Българско възраждане - авт. Н. Генчев

Българсковъзраждане
Дигиталнабиблиотекапоархивистикаи
документалистика
Раздел:«Книги»
Наученръководител:доц.д-рА.Нейкова
Автор:НиколайГенчев
Дизайн:ДавидНинов
София,2008
Главапърва:УводвисториятанаБългарското
възраждане
Хронологическирамкинавъзрожденскатаепоха
Дасеопределимястотонаеднаепохавхронологиятана

националнатаилисветовнатаисторияетрудно.Тоесвързанос
научнатаиметодологическатазрелостнаисториографията,снейните
фактологическипостижения,стова,доколкоесхванатообщото
съдържаниенададенатаепоха,доколкосаразкритинейнитекоренив
миналото,доколкоеразбранаисторическатайпроекция.Въввсеки
случайопределянетонахронологическитерамкитрябвавинагидабъде
условно,аконесъществуватрезкиобществениобрати,коитода
маркиратточниграници.
Тезитрудностисапредизвикалиразличнимненияотносно
началнатаграницанаБългарскотовъзраждане.Някоиотпървите
дейцинасаматаепоха(В.Априлов,Г.Раковски)поставятначалотокъм
30–тегодининаXIXв.,позовавайкисенареформитевТурцияина
видимите,излезливеченаповърхносттавъзрожденскиявленияи
процеси.Малкопо-късноследтяхМ.Дриноввстатиятаси«Отец
Паисий,неговотовреме,неговатаисторияиученицитему»(1871)
отнесеначалнатаграницаблизоединвекназад,свързвайкияс
появатана«Историяславяноболгарская»наПаисийХилендарски.
ИдеятанаМ.Дринов,основаващасенасхващането,чевеликата
личностможедапредизвикановаепохависторията,сеоказамного
жилаваитрайнапорадизакъснялоторазвитиенабългарското
обществознание.Въпрекинейнитечастичниизменениятягосподствува
повечеотстогодинивнашатаисториография.
ПръвопитдапоставиподсъмнениеидеятанаДриновправиИв.
Шишманов,койтопосочи,чеедналичност,колкотоивеликадаетя,не
бимоглакато«единвидМойсей,койтосчародейниясижезълнаправи
дапотечеживотворнатанационалнаструяотмъртватаскала»,да
предизвикаживителнитесоковенаеднановацивилизация.НоИв.
Шишмановнеотивапо-нататъкифактическиостававрамките,
определениотнеговияпредходник.

През30–тегодининаXXв.,когатовърхуепохатанаБългарското
възражданезапочвадасемислипо-мащабно,някоиавтори,катоХр.
Гандев,започватдатърсятначалнатаграницанаВъзражданетокъм
краянаXVIиначалотонаXVIIв.,свързвайкияспроцеситена
разложениенатурскатаимперияиспървитепроменивбългарското
общество,започналипотовавреме.Тозиопитдасеналожи
общоевропейскатапериодизациянебешедостатъчнообоснованине
можадапроменивкорененотовечесхващане.
ВразвитиетонаисториографиятаследВторатасветовнавойна
идеятанаДриновотновобешепоставенаподсъмнение.Историците
марксистиподобнонаИв.Шишмановпосочиха,ченачалотона
възрожденскатаепохатрябвадасесвърженеспояватанаеднаили
другаличност,асдълбокитеизменениявстопанските,социалнитеи
културно-политическитеотношения,коитодаватяснииндикацииза
качественоновиисторическипроцеси.Нотазивярнапостановкане
бешезащитенадокрай,когатотрябвашеконкретнодасереши
въпросътзаначалнатаграницанаБългарскотовъзраждане.Стигнасе
самодоеднофразеологичноуточнение.Вместодасесочи,че
ВъзражданетозапочвасПаисий,сеналожифразата,четозапочвапрез
вторатаполовинанаXVIIIв.,ноПаисийпакбешеопределенкатонегов
«родоначалник».Тазиновапостановкасъщонеможедаизтърпи
аргументитенаеднанаучнакритика.Предивсичкопорадитова,че
процесите,коитосеналагатвосноватанановатаепоха(стопански,
социални,политическиикултурни),незапочватпрезвторатаполовина
наXVIIIв.,аведнаквасила,аконеипо-яркосепоявяватощепрез
неговатапърваполовина.Доринещоповече:тезипроцесипрез
последнитедесетилетиянаXVIIIв.сезабавятзначителнопоради
сепаратистичнитеразмирициизачестилитеруско-турскивойни.Нищо
същественонеотличаваисторическияпроцесотпърватаивтората

