Древен Египет

Въведение
Древен Египет
е д
ържава в А
ДДревен Египет е държава в Африка, от Средиземноморското крайбрежие до първия праг на река Нил при днешния град Асуан. Население - семито-хамити. Периоди в историята на Египет - Египет на фараоните, Египет през елинизма и Египет през римската епоха. Ранно царство (3200-2778 пр. Хр.) - Мен (Менес) основава първата династия; обединение на Египет. Старо царство (около 2778-2260 пр. Хр.), столица Мемфис. Средата на III хилядолетие пр. Хр. - разпада се на номи; обединението им слага начало на Средното царство (2160-1785 пр. Хр.), столица Тива. Ок. 1770 пр. Хр. - Северен Египет е покорен от хиксосите. С изгонването им от Яхмос I (1580-1559 пр. Хр.) започва Новото царство (1580-1085 пр. Хр.); Египет включва цялото Североизточно Средиземноморие при фараоните Тутмос III, Аменхотеп IV и Рамзес II. 10 в. пр. Хр. - в Египет се установяват либийски династии. Късен Египет (1085-525 пр. Хр.) - завоюван от нубийците (етиопците); 671 пр. Хр. - от асирийците. 525 пр. Хр. - включен в Персийската империя. 332 пр. Хр. - завладян от Александър III Македонски. 305 пр. Хр. - в Египет се създава елинистична държава на Птолемеите (Лагидите). 30 пр. Хр. - 395 сл. Хр. - завладян от римляните, разпространява се християнската религия. 395-639 - влиза в територията на Византия. Археологически находки от праисторическата епоха (палеолит, мезолит и ранен неолит) във Фаюм, районите на Асуан и Нубия - селища, керамика; обработка на мед (енеолит). III хилядолетие пр. Хр. - поява на йероглифната писменост, строителство на пирамиди, статуи (Големият сфинкс в Гиза - статуя на фараона Хефрен). 20-18 в. пр. Хр. - некрополен комплекс във Фаюм, наречен Лабиринт. 1580-1085 пр. Хр. - храмове в Луксор, в Дейр ел Бахари (строени при Хатшепсут), в Абидос и Абу Симбел; гробницата на Тутанхамун. 1085 - 4 в. пр. Хр. - многобройни
папируси, фаюмски порт
рети.

Средно царство

В условията на дълбока политическа, стопанска и социална криза, обхванала Египет по време на Първия преходен период, постепенно се зараждала тенденцията за ново политическо обединение. В тази епоха най- значителен център в северната част на страната станал разположеният южно от Мемфис Хераклеопол (на египетски Нен- Несут), главен град на XX горноегипетски ном. Независимите владетели на Хераклеопол не признавали властта на Мемфиските царе и провъзгласили себе си за фараони (IX и X династия на Манетон). Още основателят на IX хераклеополска династия Хети (или Ахтой) I повел в средата на XXII в. пр. н. е. активна борба с номадите- нашественици и независимите египетски номарси, като тази политика се запазила и при неговите наследници, които постепенно подчинили на властта си по- голямата част на Делтата и северните райони на Горен Египет.
Но хераклеополските царе не успели да обединят под властта си целия Египет. На юг се издигнал друг обединителен център- Тива (на египетски Уасет), владетелите на която, подчинили на властта си съседните горноегипетски номи и също се провъзгласили за фараони (XI династия). След дълги и ожесточени борби между двете царства, около 2040 г. пр. н. е. тиванския цар Ментухотеп II успял да разгроми Хераклеопол, присъединил севера и поставил началото на Средното царство- нов период на политическо единство и централизация, на стопански и културен разцвет, продължил около 250 години (XX- XVII в. пр. н. е.). През това време управлението било в ръцете на фараоните от XI и XII династия.
Новото политическо обединение на Египет позволило да бъде възстановена и усъвършенствана единната иригационна система в долината на Нил и по този начин да се стабилизира селското стопанство, като основа на икономиката на страната. Значително било развитието на занаятите- каменоделство, металургия и металообработване, дърводелство, тъкачество и много други. В тази епоха била окончателно усвоена и въведена в масовата практика технологията на бронза; замяната на каменните и медните оръдия на труда с по- твърди и качествени оръдия от бронз подтикнало общото развитие на производителните сили. Усвоено било и производството на стъкло. Голяма развитие получила и търговията както вътре в страната, така и далече извън нейните предели. Египет търгувала с Нубия, Либия, Синай, Крит, Източното Средиземноморие (Финикия, Палестина, Сирия), Месопотамия и Пунт (Екваториална Африка).
Номовата аристокрация запазва значителна част от своите привилегии, от политическото си и стопанско могъщество. Често предавали властта си по наследство, образувайки местни династии.
Много често в документите от това време се споменават робите. Те се третират като част от имуществото, могат да се купуват и продават. Основният източник на роби били грабителските военни походи в съседните страни. Това са робите- военнопленници или баку. Има и друг вид роби- трудовото население в царското стопанство, в големите храмови комплекси и в именията на различни частни лица, наричани "цаски роби" или хему нисут. Те не можели да бъдат купувани и продавани; имали свое лично стопанство, дом, семейство и известни права. Всички те били трайно обвързани с упражняването на определена професия- били земеделци, скотовъдци, градинари, рибари, слуги, готвачи, певци, музиканти и т.н. Има и свободни и независими от царското стопанство хора, наричани неджес ("нищожни", "малки")- дребни земеделци, скотовъдци, рибари, занаятчии, търговци и др. От масата на свободните производители постепенно започнала да се издига една забогатяла върхушка от хора с незнатен произхад, наричани "силни неджеси". За да им се противопоставят, фараоните от XI и XII династия им давали висши постове в административният апарат- по този начин тази нова привилигирована прослойка стават лично зодължени на фараона и са готови да подкрепят властта му.
Опора на централната власт била и мощната царска армия. Особено активна била военната политика на могъщите фараони от XII династия, при продължителното управление на които (около 1991-1786 г. пр. н. е.) Средното царство изживяло своя най- голям икономически, политически и културен разцвет. Основателят на династията Аменемхет I водил редица агресивни войни в Палестина, Либия и Нубия, като завоевателната външна политика достигнала своя апогей през XIX в. пр. н. е., когато Сенусерт III присъединил към Египет Нубия.
Фараоните от XII династия никога не успели да постигнат такава степен на власт, каквато имали деспотите от Старото царство. Те трябвало да се съобразяват с номовата аристокрация, с влиятелното жречество, с неспокойните народни маси.
През XVII в. пр. н. е. Египет отново се разпаднал, първоначално на две части (XIII династия в Тива и XIV династия в Ксоис в Долен Египет), и постепенно навлязъл в т. нар. Втори преходен период. Причините за това са както вътрешната нестабилност и династическите борби, така и нашествието на хиксосите. Те били номадски племена, завладели по- голямата част от Делтата и района на Мемфис и в продължение на около 150 години периодически подлагали на грабеж останалите египетски земи (XV
и XVI "хиксоски" династии).
Към средата на III хил.пр.н.е. централизираната власт на фараона значително отслабнала и преминала в ръцете на наместниците му. Социалните движения от началото на II хил.пр.н.е. се отразило на изкуството. Издигнало се значението на личността и тя предявила правото си на съществуване.
Културата на Средното царст
во била с
пряна от появата на хексотите (около 1800 г.пр.н.е.) и от пр

