Енеолитни култури

Енеолитни култури
Един от основните проблеми, стоящи пред българската праисторическа наука , е установяването на относителната и абсолютната хронология на енеолитните култури. Проучванията първоначално са насочени към проблемите на относителната хронология , която се установява с помощта на стратиграфския и компаративния метод.Благодарение на изследванията се установява спецификата на етнокултурното развитие на отделните природногеографски райони и се ликвидират редица бели петна в археологическата карта на праисторическа България.Установяването на относителната хронология на каменно-медната епоха в Тракия и Североизточна България спомага и за запълване на празнините в останалите части на страната – етапи от енеолита в Северозападна България и почти целият енеолит в Югозападна България и Родопите , които са слабо проучени.
За успешното решаване на тези проблеми, които създават затруднения на поколения археолози , главна роля изиграва стратиграфията на селищните могили.Нашата страна е облагодетелствана поради това , че стратиграфията на селищните могили сама по себе си отразява картината на относителната хронология на културите.Пример за това е Карановската стратиграфска колонка , която изяснява в основни линии хронологията на енеолита в Тракия.Липсващите звена на ранния енеолит (културата Марица 1-3 фази) и финалната фаза на късния енеолит (културата Коджадермен-Гумелница-Караново VI-IIIб фаза) се допълват от проучванията на други археологически обекти , като селищната могила при Старозагорските минерални бани и пр.Така комплектована стратиграфската колонка на Тракия спомага за решаването на далеч по-сложни археологически проблеми и на съседни територии , тъй като никъде другаде в Европа не се срещат многослойни паметници с такава продължителност на обитаване, както в Тракия.
В североизточната част на Балканския полуостров енеолитни паметници от типа на селищните могили се срещат в Североизточна България , Западното Причерноморие и Мунтения в Румъния,което създава почти същите благоприятни условия за установяването на относителната хронология на каменно-медната епоха , както в Тракия.В тези райони обаче възникват затруднения при решаването на въпроса за генезиса на културите от тази епоха, тъй като в напластяванията на селищните могили по-ранните периоди на праисторията отсътстват.
В Западна България съществуват трудности , свързани с установяването на относителната хронология на културите от каменно-медната епоха.В тази част на страната рядко се срещат селищни могили от енеолита.От късния период на епохата са открити някои многослойни паметници по височините, които нямат дебели напластявания , не са проучени добре и не могат да дадат цялостна представа за развитието на каменно-медната епоха в тази част на страната, защото се отнасят само към финалните етапи на енеолита.Сред най-ранните проучени енеолитни паметници от този район са височинното селище при Криводол , Деветашката пещера и Пеклюк.Публикуваният археологически материал от тях е обработен само типологически и няма достоверни стратиграфски данни.Благодарение на проучванията в Заминец , Градешница , стратиграфският контрол през 1978 г. на Криводол , разкопките в Сълкуца , Садовец , Телиш – редутите, на крепостта КраКра край Перник , Бреница , Слатино и Дяково , дават възможност, по компаративен път , да бъде реконструирана частично относителната хронология на каменно-медната епоха в този район.
За решаването на редица хронологически проблеми , праисторическата наука търси помощ от различни сфери на науката, които могат да и доставят необходимите обективни данни за датировката на различни паметници.Особена роля в това направление има геофизиката, тъй като се оказва , че състоянието на земното магнитно поле в древността е оставило свои реликтни следи в някои категории археологически материали.
Теренните данни на относителната хронология и особено тези , получени с помощта на компаративния метод , подлежат на проверка с помощта на палеомагнитния (археомагнитния) метод.Археомагнитният метод представлява метод за датиране с помощта на остатъчна намагнетеност.В археологията , чрез този метод , се датират глинените съдове , а за по-ранни периоди – глината , от която те са се изработвали.
Позовавайки се на събраните данни за относителната хронология на културите от каменно-медната епоха в нашите земи , можем да разграничим разглеждания период на три последователни етапа : I – ранен енеолит с три фази
II – среден енеолит с два етапа
III – късен енеолит с три (за Западна България четири) фази
От трите фази на ранния енеолит , първите две са доста близки в типологическо отношение.Единствено се различават по това , че в рамките на първата фаза все още се проследяват ретардиращи къснонеолитни елементи.За керамиката от първите две фази е характерно преобладаването на врязания , бяло или червено инкрустиран орнамент , линейната рисувана графитна украса с доста широки ленти през първата фаза , използването на канелюри в украсата на съдовете , които са меко , заоблено профилирани.През третата фаза доминира линейният графитен орнамент , за сметка на врязаната украса , която отстъпва на заден план и се запазва главно върху съдовете-хранилища.
Към времето на средния енеолит се отнасят четвъртите фази на културите Марица , Сава и Поляница, последната фаза на културата Хаманджия и етапът Караново V от Тракия.Находките от Тракия дават възможност да се проследят две подфази в четвъртата фаза на културата Марица , които отговарят на двете подфази , констатирани в културите Сава IV (наричана още фаза Варна) и Поляница IV.
Културата Марица е ранно- и среднохалколитна археологическа култура в Тракия, която е пряко продължение на културата Калояновец.Идентифицирана е от американския археолог Джеймс Гол през 1940 г., но до 1964 год нейната проблематика не е предмет на детайлна разработка ,а отделните етапи на развитието и не са били познати.През 1966 г. е направен сравнително-стратиграфски анализ на известните до тогава археологически паметници.Констатираната последователност на отделните фази на културата намира пълно потвърждение при по-късните археологически изследвания в Тракия (Чаталка, Мъдрец , Старозагорски минерални бани и др.) . В поселенията й се срещат правоъгълни централни сгради и обикновени жилища с традиционната конструкция (от неолита) от обмазан с глина плет. Някъде се наблюдават следи от укрепителни системи. Носителите на култура Марица поставят начало на рудодобива и металургията. Обработват меднорудните находища около местността „Мечи кладенец" край Стара Загора. Керамиката е богато украсена с врязан графитен и полихромен орнамент.
