Учебник по български народни хора и ръченици Борис Цонев

БОРИС ЦОНЕВ
н а у
ИЗКУСТВО

БОРИС ЦОНЕВ
УЧЕБНИК
п о
БЪЛГАРСКИ НАРОДНИ
ХОРА И РЪЧЕНИЦИ
С ТЕРМИНОЛОГИЯ И ХОРОПИСНИ ЗНАЦИ
ДЪРЖАВНО ИЗДАТЕЛСТВО „НАУКА И ИЗКУСТВО“
СОФИЯ — 1955 г.

увод
Народните хора, лесй и ръченици заемат
важно място в културния и обществен живот
на българския народ. Всички по-важни съби­
тия в личния живот на българина — раж­
дане, годеж, сватба и пр., както и всички
събития от обществен характер се ознаме­
нуват със съответни игри — хора, лесй и
ръченици. В тия игри българският народ
дава израз на своите радости и възторзи, на
своето творческо въодушевление.
През годините на фашисткото мракобесие
продажните правителства нямаха интерес да
насърчават изучаването на националните хора.
Те ги използуваха или само като средство за
отвличане вниманието на трудещите се от
парливите обществено-политически въпроси,
или като средство за забавление. Не се
полагаха грижи за достоверното записване и
запазване на хороводните стъпки, движения
и жестове. Хората се „модернизираха“, да­
ваше им се характер, чужд на техния стил.
И ако все пак се извършваше някаква
работа по записването, изучаването и запаз­
ването на това наше национално богатство,
то тя се извършваше от отделни труженици,
които не получаваха никаква подкрепа от бур­
жоазната държава.
Коренният прелом в нашата история, който
настъпи след Деветосептемврийското всена­
родно въстание, постави началото на ново
отношение към изкуството и по-специално
към народното творчество. Днес изкуството
не се схваща като нещо само за себе си, не
се използува за залъгване на масите, а слу­
жи като мощен фактор за превъзпитанието
на трудещите се в духа на социалистичес­
ките идеи, за внедряване на високо-хуманни
чувства сред масите — любов към труда и
към живота.
Народните хора и ръченици и тяхното
изучаване получиха нова оценка. Партията и
правителството, следвайки своята политика
за създаване на ново, национално по форма
и социалистическо по съдържание изкуство,
отделят особено внимание и на народната
хореография. Отделят се необходимите сред­
ства и се насърчават тружениците в обла­
стта на народното творчество. Създадени
бяха хиляди художествени самодейни колек­
тиви, които разучават народните хора, из­
дирват местни хора и ръченици и доприна­
сят за развитието на националните традиции
на българското народно хореографско из­
куство.
В своята работа обаче тези колективи
срещат редица спънки, поради които в ре­
зултат се получават слабости и грешки. Пре­
ди всичко липсваше система, по която точно
и достоверно да се записват стъпките, дви­
женията на тялото и на ръцете. Аз си поста­
вих отговорната и тежка задача да създам
именно такава система. В тази насока рабо­
тя вече дълги години.
За да бъда последователен, ще си поз­
воля да кажа как стигнах до тази смела
мисъл.
В дългогодишната си работа като издир­
ван и събирач на народни хора, скитайки от
село на село, от паланка на паланка, се на­
тъкнах на трудна задача: да запиша изди­
рените от мен народни, хора, лесй и ръче­
ници така, че месец, година или няколко го­
дини по-късно да мога да ги разчета и въз­
становя със същите стъпки, линия, фигури и
характер на изпълнение, с каквито 1и играе
нашият народ. Това ми даде повод да съста­
вя специални знаци, които биха ме улеснили
в работата.
През 1934— 1938 г., като гимназиален учи­
тел, правих опити с учениците от VI Софийска
мъжка гимназия и тези знаци се оказаха
напълно подходящи. Обнародвах с хорописни
знаци и известни обяснения към тях хорото
„Буряно, Бурянке“ в Медико-педагогичес­
кото списание (кн. III, 1940 г.) През 1940 г.
проведох с учениците си демонстрации за
значението на съставените от мен знаци
пред преподавателите и студенти при Д ъ р­
жавната консерватория. Резултатите от тези
първи опити бяха насърчителни.
Така, без да съм проследявал каквато и
да е литература по въпроса (такава винаги
е липсвала у нас) и без да съм знаел как-
вото и да е за съществуванието на хоропис-
ните знаци още от XIV столетие, за опитите
на Тоано Арбо, Луи Бошам, Алберт Цорн,
В. И. Степанов и др., без да съм по­
дозирал за съществуванието на обемис­
тия труд на съветския хореограф Србуи
Лисициан „Запись движения (Кинетогра-
фия)“1, у мен се зароди мисълта да пре­
1 Лисициан С. Србуи: Запись движения (Кинетогра-
фия), Государственное издательство „Искусство“, Мос-
ква-Ленинград, 1940.
3

