Българска народна митология , авт. И. Георгиева

БЪЛГАРСКА
UTAPOTTHA ИВАНИЧКА
ГТ/VIT VJj^XXrl. ГЕОРГИЕВА
МИТОЛОГИЯ
I** ИЗДАТЕЛСТВО

В „Българска народна митология" се изследва системата от митологични образи и представи като
неразделна част от българската народна култура, светоглед и психика. Написана е въз основа на
богат изворов материал от' цялата българска етническа територия. С цел да се разкрият генезисът,
първичната функция и смисловото съдържание на поверията, запазени в народната памет до края на
XIX и началото на XX в., правят се паралели с аналогични явления от митологиите на други народи.
Типологичната близост с митологични сюжети, присъщи на различни етнокултурни общности, позво
лява да се разкрият някои общи закономерности в развитието на човешката култура и съзнание. От
друга страна, българските митични персонажи са разгледани като резултат от еволюционен развой
и трансформация, наслоения и синтез на митологични явления, характерни за етническите съставки,
образували българската народност. Показано е, че етнически специфичното се създава в резултат
, от конкретните условия, при които възниква и се развива българският народ, от своеобразното преп
литане на поверия и представи на траки, прабългари и славяни, от културното влияние на народи,
с които българите са били в тесен контакт.

,
Иванички Георгиева е родена на 27
август 1937 г. Завършва Софийския
, университет, специалност история,
профил археология през 1960 г.
От 1963 г. работи в Етнографския
институт и музей на БАН, а от 1974 г.
— в Историческия факултет на СУ
„Се. Климент Охридски", където чете
основен курс лекции по етнология
и по българска народна култура.
През 1963 г. защитава кандидатска
дисертация, а през 1984 г. — докторска.
От 1988 г. е професор.
Научните и изследвания обхващат
различни страни от българската
народна култура — народни вярвания,
обичаи и обреди, системата на родство
и др. Тя утвърждава в етнологията
изучаването на народния мироглед
като система от възгледи за
природата, обществото и човека.
Специален интерес проявява към
културното наследство на късно-
античното (палеобалканско) население,
което определя и етническата
специфика на българската култура.
Проучва и етнографските аспекти на
съвременните явления и процеси.
Книгата „Българска народна митология1'''
k (изд. „Наука и изкуство1''', 1983 г.)
I е издадена на английски език (Svyat,
Sofia, 1985) и на италиански език
(Bulzoni, Roma, 1991). Удостоена е с
Кирило-Методиевската награда (1984 г.)
и международната награда по етноантро-
пология „Питре-Саломоне Марино"
(Палермо, 1986 г.).
Илюстрациите на книгата са дело на
съвместния труд на авторката и нейния
съпруг фотограф-художника Христо
-Юскеселиев.

Книгата
е издадена
с конкурс
на Националния
център
за книгата
БЪЛГАРСКА
фотограф
© ХРИСТО ЮСКЕСЕЛИЕВ
Използувани снимки от:
фотоархива на ЕИМ — №,№ 49, 67, 151, 153, 156, 167
Роза Станева — №,№ 5, 43, 48, 98, 99, 160
София Танчева — №, № 55, 59, 64, 89
Недялка Крапчева — №,№ 19, 54, 108
Антони Ханджийски — №,№ 3, 47

