България след Освобождението

ЕЕДНО ТРУДНО НАЧАЛО (1879 - 1886)

1. Оформяне на българската външнополитическа стратегия и тактика
Берлинският договор от 1878 г.
11. Оформяне на българската външнополитическа стратегия и тактика
Берлинският договор от 1878 г. ограничава резултатите от Руско-турската освободителна война и н
а
н
ася тежък удар върху българското
н
ационално развитие. Вместо единна държава той постановява разпБе
р
линският договор от 1878 г. ограничава резултатите от Руско-турската освободителна война и нанася тежък удар върху българското национално развитие. Вместо единна държава той постановява разпокъсване на българските земи. Третата българска държава представлява малко васално княжество, в което са включени Северна България и Софийски сан
дж
а
к, Ю
жна България с наименованието Източна Румелия е обособена като автономна област в пределите на Османската империя под пряката политическа и военна власт на султана. Македония и Одринско са оставени под турско владичество с препоръката за въвеждане на реформи и административни подобрения. По-малки територии, на
селени с българи, са предадени
на Румъния (Северна Добруджа) и на Сърбия (Нишко и Пиротско).
Въ
з
обновена върху част от националната територия, българската държава е натоварена
от Берлинския договор с многоб
ройни задължения към суверенната власт и Великите сили. Следователно основните задачи на нейната външна политика за десетилетия наред са предрешени още със създаването й. Дипломацията на Княжеството трябвало да степенува вън
шнополитическите въ
проси в зависимост от възможностите на страната и да избере най-ефикас
ния начин за тяхното реализиран
е.
Основите на българската външна политика се поставят от временното руско управление. В стремежа си да ускорят организирането на новата държава, като помогнат със своя опит и умение, рускит
е
дейци се заемат да уредят някои въпроси от външнополитичес
ки характер. Между тях са опред
еляне на границата със Сърбия и Румъния, бежанският въпрос, формулиране функциите на бъдещото Министерство на Външните работи. По този начин първият български каби
нет
получава известно наследство, което ръководи и облекчава началната му външнополитическа дейност. Разбира се, то с доста скромно поради краткия срок на временното руско управление и многобройните задачи, с които са ангажирани властите.
Началните стъпки на българската дипломация са улеснени и от решенията на Учредителнот
о събрание, свикано през февруа
ри 1879г. да изработи основния държавен закон. В търновската конституция заляга стр
емежът за еманципиране по отнош
ение на Османската империя. Основният закон е наречен не органически устав, какъвто се изготвя по същото време за автономната област Източна Румелия, а Конституция. В нея не само че не се споменава за васалното положение на новата държава, но има и редица разпореждания, които са в разрез с утвърдения от силите стату
т на княжеството. Постановление
то, че Князът е върховен представител на държавата чл. 5 се отнася до международните
връзки на страната и означава
игнориране на сюзеренството на султана. С утвърденото в Конституцията право на законодателство отново се подчертава, че зависимостта на новата държава е формална. Член 9 предава законодателната власт в ръцете на Княза и Народното събрание, а според член 10 държавният глава утвърждава приемните от събранието закони. За укрепване на българския суверенитет но отношение на османската империя съдейства и член 17, тоВъзобновена върху част от националната територия, българската държава е натоварена от Берлинския договор с многобройни задължения към суверенната власт и Великите сили. Следователно основните задачи на нейната външна политика за десетилетия наред са предрешени още със създаването й. Дипломацията на Княжеството трябвало да степенува външнополитическите въпроси в зависимост от възможностите на страната и да избере най-ефикасния начин за тяхното реализиране.
Основите на българската външна политика се поставят от временното руско управление. В стремежа си да ускорят организирането на новата държава, като помогнат със своя опит и умение, руските дейци се заемат да уредят някои въпроси от външнополитически характер. Межд
у тях са определяне на границат
а със Сърбия и Румъния, бежанският въпрос, формулиране функциите на бъдещото Министерство на Външните работи. По този начин първият български кабинет получава известно наследство, което ръководи и облекчава началната му външнополитическа дейност. Разбира се, то с доста скромно поради краткия срок на временното руско управление и многобройните задачи, с които са ангажирани властите.
Началните стъпки на българската дипломация са улеснени и от решенията на Учредителното събрание, св
икано през февруари 1879г. да и
зработи основния държавен закон. В търновската конституция заляга стремежът за еманципиране по отношение на Османската империя. Основният закон е наречен не органически устав, какъвто се изготвя по същото време за автономната област Източна Румелия, а Конституция. В нея не само че не се споменава за васалното положение на
новата държава,
но има и редица разпореждания, които са в разрез с утвърдения от силите статут на княжеството. Постановлението, че Князът е върховен представител на държавата чл. 5 се отнася до международните връзки на страната и означава игнорОсновите на българската външна политика се поставят от временното ру
ско управление. В стремежа си да
Пред първото българско правителство застават сериозни външнополитически проблеми, част от които произтичат от международните задължения на страната. На първо място е бежанският въпрос, възникнал в резултат на войната. След приключване на военните действия и особено след подписване на Берлински
я

