България през езическия период (края на VII - средата на IX век). 796-852г.

БЪЛГАРИЯ
ПРЕЗ ЕЗИЧЕСКИЯ ПЕРИОД /КРАЯ НА VII СРЕДАТА НА IХ
ВЕК
/. 796852г.
Използвани
източници:
1)
История на България (БАН) Том 2
2)
История на България Том1 Автори: Петър Ангелов, Димитър Саздов, Иван
Стоянов
3)
История на Средновековна България VII XIVв. Том1 Автори: Иван Божилов,
Васил
Гюзелев
4)
Българските ханове и царе Автори: Йордан Андреев, Андрей Пантев
**********
Наследник
на престола след Кардам е хан Крум (796814г.). Според
изследователите
той произхождал от прабългарите, които обитавали областта
Панония
, т.е. той бил потомък на прочутия и славен род Дуло. В началото на своето
управление
той насочил своите усилия на северозапад. Причината за това било
покоряването
на част от Аварския хаганат от Франкската империя. През 805г. ханът
нападнал
отслабналия хаганат и окончателно го унищожил, сведение за което се
намира
в енциклопедията Суда от Xв. Към българската държава били включени
Трансилванската
област и Банат. Покорени били славянските племена тимочани,
браничевци
и абодрити. Между българите и франките останала буферна зона,
населена
отчасти с авари и славяни. Междувременно византийския император
Никифор
I Геник успява да заздрави империята и да активизира политиката ѝ на
Балканите
. Целта била подчиняване на все още непокорните славянски племена и
неутрализирането
на влиянието на българската държава върху тях. През 807г.
императорът
организирал поход срещу българите, но бил принуден да се завърне,
след
като научил заготвения заговор срещу него. Враждебните действия на
византийците
дали повод на хан Крум да предрпиеме контра удар. Българските
войски
се появили в поречието на р. Струма (битката при Сяр) и разбили един
византийски
отряд (808г.). Плячката била в размер на стойност 1100 литра злато.
През
809г. българите овладели град Сердика. Градът имал важно стратегическо
значение
, защото осъществявал сухопътната връзка на Константинопол със Средния
Дунав
и Франкската империя и конторлира движението към югозападните земи на
Балканите
. След това императорът бил решен с един единствен удар да унищожи
българското
ханство. Събрал огромна армия от двете теми в Мала Азия и Тракия и
се
отправил на поход. Когато армията се намирала при Маркела – тук пристигнали
пратеници
на българския хан с предложение за мир, което било отхвърлено. След
като
преминала теснините на Стара планина, византийската армия навлязла във
вътрешността
на България. Както известява Теофан Изповедник, житието на
Николай
Студит и в Анонимен ватикански разказ по всичко изглежда, че българите
са
дали едно голямо сражение при защита на проходите, след което се оттеглят в
планините
и съзнателно изоставят ханската резиденция в Плиска. След влизането в
„
аула на Крум“ при императора дошло второто предложение за мир, както
свидетелства
Теофан, но и то било отхвърлено. След като опожарил столицата,
опитът
му да изтегли войската си към Сердика бил осуетен, защото там била
съсредоточена
значителна българска войска. Тогава той решил изтеглянето да стане
през
източните проходи на Стара планина. Основната част от византийската армия
била
напълно обкръжена във Върбижкия проход. На 26 юли 811г. византийската
армия
била унищожена, а императорът бил заловен жив, заведен при Крум, който
заповядал
да го обезглавят, както свидетелства Теофан. След това заповядал черепa
да
се обкове със сребро и с тази чаша пиел със славянските вождове, което е
признание
, че найголям дял на победата в прохода имали славянските племена.

