Обединение на Влахия и Молдова - Румъния

Обединение на отвъддунавските княжества – Влахия и Молдова
През първите десетилетия на XIX в. във Влахия и Молдова все още господстват фанариотите. Князете фанариоти са напълно зависими от султана и гледат на своите княжески постове като на източник за лично обогатяване. Селячеството е зависимо и закрепостено в именията на крупните феодали боляри , подложено на жестока експлоатация .Занаятчийството и промишлеността се развиват твърде бавно.
Главната революционна сила в борбата срещу феодалното господство са селяните, които най-много страдат от притесненията на болярите. Наред със селячеството в борбата срещу феодалите се включва и зараждащата се буржоазия. Противоречия съществуват и между влашките и молдовските боляри, от една страна , и фанариотските пришълци, от друга.
През 1821 г. във Влахия избухва въстанието на Тудор Владимиреску, което се съчетава с началото на етеристкото въстание , ръководено от Александър Ипсиланти. То е насочено срещу господството на едрите помешчици, против османското господство , олицетворявано от фанариотите.Отношението към тях довежда до остри разногласия между Владимиреску и Ипсиланти, който сам произхожда от виден фанариотски род. Възникналите противоречия между двамата са добре дошли за Портата , която успява да потуши въстанията в Дунавските княжества. Тя разбира , че и фанариотите са вече ненадеждни и че не може да се уповава на тях за запазване на господството си.На тяхно място – в Букурещ и в Яш, са назначени представители на местната болярска аристокрация и така се слага край на фанариотското господство.
Руско-турската война от 1828-1829 г. има особено важни последици за княжествата. Според Одринския мир Влахия и Молдова получават широка автономия. И двете получават право на собствени въоръжени сили, свобода на богослужението , пълна безопасност на гражданите , независимо управление и безпрепятствена търговия. В продължение на няколко години след войната (до 1834 г.) в Дунавските княжества се установява временно руско управление, което създава национална армия, организира съдебна система , полиция , поща , отменя вътрешните мита. Провеждането на всички реформи в княжествата се оформя в т.нар. Органичен статут (1831-1832) за държавното устройство на Влашко и Молдова. Те създават по-благоприятни условия за развитие на градовете и градското стопанство , за оживление на вътрешната търговия , за нарастваването на търговско-занаятчийското население.
През 1846 г. в Молдова е образувано тайно дружество от буржоазията и либералното дворянство – т.нар. Патриотическа асоциация , което си поставя за цел да свали княз Стурдза от власт. Революцията в Молдова започва през 1848 г. , като вестта за нея в Париж служи като сигнал за действие в отвъддунавското княжество. На 27.03 същата година в Яш се провежда събрание на около 1000 боляри, търговци , учители , адвокати и прочие , и се изработва петиция от 35 пункта. Тя е изпратена на княз Стурдза и съдържа искания за премахване на злоупотребите на господаря. В нея аграрният въпрос не се поставя. В крайна сметка князът приема почти всички искания.
Буржоазната опозиция се задоволява с постигнатия успех, но по-радикалните елементи настояват за цялостно изпълнение на петицията. Появяват се призиви за въстание и насилствено сваляне на Стурдза. Започват вълнения не само в селата, но и в столицата. В крайна сметка , на 29.03.1848 г. , князът публикува прокламация , в която съобщава на населението , че революцията е потушена. В Молдова се въвежда най-строга цензура, която води до разгръщането на мощно селско движение срещу феодалните порядки. Селяните завземат земевладелските земи и сами разпределят земята помежду си. На много места те унищожават прокламацията на Стурдза.
Революционното движение в Молдова предизвиква безпокойство и в Петербург. Русия се страхува от това, че революционната вълна може да се прехвърли в Бесарабия и затова съсредоточава войските си на молдовската граница. Започват преговори между Стурдза и намиращия се в Яш руски генерал Дюмахел за съвмества борба на молдовската олигархия и руския царизъм срещу революционното движение. По молба на молдовския княз , в края на юни 1848 г. , на молдовска територия преминават първите руски отряди. По този начин революцията в Молдова е задушена още в своя зародиш.
Ситуацията във Влахия не е много по различна. По това време териториите и се управляват от княз Георги Бибеску, който оставя народните маси в крайна нищета, а болярите са известни със своите своеволия и злоупотреби. Това води до революционен взрив, което поражда през 1848 г. мощно народно движение. През 1840 г. във Влахия е образувана тайна революционна организация , начело с Николай Бълческу, която се опитва да привлече на своя страна болярската и буржоазната либерална интелигенция. Организацията просъществува за кратко, тъй като е разкрита, а нейните организатори са арестувани. Наскоро след това , през 1843 г. , е образувана нова тайна организация , известна като „Справедливост и братство“.Разработената програма предвижда освобождаване на Влахия от националния гнет, образуване на национална армия , ликвидиране на феодалните привилегии и снабдяване на селяните със земя.
Революцията започва от Мала Влахия по инициатива на дружеството „Справедливост и братство“. На 9.06.1848 г. , в паланката Излаз (на Дунав, срещу устието на р.Вит) е прочетена от капитан Плешояну прокламация с искания за широки реформи и отменяне на крепостничеството. На следващия ден се извършва покушение срещу Бибеску, но опитът за убийството на княза излиза неуспешен. В това време Излазката прокламация става известна и в Букурещ. Хиляди селяни и граждани се събират пред двореца на Бибеску с възгласи „Да живее конституцията“. Това сериозно притеснява княз Бибеску и той подписва връчената му прокламация , която е обявена за конституция на страната. Образувано е ново правителство , а князът напуска страната и се отказва от престола.На 15.06. се свиква събрание на Филаретово поле , където пристигат над 30 000 души – селяни , занаятчии , граждани. В обстановка на революционно въодушевление народът дава клетва за вярност към конституцията.
