Българската държава през Средновековието , авт. Михаил Андреев

Българскатадържавапрез
Средновековието
Дигиталнабиблиотекапоархивистикаи
документалистика
Раздел:«Книги»
Наученръководител:проф.д-рА.Нейкова
Автор:МихаилАндреев
Дизайн:ДавидНинов
София,2019
Впредложениянавниманиетонабългарскиячитателтрудсе
разглеждаразвитиетонасредновековнатабългарскадържаваина
нейнитеинституции.Историятанабългарскатадържаваеразгледанав
правноисторическиаспект,катовниманиетонаавтораебилонасочено
предимнокъмпроблемитенадържавното,административнотои
финансовотоустройство,къмучреждениятанацентралнатаиместната

държавнавласт,къмустановениявбългарскатадържаваюридически
режим.Правноисторическитепроблемисаразработенивнеразривна
връзкасикономическото,политическотоикултурноторазвитиена
българскиянарод.
Частпърва:Първабългарскадържава
Дялпърви:Създаванеиначалноизгражданена
Първатабългарскадържава
ГлаваI:Славяниипрабългари
Славяни—Първоначалнипоселища,бит,религия,общественстрой,
войска—Имущественоразслоение—НападениянадВизантийската
империя—ЗаселваненаБалканскияполуостров—Развитиена
производителнитесили—Класи:родовоплеменнааристокрацияи
свободноселячество—Предпоставкизасъздаваненаславянска
държава.—Прабългари—Битиобщественстрой—Създаванеи
разпаданенаВеликаБългария—Настаняваненапрабългарската
дружинанаАспарухвОглоса
Първатабългарскадържава,създаденав681г.,ебила
федерациянадваразличниетническиелемента:населяващите
СевернаБългарияславянскиплеменаипрабългаритеотдружинатана
ханАспарух.Нужноепрочиедасепроследикакъвебилбитът,нравите,
обичаите,вярваниятанатезиплемена,коиточрезсвоетообединение,

признатоотединмеждународендоговор,сасложилиначалотона
българскатадържавност,
Най-старитежилищанаславянитесасенамиралимеждуОдер,
Днепър,БалтийскомореиКарпатите.Първитеисторическисведенияза
славянитенидаватримскиписателиотIиIIвекнанастоящатаера
(Плинийстари,Тацит),коитосанаучилизатяхотгерманцитеиги
наричали,кактоигерманците,симетовенеди.Венедитесезанимавали
съсземеделие,нопознавалииредицазанаяти—грънчарство,
дърводелство,железарство.
Най-значителниславянскиплеменнигрупивкраянаVвекив
началотонаVIвексабилиславинитеиантите.Първитеживеелина
северотДунав—междуКарпатитеиДнестър,аантите—между
ДнестъриДнепър.Основнизанятиянаславянитеиантитебили
земеделиетоиживотновъдството.Познавалиобачеизанаятите—
грънчарство,ковачество,дърводелство.Сеелипшеницаипросо;
отглеждалиовци,кози,конеикрави.Практикувалиловириболовство.
Вземеделиетоизползувалижелезниясърпижелязноторало,в
грънчарството—грънчарскотоколело.Славянитетъргувалинай-вечес
Византия,катоизнасялизърненихрани,кожи,восъкимед.Заоблекло
употребявалитъканиотлениконоп.Понежеклиматътнастранатаим
билдостасуров,теизползувализаоблеклоикожинаживотни,аза
обувки—късовеоткожа,превързанисремъчкизакраката(подобнина
днешнитецървули).Живеелипръснатовжилища,направениотплети
измазаниспръст.
СпоредвизантийскияписателПрокопийславянитепочитали
самоединбог—гръмовержец,—койтобилединственгосподарна
вселената.Споредданниотпо-къснаепохатозибогсенаричалПерун.
Всъщностславянитепознавалиидругибогове—Сварог,богнаогъня,
неговиясинДажбог,богнаслънцетоинаплодородието;познавалии

