Българската култура през Средновековието

БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА ПРЕЗ СРЕДНОВЕКОВИЕТ
О
Обликът и тенденциите на развитие в старобългарската култура се оформят в сложен процес, чието начало се поставя при зас
ООбликът и тенденциите на развитие в старобългарската култура се оформят в сложен процес, чието начало се поставя при заселването на славяните и прабъ
лгарите на Балканския полуостров и образуван
ето на българското ханство. В нейното постъпателно развитие се разграничават два основни периода - езически и християнски. В развитието на културата на културата през тези да периода съществува генетична връзка и обоснованост, но те се разграничават коренно по своята религиозна основа, етапи на развитие, постижения и място в общоевропейския културен живот. Старобългарската култура оставя трайни следи чрез руините на много градове и крепости, паметници на изкуството и архитектурата , предмети на бита и изделия на приложното изкуство, ръкописни и книжовни трудове и др. В нея са вплетени имената на творци, които чрез своите духовни постижения далеч надхвърлят рамките на българската и славянската културна история.
Известният историк Иван Дуйчев в своите "Страници от миналото" споделя, че славянската раса обитава огромни пространства в източните и южните части на Европа. Налага се един нов и непознат писмен език - езикът на славяните и се полагат основите на вековно по-нататъшно развитие с непредвидими сетнини за целия европейски свят.
Падането на България под византийска власт и последвалия продължителен период и последвалия продължителен период на чуждо владичество се отразяват твърде неблагоприятно върху социалноикономическия и политическия живот на българското общество. Културната дейност е ограничена, но не изчезва. Създаването на материални и духовни ценности допринася за продължението и съхраняването на традициите и духът на Първата българска държава. По време на византийското владичество се разгръща значително строителство на крепости, дължащо се главно на необходимостта да се защитят границите от честите нападения на печенеги, узи, нормани и др. В градовете се строят предимно каменни къщи със споени с хоросан или кал зидове. В ситуация на чуждо владичество липсват благоприятни условия за създаване на по-значителни архитектурни и художествени паметници. С монументален характер се отличава отчасти строителството на църквите. Те се изграждали с участието на български майстори, които спазвали българските строителни и художествени традиции.
Укрепването на българската държава след нейното освобождение то византийска власт (.....?) и развитието на социално-икономическите отношения в нея довеждат до забележителен напредък във всички области на материалната култура. Една от характерните особености в България, а и в други европейски държави, също и в Близкия изток е развитието на градската култура, отличаваща се както от културата на господстващата класа, така и от тази на селското население. Градските центрове през ХIII-ХIV в. се развиват на естествено укрепени места, често по планински склонове или ридове, които били по-удобни за отбрана. В повечето случаи ясно се разграничава две основни части на града - крепостта, която се намира на по-високо и труднодостъпно място и външния град, разположен около крепостта.
Морфологичната структура на Търново и на другите големи градове през разглеждания период е свързана със социалната структура на развития феодален град. В отделни квартали са обособени болярските къщи и дворецът, жилищата и работилниците на занаятчиите, жилищата на западноевропейските търговци, на евреите и пр.
За задоволяването на всекидневните битови и други нужди на аристокрацията и гарнизона в градската крепост живеели някои занаятчии и многобройна прислуга. Разположението на сградите и на улиците между тях зависело от очертанията на терена и крепостните стени. Вместо единен градски центИзвестният историк Иван Дуйчев в своите "Страници от миналото" споделя, че славянската раса обитава огромни пространства в източните и южните части на Европа. Налага се един нов и непознат писмен език - езикът на славяните и се полагат основите на вековно по-нататъшно развитие с непредвидими сетнини за целия европейски свят.
Падането на България под византийска власт и последвалия продължителен период и последвалия продължителен период на чуждо владичество се отразяват твърде неблагоприятно върху социалноикономическия и политическия живот на българското общество. Културната дейност е ограничена, но не изчезва. Създаването на материални и духовни ценности допринася за продължението и съхраняването на традициите и духът на Първата българска държава. По време на византийското владичество се разгръща значително строителство на крепости, дължащо се главно на необходимостта да се защитят границите от честите нападения на печенеги, узи, нормани и др. В градовете се строят предимно каменни къщи със споени с хоросан или кал зидове. В ситуация на чуждо владичество липсват благоприятни условия за създаване на по-значителни архитектурни и художествени паметници. С монументален характер се отличава отчасти строителството на църквите. Те се изграждали с участието на български майстори, които спПадането на България под византийска власт и последвалия продължителен период и последвалия продължителен период на чуждо владичество се отразяват твърде неблагоприятно върху социалноикономическия и политическия живот на българското общество. Културната дейност е ограничена, но не изчезва. Създаването на материални и духовни ценности допринася за продължението и съхраняването на традициите и духът на Първата българска държава. По време на византийското владичество се разгръща значително строителство на крепости, дължащо се главно на необходимостта да се защитят границите от честите нападения на печенеги, узи, нормани и др. В градовете се строят предимно каменни къщи със споени с хоросан или кал зидове. В ситуация на чуждо владичество липсват благоприятни условия за създаване на по-значителни архитектурни и художествени паметници. С монументален характер се отличава отчасти строителството на църквите. Те се изграждали с участието на български майстори, които спазвали българските строителни и художествени традиции.
