Биопроизводство и особености на пазара на биопродукти

БИОПРОИЗВОДСТВО И ОСОБЕНОСТИ НА
ПАЗАРА НА БИОПРОДУКТИ

РЕЗЮМЕ
Биологичното производство се развива в почти всички страни на Западна Европа и в САЩ. Практикува се все повече и убедително заема нови територии в над сто страни по света. От 90-те години насам производството на биопродукти в световен мащаб непрекъснато нараства. Системно се увеличават и сертифицираните площи не само в света, но и в България. Все по-голям е броят на потребителите, които търсят здравословна, екологосъобразна и незамърсена продукция.
Нормативната уредба на биопроизводството, както и на вноса и износа на такъв тип продукция е вече ясно регламентирана и съобразена с европейските изисквания. Проблемите в България са по-скоро от икономически характер - все още ниските субсидии на хектар, на които имат право българските производители, вкл. биологичните. Въпреки това, потенциалните възможности за увеличаване на обема на произведена биопродукция са благоприятни. Биохраните все още не заемат съществено място в потребителската кошница на българите. Основният проблем е слабата информираност на потребителите относно предимствата на тези продукти, както и доскоро възможностите за различаването им.
Ключови думи: биологично земеделие, нормативна рамка, особености на биопроизводството, пазар на биопродукти

ВЪВЕДЕНИЕ
Биологичното земеделие се основава на концепцията, че при практикуването му се отстраняват или намаляват негативните екологични последствия от конвенционалното земеделие, постига се едно биологично равновесие в растениевъдно-животновъдната производствена система и се опазва и увеличава биологичното разнообразие от животни и растения. За този начин на земеделие е характерно отговорното използване на енергията и природните ресурси, поддържане на биоразнообразието и на местния екологичен баланс, съхраняването и подобряването на почвеното плодородие, хуманното отношение към животните.
Биологичното земеделие и другите интегрирани агроекологични дейности са конкретни практики за устойчиво развитие на селските райони в България и на страната като цяло. Те могат да доведат до стабилизиране на екосистемите, запазване и развитие на природните и поземлените ресурси, съживяване на селската икономика.
Продукцията от биологичното земеделие трябва да се ползува с най-голямо доверие на потребителите, тъй като качеството и се гарантира от утвърдени стандарти за производство, преработка и търговия, системи за инспекция, сертификация и етикиране, основани на задължителни, международни принципи и норми.
Биологичното селско стопанство е марка за качество. Неговата уникалност се състои в това, че едни и същи правила за производство се прилагат от голям брой производители в много страни, а от друга, че се контролира не крайният продукт, а процесът на производство. Решението на производителя да се занимава с органично земеделие е доброволно. Започвайки производството, той е длъжен стриктно да спазва правилата и стандартите, като се подлага на строг контрол от независим контролен орган. По този начин се гарантира произхода на продуктите, които са произведени по стандартите за органично производство.

Правна макрорамка на производството на биопродукти в България
Производството на биологична продукция е строго регламентиран процес. Задължително условие за биологично произведените продукти е те да отговарят на съответните изисквания и стандарти за такива продукти. Изискванията към тях са залегнали в няколко основни законодателни акта, които анализираме по-долу.
Промените в законодателството, уреждащо производството и разпространението на биологични продукти у нас, са свързани с влизането на България в ЕС. Ето защо разглеждаме нормативните документи в две групи - уреждащи законодателството преди 2007 и след влизането ни в ЕС.

