Българското общество - том 2 , авт. Р. Даскалов

Румен Даскалов
БЪЛГАРСКОТО ОБЩЕСТВО
1878-1939
Том 2
НАСЕЛЕНИЕ. ОБЩЕСТВО.
КУЛТУРА
ГУТЕНБЕРГ

Та з и к н и г а с т а н а ф а к т б л а г о д а р е н и е н а п о м о щ т а н а
Фо н д а ц и я „ Ал е к с а н д ъ р ф о н Ху м б о л т“
Ин с т и т у т а з а а к а д е м и ч н и и з с л е д в а н и я в Пр и н с т ъ н,
Ин с т и т у т а з а Ак а д е м и ч н и и з с л е д в а н и я в ъ в Ва с е н а р
My g r a t it u d e t o
Al e x a n d e r v o n Hu m b o l d t Fo u n d a t io n,
t h e In s t it u t e o f Ad v a n c e d St u d y - Pr in c e t o n
t h e In s t u t u t e o f Ad v a n c e d St u d y in Wa s s e n a a r
FOR PROVIDING ME WITH A STIMULATING ENVIRONMENT
AND SUPPORT WHILE WORKING ON THIS BOOK

РУМЕН ДАСКАЛОВ
БЪЛГАРСКОТО
ОБЩЕСТВО
1878-1939
Том 2
НАСЕЛЕНИЕ. ОБЩЕСТВО.
КУЛТУРА
ИК „ГУТЕНБЕРГ“
София, 2005

© Румен Даскалов, автор, 2005
© Жеко Алексиев, художник, 2005
ISBN 954-9943-97-6 (т.2)

Съ д ъ р ж а н и е
Том втори
Население. Общество. Култура
ЧАСТ ПЪРВА, н а с е л е н и е , з д р а в н о д е л о ,
УРБАНИЗАЦИЯ, КОМУНИКАЦИИ
Г лава п ъ р в а . На с е л е н и е, б е ж а н ц и, м а л ц и н с т в а / 9
Населението по някои показатели / 10
Брачност, раждаемост и демографски преход /16
Смъртност / 24
Изселвания и преселвания от страната /27
Съдбата на българите в Македония, Тракия и Южна Добруджа / 29
Турско и помашко малцинства /36
Г л ава в т о р а . Зд р а в н о д е л о / 42
Възрожденското наследство / 42
Законово и административно устройство на здравното дело / 45
Аптекарският и фелдшерският въпроси; бабуване / 53
Статистика: лекари, аптекари, болници / 56
Положение на лекарите и професионално обединяване / 62
Военно-санитарното дело и войните / 66
Здравното дело след войните / 68
Расови и евгенични идеи /73
Статистика на лекарите и здравните заведения /76
Епидемични и социални болести / 77
Дял на болестите в общата смъртност / 89
Народна и научна медицина// 91
Глава трета. О б щ е с т в е н а х и г и е н а /102
Водоизточници /103
Селищата в санитарно отношение / 106
Обществени и индустриални заведения /111
Жилища /119

Лична хигиена /126
Хранене /130
Глава четвърта. У р б а н и за ц и я и м о д ер н и зи р а щ а п р о м я н а / 136
Промени в градската мрежа. Столицата /136
Облик и благоустройство на градовете / 143
Обществени и частни сгради / 148
Градски начин на живот /151
Новото между войните / 163
Промени извън градовете и регионални особености /169
Агенти и механизми на промяната /175
Глава пета. К о м у н и к а ц и и /186
Железници /186
Пътища /197
Автомобилни съобщения / 204
Водни съобщения / 205
Пощи и телеграф /208
Телефон /214
Технически кадри / 220
Начало на въздухоплаването / 222
Радио / 223
ч а с т в т о р а, о б щ е с т в о
Глава шеста. С о ц и а л н а стр у к т у р а , с о ц и а л н и с л о е в е ,
с о ц и а л н и в ъ п р о с и / 226
Групи по занятие и професия / 226
Социални класи / 231
Социални конфликти /237
Въздействия на социалната структура /239
Глава седма. С е л с к и в ъ п р о с , з е м е д е л с к а и д е о л о г и я ,
агр ар н а п о л и т и к а / 250
Жизнеспособност на дребното земеделие / 250
Селяни и селски начин на живот /252