Въпреки победата над Бибеску и провеждането на някои реформи , главният въпрос на революцията във Влашко – аграрният – остава нерешен. Селячеството малко се интересува от цензурата и държавното знаме. То иска премахване на феодалните повинности и ликвидиране на едрото земевладение чрез разделяне на земевладелските земи. На 16.06. правителството издава постановление за неприкосновеността на частната собственост, но това не задоволява контрареволюционните сили. На 19.06 тя прави опит чрез заговор и преврат да разгроми революцията. Група военни , начело с полковниците Одобеску и Соломон , нахлуват в двореца и започват арести на министрите. Набързо е съставено ново правителство , но разтревоженият народ започва да се стича на площада и успява да помете военните отряди. В крайна сметка , на 29.06.1848 г. в Букурещ тържествува контрареволюцията. Започват масови арести и преследвания на революционерите. На следващия ден обаче настъпва нов обрат - в Букурещ започват масови демонстрации. Демонстрантите нахлуват в домовете на реакционерите и реакционните офицери от казармата , а болярите се разбягват. Благодарение на народа , на 30.06.1848 г. в Букурещ правителството отново започва своята работа.
След поражението на контрареволюцията , тя се обръща към Турция и Русия за помощ срещу въстаналия народ. На тази молба първоначално откликва Османската империя , която на 19.07.1848 г. изпраща войските си във Влахия. В началото на септември турската интервенция във Влахия се засилва. Сюлейман паша е сменен с по-енергичния Фуад паша , който се подговя да навлезе в Букурещ и окончателно да се разправи с революционерите.
Неравностойните сили оказват голямо влияние върху изхода от създалата се ситуация. Войските на Фуад паша успяват да да завземат Букурещ, като подлагат столицата на грабеж. Установен е кървав бял терор.
Наред с турците , през есента на 1848 г. , на територията на Влахия навлизат и руски войски. Руската империя гледа с подозрение турската намеса в събитията във Влахия и не иска в никакъв случай да допусне едностранно господство на Турция в този район.
След поражението на революцията от 1848 г. Влахия и Молдова са окупирани от руски и турски войски. Окупацията продължава до 1851 г. и има тежки последици за княжествата. Влахия и Молдова са заставени да издържат със свои средства окупационните войски. През 1849 г. между Русия и Турция е сключено споразумение, според което княжествата са лишени дори и от ония права, от които те се ползват съгласно Одринския мир от 1829 г. Вместо княз , начело на Влахия и Молдова са поставени администратори, назначени от Петербург и Цариград за срок от 7 години. За господари са назначени братът на Бибеску – Барбу Щирбей , и Грегор Гика. Образуван е Диван , който е съставен от едри боляри , подчинени на руския цар и турския султан.
През 1853 г. , когато започва Кримската война , Влахия и Молдова отново са окупирани от Русия, а след това – през 1854 г. , от юг навлизат турските войски на Омер паша. Те не се задържат дълго , защото в резултат на постигнатата договореност между Англия , Франция и Портата Влахия и Молдова се предоставят на Австрия , чиято армия влиза в княжествата.
Обединението на Дунавските княжества е необходимо както от гледна точка на икономическото развитие , така и от гледна точка на обществено-политическото развитие. След революцията от 1848 г. този въпрос придобива първостепенно значение. Възниква движение за обединение на княжествата , което непрекъснато се разраства. Селяните свързват въпроса за обединение с въпроса за провеждане на широки демократични реорми и преди всичко въпроса за премахване на крепостничеството и получаване на земя.
След смъртта на Бълческу популярност във Влахия и Молдова, както и сред емигрантските кръгове в чужбина печели Михаил Когалничану – образован човек , виден истори и добър оратор.
Френската политика през 50-те години на XIX в. се стреми към ограничаване ролята на Австрия на Балканите, както и към изтласкването на Русия от този район и засилване на влиянието на Париж в Турция. Именно поради тази причина управляващият Франция – Наполеон III , подкрепя обединението на Влахия и Молдова , тъй като най-лесно плановете му могат да бъдат постигнати чрез създаването на приятелски на Франция национални държави в Дунавския басейн.
През 1853 г. румънските емигранти предават на Наполеон един мемоар , в който се обясняват основанията за пълно обединение на румънския народ. За обединение на княжествата още по време на Кримската война обаче не може да се мисли. Влахия и Молдова са окупирани от австрийски войски , установен е окупационен режим , който , като руско-турската окупация от 1849-1851 и 1853-1854 г. става омразен на всички слоеве от населението на двете княжества.
Преди края на Кримската война , през 1855 г. се свиква международна конференция на представители на воюващите страни във Виена. На нея се разглежда и въпросът за Дунавските княжества. Противоречията между участниците в конференцията са толкова големи , че не е възможно да се постигне каквото и да било решение относно бъдещето на Влахия и Молдова. Така през юни 1855 г. конференцията прекратява своята работа.Австрийската окупация продължава до края на Кримската война.
През февруари 1856 г. започват мирните преговори между Русия , Англия , Франция , Турция , Сардиния , Австрия и Прусия в Париж. Парижкият мирен договор заменя руския протекторат над Влахия и Молдова с „колективен протекторат“ на държавите , подписали договора. Участниците обсъждат и въпроса за обединението на княжествата . Развиват се ожесточени спорове между представителите на отделните държави , като Австрия и Турция категорично се обявяват против обединението на княжествата. В резултат на евентуално обединение Хабсбургите ще загубят възможността за намеса и оказване на влияние в този район. Портата пък се бои , че след обединението на Румъния ще бъде отхвърлена всякаква зависимост към Цариград