Нормативни документи преди влизането ни в ЕС
Европейски нормативни документи. Европа е най-големият потребител на биологични продукти в световен мащаб. Пазарът на биологични продукти нараства с 10-15% годишно, а 50% от произведените биопродукти се консумират в Европа. В Европейският съюз биологичното земеделие, преработка и търговия са определени нормативно в следните регламенти:
Регламент на Съвета 2092/1991 относно биологичното производство на земеделски продукти и тяхното означаване. Приемането на този регламент е част от реформата на Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС и завършек на процеса на официално признаване на биологичното земеделие в държавите-членки на ЕС. Това е основния европейски нормативен акт, който регулираше биологичното земеделие до края на 2008 г. Първоначално той регулира само биологичното производство на растителни продукти. По-късно се въвеждат допълнителни разпоредби относно производството на животински продукти, относно вноса и европейското лого за означаването на биологичните продукти (2000 г.). Вследствие на многобройните изменения и добавки, този Регламент през 2007 г. е отменен с Регламент № 834/2007.
Български нормативни документи. Във връзка с изискванията и критериите за биологично производство, залегнали в Регламент № 2092/91, в България се приемат две действащи Наредби:
Наредба № 22/04.07.2001 за биологично производство на растения, растителни продукти и храни от растителен произход и неговото означаване върху тях;
Наредба № 35/03.08.2001 за биологично отглеждане на животни и биологично производство на животински продукти и храни от животински произход и неговото означаване върху тях.
Тези две Наредби изцяло възпроизвеждат принципите, залегнали в европейските нормативни документи и имат за цел да хармонизират националното ни законодателство с европейското. Чрез тях се:
Задават критериите за:
биологично произведени растения/отгледани животни;
за храни от растителен/животински произход, произведени по биологичен начин.
Регламентират се:
правилата за внос на биологични продукти;
контрола на биологичното производство;
сертифицирането на производители и вносители на биологични продукти;
означаването (етикетирането) на биологичните продукти.
Според Наредба № 22 растенията и растителните продукти са произведени по биологичен начин, когато са спазени определени изисквания:
правилата за биологично производство трябва да се прилагат не по-малко от 2 години преди засяване на едногодишните култури, а при многогодишни растения, с изключение на ливадите, най-малко 3 години преди първата реколта т.е. да е преминал т.нар. преходен период (период на конверсия);
биологичната активност на почвата и нейното плодородие се повишават и подържат чрез включване на бобови култури, зелено торене или растения с дълбока коренова система в рамките на подходящо сеитбообръщение, чрез използване на оборски тор или компост, получени от стопанства с биологично земеделие. Допуска се употреба само на торове, които са посочени в Приложение 1 към наредбата;
извеждането на борбата с неприятели, болести и плевели се осъществява чрез избор на: подходящи видове и сортове растения, сеитбообръщения, обработка на почвата, чрез защита на естествените неприятели на вредителите, опламеняване на плевелите. Допуска се употреба само на продукти, посочени в Приложение 2 на същата наредба;
използваните разсад, семена и посадъчен материал трябва да са произведени по биологичен начин и да са включени в електронната база данни на Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол (ИСАК);
събирането на некултивирани растения се смята за биологичен начин на производство, когато начинът на събиране не нарушава естествената среда и в последните 3 години тези зони не са третирани с продукти извън посочените в Приложения 1 и 2 и не са индустриално замърсени.
Според Наредба № 35 животинските продукти са произведени по биологичен начин, когато са спазени изискванията за:
преходен период - отнася се до земята, от която се произвежда фураж, а също така и до отглежданите животни. Относно земята се прилагат разпоредбите на Наредба 22, а относно животните срокът варира от 6 седмици до 12 месеца според вида им;
произхода на животните - да произхождат от биостопанство, да се подбират породи с добра приспособимост към местните условия и устойчивост към заболявания;
храненето на животните - да се хранят с фуражи, отгледани по биологичен начин, а през периода на бозаене с майчино мляко. Забранява се използването на антибиотици и на вещества, стимулиращи растежа или продуктивността;
профилактиката на заболяванията и тяхното лечение - да се подбират подходящи породи животни и методи на селекция, хранене на животните с достатъчно количество качествен фураж съобразно вида и възрастта им, редовни разходки, подходяща гъстота на отглеждане. За лечение да се използват фитотерапевтични, хомеопатични препарати, микроелементи и веществата, посочени в Приложение 3 на Наредбата. Забранено е използването на алопатични препарати и на хормони;
животновъдните практики, транспорта и идентификацията на животинските продукти: забраняват се някои традиционни, но травмиращи животновъдни практики; отглеждането им завързани; използват се естествени методи за размножаване; превозват се по начини, ограничаващи стреса и се товарят и разтоварват без използване на електронни стимулатори;
торене - максималният брой животни на хектар се определя взависимост от количеството отделени екскременти, което трябва да е еквивалентно на 170 kg азот на хектар земеделска земя годишно. Максималният брой животни, съответстващи на това количество е даден в Приложение 12 към Наредбата.
районите за свободно отглеждане на животните и сградите на отглеждане - толерира се свободното отглеждане на открито, а при лоши климатични условия в сгради, към които има определени изисквания.
В Наредба № 22 и Наредба № 35 за биологично производство съответно на растения и растителни продукти, и на животни и животински продукти подробно и аналогично е регламентирана националната процедура по определяне на контролни органи и по сертифициране.

Нормативни документи след присъединяването ни към ЕС
След приемането на България в ЕС, всички норми относно биологичното производство, залегнали в европейските нормативни документи, се прилагат пряко и директно у нас. При прилагането им се отчитат националните специфики и се вземат под внимание при процедурите за прилагане на европейското законодателство и органите на национално ниво.
Европейски нормативни документи:
Регламент на Съвета №834/2007 относно биологичното производство и етикетирането на биологичните продукти, който регулира биологичното производство, неговото лого и системата за означаване. Той отменя Регламент 2092/1991, като е по-опростен и по-добре структуриран в сравнение с него. Регламент 834/2007 е разработен с цел да се постигне по-голяма прозрачност и яснота за всички по отношение на биологичното законодателство. Новият Регламент започва да се прилага от 1 януари 2009г. Регламентът осигурява основата за устойчиво развитие на биологичното производство, като осигурява ефективното функциониране на вътрешния пазар, гарантира справедлива конкуренция, защитава интересите на потребителите и осигурява потребителското доверие.
С Регламент 967/2008 се прави поправка на Регламент 834/2007 - а изискването за задължителна употреба на биологичното лого на Общността и за обозначаване на произхода на земеделските съставки на пакетираните храни, се отлага до 1 юли 2010 г.
Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008 за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета относно биологичното производство, етикетирането на биологични продукти и контрола. Разпоредбите на този регламент се прилагат от 1 януари 2009 г. Той детайлизира нормите, залегнали в Регламент 834/2007 и обхваща всички нива на биологичното растениевъдство и животновъдство, преработката, разпространението на биологичните храни и контрола върху тях.
В първоначалния си вид, този Регламент не се прилага за продукти, произхождащи от аквакултури, за морски водорасли, за животински видове извън посочените в чл.7 и за дрожди, използвани за храна или фуражи. През декември 2008 г. Регламент 889 е изменен с нови правила за производство на биологични