Културата Сава е ранно- среднохалколитна археологическа култура по Черноморското крайбрежие между Шабла и Маслен нос.Идентифицирана е през 1966 година от Хенриета Тодорова.Благодарение на разкопките и наблюденията при II жилищен хоризонт от селищната могила Голямо Делчево , който се отнася към III фаза на тази култура , и находките от Шабла , Аспарухово (Варненско) и Каблешково (Бургаско), може да се определи съдържанието и териториалния обхват на културата. Жилищата на културата Сава са наземни, с правоъгълна форма: строени са от колове и обмазан с глина плет. Стопанството е земеделско-скотовъдно. Наред с традиционните каменни и кремъчни оръдия на труда се появяват и първите шила от мед. Керамиката има черен, жълт и кафеникав цвят и е украсена с врязан, бяло инкрустиран орнамент и канелюри, към които през средния халколит се прибавят щампованият орнамент и графитната рисунка. Характерни са паниците на високо кухо краче с лилиевидни израстъци на ръба на устието.
През 1971-1975 година , в Североизточна България , е изследвана и констатирана културата Поляница.Съдържанието на първата фаза на тази култура остава неизяснено поради обстоятелството , че тя съвпада с времето на възникване на селищните могили на север от Балкана – време на сериозни вътрешнобалкански дислокации.За Поляница са характерни остробиконичните керамични форми, метопнатата организация и богатата трихромия на орнамента.
Културата Градешница е ранно и среднохалколитна археологическа култура в Северозападна България.Идентифицирана е от археолога Богдан Николов.Проучванията и разкопките в Деветашката пещера и Бреница ни предоставят сведения за първата фаза на културата Градешница и нейните връзки с късноелитните явления. Селищата на култура Градешница са разположени върху плата и не образуват селищни могили. Състоят се от наземни постройки. Основният им поминък е земеделие и скотовъдство, лов и риболов. Наред с каменните, кремъчните и костените оръдия на труда се срещат и първите медни шила. Керамиката е дебелостенна, изготвена от тесто с пясъчни примеси; украсена е с врязан орнамент, по-рядко и с рисуван графитен орнамент. Често се срещат антропо- и зооморфни детайли - дръжки, пъпки и израстъци. Разнообразната идолна пластика е украсена с врязан орнамент. Върху плочки и пинтадери се срещат ранни пиктографски знаци, които се смятат за начало на най-старата писменост в Европа.
Материали за културата Дикилиташ-Слатино са известни на науката още от обхожданията на Ж.Френч през 50-те години в Беломорска Тракия , както и от разкопките на Парадайзос. Парадими, Дикилиташ и Сиагри в същия район.Но разпокъсаните данни , отсъствието на изчерпателни публикации и непознаването на българските ранноенеолитни култури довеждат до грешно интерпретиране и неточно датиране на находките , които най-често са синхронизирани с тези на късноенеолитната култура Гумелница.След по-обстойни разкопки на Ст.Чохаджиев днес е ясно , че от къснонеолитните комплекси Акропотамос-Тополница , под силното влияние на културата Марица, е израснало едно самостоятелно етнокултурно явление – културата Дикилиташ-Слатино.Неговите характерни керамични форми наподобяват тези на културата Градешница , докато графичният и врязаният орнамент в стилово , тематично и технологическо отношение са идентични с този на културата Марица.
Ранноенеолитната култура Боян-Видра е позната на науката от 1925 година , а нейната хронология и териториален обхват са разработени детайлно от Е.Кошма.Тя е разпространена главно на север от река Дунав.
Културата Хаманджия е разпространена в Добруджа.В своя трети етап отговаря на ранния енеолит от останалата част на страната.Тази култура възниква на границата между средния и късния неолит и се развива до края на средния енеолит.В района на Шабла , тя влиза във взаимодействие с културата Сава.
В резултат на интензивните интеграционни процеси , отбелязани през средния енеолит , в началото на късния енеолит сме изправени пред три етнокултурни явления , известни под името „етнокултурни комплекси” :
- комплексът Коджадермен- Гумелница-Караново VI обхваща Тракия, Североизточна България и Мунтения.
- комплексът Варна-Болград обхваща Западното Причерноморие и Южна Бесарабия.
- комплексът Криводол-Сълкуца-Бубани обхваща Западна България, Беломорска Тракия, Източна Сърбия и Олтения (СРР)
Обособени са три основни фази I-III (за Западна България и четвърта).Най-добре тези фази са документирани в Тракия , Североизточна България и Мунтения .Съществуват няколко становища относно периодизацията на късноенеолитната култура Гумелница (Мунтения).Едно от тях е това на Вл.Думитреску и Й.Нестор.Авторите делят културата Гумелница на четири фази – AI , AII , BI, BII.Последната фаза се смята за теоретическо образувание , което запълва периода между края на каменно-медната епоха и началото на бронзовата епоха.
Разкопките на Вл.Думитреску в Кашчиоареле и материалите , които са известни от други късноенеолитни комплекси в Мунтения (Глина , Джанголещи и др.) , показват , че както на територията на Мунтения , така и на територията на Североизточна България и Тракия , каменно-медната епоха завършва по едно и също време – към края на периода BI на културата Гумелница.
Съществува и друга периодизация на културата Гумелница.Тя принадлежи на Д.Брекчу и дели етнокултурния комплекс на четири фази – I-IV.Според тази система , трета фаза поставя края на енеолита , а четвъртата фаза е