Земеделска идеология / 2 5 4
П р обл ем и на д р е б н о т о зе м ед ел и е и сел ск ата и к он ом и к а / 2 6 2
П олитика към с е л о т о и аграрни р еф о р м и / 2 6 5
Г лава о с м а . Ра б о т н и ч е с к и в ъ п р о с и с и н д и к а л н о д в и ж е н и е / 2 7 5
работническата класа в соц и ал и сти ч еск ото учение /275
Ранното р а б о т н и ч ест в о /279
Синдикално движение / 2 8 9
П од дъ р ж ав ен к онтрол / 2 9 7
Г лава д е в е т а . Со ц и а л н о за к о н о д а т е л с т в о и
СОЦИАЛНА ПОЛИТИКА /301
Закони за труда / 301
Обществени осигуровки, пенсии, обществено подпомагане / 3 0 6
Д лъж ници и к р еди тор и /311
Ф актори н а со ц и а л н о т о зак он одател ств о /312
Глава десета. „ Ж ен ск и в ъ п р о с “ и ж е н с к о д в и ж е н и е /316
Глава единайсета. Д р у г и с о ц и а л н и п р о б л е м и / 330
Проституция /330
Престъпност /338
ч а с т т р е т а, к у л т у р а
Глава дванайсета. О б р а зо в а н и е , г р а м о т н о ст , у ч и т е л и / 343
Управление и надзор над учебното дело /344
Курс на обучение и степени и типове училища / 348
Материална база на учебното дело /3 5 8
Задължително начално образование и грамотност /362
Начало на професионално образование /369
Начало на висшето образование / 373
Учебното дело след войните /375
Учители и „учителски въпрос“ / 381
Учителско движение и професионални организации /387
Ц ели и д у х на о б р а зо в а н и ет о / 391

Diana тринайсета. К у л ту р н и и н с т и т у ц и и и
КУЛТУРНА ПОЛИТИКА / 401
Глава четиринайсета. И н т е л и ге н ц и я /418
Глава петнайсета. Б ъ л г а р ск а т а ц ъ рк в а
И НЕЙНАТА ОБЩЕСТВЕНА РОЛЯ / 441
Създаване и устройство на Екзархията / 441
Църквата и държавата / 445
Развитие на църковното дело / 447
Промени след войните / 451
Църковна юрисдикция на брака и развода / 461
Глава шестнайсета. К н и ж н и н а , п е р и о д и ч е н п ечат,
гр а ж да н с к и с д р у ж е н и я / 468
Книжнина /468 >
Вестници /476
Списания /481
Цензура по печата / 484
Граждански сдружения /485
Гражданското общество след войните / 494
Заключителни думи / 503
Цитирана литература /515
Summary: An Ou t l in e o f t h e Bu l g a r ia n De v e l o p m e n t /558

ЧАСТ ПЪРВА
НАСЕЛЕНИЕ, ЗДРАВНО ДЕЛО, УРБАНИЗАЦИЯ,
КОМУНИКАЦИИ
ГЛАВА ПЪРВА
НАСЕЛЕНИЕ, БЕЖАНЦИ, МАЛЦИНСТВА
Тук ще бъде разгледано демографското развитие на българското общество
по някои основни показатели от Освобождението до Втората световна вой
на. Да се взема само един отрязък в дългосрочната перспектива (long-
durée) на демографията, е малко изкуствено. Но тъкмо оттук започва по-
надеждната статистика, а и този период е от особено значение, понеже об
хваща т.нар. демографски преход и набелязва по-нататъшни тенденции.
Демографските данни за интересуващия ни период са събрани в някол
кото официални преброявания - през 1880 г. (за Княжеството) и 1884 г. (в
Източна Румелия), 1887, 1892, 1900, 1905, 1910, 1920, 1926, 1934 и 1946 г.
За самата статистика трябва да се отбележи, че тя се е уреждала и усъвър
шенствала в хода на времето. Нейната надеждност зависи освен от Цен
тралната статистическа служба, също от организацията по набиране на
данните, т. е. от наличието на опитни държавни и общински чиновници и на
население, което да декларира правилно исканите демографски сведения. 1
Въпреки това по общо признание (и на чужди автори) българската статис
тика е най-добре организирана и най-коректна в сравнение със статистики
те на другите балкански държави. В следващото изложение са използвани
най-вече демографски изследвания на специалисти, които са систематизи
рали, обработили и анализирали статистическите данни, а на места - „су
рови“ данни от статистиката. В последната част се занимаваме по-обшир-
но с бежанците, последица от развитието на „националния въпрос“, както
и с малцинствата.
1 Данните по някои показатели отначало са твърде неточни; данни по други показатели
започват да се набират от по-късно; най-сетне, номенклатурата се е изменяла, което затруд
нява сравнимостта. Например данните за ранната детска смъртност поради непълнота на ре
гистрацията стават по-надеждни едва към 1910 г.; медицинската статистика за смъртта по ней
ните причини остава неразвита почти до края на периода; разпределението на населението по
занятие има един облик преди войните, а друг след това и пр.

