Българските воеводи - сборник

От Д.К. за www.spiralata.net 1
СБОРНИК

БЪЛГАРСКИ ВОЙВОДИ



Съставител: Нина Андонова
Изд. на Отечествения фронт, София, 1985 г.
Тираж: 14 200

От Д.К. за www.spiralata.net 2
ССЪЪДДЪЪРРЖЖААННИИЕЕ
Димитър Попиванов
ЛЕГЕНДИ И ИСТИНИ ИЛИ ОКАЗАНИЯ ЗА ПОДВИГА
И БЕЗСМЪРТИЕТО
Христо Рудински
ГОРСКИ ЦАР. КАЛИФЕР ВОЙВОДА
Никола Ферманджиев
ЛЕГЕНДАРНИЯТ ЗЛАТЬО ВОЙВОДА
Красимир Томов
КРИЛО ЗА СИРОМАСИ. ИНДЖЕ
Никола Ферманджиев
„ПО ЛАКЪТ НАВИСОКО”. КАРА КОЛЬО
ОМАРЧАЛИЯТА
Никола Ферманджиев
ГОНИТЕЛ НА ПОРОБИТЕЛИ И ЧОРБАДЖИИ.
БОЙЧО ВОЙВОДА
Благовеста Касабова
„ИМЕТО МУ СЕ НОСИ ОТ УСТА НА УСТА.”
ДИМИТЪР КАЛЪЧЛИЯТА
Катя Желязкова
ЦАРИЦАТА НА ОСОГОВО. РУМЕНА ВОЙВОДА
Христо Троански
ВОЙВОДАТА ОТ БЕРОВО. ИЛЬО ВОЙВОДА
Петър Борсуков
КОЙТО НОСИ МЪЖКО СЪРЦЕ. ПАНАЙОТ ХИТОВ
Слав Хр. Караславов
СВОБОДА ИЛИ СМЪРТ ЮНАШКА 1868.
ХАДЖИ ДИМИТЪР И СТЕФАН КАРАДЖА
Ива Йолова
„ОСТАВЯМ ВИ САМО КНИГИ.ПУШКА И САБЯ”.
БАЧО КИРО

От Д.К. за www.spiralata.net 3
Валентина Радинска
„КАТО РОЙ ПОДИР ЗНАМЕТО ДА ПРИСТЪПВАТЕ”.
СТОИЛ ВОЙВОДА
Венета Братинова
ОТСТЪПЛЕНИЕ ОТ МОДЕЛА. ЦАНКО ДЮСТАБАНОВ
Маргарита Петринска
ГОЛЕМИЯ. ХРИСТО ИВАНОВ
Йордан Ванчев
МИГ ЗА БЪЛГАРИЯ. ГЕОРГИ ИЗМИРЛИЕВ –
МАКЕДОНЧЕТО
Мария Бояджиева – Шарлиева
ОТ ИЗВОРА ВОДАТА ТРЪГВА ЧИСТА.
СТОЯН КАРАСТОИЛОВ
Костадин Кюлюмов
БЕЛИЯТ ВАРАК НА ПРОЛЕТТА. ЯНЕ САНДАНСКИ
Нина Андонова
В ИМЕТО НА СВОБОДАТА. МИХАИЛ ГЕРДЖИКОВ
Владимир Каперски
ВОЙВОДАТА ОТ СЕЛО ДЕРМАНЦИ.
ХРИСТО ЧЕРНОПЕЕВ
Весела Люцканова
ИСПОЛИНЪТ ОТ ЛЕРИНСКО. МАРКО ЛЕРИНСКИ
Кирил Назъров
СТРАШНИЯТ. ВАСИЛ ЧЕКАЛАРОВ
Мария Атанасова
ЕНИДЖЕВАРДАРСКОТО СЛЪНЦЕ.
АПОСТОЛ ПЕТКОВ
Кирил Момчилов
ЧОВЕК НА ДЕЛОТО. ГЕОРГИ КОНДОЛОВ >