ИВАНИЧКА
ГЕОРГИЕВА
НАРОДНА
МИТОЛОГИЯ
ВТОРО ПРЕРАБОТЕНО
И ДОПЪЛНЕНО ИЗДАНИЕ
ИЗДАТЕЛСТВО
НАУКА И ИЗКУСТВО
СОФИЯ 1993

Увод Една страна, която
няма легенди,
казва поетът,
е осъдена да умре.
Възможно е.
Но един народ,
който не би
имал митове,
би бил вече
мъртъв.
Заглавието на книгата ,,Българска народна митология" е
употребено с известна условност. Защото митологията ка- Ж.Дюмезил
то форма на обществено съзнание и мироглед е присъща на
родовото общество, т. е. възниква във време, когато българ
ският народ все още не е създаден като самостоятелна етни
ческа формация.
И все пак заглавието е оправдано, защото в доин-
дустриалните обществени формации много митични образи и
представи, колкото и да са изменени, продължават да бъдат
жизнени и устойчиви. Отделни черти, а и цели структури на
митологията влизат в системата на средновековния мирог
лед, макар и да са преосмислени според концепциите на доми
ниращите в тази епоха различни „световни" религии. А и
фолклорът поради своята специфика не само запазва и пре
дава митологични образи, най-често в твърде архаичен вид, но
и поддържа тяхната устойчивост в съзнанието и духовния
живот на народите.
Изследването на българската митология като сис
тема от специфични представи и образи е неразделна част
от всестранното и задълбочено проучване на българската на
родна култура, светоглед и психика през хилядолетния им
исторически развой.
Митологичните образи, съхранени в съзнанието на
народа, са резултат от еволюционен развой и трансформа
ция, от наслоения и синтези на митологични явления, харак
терни за етническите субстратни и суперстратни компонен
ти, формирали българската народност. Тяхното изследване
разкрива не само типологични явления и процеси, общи за мно
го по-широки ареали и даже за цялото човечество. То показва
етнически специфичното, създало се и утвърдило се като ре
зултат от конкретните условия, при които възниква и се раз
вива българският народ.
Митологичната система е била винаги богата сък
ровищница на образи и идеи за народното и професионално
художественото творчество. Интересът към народната ми
тология особено през последните години показва, че нашият
съвременник все по-силно чувствува потребността да общува
с поетичния свят от миналото на своя народ, да се докосва
до душевността и светоусещането на своите предци, до тех
ните въжделения и мечти независимо от своеобразните фор-

ми и начини, в които те са били излети. Всичко това е нераз
делно от културата на българската нация в нашата съвре
менност. Духовният живот на съвременния българин, негово
то съпричастие към естетическите ценности, с които наро
дът е живял и с които е обогатявал и оплодотворявал човеш
ката култура, предполага редом с всичко друго и запознаване
то му с поетичността и вълшебството на българската на
родна митология.
***
Научният интерес към българските митологични вярвания се
поражда почти едновременно с възникването и на българска
та етнография като самостоятелна наука. В годините на
Възраждането публикуването на народните вярвания е част
от общия интерес към бита, душевността и миналото на
българския народ. Те се разглеждат като белег на неговата
самобитност, макар понякога към тях да се отправят кри
тики, тъй като са схващани и като израз на невежество и
предразсъдъци. Но това не пречи митичните разкази и легенди
да се събират и да се изучават особено активно още през този
период, и то от личности като Захари Княжевски, Петко
Р. Славейков, Любен Кар,:велов и братя Миладинови, а в духа
па възрожденския романтизъм Георги С. Раковски търси в
митологичните представи отглас и от старобългарската
древност.
Целенасоченото събиране на етнографски материа
ли за народните митологични представи и вярвания, започна
ло след Освобождението, се свързва с името и делото на
Иван Д. Шишманов. В Сборника за народни умотворения и
на страниците на други периодични издания намират място
неизброими публикации из областта на народната митоло
гия. Особена заслуга в събирането на народни вярвания за
свръхестествени същества, на народните знания и представи
за природни явления имат и десетки народоведи, като Йордан
Ковачев, Кузман Шапкарев, Марко Цепен кое, Петър Любенов,
Стою Шишков, Цани Гинчев. Извънредно голям е приносът на
Димитър Маринов, чийто труд „Народна вяра и религиозни
народни обичаи", публикуван през 1914 г., е истинска енцикло
педия на народните вярвания. Народната демонология нами
ра място и в почти всички поселищни изследвания, започнали
от началото на нашия век, и особено в трудовете на изследо
ватели като Йордан Захариев, Иван Кепов, Христо Вакарел-
ски и др.
Първите научноизследователски приноси в проуч
ването на народните вярвания и легенди, много от които и
днес са запазили своята ценност и значимост, се появяват
след Освобождението с трудовете на Марин Дринов, Иван
Шишманов, Йордан Иванов, Димитър Матов, Антон Стои
лов, Атанас Илиев и др. Характерен за тях е стремежът да
разглеждат явленията на широка сравнителна основа, за да
6

