България при Асеневци

ГЕ Н О В Е В А
Ц А Н К О В А -
П Е ТК О В А
шгш
гои 1
шшп
Д Ъ Р Ж А В Н О
И З Д А Т Е Л С Т В О
«Н А Р О Д Н А
П Р О С В Е Т А »
С О Ф И Я
1978 Г.

На фона на сложната политическа обстановка, настъпила на Балканите и във
Византия, поради нашествията на нормани и кръстоносци, се изследват про
блемите на българската история по време на седемдесетгодишното управ
ление на Асеновци. Изтъква се единството в тяхната политическа линия и
връзката с традициите на миналото. Осветляват се по-пълно с някои нови
материали постепенният възход на Втората българска държава, нейното
утвърждаване при Калоян. Блестящата му победа при Одрин нанася съкру
шителен удар не само на новосъздадената Латинска империя, но и на дог
мата за световно господство и превръща България в първостепенна поли
тическа сила. Пълното разгръщане на творческите сили на българския народ
настъпва при Иван Асен I I. По-скоро с умела дипломация, отколкото с военна
сила той разгромява империята на Теодор Комнин, обединява всички на
селени с българи територии, преодолява феодалния сепаратизъм и чрез спо
лучлив съюз с Никея възстановява Българската патриаршия. По време на
политическата хегемония на България в югозападните предели на полуост
рова прониква и укрепва българското културно влияние в Атонските мана
стири. Жизнеността и устойчивостта на българската държавна традиция и
чувството за народностно единство се проявяват с неостлабваща сила и при
управлението на преките приемници на Иван Асен I I.
© Геновева Цанкова-Петкова. 1978 г.
с/о Jusautor, Sofia
941 Б

У В О Д ................................................................................................................ 9
И З В О Р И ........................................................................................................... 13
Глава I.
БОРБА ЗА ОСВОБОЖДАВАНЕ И УТВЪРЖДАВАНЕ
Социално-политическа обстановка преди избухване на въстанието 21
Избухване на бунта. Поява на Петър и Асен. Въстаниците и техните
в од а ч и ................................................................................................................23
Народностен състав на въстаниците
..........................................................26
Превръщане на бунта в организирано в ъ с т а н и е
...................................27
Тревога в Цариград. Първите походи на император Исак I I А н гел
и на неговите военачалници
.........................................................................28
Нов поход на Исак I I Ангел. Пирова победа при Лардея .... 3JL
Ловешкият мирен договор
.....................................................................Г 32
Първи опити на Петър и Асен да се сдобият с признание и суверени-
т е т ....................................................................................................................34
Поражението на византийската войска в Тревненския п р оход. . . 38
Феодални отношения и центробежни сили в столицатаТърново и
по периферията на д ъ р ж а в а т а
.............................. 41
Глава II.
УКРЕПВАНЕ НА ДЪРЖАВАТА ПРИ КАЛОЯН
Първи военни успехи на Калоян и мир с В и з а н т и я ............................51
Отношения на Калоян с папа Инокентнн I I I
.......................................53
Преговори на Калоян с новите господари на Ц а р и г р а д
....................54
Съюз с гърците в Т р а к и я ................
.........................................................59
Битката при Одрин .................................................................................60
5

Разпадане на съюза. Събитията в Пловдив и Серес . . . . . . . 64
Бунт в Търново. Краят на Балдуин
..................................................66
Опит за създаване на гръко-латинскн съюз срещу българите . . . 69
Освобождаването на Рене дьо Три и известията за смъртта на Балдуин
Тракия отново става арена на военни действия. Съюзът между Б ъл
гария и Никея
............................................................................................71
Калоян пред стените на Солун. Легендата за преждевременната му
с м ъ р т ............................................................................................................... 73
Вътрешно устройство на държавата. Социална и културна политика
на К а л о я н
.................. 76
Глава 111.
БЪЛГАРИЯ ПРИ УПРАВЛЕНИЕТО НА БОРИЛ
Узурпацията на престола и феодална децентрализация
........................87
Политически отношения между Борил, Стрез, Михаил Епирски и
Х е н р и х ............................................................................................................ 90
Съборът против б о го м и л и т е ..........................................................................92
Съюз с Латинската и м п е р и я ...................................................................... 96
Вътрешна политика и държавно устройство към края на Бориловото
управление...................................................................................................... 101
Глава IV.
РАЗЦВЕТ НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА ПРИ ИВАН АСЕН 111
Първи външнополитически у с п е х и .............................................................109
Преговори на Иван Асен I I с Латинската империя и проект за регент-
ство в Ц а р и г р а д ........................................................................ Ц2
Битката при К л о к о т н и ц а ............................................................................ 114
Преговори .за съюз с Никея
....................................................................117
Възстановяване на Българската патриарш ия..........................................121
Безуспешна обсада на Цариград от Иван Асен I I и Йоан Ватаци и
охлаждане на отношенията с Н и к е я .........................................................123
Държавно и административно у с т р о й с т в о
.............................................128
Глава V.
б ъ л г а р с к а т а д ъ р ж а в а и б ъ л г а р с к а т а д ъ р ж а в н а т рад иц ия
ПРИ ПРЕКИТЕ НАСЛЕДНИЦИ НА ИВАН АСЕН 11
6
Краткотрайното управление на Коломан-Калиман .
.......................138
Михаил Асен и И р и н а
.............................................................................139
Михаил Асен — приемник на политиката на Иваи Асен I I .... 141