ССредно царство

В условията на дълбока

политическа, стопан
В
В условият
а
на дълбока п
олит
ическа, стопанска и социална криза, обхванала Египет по време на Първия преходен период, постепенно се зараждала тенденцията за ново политическо обединение. В тази епоха най- значителен център в северната част на страната станал разположеният южно от Мемфис Хераклеопол (на египетски Нен- Несут), главен град на XX горноегипетски ном. Независимите владетели на Хераклеопол не признавали властта на Мемфиските царе и провъзгласили себе си за фараони (IX и X династия на Манетон). Още основателят на IX хераклеополска династия Хети (или Ахтой) I повел в средата на XXII в. пр. н. е. активна борба с номадите- нашественици и независимите египетски номарси, като тази политика се запазила и при неговите наследници, които постепенно подчинили на властта си по- голямата част на Делтата и северните райони на Горен Египет.
Но хераклеополските царе не успели да обединят под властта си целия Египет. На юг се издигнал друг обединителен център- Тива (на египетски Уасет), владетелите на която, подчинили на властта си съседните горноегипетски номи и също се провъзгласили за фараони (XI династия). След дълги и ожесточени борби между двете царства, около 2040 г. пр. н. е. тиванския цар Ментухотеп II успял да разгроми Хераклеопол, присъединил севера и поставил началото на Средното царство- нов период на политическо единство и централизация, на стопански и културен разцвет, продължил около 250 години (XX- XVII в. пр. н. е.). През това време управлението било в ръцете на фараоните от XI и XII династия.
Новото политическо обединение на Египет позволило да бъде възстановена и усъвършенствана единната иригационна система в долината на Нил и по този начин да се стабилизира селското стопанство, като основа на икономиката на страната. Значително било развитието на занаятите- каменоделство, металургия и металообработване,
дърводелство, тъкачеств
о и много други
.
В тази епоха била окончателно усвоена и въведена в масовата практика технологията на бронза; замяната на каменните и медните оръдия на труда с по- твърди и качествени оръдия от бронз подтикнало общото развитие на производителните сили. Усвоено било и производството на стъкло. Голяма развитие получила и търговията както вътре в страната, така и далече извън нейните предели. Египет търгувала с Нубия, Либия, Синай, Крит, Източното Средиземноморие (Финикия, Палестина, Сирия), Месопотамия и Пунт (Екваториална Африка).
Номовата аристокрация запазва значителна част от своите привилегии, от политическото си и стопанско могъщество. Често предавали властта си по наследство, образувайки местни династии.
Много често в документите от това време се споменават робите. Те се третират като част от имуществото, могат да се купуват и продават. Основният източник на роби били грабителските военни походи в съседните страни. Това са робите- военнопленници или баку. Има и друг вид роби- трудовото население в царското стопанство, в големите храмови комплекси и в именията на различни частни лица, наричани "цаски роби" или хему нисут. Те не можели да бъдат купувани и продавани; имали свое лично стопанство, дом, семейство и известни права. Всички те били трайно обвързани с упражняването на определена професия- били земеделци, скотовъдци, градинари, рибари, слуги, готвачи, певци, музиканти и т.н. Има и свободни и независими от царското стопанство хора, наричани неджес ("нищожни", "малки")- дребни зНо хераклеополските царе не успели да обединят под властта си целия Египет. На юг се издигнал друг обединителен център- Тива (на египетски Уасет), владетелите на която, подчинили на властта си