Този
обичай се свързва с езическите вярвания на прабългарите и поточно свързана с
орендата
, която се съдържала в предметите, животните и хората. При човека тя
била
именно в главата, а колкото той бил поизвестен, толкова посилна била
неговата
оренда. Прабългарите са смятали, че съществува начин тази оренда да се
прехвърля
от един човек в друг. Така се появява и ритуалът с чашата, направена от
череп
– когато победителят пиел вино в нея, той поемал орендата на своя победен
враг
. След битката Византия изпада в тежка криза. Новият император Михаил I
Рангаве
е решен да продължи войната. През 812г. българите нахлуват в Тракия и
превземат
град Девелт и Месемврия. В днешния Несебър били намерени и 36 медни
сифона
, с помощта на които се изхвърлял прочутият „гръцки огън“. Ханът
провеждал
изселническа политика по отношение на византийското население в
Тракия
. 10
000
жители били преселени в „Отвъддунавска България“. На следващата
година
(813г.) след като отказват да подновят мирния договор от 716г., ханът
отново
нахлува в Тракия и нанася тежко поражение на византийците при крепостта
Версиникия
. От Хамбарлийския надпис става ясно, че ханът поверил управлението
на
завоюваните страни в Тракия на неговите найблизки помощници. Централната
част
(крепостта Версиникия и нейната околност) била поверена на Крумовия брат.
Лявата
част се управлявала от кавхан Иратаис. Неговата част от войската била
разположена
в крайморските крепостти Анхиало, Девелт и Созопол. Дясната част
била
поверена на ичиргубоила Цок. Няколко дни след сражението при Версиникия
ханът
достигнал с войските си до Константинопол. У него се зародила идеята за
превземането
на града. В качеството си на върховен жрец, той извършил
жертвопринушение
на хора и животни. След това влязъл в морето, измил се и
поръсил
с вода своите войски. Това били езически обичаи, целта на които била да
бъдат
премахнати лоши влияния. След като опасал града с ров, ханът започнал
мирни
преговори. За да се оттегли той поставил пред византийците следните
условия
: първо, да забие копието си в Златната врата; второ, да получи данък, злато
и
копринени одежди; и трето, да му бъдат дадени известен брой девойки и
наложници
. Далеч посериозно византийците погледнали на предложението за лична
среща
с императора, на която да бъдат договорени условията на мира. Това се
оказало
удобна възможност за тях и те устроили засада на българския владетел,
която
се оказала неуспешна. Силно разгневен, Крум наредил да се опустоши
околността
около града. След това се отправил на север. При Одрин, който бил
обсаден
през юли от брата на хана, той подпомогнал обсадата със стенобойни
машини
и съоръжения. Жителите на града доброволно се предали, а населението
било
изселено отвъд Дунавска България. Затоплянето на зимата (813814г.)
позволило
на Крум да поддържа напрежение в Източна Тракия. През януари 814г.
българските
войски опустошили областта около днешен Люлебургас и превзели
Аркадиопол
. В периода 811814г. плененото население значително нараснало. То
било
заселвано като погранично, което донесло икономически и военни облаги за
ханството
, но и довело до известни опасности, които се изявили покъсно във
времето
. През 814г. бъгларите владеели темите Тракия (с център Аркадиопол) и
Македония
(с център Одрин) и на практика владеели постъпленията към
Константинопол
. В разгара на приготовленията за превземането на града ханът
внезапно
починал.
Съществуват
различни хипотези за неговата смърт. Някои историци смятат,
че
той е починал от разрив в сърцето. В „Менеалогия“ на Василий I се съдържа
сведение
, което дава основание да се говори за т.нар. „сакрално цареубийство“.
Това
е свързано с орендата и вярването, че след като ослепял ханът загубил
божествената
сила. Смисълът на сакралното цареубийство е бил във вярването, че
„
силата“ може да премине в неговия наследник.
Дейността
на хан Крум не се изчерпва с външнополитическите му успехи.
Той
е първият законодател в българската история. Според изворите ханът достигнал
до
идеята за тях въз основа на чутото от аварите, които му посочили причините за

пропадането
на държавата им. Затова законите били насочени срещу
лъжесвидетелството
, кражбата, пиянството и др. По време на неговото управление в
държавата
възникнала нуждата от промяна на правната уредба, причините за която
се
търсят в състоянието на българското общество – засилващата се класова
диференциация
. С въвеждането им се премахва съществуващата досега обичайно
право
при славяни и прабългари. Унифицирането до голяма степен улеснило
процесите
около обединението на двата етноса.
