноември, който е единадесетият месец, се обяснява с това, че по онова време църковната година започвала от март. Осмият ден пък се свързва с Събора на всички Безплътни Сили, който ще стане в деня на Страшния Съд, наричан от Светите Отци“ден осми“. Освен с това, Архангеловден се свързва и с почитането на ангелРангеловден е един от най-големите поменални обреди в календара на българина и е предшестван от Архангелова задушница (една от най – големите задушници през годината), която се отбелязва в първата събота преди празника. Според народните традиции и обичаи Архангеловден е свързан с организирането на семейни и родови служби, общоселски празници и събори. На много места в България се прави и
к
урбан в чест на Архангел Михаил. Обикновено животното е мъжко (шиле или овен), главата и крайниците му се варят

цели и се кадят с тамян, а кожата му винаги се дарява на църквата. Празничната трапеза включва ястия с овнешко, шилешко, пил
ешко – гювечи, ябълки и други сезонни плодове, жито, фасул, овнешка пастърма, червено вино и, разбира се, обредни хлябове (Рангелово блюдо, Рангелов ляп, Параклис), чиято украса наподобяв
а тази на хлябовете, приготвяни за погребение или помен. Традицията повелява най-възрастният мъж в къщата да разчупи питата на кръст, да изрече думите: „Свети Архангеле, Свети Никола и вси светци, помагайте ни, почитаме ви и сечем колач да с
е
роди мъж до тавана!“ и да сипе отгоре
в
ино. След това домакинята събира в шепите виното и го разпръсква из къщата за берекет, изричайки думите: „Свети Архангеле, Свети Никола и вси светци, помагайте ни, почитаме ви и сечем колач да се роди жито до пояс! Сега с що можахме, а догодина с що искаме! Сега с паница, догодина с бакъра!“. На някои места в България домакинята разкъсва хляба и дава парче на всеки, то т
р
ябва да се пое
м