Методика на социално- педагогическите въздействия

Методика на социално- педагогическите
въздействия
I. Определение, предмет, цел и задачи
II. Основни подходи и етапи

I. По своята същност социално-педагогическия процес
целенасочена последователност от дейности и действия за
най-оптимално достигане на определени корекционни
компенсаторни и рехабилитационни цели за овладяване на
умения и навици от децата с увреждания в
самообслужването, обучението и професионалната
подготовка. Терминът „методика“ е с гръцки произход и в
превод означава закономерност. Наука за изучаване на
съвкупност от способи и начини за най-целесъобразно
извършване на дадена дейност в специалния педагогически
процес. Основната цел на методиката на специалната
педагогика, въздействието е изучаване на закономерност за
същността, възникването, структурата и характеристиката
на уврежданията при деца и възрастни с увреждания и
условията за преодоляване на недостига в психо-
физическото състояние. Основни задачи за реализиране на
тази цел са: диагностика и разкриване на индивидуалните
особености на обекта, неговите отклонения и възможности.
 Определяне на специалната педагогика, цел на
въздействие по отношение на – към какво се стремим,
как да се постигне, какво следва и краен резултат.
 Избор на условия за реализиране на целта като
технология и дейности.
 Определяне на формите за реализиране на целта,
технологиите и дейностите.
 Програмиране на етапите на въздействие и начини на
провеждане.

 Прогноза на крайния резултат от въздействието.
 Определяне на срокове за постигането на резултата в
определени времеви възможности.
 Анализ на получените крайни резултати и
предприемане на съответни мерки за тяхното
коригиране и подобрение.
Реализирането на специалното социално въздействие изисква
висока научна теория и практическа подготовка, дълбоко
познаване на странностите на процеса и на начините и пътищата
за постигане на определени резултати.
1. Компенсация, рехабилитация и адаптация
Възможност за самообследване
Професионално ориентиране, подготовка и реализация
Моделиране на дейности и въздействия
Избор на техники и способи за реализиране на
последователност на етапите, методите и средствата за
работа. Планирането на дейности задължително изисква
разработване на график за реализация по време, място и
видове занятия.
2. Основен и включване на следните подетапи
 Апробация (лат. Утвърждаване) адаптация на
специални техники
 Адаптация в специална дейност на субекта с помощта
на специален консултант
 Включване на субекта в процеса на реализиране на
СПП
3. Заключителен – Резултативен със следните подетапи:
 Предварителна преценка на действията и на дейността
в СПП ( Социално – педагогически процес)
 Включване на субекта в адаптационния процес в нови
ситуации и състояния при нови условия на основата на
направената оценка.
 Анализ на приложената методика и техники за
извършената работа и нейния резултат.

II. Основните подходи на методиката на специалната
педагогика въздействащи по своята същност са 2: теория и
практика
Теория – обоснован най-оптималния вариант за постигане на
специално педагогическата цел на основата на научни
постижения за същността, структурата, етиологията и
особеностите на психо-физическите увреждания. Това позволява
да се проектират във времето практическите подходи и да се
търси най-добрия подход за реализация на СПП.
Обособяват се следните етапи на СПП със съответните подетапи
като:
1. Подготвителен който включва подетапи които определят
съдържанието на СПП и те са:
 Диагностика на индивида, отклонения в развитието по
отношение на диагностика на индивидуалните
възможности, особености и разкриване индивидуалния
позитивен потенциал.
 Разкриване на жизнените възможности и позиции на
мотивацията за включване в дадена дейност.
 Диагностика на условията на живот и Самореализация
 Формиране на СПП, проблем на базата на проведената
диагностика.
 Специална педагогическа прогноза на въздействията
включващи насоченост и интензивност на
индивидуално равнище
2. Реализиране на въздействията
3. Заключителен
Методиката на СПП за всеки конкретен случай се нуждае от
съответните действия и критерии за количествено качествена
оценка на процесите по отношение на:
 Наличие на субект- обект на оценяването
 Общи и частни цели и задачи
 Етапни критерии за оценка със съответните показатели

 Получаване на краен резултат
Тема 2
Деца и възрастни с увреждания
1. Дизонтогения
По оценка на СЗО над 1 млрд. души – 15% от населението
има някакво увреждане и едва 5% са вродени. Хората с
увреждане се считат за най-голямото малцинство в света.
Определение според СЗО- живот на организма
характеризиращи се с нарушения на съответните му
функции и структура на неговите отделни органи и система,
и потребности ( вътрешни свойства) на организма, както и с
ограничаване на възможността за адаптация към
обкръжаващата среда което у човека се изразява още като
нарушение на социалните функции.
Под дизонтогенеза се разбира различните форми на
нарушение на онтогенезиса включително възникване в
постнаталния ( раждането) период отклонения и ранно-
настъпилите промени в сроковете на развитие на системата
на организма които не са достигнали своята зрялост.
Адаптация- система от лечебно-педагогически и социални
дейности които целят лечението на различни патологични
състояния у децата от ранна възраст и още не адаптиралите
се към социалната среда. Тя се прилага в ранна възраст
когато детето все още няма изградени стереотипи,
гнистико-практични и речеви форми.
Основни принципи на рехабилитацията:
 Корекция на недостатъците
 Компенсация на недостатъците
 Ранно въздействие
 Разностранно въздействие
 Работа за партньорството
Етапи на процеса на рехабилитацията са:
 Възстановителна терапия