половина,задамогатдасеотделятипрехвърляткъмдверазлични
епохи.Туксепроявявамеханическиподходкъмсложнитесоциални
явленияитяхнатаисторическаеволюция.Акоможемданамерим
някакваразликатясесъстоисамовпояватанаПаисий,койтосамкато
историкимислителсъзрявадалечпреди1762г.
Следователноакореалнопотърсимначалнатаграницана
Българскотовъзраждане,трябвадаотидемилипо-назад,илипо-
напред,нонай-неудачнобибило,акоспремточнонавторатаполовина
наXVIIIв.Кактощестанеясноотцялотоизложение,долнатаграница,
притовапакусловно,бимогладабъдеотнесенакъмначалотонаXVIII
в.,време,когатосепроявяваотчетливоцялатасъвкупностот
историческиявленияипроцеси,достатъчнипосвоятакачественонова
социалнасъщностдаобозначатединновпериодвбългарската
история,различенотпредходния.
Определянетонагорнатаграницанавъзрожденскатаепохае
сравнителнопо-лесно,тъйкатотясеобозначаваотедносъбитие,което
имасилатанаобщественпреврат.Ипотозивъпрособачев
историографиятаимаразличнимнения.Някоиисторициотстарата
школа(Ив.Шишманов,Б.Пенев,М.Арнаудов,П.Ников)смятаха,че
Българскотовъзражданезавършвапрез60–тегодининаXIXв.,когато
процесътнадуховнотообособяваненабългарскатанациястигасвоя
финал.Тяхнотоопределениеепродиктуваноотразбирането,че
Възражданетоепредивсичкокултурно-духовенпроцес.В
съвременнатаисториографиятовасхващаневечеенадмогнато.В
съдържаниетонаРенесансасевключватнесамокултурно-духовните,
ноистопанско-материалнитеиполитическитепроцеси.Тазинова
постановкалогическиотнасягорнатаграницакъмосвобождениетона
Българияпрез1878г.Ноитоваположениесенуждаеотуточняванев
смисъл,чеВъзражданетозавършвапрез1878г.самозаземите,които

бяхаосвободениоттурскавласт.Възрожденскитепроцеси(стопански,
социални,аособеноиспециалнонационалните,политическитеи
културно-духовните)продължаватдасеразвиватилидоразвиватв
еднаилидругастепенвонезибългарскиземи(Македония,Източнаи
ЕгейскаТракия,СевернаДобруджаиЗападнитепокрайнини),които
останахаподчуждавласт.Иакотрябвадасенапишееднацялостна
историянаБългарскотовъзраждане,битрябвалодасеразгледа
историятанабългаритевънотБългария,чакдокраянаПървата
световнавойна.Нотъйкатослед1878г.историческатасъдбана
македонците,тракийците,добруджанцитеинабългаритеотзападните
пределиенай-тяснопреплетенасразвитиетонабългарскатадържава,
еволюциятананационалнатаисторияоткраянаXIXиначалотонаXXв.
биследвалодасетретираотделно.
Итака,хронологическитеграницинаБългарскотовъзраждане
обематXVIIIиXIXв.доосвобождениетонаБългарияоттурскавласт
през1878г.
Каквавътрешнапериодизациябимоглодасенаправинатази
епоха?Ипотозивъпроссаизказваниразличнимнения,предлаганиса
различнисхеми.Нямадасеспираменатях,тъйкатотесасвързанисъс
старотоопределениенаобщитеграницинаВъзраждането.
Вподходавъввътрешнатапериодизацияенеобходимодасе
посочи,четясъщобитрябвалодабъдесъвсемусловна,дасебазирана
реалниизменениявисторическатаеволюция,дасесвързвасъс
събития,коитокачественообогатяватисторическияпроцес.
ПървиятпериоднаБългарскотовъзражданеобхващаXVIIIи
началотонаXIXв.УсловнотойбимогълдасенаречеРанно
възраждане.Характеризирасесускореноторазложениенатурската
стопанскаивоеннополитическасистема,спревръщанетонаТурцияот
великасилавъввторостепеннадържава,сразширяванетонастоково-

