Асептика и антисептика

Асептика и антисептика
Исторически данни
Във Виенската акушерска болница, открита през 1784 г., имало две отделения за акушерство. В едното жените са били обслужвани от лекари, а в другото от акушерки. И още тогава е правело впечатление, че родилната треска е много по-честа в отделението на лекарите, в съотношение 1:5!
През 1846 г. младият лекар д-р Филип Игнац Земелвайс постъпва като асистент по акушерство и е силно впечатлен от фактическото положение на нещата. Анализирайки фактите, той стига до заключението, че между треската и работата на лекарите има причинна връзка. Най-силно доказателство за това е била смъртта на собствения му учител по акушерство, проф. Якоб Колечка. Той асистирал на една аутопсия, когато един студент неволно го порязал по пръста. Само няколко дни по-късно професорът умира от остра инфекция. При аутопсирането му било установено, че измененията са приблизително еднакви с тези при родилната треска.
"Размишлявайки усилено и емоционално върху този случай, казва самият Земелвайс, една мисъл прониза ума ми, а именно, че родилната треска и заболяването на проф. Колечка са едно и също заболяване - генерализиран сепсис, дължащ се на инокулацията на трупни частици! И точно при родилките лекарите, които идваха от аутопсионните зали, ги пренасят директно със своите ръце."
Земелвайс въвежда задължителното измиване на ръцете в леген с разтворен хлор, преди да се докоснат до раждащите жени. Въпреки блестящите резултати Земелвайс не среща разбиране и подкрепа. Робувайки на своите предубеждения, колегите му се отнасят с недоверие и саботаж. Умира в психиатрична болница на 47 г.в.
Едва 14 години след смъртта на Земелвайс, Луи Пастьор изолира и доказва, че стрептококите са причинителите на родилната треска, като с това опровергава противниците на Земелвайс и потвърждава неговите идеи и животоспасяващата мярка - миенето на ръцете.
Йозеф Листер (1827-1912), британски хирург, въвежда дезинфекцирането в хирургията, с което рязко намалява смъртността от инфекции.
До средата на 19-ти век, следоперативният сепсис е отговорен за смъртта на почти половината от пациентите, претърпели сериозни оперативни интервенции. Обичайният запис на хирурзите бил “Операцията бе успешна, но пациента почина”. Тогава са мислели, че сепсисът е вид изгаряне, причинено от излагането на тъканта на влиянието на кислорода. Ето защо се смятало, че най-добрия начин за предотвратяване на инфекцията е раните да се пазят от въздуха, посредством пластири, колодиум или смола. Листер се усъмнил в това твърдение. В течение на много години той изследвал възпалението на раните. Достигнал до извода, че сепсисът не се получава в резултат само от мръсен въздух, а че при раните той е форма на разлагане (гниене).
През август 1861г е назначен за хирург в Кралската болница в Единбург и Листер съобщава, че до 50% от случаите на ампутация са починали от сепсис. Той не приема полпулярната концепция, че инфекция се получава в следствие на въздуха и допуска, че сепсиса може да се дължи на прах подобен на полен. Когато през 1865г Луи Пастьор предполага, че гниенето се дължи на живи организми във въздуха, на които също се дължи и ферментирането, Листер направил съответните изводи за сепсиса. Той смята, че микробите във въздуха вероятно причиняват гниенето и трябва да бъдат унищожени преди да достигнат раната.
Листер научава, че карболовата киселина се използва за третиране на оборите и че в обработените терени няма от микроорганизмите, причинители на заболявания при говедата. Тогава Листер започва да почиства раните и да ги покрива, използвайки разтвор на карболова киселина.
През 1878г в Германия Роберт Кох използва пара за стерилизиране на хирургическите инструменти и облекла. Германските хирурзи започват да практикуват антисептична хирургия, което включва пазенето на раните чисти от микроорганизми чрез използването на стерилизирани инструменти и материали.
На 26 октомври 1877г Листер за първи път извършва операция при пълни антисептични условия. Новините за операцията са широко разпостранени и настройват опозицията срещу него. Успехът на операцията е от решаващо значение за приемането на тези методи от медицинския свят.
Определение
Комплексът от мерки за предотвратяване порпадането на инфекция в човешкото тяло или унищожаване на попаднала там инфекция се нарича Асептика и Антисептика.
Асептика се нарича използването на физични и химични средства за унощожаване на микроорганизмите във всичките им форми извън човешкото тяло чрез различни стерилизационни апарати.
Антисептика се нарича употребата на химични вещества за унищожаване на микроорганизмите извън или в човешкото тяло.
На база асептиката и антисептиката са създадени строги правила при работа с болни в хирургичните отделения, спазването на които е задължително за целия персонал.
Подготовка на персонала
Влизането в операционни блок става само след преобличане с операционно облекло и други обувки.