Глава VI.
ДУХОВНА И МАТЕРИАЛНА КУЛТУРА ПРЕЗ ВТОРАТА
ЧЕТВЪРТ НА XIII ВЕК
Облик на културния живот през тази е п о х а ..........................................149
К н и ж н и н а ...................................................................................................... 150
Гражданска архитектура. Крепости и укрепени г р а д о в е ...................153
Църковна а р х и т е к т у р а ................................................................................159
Ж и в о п и с ...........................................................................................................161
З А К Л Ю Ч И Т Е Л Н И Д У М И И И ЗВО Д И
...............................- , , « . 469
Б И Б Л И О Г Р А Ф И Я
........................................................................ * 180
С П И С Ъ К Н А С Ъ К Р А Щ Е Н И Я Т А
.................................................,..,,1 6 6
Р Е З Ю М Е Т А Н А Р У С К И И Н А Ф Р Е Н С К И Е З И К
..................................187
7

Н А С В Е Т Л А Т А П А М Е Т
Н А М ОЯ С Ъ П Р У Г
И Н А р о д и т е л и т е; МИ

Съзнанието за народностно единство, паметта за славното и героично
минало и любовта към свободата вдъхновявали българските борци в борбата
за отхвърляне на византийското господство и легнали в основата на възста
новената българска държава. Под умелото ръководство на нейните първи
владетели — Асеневци, тя достигнала до апогея на своето историческо раз
витие. станала първостепенна сила сред съседните балкански държави и
заела своето достойно и заслужено място в европейската средновековна история.
Драматични и бурни събития се разиграват на Балканите към края-
на X I I и началото на X III в. Византия става прицел на настъпващите от
запад нормани и кръстоносци и на селджукски турци от изток. Надвисна
лите заплахи отвън и вътрешните противоречия в Империята са благо
приятна основа, на която се зараждат и завършват с успех освободителнит-
движения на балканските славяни. Първи се провъзгласяват за независими
сърбите, а скоро след това извоюват свободата си и българите при актив
ното участие в освободителната борба на пастирите-власи. Близо две десе
тилетия по-късно Цариград пада под ударите на латинските рицари от
Четвъртия кръстоносен поход и за известно време Византия престава да
съществува. Столицата й става център на Латинската империя, а по пе
риферията й възникват редица гръцки държавици, както и феодални вла
дения на латинските барони — Епир, Никея, Трапезунд. Солунското крал
ство, които си съперничат помежду си и аспирират за хегемония.
Н а фона на тази сложна обстановка на несигурност и изострени поли
тически страсти започват управлението си първите Асеневци, които тряб
вало да преодолеят много пречки, да се преборят с много трудности. Свобо
дата е извоювана, но още много български области остават под чужда власт.
Независимостта на страната не е призната нито от водачите на Третия
кръстоносен поход, нито от залязващата Византия, нито от надменните
й завоеватели — рицарите от Четвъртия кръстоносен поход.
Стремежът не само да затвърдят постигнатото, но и да обединят
всички населени с българи територии, да получат признание за държавна
независимост и суверенитет, санкционирани от самостойна българска църква,
е ръководно начало и основен стимул в управлението както на Петър, Асен
9

и Калоян, така и на близките им приемници. С по-голям или по-малък успех
този стремеж бива осъществен при всеки един от тях, но намира пълното си
и блестящо въплъщение при Иван Асен I I *
Приемствеността и вътрешното единство в политиката на тримата
братя Асеневци и на непосредствените им приемници от техния род е един
от най-съществените белези на непрекъснатото им управление (д о началото
на втората половина на XIII в .).
Другият аспект на социално-политическия процес през този период
е развитието на феодалните отношения и появата на разединителни сили
и междуособици, подклаждани и от сложната външнополитическа обста
новка.
Като преодолява сепаратистичните тенденции, неизбежни спътници на
централната власт във всяка феодална страна, Калоян и Иван Асен I I създа
ват условия за разгръщане на творческите сили на българския народ в обла
стта на стопанския и културния живот, за издигането до недостигната
дотогава висота на авторитета на българската държава и на българското
народностно име.
Проблемите на средновековната българска политическа история са в
общи линии правилно поставени и изследвани в трудовете на К - Иречек,
В. I I. Златарски. П . Мутафчиев, П . Пиков. Отделни въпроси са разгледани
в проучванията на Ив. Дуйчев, Е . Герланд, Г. Принцинг, Ж- Л . ван Дитен
и на другите съвременни изследвачи.
Па социално-икономическата и на културната история от този период
са посветени основни монографии на Д . Ангелов, Б. Примов, В. Гюзелев,
Г. Цанкова-Петкова, Стр. Лишев, П. Тивчев, на съветския медиевист Г. Г. Л и -
таврин, а също и трудовете на редица румънски, югославски и гръцки
византолози.
По в изследванията както на българските, така и на чуждите медие-
висти и византолози продължават разискванията и споровете по редица
нерешени въпроси и проблеми, които се отнасят не само до българската сред
новековна история, но и до историята на Византия и на балканските страни.
Чрез кръстоносните походи Византия и България стигат до пряк досег със
Запада, а контактите се засилват и чрез разпространението на еретиче-
ските движения, затова проблемите на средновековния Балкански югоизток
еднакво засягат и тези на средновековния европейски Запад.
Проучванията и дискусиите по поставените в този труд въпроси ще про
дължат. По-важните от тях се отнасят до уредбата и устройството на
възстановената българска държава през началния и период. Поставят се на
* Извън обсега на настоящия труд е положен