"Балкански синдром" - Станислав Стратиев

Слайд 1

Станислав Стратиев
/1941-2000/
„Балкански синдром“

Слайд 2

1. За автора.
Хуморист и сатирик от 80-те и 90-те години на 20 век.
Автор на разкази, повести, драми, комедии, фейлетони, сценарии, есета, фрагменти миниатюри;
/литературнородовите
му форми са епически
и драматически/

Слайд 3

Завършва гимназия в София (1959) и българска филология в Софийския университет (1968).
Работи в завод „Васил Коларов“ (1962);
редактор във в. „Народна младеж“ (1964–1968), след което работи във в. „Стършел“ (1968–1975).
От 1975 – драматург, директор (1983–1986) и художествен ръководител (1986–1989) в Държавен сатиричен театър, София.
През 90-те години е колумнист във в. „Стандарт“.

Слайд 4

За първи път Стратиев публикува във в. „Средношколско знаме“ (1958). Пише разкази, фейлетони и сатирични миниатюри във вестниците „Народна младеж“, „Стършел“, „Пулс“, „Стандарт“, „24 часа“ и списанията „Родна реч“, „Пламък“, „Септември“, „Театър“. Първата му самостоятелна книга е „Самотните вятърни мелници“ (1969), съставена от разкази за детството в един краен софийски квартал. Следват книгата с хумористични разкази и миниатюри „Троянският кон“ (1971) и книжката за деца „Пътешествие без куфар“ (1972), но сърцевината на белетристичното творчество на Стратиев са трите повести: „Дива патица между дърветата“ (1972), „Кратко слънце“ (1977) и „Диви пчели“ (1977), като критиката (напр. Св. Игов) определя първите две в тенденцията на т.нар. „инфантилна проза“, наред с творби от периода на Росен Босев, Янко Станоев, Кольо Николов, Димитър Паунов и др.

Слайд 5

2. Родното и чуждото в творчеството на Станислав Стратиев.
Тематично разработва опозицията родно – чуждо, като своето, българското, балканското е негативно и необяснимо, неразбираемо контрастира със своята мнимост на фона на тяхното, различното, нормативно уреденото със своята истинност.

Критикува тоталитаризма и като фундаментална основа, върху която се развиват , избуяват и се размножават отрицателни до крайност, до парадоксалност черти в националния ни, социален и духовно-психологически характер.

Слайд 6

Наследник и продължител на Алеко-Константиновия творчески почерк,

но ако Алеко коленичи пред своя народ като персонификация на святото родно и се изправя срещу Бай Ганьо като уродливо въплъщение на антиродното,

Станислав Стратиев уеднаквява персонажите си от долу до горе по социалната и властовата стълба и за него родното вече няма положителен знак и със своята тъжно-смешна „уникалност” е дори заплаха за положителното чуждо.

Слайд 7

В творчеството му съизмерването „Ние и другите” не е, не може да бъде и , уви, няма да бъде в наша полза най-вече по субективни , вкоренени причини.

За него България е страната на неограничените невъзможности и мечтата на българите е да не бъдат българи.

Слайд 8

3. “Балкански синдром”.
а/ жанр- сатирична комедия;
б/ заглавието – информира за съвкупността от симптоми на едно ценностно заболяване на определено място, в определено време и за едно определено не-гражданско общество, в което множеството е единно само в негативните мисловни и поведенчески нагласи;

Слайд 9

Премиерата на пиесата „Балкански синдром“ е на 10 май 1987 г. в Сатиричния театър в София. Режисьор на пиесата е Иван Добчев.
От 2010 г. комедията се играе на сцената на Малък градски театър „Зад канала“ в София с режисьор Мариус Куркински.

Слайд 10

в/ основна тема – частният и общественият живот на българина в условията на социализма като израз на многопосочния кич, на лошия вкус, на фалшивите стойности, на вездесъщата имитация, на прикритото и престореното ;
г/ основна идея – авторът сам я извежда във фразата си: „ „Балкански синдром” е концентрат на света ни”,

т.е. творбата разкрива печалната родна действителност, фатално изостанала спрямо развиващия се, модерен чужд свят, закостеняла в своята неадекватност за новото;

Между родното и чуждото има драстични различия ,защото своето стои на едно и също място, статично е, чувства се удобно в своя застой и регрес, а чуждото прогресира и се усъвършенства;

Слайд 11

д/ сюжет и композиция- две действия, фрагментарни, непоследователни, с неочаквани обрати; липсва единен сюжет;
Нарисувана е една колажна картина на българските нрави, взаимоотношения, конфликти, олицетворени от „малкия човек”, който и преди, и сега е в безизходица и търси абсурден изход за себе си; Докато властта официално мисли за съдбата на човечеството, неофициално изобщо не мисли за съдбата на отделния човек, него го няма, той не съществува;

Слайд 12

От залата на театралната сцена излизат герои, които разказват своите истории, монологично представят проблемите си, които са и смешни, и тъжни, и големи и дребни, засягащи абсолютната подмяна на доброто със злото, на истината с лъжата,на вярата с безверието, на любовта с безразличието, на закона със заобикалянето на закона, на разбирателството с противоборството, на реда с хаоса, на изкуството с халтурата, на европейския „климат” с българското „климатично” неравновесие; В действие е схемата „ театър в театъра”;

Слайд 13

Във финала пратеник на извънземна цивилизация след внимателно външно,странично наблюдение обективно оценява нашия абсурден свят и коментира ужасния, битпазарен, циркаджийски балкански синдром , който налага антилогиката за две минути да се събори едно дърво,раснало двеста години; да се секат гори и да се прави хартия, на която да пише,че горите не трябва да се секат; банани да си купи месарят, който дава месо на продавача в плод-зеленчук; място в жилищна кооперация да се получи срещу място в университета; бащата да се харесва на децата си, ако е безчестен и непочтен; „да се прави вятър”, да се ласкае посредственият,но силният на деня; любовта да е хубава само ако се продава в Кореком; да се цени псевдоизкуството; Правилното, редното, ценното е ненормално и от него трябва да се срамуваш,защото не ти е полезно.

Слайд 14

4. Образи в комедията- анонимните хора от улицата, типизиращите лица на човешката безпомощност, на оцеляващия инстинкт, на широко затворените очи за силата на задкулисието; Назовани са не с имена, а със социалните им роли или с означаване на биологичния им пол : Първи мъж,Зрител от Бели Искър, Кум, Бяла врана, Директор на театъра, Жената символ, Жената с проблем и др;
Обезличаването е всъщност изискване на обществения строй за превъзходство на масовостта пред индивидуалността;

Родното е кухо,празно, незначително, деформирано, на светлинни години дистанцирано от чуждото;

Слайд 15

ДА ПОЧЕТЕМ МАЛКО!

Регистрирайте се за пълен достъп