10 б ъ л г а р с к о т о о б щ е с т в о. Т. 2. ЧАСТ ПЪРВА: НАСЕЛЕНИЕ, ЗДРАВНО ДЕЛО.
н а с е л е н и е т о п о н я к о и п о к а з а т е л и
Преброяванията дават следните цифри за населението при изменяща се, но
не съществено, територия:
1880 г. (Княжеството) и 1884 г. (Източна Румелия) - 2 951 000 души;
1887 г. - 3 153 000 души, средно 32,4 души на кв. км;
1900 г. - 3 744 000 души, средно 38,3 души на кв. км;
1910 г. - 4 338 000 души, средно 44,4 души на кв. км;
1926 г. - 5 479 000 души, средно 52 души на кв. км;
1934 г. - 6 078 000 души, средно 59 души на кв. км;
1946 г. - 7 029 000 души, средно 62,9 души на кв. км.2
Най-общо казано, населението се увеличавало непрекъснато и плавно
след Освобождението. То се удвоило за периода 1880-1935 г. По гъстота
на населението през 1930 г. България стояла значително по-назад от реди
ца европейски държави, но малко по-напред от Югославия, Гърция, Испа
ния, европейска Турция и др.3
Съотношението градско-селско население се променяло слабо, а
именно:
19,0% градско население през 1880 г.;
19,3% през 1900 г.;
19,6% през 1910 г.;
19,9% през 1920 г.;
21,2% през 1930 г.;
21,7% през 1935 г.;
23,0% през 1940 г.;
24,2% през 1945 г.4
2 Демография на България. Авторски колектив Иван Стефанов, Здравко Сугарев, Никола
Наумов, Емил Христов, Ат. Атанасов. C., Наука и изкуство, 1974, с. 298. Донякъде у: Д анаи
лов, Георги. Изследвания върху демографията на България. C., 1930, с. 10, 158-160. Също:
Статистически годишник на Царство България, 27, 1935. C., 1935, с. 15; Статистически го
дишник на Народната република България, 35-38, 1943-1946. C., 1947, с. 19. Анастас Тотев
привежда данните към днешните граници на страната. Вж. Тотев, Анастас. Населението на
България, 1880-1980. - Във: Годишник на Софийския университет. Ю ридически факултет, т.
59, 1968, № 2, 3-45, особ. 38-40. Площта на България е била различна: 1880-1885 г. - 97 985
кв. км; 1886-1912 г . - 96 345,5 кв. км; 1913-1915 г. - 111 836,9 кв. км; 1916-1919 г. - 114 424,5
кв. км; 1920-1940 г. - 103 146,2 кв. км; от 1941 г. - 110 911,5 кв. км. Тогава данните за гъсто
тата на населението изглеждат така: 1880 г. - 28,4 души на кв. км; 1900 г. - 38,9; 1910 - 45;
1920 г. — 47; 1930 г. — 55,9; 1935 г. - 59,4; 1940 г. - 61,7; 1945 г .- 6 3 .
3 Чанков, Жечо. Населението на България. C., Казанлъшка долина, 1935, с. 12.
4 Тотев, Анаст ас. Демографско-исторически очерк на България. - Годишник на Софий
ския университет. Юридически факултет, т. 65, 1974, 143-225, особ. 147-150; Населението на
Б ъ лгари я..., 5 -6 ; Особености на демографското развитие на България. - Във: Трудове на
Висшия икономически институт „Карл Маркс“, т. 1, 1972, 125-146, с. 130.

Гл а в а п ъ р в а. На с е л е н и е, б е ж а н ц и, м а л ц и н с т в а 11
Градовете в България след Съединението били 74; към 1912 г. те са 80
(от които 10 новообразувани след Освобождението); към 1920 г. имало 92
града; от 1929 до 1934 г. 97 града (5 села са признати за градове); до 9 сеп
тември 1944 г. градовете стават 100 (още 3 села са признати за градове).5
За малката територия и в сравнение например с Румъния и Сърбия, това е
относително голям брой. Има градове, които от Освобождението нататък
увеличават силно населението си, такива, които нараснали слабо, и такива,
чието население намаляло. От първата група са търговски и индустриални
центрове, като София, Бургас, Пловдив, Варна, Балчик, Перник, Габрово,
Плевен, Казанлък, Горна Джумая (дн. Благоевград), Червен бряг и др. Ти
пични за последната група са балканските градове, като Копривщица, Кли
сура, Сопот, Карлово, Калофер, Котел, Тетевен, Трявна и др., западнали с
упадъка на занаятчийството и изместването на комуникациите.6
През 1912 г. имало 80 града, 3840 села и 1098 махали и колиби (общо
5018 населени места). През 1920 г. имало 92 града, 4214 села, 1353 маха
ли и колиби (общо 5659 населени места). През 1939 г. имало 97 града, 4283
села, 1370 махали (общо 5750 населени места). През 1945 г. имало 105
града, 4683 села и 1331 колиби (общо 6119 населени места).7
Населените места са предимно малки. През 1887 г. имало 25 с население
5000-10 000 жители и 6 с население 20 000-50 000 жители. През 1910 г.
имало 25 населени места с 5000-10 000 жители, 19 с население 10 000-
20 000 жители, 4 с население 20 000-30 000 жители и 4 с над 30 000 жите
ли. През 1926 г. имало 48 населени места с 5000-10 000 жители, 16 с насе
ление 10 000-20 000 жители, 7 с население 20 000-30 000 жители и 5 с над
30 000 жители. През 1934 г. имало 62 населени места с 5000-10 000 жи
тели, 20