От Д.К. за www.spiralata.net 4

ЛЛЕЕГГЕЕННДДИИ ИИ ИИССТТИИННИИ
ИИЛЛИИ ССККААЗЗААННИИЯЯ ЗЗАА ППООДДВВИИГГАА
ИИ ББЕЕЗЗССММЪЪРРТТИИЕЕТТОО
ДДИИММИИТТЪЪРР ППООППИИВВААННООВВ
Великият Хилендарски монах пише за бълга -
рите, че „не били научени да се покоряват на царе ”
и че хората в онова време, т. е. по време на осман-
ското владичество, „имали скръб върху скръб и жа-
лост върху жалост”. Дали тези думи не ни отвеждат
по-вярно към разгадаването на същността и
социално-психологическата основа на българското
хайдутство? Защото историята и историците някак
равнодушно съобщават: „Наред с пасивните форми
на съпротива много рано българите потърсили свои -
те права и чрез силата на оръжието ... Принужде-
нието към лично отмъщение и стремежите към само -
съхранение превръщали отделните индивидуални
актове в колективно действие. Така още през XV в.
се появили хайдушки чети и дружи ни, които броде-
ли по планините и наказвали най -ненавистните

От Д.К. за www.spiralata.net 5
български врагове. Действията на хайдутите регу -
лирали в известна степен взаимоотношенията меж -
ду поробени и поробители на една търпима основа ,
поддържали духа на българите , пазели техните
имоти и чест от грубо посегателство.”
А как го е казал Ботев?
Юнакът тегло не търпи –
ала съм думал и думам:
Блазе му, който умее
за чест и воля да мъсти –
доброму добро да прави,
лошия с ножа по глава...
И след това започва истинският разказ , бих
казал биографията на един от най -прославените
български войводи – Чавдар войвода.
Кой не знай Чавдар войвода,
кой не е слушал за него?
Няма българин, който да не е заживял с тази
„биография”. Но като че ли не винаги сме обръщали
внимание на тази страна на поемата „ Хайдути”. А
като цяло тя едва ли не представлява емоционално -
психологически анализ на хайдутството и по -точно
на българския войвода. „Баща и син ” е подзагла-
вието на поемата. А не означава ли това приемстве -
ността между поколенията , между бащите и синове -
те, които остават в народното съзнание , в нашата
историческа памет? Чавдар е „вехта войвода ”, но е
и син на Петко Страшника. Дори само в тези думи
Ботев ни разкрива исторически истини. Хайдутство -
то има дълга, стара история. За разлика от войво -

От Д.К. за www.spiralata.net 6
дите, негови съвременници, той пее песен за „вехта
войвода”, т. е. за някогашните войводи, които са и
пример, и доказателство „какви е деца раждала ,
раждала ражда и сега българка майка юнашка ”. И
колко пестеливо, но точно е нарисуван образът на
войводата от поета-революционер, бъдещия войво-
да Христо Ботев.
Водил бе Чавдар дружина
тъкмо до двайсет години,
и страшен беше хайдутин ,
за чорбаджии и турци:
ала за клети сюрмаси
крило бе Чавдар войвода!
Един бе Чавдар войвода –
един на баща и майка,
един на вярна дружина...
Що се отнася до идеала на хайдутина , с него
се срещаме още в първото публикувано стихотво -
рение на Христо Ботев „На прощаване в 1868 г. ”,
когато авторът сам се готви да тръгне с чета за
Балкана.
Но... стига ми тази награда –
да каже нявга народът:
умря сиромах за правда,
за правда и за свобода...
В опита за биография на Христо Ботев Захари
Стоянов е описал първата среща на поета с Хаджи
Димитър и с част от неговите четници.
„Ботйов – пише биографът, – който стре-
лял с очите си и изпитвал всичките момч ета,

От Д.К. за www.spiralata.net 7
отдавна успял да забележи вече , че човекът,
който стоял подпрян важно и сериозно , който
говорел най-малко и който следял за тиши на-
та, като казвал, че ще да чупи зъби, имал най-
голямо уважение. Него гледали всички , той
като почвал да говори – всички мълчали, той
бил облечен с най-скъпи дрехи: с писани кол-
чаклии потури, с чепкен, подплатен отдолу с
алено сукно, с чохен джамадан , на който
висели пискюли, и с черно астраганено калпа-
че, което стояло нахлупено до самите му веж -
ди. Той бил Хаджи Димитър ...”
И след няколко страници допълва:
„Тук Ботйовата натура пламнала вече цяла
целеничка, сърцето му подскочило, забравил се и в
това електрисано състояние доближил до големеца
на дружината, до Хаджи Димитра.
— Ваш покорен Христо Петков , родом от Кало-
фер, бивш ученик в Одеса, да ви се препоръчам —
казал той. — Господине! Бъдете уверени , че през
целия си живот едвам тая вечер аз усетих , че съм
българин, че има защо да живея и да се гордея на
тоя свят! Да ви е живо името, да живей славната ви
дружина, да живеят народните хайдути! Оттука
нататък аз съм ваш верен и неразделен другар , ако
ме приемете, разбира се.”
Такава среща не се забравя. Тя прави впечат -
ление и с външния вид на войводата , и с характера
на хайдутите. Но нас ни интересува друго. Ботев не
успява да тръгне с четата за България.но може би
от този момент започва раждането на безсмъртието ,
което той възпя в гениалното четиристишие