паричнитеисъсзаражданетонакапиталистическиотношенияв
общотурскатаибългарскатаикономика,спояватанановиобществени
силиипредивсичконанационалнатабуржоазия.Презтозипериодсе
раждабуржоазнатаидеология,националнатаидеявбългарската
история,начевапроцесътнакултурно-духовнотосъзряванена
българскотообщество.Вдуханапородилатасепрезробството
общобалканскасолидарностбългаритеучаствуватвосвободителното
движениенадругитебалканскинароди,правятпърви,макарине
самостоятелниопитизаполитическотоивоеннотоурежданена
българскиявъпрос.
ВториятпериоднаБългарскотовъзражданесъвпадасвремето
нареформитевТурция—20–50г.наXIXв.доКримскатавойна.През
тозипериодвъзрожденскитепроцесисезадълбочаватистигатвнякои
отношениядостепентанапълназрелост.Предивсичкосеутвърждават
буржоазнитестопанскиотношения,оформясебългарскатабуржоазияи
социалнатаструктуранаеднослаборазвитобуржоазнообщество.
Започватдвемогъщинационалнидвижения—зановобългарска
просветаизацърковнанезависимост.Ускореносеосъществява
процесътнаформиранетонабългарскатанация.Предприематсе
първитесамостоятелниопитизавъоръженорешаваненабългарския
въпрос.
ТретиятпериодзапочваследКримскатавойнаизавършвас
освобождаванетонаБългарияпрез1878г.Тозипериодсъвпадас
финалнатафазанаБългарскотовъзраждане.Стопанскотои
социалноторазвитиенабългарскотообществовлизавостро
противоречиесъссъществуващитеабсолютичнипорядкивТурция.
Буржоазно-либералнитереформипропадат.Българскотообщество
решителносеразграничаваотвековнияпоробител.Вусловиятана
пълноторазложениенаТурцияинаостритемеждународниконфликти,

предизвиканиоттаканареченияИзточенвъпрос,сепроявяваедно
могъщонационалнодвижение.Завършвапроцесътнакултурното
възражданеинадуховнотообособяваненабългарскатанация.През
1870г.тяполучаваофициалномеждународнопризнание.Товаепериод
наорганизиранонационалнореволюционноосвободителнодвижение.
ОсвобождениетонаБългарияпрез1878г.увенчавасчастиченуспех
усилиятанабългарскотообществозанационално-държавно
обособяване,отновоизвеждабългаритенаевропейскатаполитическа
сцена.
СъщностисъдържаниенаБългарското
възраждане
Втакаочертанитехронологическирамкивбългарскатаистория
сеизвършвапреходътотсредновековиетокъмбуржоазнатаепоха,
настъпватрадикалниисторическипроменивживотанабългарите,
коитогиизвеждатизхаосанаазиатскотосредновековиеиги
приобщаваткъмбуржоазниясвят.Втакъвсмисълвъзрожденската
епохасъвпадасначалотонановатабългарскаистория.
ИсторическитеявленияипроцесипрезXVII–XIXв.,катосе
отчетецялатасложностнасоциалнатаеволюция,могатусловнодасе
групиратвпетдяла.
Напървомясто,товасапроменитевматериално-
икономическитеотношения.Развиващитесестопанскипроцеси
ликвидиратвоенно-леннатааграрнасистемаисредновековните
азиатскиикономическиформивградскотостопанство,даватпътна
буржоазнитестоково-паричниикапиталистическиотношения.
Вториятдялгрупирапроменитеиявлениятавсоциалната

област.КатопоследицаотстопанскоторазвитиепрезXVIII–XIXв.в
основнилиниисесъздаваиутвърждаваструктуратанаслаборазвитото
буржоазнообществовБългария.Формирасебуржоазнатакласа.
Българиясепревръщавстрананадребностоковипроизводители—
селяниизанаятчии.Тясъздавасвоятанационалнаинтелигенция.
Третиятдялобемапроменитевкултурно-духовнатаобласт.Те
намиратнай-яръкизразведномогъщодвижениезановобългарска
светскапросвет