върна знаците, които до тогава служеха
лично на мен, в специална хорописна система,
която да ползува всички, които работят в
областта на българската народна хореогра­
фия.
След 9 септември 1944 година, подпомог­
нат от народната власт и от Ректората на
Висшия институт за физическа култура „Геор­
ги Димитров“, представих и Държавно изда­
телство „Наука и изкуство“ издаде през
1950 г. първия том „Български народни
хора и ръченици“, в който описах едновре­
менно със съответните хорописни знаци над
сто хора, лесй и ръченици от около 1 500-те,
събрани в продължение на тридесетгодиш­
ната ми хореографска дейност.
„Български народни хора и ръченици“
том I запълни необходимостта от специални
знаци за отбелязване на народните хора
така, че да могат да се запазят в оня си
вид, в който ги играе народът. По такъв
начин се даде възможност на учащите се от
всички наши училища, на студентите по
физическа култура и на хилядите самодейни
групи и колективи да разучават и усвояват
народното ни творчество.
Получила веднаж популярност, хорописната
система бе посрещната с жив интерес от
ръководителите на нашата учебно-възпита­
телна дейност. По тази система бяха водени
лекциите по изучаване и записване на бъл­
гарските народни хора със студентите при
Висшия институт за физическа култура
„Георги Димитров“, на националния курс за
ръководители на художествената танцова
самодейност, организиран от Министерство
на културата през 1950 г. Пак по нея се
водиха курсовете на учителите от всички
начални, основни и средни училища в София,
състояли се през лятото същата година; по
тази система преминаха курс, организиран
от МНП и ръководителите на пионерските
лагери в цялата страна.
„Български народни хора и ръченици“
том I бе подложен на обсъждане, организи­
рано от Министерство на културата, На
което в присъствието на наши професори —
хореографи, етнографи, композитори, учители
и студенти от В И Ф „Георги Димитров“, бе
разгледана и преценена предлаганата от мен
хорописна система.
На обсъждането бяха направени ценни
препоръки за едно усъвършенствуване, опро­
стяване и по-голямо уточняване на хоропис-
ните знаци.
В предлагания нов труд „Учебник по българ­
ски народни хора и ръченици — с термино­
логия и хорописни знаци“, съобразявайки се
с тези препоръки, се постарах да дам една
значително подобрена и опростена хорописна
система.
Освен това за подобрение въведох нови
знаци за подскок, полуподскок, плъзгане,
подрусване, знак за неопределен брой пов­
торение, знаци за стъпки с пръстите и петите
на краката; подобрени бяха също така зна­
ци ге за стъпки с кръстосване, с повдигане на
крака със свито коляно, по какъв начин е
свито коляното и т. н.; съставени бяха най-
после и знаци за начина на залавянията при
изпълнението на различните хора, лесй и ръ­
ченици, както и движенията на ръцете в раз­
лични посоки, което нещо в първия том на
книгата ми „Български народни хора и ръ­
ченици“ бях принуден да описвам подробно.
Имайки предвид опитите, които вече правя
с подобрената хорописна система, се осме­
лявам да твърдя, че с нея ще могат да се за­
писват сполучливо и някои народни танци
на други страни, като например казачокът,
чардашът, венгерката, полските, румънските,
чехословашките и други народни хора и
танци.
Дали съм се справил успешно със зада­
чата си ще се произнесат ония преподава­
тели и изпълнители на народни хора, които
ще се опитат да приложат на практика
моите хорописни знаци.
Авторът
к
4

I ВИДОВЕ И ФОРМИ НА БЪЛГАРСКИТЕ НАРОДНИ ХОРА
Според начина, по който се залавят хоро-
игралците, според формата и подреждането
по време на играта различаваме главно три
вида народни игри: хора, лесй и ръче­
н и ц и 1. При изпълнението на хората хоровод-
ната верига може да вземе различни форми:
затворено хоро, отворено, в полукръг, право
хоро, витообразно или криво хоро. Тук трябва
да отбележим, че ръчениците се изпълняват
или единично, или на групи по двама, трима и
повече солисти, или най-после във вид на
хоро-ръченица и леса-ръченица.
Хора. Известен брой хороигралци, зало­
вени един за друг за дланите на ръцете в
затворен или отворен кръг, полукръг, вито­
образно или в права линия и изпълняващи
едновременно и в такт еднакви движения,
жестове и хороводни стъпки образуват ко­
лектив, който се нарича хоро.
Хорото е най-обикновената и най-разпрост-
ранената форма на игра в цялата страна и
затова се играе от малки и големи.
Всички отворени хора и лесй се водят
от най-добрия хороигралец, който същевре­
1 По-нататък под понятието .хора“ ще се раз­
бира «хора, лесй и ръченици“, а когато става дума за
лесй или ръченици, ще се употребява съответно .леса“
или „ ръченица“.
менно определя и тяхната посока и се на­
рича хороводец. На края на хорото се
хваща също така много добър хороигралец,
който по нищо не отстъпва на хороводеца.
Този хороигралец развива, разгъва и завива
края на хорото, дава стремителното движе­
ние на излитане на опашката напред и връ­
щане назад. Названието на този хороигралец
се определя от мястото му в хорото —
о п а ш к а р. Както хороводецът, така и опаш-
карят са отлични изпълнители — майстори-
хороигралци. Има обаче много добри хоро-
водци, които могат само да водят хорото,
но не могат да бъдат опашкари, да движат
края на хорото, и обратно, има майстори-
опашкари, които не могат да водят, да
дават устрем на хорото.
В обикновеното народно хоро хороиграл-
ците се залавят най-често смесено — мъже
и жени — с длани една в друга. Ръцете са
или отпуснати надолу, или свити в лактите,
или издигнати напред или горе. Не трябва
обаче да се счита като правило, че хората
могат да се играят само при едно от тези
положения. При изпълнението на някои хора
положението на ръцете се мени и може да
вземе последователно всяка от посочените
три форми.
Българските народни хора могат да се иг­
раят като:
1