От Д.К. за www.spiralata.net 8
Тоз, който падне в бой за свобода,
у той не умира: него жалеят
земя и небе, звяр и природа,
и певци песни за него пеят...
Много важен и характерен е и един друг мо -
мент от живота на Ботев, който разкрива същностна
черта в характеристиката на хайдутството и на
българските войводи. Става въпрос за „стажуване -
то”, за „ученето” при по-старите хайдути и войводи.
Ботев, който безспорно е стоял много по -високо в
културно и в интелектуално отношение , става писар
на дядо Жельо – прославения в не една битка
войвода. Мнозина са отгледани и възпитани от Г. С.
Раковски, от Панайот Хитов и Филии Тотю , от дядо
Ильо. Известно е, че преди да тръгне за България,
Ботев сам ходи при известни войводи да им пред -
лага да поемат ръководството на подготвената вече
чета.
Спирам се на тези факти , за да покажа, от
една страна, доброволното и съзнателно подчиня -
ване на друг човек, определен от всички, наложил
се с качествата си, с верността си към делото и към
народа. Мисля, че това е най-силното в хайдушкото
движение: самоподчинението. И в този смисъл още
от зараждането си хайдутството не е просто сти -
хийно движение, както са се опитвали да го изкарат
някои. Вярно е, че като първоизточник винаги се
сочи отмъщението за поругана чест или друга някоя
причина от личен характер , но много рано българ-
ското хайдутство е организирана проява на народ -
ните маси. В този смисъл е и написаното от Георги
С. Раковски определение: „...Горския хайдушки
български чети, кои и до днес още съществуват , по-

От Д.К. за www.spiralata.net 9
казват съвсем войнишкое от старо време опълчение
в многогодишно разстояние. Тий чети се предвож -
дат от главатаря, кой носи имя войвода , имат и
знамяни и знамяносец. Ходят с най-строгая войниш-
ка бодрост, обозряват места, поставят си редовно
стражи, нападат, със старая военна хитрост, и пр.
То все е доказателство, че тойзи народ не е изгубил
войнишкий си дух.”
А началото е наистина в най -старите, „вехти-
те” времена. Исторически първите хайдушки чети и
дружини се появяват веднага след падането на Бъл -
гария под турско робство. Хронистите са записали ,
че след разбиването на войските на полско -унгар-
ския крал Владислав III Ягело (Варненчик) , дошъл
да освобождава балканските народи от турските
завоеватели (1443-1444 г.), една част от тях успява
да се спаси и под водителството на Ян Хунияди –
изтъкнат полководец, продължава борбата. В тези
войски веднага се вливат много българи , може да се
предположи, че стават преобладаващата част и в
съзнанието на народа Хунияди остава под името
„бан Янко” или „Янкул войвода ”. Може би тогава
още е влязла в употреба думата (вероятно от унгар -
ски произход), означаваща военачалник , предводи-
тел на войскова част, вожд или по определението
на Найден Геро в „глава на хайдустки дружини ”.
След това българите продължават съпротивата сре -
щу турските нашественици. Единствено само с отда -
лечеността на времето и продължилото толкова
дълго робство може да се обясни фактът , че все
още няма много данни за първите хай дути и техните
войводи. Въпреки това обаче , знае се, че около
1454 година в София действува четата на Радич
войвода, че през първите три века от робството

От Д.К. за www.spiralata.net 10
поробителите изпитват ударите (отмъстителни и
наказателни) на хайдушките дружини и чети. И ако
до нас не са стигнали исторически документирани
източници, народното творчество е извор и доказа -
телство за съществуването на войводите Чавдар ,
Лальо, Страхил, Мануш, Димо и други. Споменават
се и жени войводки – Еленка, Тодорка, Бояна...
Песни и приказки са се предавали от поколение на
поколение. Примерът и подвигът са били заразител -
ни и те не помръкват в народното съзнание. По -къс-
но, това може да се предположи , се появяват нови,
но имената на редица „вехти войводи ” се пов