женскибожества—Лада,богинянахубостта,иМорена—богиня,
носителканасмъртта.Обожавалисъщорусалките,коитообитавали
реките,ивилитеисамодивите—по-нисшибожества,обитаващигорите.
Самодивитеставалипосестриминасвойизбраницииимпомагали,но
отмъщавалистрашнонаонези,коитосебилипровиниликъмтях.
Славянитеизгарялисвоитемъртъвцинадървеникостери;едвапо-
късносеявилобичаятдапогребватмъртъвците.
Славянитебилиедриисилнихора,издръжливинагладистуд.
Живееливголемифамилии,коитобилиобединенивплемена,
оглавяваниотплеменнивождове.Отличавалисесголямо
свободолюбие.Засвободолюбиетоимговоривизантийскиятписател
Менандър,койтовъзпроизвеждаотговоранаславянскиявождДобрита,
даденнааварскияхаган,койтоискалславянитедамусеподчинят.
«Родиллисеенасветаигреятлиголъчитенаслънцетотози,койтоби
сиподчинилнашатасила?Ниесмесвикналидавладеемчуждаземя,а
недругидавладеятнашата.Ивтованиесмеуверени,докатонасвета
съществуватвойнатаимечът.»Четозиотговорнеебилпразно
самохвалство,затовасвидетелствуватданните,коитонидава
Псевдомаврикий.Псевдомаврикийпише:«Племенатанаславинитеи
антитесиприличат...посвояталюбовкъмсвободата;тепоникакъв
начиннеможедасесклоняткъмробствоилиподчинение,тесахрабри
...».Вподкрепанатезисведенияидватиданните,коитонидавадруг
византийскиписател—ТеофилактСимоката—относноповедениетона
пленениотвизантийцитеславяни,коитобилиизмъчвани,задададат
нужнитенавизантийцитесведения.«Тенеобръщаливнимание—казва
ТеофилактСимоката—намъченията,каточелитезистраданияи
ударитенабичасеотнасялидочуждотяло.»
Данните,скоиторазполагамеотноснобитаиобщественото
устройствонаславянитепредизаселванетоимнаБалканския

полуостров,нипозволяватдазаключим,четесаживеелив
родовообщиненстрой,койтоебилвпроцеснаразложение—встадия
навоеннатадемокрация.Въввойскатаучаствуваливсичкигоднида
носяторъжиемъже.Годнитеданосяторъжиемъжерешавалии
важнитевъпроси,засягащиживотанаплемето.Всичкитеучаствували
вплеменното(народното)събрание,наречено«вече»,коеторешавало
тезивъпроси.Военнитепоходи,предприеманиотславяните,имализа
целзаграбванетонавоеннаплячка.Тазиплячкаобаченесе
разпределялапоравномеждуучастницитевпоходите.Лъвскиятдял
билзаграбванотплеменнитевождовеистарейшини.
Славянитепредпочитализаполесражениегориститеместности,
итеснините;избягвалиоткрититеполетаикрепости.Катооръжие
използваликопиетоинамазанитесотровастрели.Честопътисебиели
голидокръста,заданепречиоблеклотонасвободатанадвиженията
им.Зазащитаоторъжиятананеприятеляупотребявалищит,обшитс
кожа.Служелисисмноговоеннихитрости.Нападалиотведнъжс
изненада,прикривалисеподърветатаидаженадънотонарекитеи
езерата,катодишалистръстиковицеви—потозиначинмоглида
останатпоняколкочасаподводата.Биелисесизключителнахраброст.
Археологическитеразкопки,проведениподръководствотона
съветскияисторикТретяковвместата,къдетосаживеелиславяните
предиразселванетоимнаБалканскияполуостров,показват,чеощепо
товавреме(краянаVиначалотонаVIв.)икономикатауславянитенее
билапървобитна.Глиненитеизделия,селскостопанскитеоръдия,
луксознитепредметикатонапр.златнитеисребърнитеукрашения
показват,четехникатанаславянскотозанаятчийствоощепотова
временеебилананискониво.Частнатасобственостебилапозната.
Славянитепознавалидажепатриархалноторобство.Робиставали
военнопленниците,нославянитенедържалиплененитевъввечна