договор много турски бежанци запо
ч
ват да се завръщат и да претендират за земите си. Високата порт
а
и западните велики сили упражняват натиск върху правителството да улесни възвръщането на мюсюлманите в техните жилища. Непрестанно прииждащите бежански маси, които са лишени от всякакви средства, поставят княжеството в затруднено положение. М. Балабанов търси изход в преговори с Портата, но за да покаже добра воля, учредява в о
кр
ъ
жнит
е градове смесени комисии, които да улеснят въдворяването на мюсюлманските бежанци в имотите им.
Още със създаването си правителството е ангажирано и с железопътния въпрос. Берлинският договор натоварва княжеството със задълженията на високата порта по строителството на минаващата през българска територия час
т от международния път Виена-Ца
риград. Също така върху България се прехвърлят задълженията на Т
у
рция към английската компания-концесионер на железопътната линия Русе-Варна - е
динствената линия върху терито
рията на страната, построена преди Освобождението. През юли 1879 г. в София пристига делегатът на Компанията Дж. Барклий с предложение Княжеството да откупи линията на една глобална цена, в която се включват разходите по по
строяването й и неи
зплатените гаранции. Финансовите тежести, с които компанията иска да н
атовари страната, са абсолютно
неприемливи. Не е прието и предложението на двамата представители на руските банкери барон Гипсбург и С. Поляков - Черни и Утин, които издигат широка програма за построяване на железопътна
м
режа в княжеството, за създаване на банка и откупуване на л
инията Русе-Варна. Очевидно Бъл
гария, на която предстои да строи железници и да развива промишленост, а е лишена от капитали, става привлекателен обект за международния капитал.
Първото правите
лст
во не успява да направи нещо по-значимо по поставените въпроси и спрямо неосвободените българи, защото се задържа на власт само три месеца. Същото се отнася и до наследилия го временен кабинет на епископ Климент, натоварен да проведе парламентарни избори. На 24 март 1880 г. е назначено либерално правителство с минист
ър-председател Драган Цанков, к
ойто е едновременно и министър па външните работи. Българската дипломация се активи
зира в духа на външнополитическ
ите идеи на Либералната партия. Стратегическите цели се запазват, но в тактиката настъпват промени - либералите проявяват по-голяма непримиримост и твърдост в отстояване на българските национални интереси.
Външната политика на кабинета на Др. Цанков е насочена към укрепване на държавния суверенитет като главно у
словие за бъдещото решаване на
националния проблем. 3а тази цел трябвало да се поддържат добри отношения със съсед
ните и великите държави, преди
всичко с Русия, на която се гледа като на главна опора на княжеството. В конкретен план министърът на външните работи продължава усилията на своите предшественици за уреждане па двустранните въпроси със Сърбия, Румъния, Турция и на международните задължения на страната.
Нормалното развитие на страната изисква преди всичко точно да се прокарат държавните грОще със създаването си правителството е ангажирано и с железопътния въпрос. Берлинският договор натоварва княжеството със задълженията на високата порта по строителството на минаващата през българска територия част от международния път Виена-Цариград. Също така върху България се прехвърлят задълженията на Турция към английската компания-концесионер на железопътната линия Русе-Варна - единствената линия върху територията на страната, построена преди Освобождението. През юли 1879 г. в София пристига делегатът на Компанията Дж. Барклий с предложение Княжеството да откупи линията на една глобална цена, в която се включват разходите по построяването й и неизплатените гаранции. Финансовите тежести, с които компанията иска да натовари страната, са абсолютно неприемливи. Не
е прието и предложението на дв
амата представители на руските банкери барон Гипсбург и С. Поляков - Черни и Утин, които издигат широка програма за построяване на железопътна мрежа в княжеството, за създаване на банка и откупуване на линията Русе-Варна. Очевидно България, на която предстои да строи железници и да развива промишленост, а е лишена от капитали, става привлекателен обект за международния капитал.
Първото правителство не успява да направи нещо по-значимо по поставените въпроси и спрямо неосвободе
ните българи, защото се задърж
а на власт само три месеца. Същото се отнася и до наследилия го временен кабинет на епископ Климент, натоварен да проведе парламентарни избори. На 24 март 1880 г. е назначено либерално правителство с министър-председател Драган Цанков, който е едновременно и министър па външните работи. Българската дипломация се активизир
а в духа на вън
шнополитическите идеи на Либералната партия. Стратегическите цели се запазват, но в тактиката настъпват промени - либералите проявяват по-голяма непримиримост и твърдост в отстояване на българските национални инт