Укрепването на българската държава след нейното освобождение то византи
йска власт (.....?) и развитието на социално-икономическите отношения в нея довеждат до забележителен напредък във всич
ки области на материалната култура. Една от характерните особености в България, а и в други европейски държави, също и в Близкия изток е развитието на градската култура, отличаваща се както от културата на господстващата класа, така и от тази на селското население. Градските центрове през ХIII-ХIV в. се развиват на естествено укрепени места, често по планински склонове или ридове, които били по-удобни за отбрана. В повечето случаи ясно се разграничава две основни части на града - крепостта, която се намира на по-високо и труднодостъпно място и външния град, разположен около крепостта.
Морфологичната структура на Търново и на другите големи градове през разглеждания период е свързана със социалната структура на развития феодален град. В отделни квартали са обособени болярските къщи и дворецът, жилищата и работилниците на занаятчиите, жилищата на западноевропейските търговци, на евреите и пр.
За задоволяването на всекидневните битови и други нужди на аристокрацията и гарнизона в градската крепост живеели някои занаятчии и многобройна прислуга. Разположението на сградите и на улиците между тях зависело от очертанията на терена и крепостни
те стени. Вместо единен градски център, какъвто е форумът в античните градове, за обединително звено в средновековния град служи г
лавната улица, която минава по цялата дължина на града.
Търново се развива като типичен феодален град. Още при първите Асеновци, този град е не само най-големия политически, но и най-значителния културен и духовен център на сраната. Като продължава традициите на Първата българска държава Търново се очертава като средище на художествени школи в областта на архитектурата, живописта, миниатюрата и приложните изкуства. Териториално града е разположен на ри здраво укрепени хълма - Царевец, Трапезица и Момина крепост. Хълмът Царевец бил най-добре укрепен. Три последователни порти с кули над тях отвеждали към вътрешността на града по тесен скален провлак изкуствено пресечен пред първата порта. На билото на хълма се издигал двореца на царя, а над него - жилището на патриарха, заедно с патриаршеската църква "Възнесение Христово". Хълмът Трапезица също има крепостни стени и бил покрит с жилища и църкви. Името на третия хълм - Девин град се засвидетелства в един надпис на каменна плоча, намерена на Царевец. Най-голям бил кварталът в подножието на Царевец и Трапезица, наричан в изворите "новия град", познат днес под името Асенева махала. Той бил укрепен от спускащите се по склоновете на двата хълма крепостни стени
. Тази част на града била известна като "нов град", защото се образува по-късно, вероятно след обявяването на Търново за столица, докато Царевец и Трапезица съществуват от най-дълбока древност. През ранновизантийската епоха там са издигнати солидни укрепления. Археологически проучвания на Царевец установяват, че именно тогава хълмът е застроен с големи граждански и църковни сгради,
а средУкрепването на българската държава след нейното освобождение то византийска власт (.....?) и развитието на социално-икономическите отношения в нея довеждат до забележителен напредък във всички области на материалната култура. Една от характерните особености в България, а и в други европейски държави, също и в Близкия изток е развитието на градската култура, отличаваща се както от културата на господстващата класа, така и от тази на селското население. Градските центрове през ХIII-ХIV в. се развиват на естествено укрепени места, често по планински склонове или ридове, които били по-удобни за отбрана. В повечето случаи ясно се разграничава две основни части на града - крепостта, която се намира на по-високо и труднодостъпно място и външния град, разположен около крепостта.
Морфологичната структура на Търново и на другите големи градове през разглеждания период е свързана със социалната структура на развития феодален град. В отделни квартали са обособени болярските къщи и дворецът, жилищата и работилниците на занаятчиите, жилищата на западноевропейските търговци, на евреите и пр.
За задоволяването на всекидневните битови и други нужди на аристокрацията и гарнизона в градската крепост живеели някои занаятчии и многобройна прислуга. Разположението на сградите и на улиците между тях зависело от очертанията на терена и крепостните стени. Вместо единен градски център, какъвто е форумът в античните градове, за обединително звено в средновековния град служи главната улица, която минава по цялата дължина на града.
Тъ