робсказависимост.Следизтичанетонаопределенсроктегизапитвали
желаятлидасеоткупятидаотидатвотечествотоси,илижелаятда
останатпритях,новечекатосвободнихора.
Забогатяванетонаплеменнитевождовеистарейшини,удобният
животиматериалнитеулеснения,скоитоебилосвързанотова
забогатяване,предизвикалиуславянитестремежкъмпостоянни
военнинабези,коитодовеждалидопридобиванетоназначителни
богатства.ПрезпърватаполовинанаVIв.славянитеизвършили
успешнинападениянадВизантийскатаимперия,врезултатнакоито
проникналидълбоковнейнитепредели.През548г.тестигналидо
ДрачвАлбания,през549г.—доОдрин,през550г.—доНиш,аслед
товаидоЦариград.Византиятрябвалодавземерешителнимерки
срещуславянскитенашествия.Възстановенибилимножествокрепости
крайДунаваибилипостроенинови.Ощепрез530г.византийският
императорЮстинианназначилзастратегнаТракияХилбунд,славянин
отплеметонаантите,задапазивизантийскатаграницапорекаДунав.
Няколкогодинипо-късноВизантия,ръководейкисеотизвестната
римскамаксима«разделяйивладей»,успяладахвърлиеднисрещу
другиславиниианти.Всичкитезимеркиобаченемоглидаяспасятот
нахлуванетонаславянскитемаси.Несамомногобройносттана
славянитеитяхнатахраброст,ноинедъзитенасаматаВизантийска
империяулеснявалиславянскотонахлуваненаБалканскияполуостров.
Жестокоексплоатиранотоотвизантийскатаадминистрацияместно
населениечестопъти—кактопишевизантийскиятписателПрокопий—
вместодазащитававизантийскатадържава,бягалоприварварите.Не
естраннопритоваположениенанещата,чевъпрекиполитическияи
военнияопитнаВизантийскатаимперия,въпрекидобратавоенна
техниканавизантийскатаармияславянитепрезвторатаполовинанаVI
в.намногобройнимасизапочнализаселванетонаБалканския

полуостров.КъмсредатанаVIIв.балканскиятполуостровбилнаселен
съсславянсконаселение.ВднешнаСевернаБългарияивДобруджасе
заселилиседемтеславянскиплемена.Познатоеиметосамонаедно
племе—северите.ВЗападнаРодопасенастанилисмоляните,по
среднотоидолнототечениенаСтрумаобитавалиструмците,сагудати,
драговичи,берзитиокупиралиюгозападнитеземи.Браничевцизавзели
земитезадТимокиустиетонаМорава,аободрити—днешнияБанат.
ЗаселванетонаславянитенаБалканскияполуостровдовелодо
засилваненаимущественотонеравенствосредславянскотонаселение.
ОщевкраянаVIв.посведениянасирийскияписателЙоанЕфески
славяните,коитосенастаниливзавоюванататеритория,станали
богати,имализлато,сребро...Тезибогатстваобаченеса
принадлежалинавсичкичленовенаплемето.Отвизантийските
писателиПрокопийиПсевдомаврикийзнаем,чепо-същототовавреме
мнозинствотоотславянитесаживееливжалкиколиби,ималиса
твърдескроменбит,хранаиоблекло.
СледзаселванетонаславянитенаБалканскияполуостровсе
наблюдавазначителноразвитиеназанаятите,най-веченатези,които
сабиливъввръзкасвоеннататехника—железарство,дърводелствои
т.н.КонтактътсвоеннататехниканаВизантиядовелнесамодо
усвояваненанякоидостижениянавизантийците,ноидосъздаванена
новиоръжия,коитославянитеизработваливпроцесанаупоритата
борбасъссвоямощенпротивник.Така,ощевкраянаVIв.в
нападениятасисрещуСолунславянитесислужелисъсстенобитни
машиниикаменометателнисъоръжения.По-къснославяните
разполагалиисогнехвъргачниоръдия,аединславянскидърводелец
построилтриетажнакула,движещасенаколела,вкоятомоглида
бъдатвместенистрелциистенобитнимашини.
Щосекасаедоземеделиетоитамразвитиетонатехникатае

билозначително.Отданните,коитонамирамевъввизантийския
Земеделскизакон,разпоредбитенакойтосанесъмненоповлияниот
обичайнотоправоназаселилитесенаБалканскияполуостровславяни
(спореднякоиавторитойедажекодификациянатоваобичайноправо),
научаваме,ченамястотонапримитивнатаземеделскатехника,според
коятозър