На устата и носа се поставя маска
Шапка на главата за прибиране на косата
Подготовка на ръцете
ноктите - изрязани късо
щателна дезинфекзия на ръцете
измиване 2х с вода и антисептичен сапун
изплакване – с лек наклон на ръцете, така че водата да се стича към лактите
дезинфекция с препарат на спиртна основа
Обличане на стерилно операционно облекно - помощния персонал помага на хирурга да се облече. Престилката се разгъва далеч от тялото и с едно движение се облича. Завръзват се връзките около китките и тази на гърба. Предната повърхност на престилката и ръкавите се считат за стерилни и всяко докосване до нестерилен обект, налага повтавяне на целата процедура от измиването на ръцете.
Поставяне на стерилни ръкавици – помага операционната сетра. Правилото е да не се докосва външната повърхност на ръкавицата при поставянето им.
Подготовка на оперативното поле
широко избръсване на кожата в областа на оперативното поле
почистване на оперативното поле
процедурата се извършва след дезинфекцията на ръцете, преди обличане на стерилна престилка и слагане на ръкавиците.
използват се стерилни марлени компреси, напоени с антисептичен р-р
посоката е винаги „от чисто към замърсено”
класическият способ включва 3х почистване с йод –бензин, последвано от 2х третиране с 70% спирт и накрая 10% йодна тинктура
съвремените средства – Хибитан, Браунол – 2х третиране
покриване на оперативното поле със стерилни чаршафи
в зоната на разреза се поставя стерилно лепливо фолио, което да ограничи контакта на вътрешните органи с повърхността на кожата.
Поддържане на хигиената в операционния блок
Текущо почистване
след всяка операция се сменят чаршафите върху операционните маси
събиране на отпадъците
влажно почистване
Почистване в края на работния ден
сортиране и извеждане на отпадъците
измиване на операционните зали с течаща вода и сапун
влажно почистване на всички повърхности
включване на Бцидна лампа до началато на новия работен ден
Генерално почистване – в края на работната седмица
пода и стените се измират с вода
измиване и влажно почистване на цялата апаратура
Работа в превързочна зала
Тук се извършна обработката на рани и на оперирани болни, свалят се катетри, сонди, дренират се гноящи рани, некректомии, малки хирургични интервенции и други. Добре е септичните и антисептичните рани да са обработват в отделни зали. Ако това не е възможно първи се обработнат асиптичните. В този случай трабва да има и две отделни превързочни колички. Работи се с ръкавици. Вземането на стерилните инструменти и материали става чрез инстумент за подаване, който седи потопен в антисептичен разтвор, който се подменя всеки ден. Двата инстумента не бива да се докосват. Напояването на тампоните с антисептичен р-р също става от разстояние. Желателно е превръзките да се правят в легнало положение на болния (може да колабира).
Превръзка на асептична рана
първата превръзка се прави в операционната зала
подмянаната на предвръзката се прави най-късно на 2ри ден след операцията
след сваляне на превръзката, раната се почиства с марлен тампон напоен с антисептичен разтвор
почистването – от заната на раната навън
след тава се поставят няколко слоя стерилни марли и се закрепват с бинт или леплива лента
сваляне на конците – зависи от вида, мястото и големината на раната
изтегленето на конеца се извършва в такава посока че външния край да не премине навътре
Превръзка на септични рани
в началото се взима раневи секрет за посявка и антибиограма
почиства се околната тъкан
раневата повърхност се обработва с H2O2, Браунол и др
некротичните участъци се отстраняват
поставят се дренажи и раната се покрива
Дезинфекция и стерилизация – методи и средства
Дезинфекция се нарича унищожаването на патогенните микроби в външната среда, а стерилизация – унищожаването на всички микроби в различните им форми. Санитизация е рязко намаляване на микробната флора върху определен обект от външната среда.
Биологични – при обеззаразяване на вода чрез биофилтри
Механични – измиване с топла вода, сапун и четка, изпиране, събиране и инунищожаване на отпадъците, вентилация и филтрация на въздуха.
Физични
УВ лъчи – чрез бактерицидни лампи
Йонизиращи лъчения – чрез гама-лъчи
Топлина
суха – изгаряне, обгаряне, фламбиране, сух горещ въздух
влажна – изваряване и пара – само дезинфекция.
Стерилизация се постига при пара под налягане в автоклави при 121С.
Химични – основава се на токсично действие на различни химични съединения върху микробите
Студена химична стерилизация – при термолабилни материали. Постига се чрез: глутаров алдехид, етиленов оксид
Халогенсъдържащи - силно бактерициден ефект и бързо действие
Йодофори - съединения на йода с ПАВ, действат на всички микроби и спори
Феноли и производни на фенола - бактерицидни, фунгицидни и вирусоцидни
използват се в съчетание с ПАВ и алкохоли
токсични са
лизол, хексахлорофен и др
Окислители - бактерицидно и спороцидно действие
Н2О2 и пермравчена к-на
Алдехиди - широк спектър на действие, но слаба проникваща способност
формалин, глутаров алдехид, глуталин.
Алкохоли - бързо почистващо действие, но слаба проникваемост
Други – хибискръб, хлорхексидин, манускръб