разкрият общите елементи, характерни и за други балкански
и славянски народи. На основата па богат съпоставителен
материал, като прилага сравнителния метод, по-късно Ми
хаил Арнаудов написва своите изследвания върху българските
обреди и легенди. Някои въпроси за приемствеността между
антични и български религиозни вярвания са разгледани от
Гаврил Кацаров и Перикли Чилев, а Веселин Бешевлиев прави
първите по-цялостни изследвания по въпросите на прабългар
ската религия.
Особен интерес събу леда народният дуалистичен
светоглед и по-специално влиянието на богомилството върху
народното мислене, мястото на апокрифната литература за
формирането на народното съзнание през средновековието. Те
са проучени от Михаил Драгоманов, Йордан Иванов, Цвета
на Романска. На тях посветиха ценни изследвания Димитър
Ангелов, Христо Гандев, Донка Петканова, Иван Дуйчев.
Много от въпросите на българското обществено съзнание бя
ха разработени и от съвременни изследователи — историци,
литературоведи, философи, фолклористи. Археологическите
открития поставиха отново и в светлината на нови данни
много въпроси от религиозните вярвания през ранното сред
новековие. През последните години етнографи, фолклористи,
изкуствоведи, езиковеди насочиха своето внимание върху про
учването на някои явления от народната митология и раз
криването на мирогледната основа на обичайно-празнична-
та система.
Направеният бегъл преглед, далеч от възможността да
посочи приноса на всички изследвания, показва, че проблемът
за митологичните представи и вярвания у българите не е бил
чужд на българската наука както в миналото, така и днес.
Но въпреки цялото богатство от изследвания все още проуч
ванията са посветени на отделни аспекти или въпроси, а не
па проблема като цялост, в неговата многостранност, взаи
мозависимост, системност и в хронолого-стадиален развой.
Все още липсва цялостно и обобщено научно изследване па бъл
гарската народна митология.
Настоящият труд е опит да бъде запълнена тази
празнота. Неговата цел е да проучи митологичните образи и
представи като цялостна и динамична система, която обра
зува митологичния тласт в българския Народен светоглед.
Върху тази обща основа трудът има стремежа и да прос. iedu
генезиса на разглежданите явления, да очертае тяхната ет
ническа специфика. Изследването е изградено върху основата
па досегашните проучва)чия и събраните материали, част от
които са публикувани, а други все още се съхраняват в архив
ни и културни институти. В работата по подготовката на
труда авторът извърши много теренни наблюдения и проучва
ния, особено в райони, от които по една или друга причина
наличните материали бяха оскъдни или недостатъчни. Това
позволи да бъдат отново проверени редица информации и изво-

Ой. Изследването е осъществено в рамките на историческите
етнически граници на българския народ, а изворовият мате
риал в основната си част е от средата на XIX в. до нашата
съвременност, като при всяка възможност са привличани и
сведения от по-ранни епохи.
Етимологията на думата „мит" (от гр. mythos — слово,
разказ, предание) не разкрива същността на явлението. По
въпроса за произхода и същността на митологията същест
вува и огромна литература, която отразява интересите на
много учени от миналия и нашия век (Братя Грим, А. А. По-
тебня, В. Вуид, В. Манхард, А. Ланг, Е. Тайлър, A. etui Же
нен, Дж. Фрейзър, М. Мое, Л. Леви-Брюл, К. Юнг, Фр. -
Баос, М. Нилсон, Бр. Малиновски, Л. Нидерле, В. Я. Проп,
Ж. Дюмезил, А. М. Золоторьов и десетки други).
Интересът към митологията на различни народи,
без да е отслабвал, през последните десетилетия забележимо
нарасна. Разглеждането на отделните теории за мита изли
за от рамките и целите на настоящия труд '. Но трябва да
се отбележи, че редица учени от последните две-три десети
летия внесоха много нови идеи в разкриване същността на
митологията преди всичко като универсална концепция за
света и мирогледа на първобитния човек (К. Л