По
негово време бил реорганизиран държавноуправленския апарат. До сега
българската
държава била изградена на федеративен принцип, т.е. прабългарите и
славяните
запазили своето самоуправление, което правело държавата неустойчива.
Ханът
пръв съзрял необходимостта от ликвидиране на племенното самоурпавление.
В
духа на централизма в провинциите се поставят лица, пряко подчинени на хана.
Новата
административна мярка била въведена за пръв път в земите на юг от Стара
Планина
, които били подчинени на брата на хана, на кавхана и ичергубоила.
След
смъртта на хан Крум управлението поел неговият първороден син
Омуртаг
(814831г.). Войната срещу Византия била продължена. Армията на
императора
успяла да нанесе поражение на българите при Месемврия. Това
накарало
българския владетел да започне мирни преговори. Бил сключен 30
годишен
мирен договор, който бил скрепен с взаимни клетви – императорът
извършил
езически обреди, а българските пратеници – християнски. Текстът на
договора
е съхранен в Сюлейманкьойския надпис. Първата клауза определя
границата
между двете държави – от Девелт до р. Марица (дн. Симеонов град).
Границата
в Източна Тракия съвпада с пограничния ров и вал „Еркесия“ (130км).
Друга
клауза се отнасяла за славяните, които оставали под византийска власт, и
според
нея те запазвали поселенията и религията си. По този начин ханството
защитило
славянското население в Тракия от евентуално преселване в Мала Азия. С
друга
клауза се уредила размяната на пленници, която следвало да става „душа за
душа
“, т.е. човек за човек. По същество договорът бил изгоден и за двете страни.
Византия
успяла да си върне контрола на темите Тракия и Македония,
обезпечавайки
защитата на столицата си. България също изпитвала нужда от мира
поради
претърпените човешки загуби и нарушия и заради проблемите, които
създавали
византийските пленници. Съществуването на голям брой византийски
пленници
се третирало като заплаха за държавата. Затова антивизантийската и
антихристиянската
политика, водена от хан Крум, била продължена от Омуртаг.
Онези
пленници, които отказвали да се отрекат от християнството, били измъчвани
и
убивани. В „Служба за мъчениците, избити в България, заради христа“ на Йосиф
Студит
се срещат не само имена на византийци, но и на българи и славяни.
Несъмнено
в периода 811816г. християнството бележе силна тенденция за
разпространение
сред българското и славянско население. В житието на
Тивериопулските
мъченици съществува един интересен диалог между византийски
пленник
и хан Омуртаг и високото му убеждение, че езическата вяра не стои по
долу
от християнската.
При
новия император Михаил II Балба (820829г.) мирният договор бил
подновен
в духа на средновековната дипломация. По всяка вероятност
съществувала
и клауза за взаимна помощ в случай на опасност. Това е и причината
българите
успешно да подпомогнат византийците по време на въстанието на Тома
Славянина
(821823г.). При обсадата на Константинопол българите нанасят тежко
поражение
на бунтовниците при Хераклея (близо до Константинопол). След тези
събития
основният акцент в българската външна политика било по защитата на
североизточната
и северозападната граница. След поход срещу хазарите през 824г.
окончателно
се установила българската граница по р. Днепър. Далеч посериозни
били
проблемите по северозападната граница – славянските племена тимочани и
абодрити
се отказали от съюза с България и потърсили закрила от Франкската
империя
. Вероятно причината за тези действия бил опитът на Омуртаг в духа на

водената
от своя предшественик политика на централизация да ликвидира
племенното
им самоуправление. В периода 823825г. ханството успява да подчини
тези
племена, при което границите на българската държава достигнали до Долна
Панония
, и установили обща граница с Франкската империя. Понеже Омуртаг
поискал
от Людовик Благочестиви да бъде уреден въпросът за границата между
двете
дър