 Реадаптация за приспособяване към изискванията на
външната среда.
 Социална рехабилитация

Болестните състояния по етиологична гледна точка се делят на 2
основни групи:
 Биологична
 Социална
Според своя характер най-честите причини за дезонтогенезиса са:
 Инфекциозни заболявания
 Натравяния
 Травматични увреждания
 Увреждания на главния и гръбначния мозък
 Наследствено генетични въздействия
 Нарушения на вътреутробното развитие
 Родови травми
 Епилепсия и шизофрения
 Неврози и др подобни

2. Социална адаптация
От латински адаптация означава приспособяване, на организма
към обкръжаващите условия на живот и дейност.
Социалната адаптация е процес на форми и развитие на
индивидуалните личностни качества и възможности.
Тема 3
Менторинг на родители на деца с увреждания
1. Основни реакции на родителите:
 Объркване- тези родители или не знаят към кого да се
обърнат или посещават различни инстанции с
надеждата да бъдат подпомогнати при взимането на

някакво решение. Тяхната безпомощност може да се
преодолее като внимателно им се обясни, че случилото
се е нещо сериозно но паниката с нищо няма да
помогне на детето а само ще задълбочи неговото
обучение и рехабилитация.
 Отчаяние- обикновено всички бъдещи планове са
рухнали и бъдещия живот се представя само в черни
краски. Те се оплакват вместо да предприемат
положителни стъпки в полза на детето. Те се нуждаят
от много внимание за да разберат, че тяхната активна
намеса ще помогне на детето да живее като всички
останали.
 Бягство- някой хора се срамуват от увреждането на
детето и не желаят да го показват пред други хора.
Съзнателно избягват всички разговори за него, за тях
това дете с увреждане не съществува и се забранява на
всички близки да го виждат. Със спокоен тон и голяма
човешка загриженост трябва да им се обясни, че те не
решават а отлагат проблема, което може да задълбочи
неговата безпомощност.
 Бунт- има хора които са способни да изгубят години в
търсене на нечия вина за случилото се без да направят
нищо сериозно за детето. Такива родители са
настроени агресивно и за случилото се обвиняват
лекари, роднини, съседи, или случайни хора. Започват
и взаимни обвинения между съпрузите, като нуждите
на детето остават на заден план, при тях усилията
трябва да бъдат насочени към запазване на
семейството за да се избегне нова катастрофа за детето.
 Силно протежиране- водени от чувството за
състрадание и криворазбрана родителска обич в някой
семейства детето с увреждане се издига в култ, на него
винаги във всичко му се угажда, и много скоро то може
да се превърне в тиранин, на тези родители трябва да
се помогне да разберат, че прекомерното протежиране

на детето ще увеличи неговото нещастие, превръщайки
го в напълно безпомощен инвалид и да стане тиранин и
извън семейството.
 Занемаряване- родителите които допускат това могат
да създадат впечатление, че обичат своето дете но
мразят неговото увреждане. Грижите им се простират
до удовлетворяване на най-елементарните нужди от
храна и облекло без грижа за формиране на никакви
навици. Те често се страхуват от отрицателно мнение
за тях и „ парадно“ се стремят да покажат, че полагат
грижи за детето. Помощта към тях трябва да бъде
насочена към факта, че занемаряването към детето
увеличава неговата безпомощност и те трябва да
осъзнаят своите родителски задължения.
 Отхвърляне- родителите не желаят детето с
увреждания и търсят различни начини за
освобождаване към отговорност към него. Те се
стараят да го оставят в здравно заведение, в социален
дом или в специален център но да не се грижат за него.
Трудно е да се въздейства на такива родители и затова
обединените усиля на специалния педагог, социалния
работник, лекаря, психолога може да подпомогне
преодоляването на тази реакция.
 Реалистично отношение- родителите бързо осъзнават,
че тяхното дете е като всички останали и има същите
нужди да играе и лудува. Тези родители могат да бъдат
нежни и строги, справедливи и взискателни но
осъзнават своите задължения спрямо детето.
2. Ръководни принципи
Принципи:
 Да възприемат и да се отнасят към детето като към
всички останали деца
 Първо детето а после увреждането
 подпомагане за цялостно развитие на детето

 равноправно участие в училищния процес
3. форми за подготовка на родителите
3 основни подхода за изграждане на партньорство:
 подпомаг