Бунтари и авантюристи в Средновековна България

ПламенПавлов
БунтарииавантюристивсредновековнаБългария
ПРЕДИСЛОВИЕ
Втази,струвамисе,първапородасибългарскакнига,макаривнаучно-популяренвид,сепоставя
нетрадиционният,номноговаженвъпросзабунтарствотоиавантюризма(колкотоитруднизадефиниранедаса
двете,притованеравностойнипонятия!)висториятанасредновековнаБългария.Втезиседемнадесетстатииили
очерцисъмсеопиталдапредставяналюбознателния,обичащисториятабългарскичитателеднасвоеобразна
панорамаотличностиисъбития,някоиоткоитосаслабопознатипонякогадориинатеснитеспециалисти.Не
претендирамзаизчерпателност,нитопъкзатеоретичнапрецизност,особеноведнакнигаспредимно
популяризаторскизадачи.Разбирасе,внеяимаидостатъчномногоевристичниелементи,доколкотовсяко
"препрочитане"насредновековнатаниисториянеможеданедоведедоедниилидругиновихрумвания,догадки,
хипотези.
Вобщитениразбираниязаисториятаавантюризмътпоначалоенатоваренсизцяло(илиспредимно)
отрицателенсмисъл.Неедалечотумаобачедасезапитамедалитазинеговасмислова"обреченост"винаги
следвадасеприемазастопроцентововярната,"правилната"ит.н.?Каквобибилаисториятаначовешкиярод,ако
гинямашередицатаавантюристи,онезиличности,коитосабилисклоннидапоематриск,дапроявяватсилна
политическаволя,даиматсмелосттана"първопроходци"понепознатипътища,къмдалечниземииморета?Да
севпускат,воденикактоотобичайнитеземнистрасти,такаиотмагиятананеизвестното,втърсенена"златното
руно",наневедомияпрезморскипъткъм"Индиите"илиЕлдорадо...
Разбирасе,нинай-малконямамнамерениедапредставямавантюризмакатонапълноположително,едвалине
катонай-положителнотоявлениевисториятаначовечеството,включителновисториятанасредновековна
България...Ивсепаквзоратананашатаисторияимамепоненяколкояркипримера,персонифициранисъс
синоветенаханКубрат-съдбатанапонедвамаоттях,БатбаяниАспарух,битрябвалоданинакарадасе
замислимвърхувъпросазасигурносттаириска,за"питомното"и"дивото"...ДанезабравямесъщоКубер,Алцеки
Котраг!Последниятнапомнянай-многоАспарухиможебинеслучайнопоставяначалотона"другата"голяма
България,тазинаволжскитебългари.АлцекиКуберсъздалидругидве"Българии",коитоималиразличнасъдба.
ТазинаКубервкрайнасметкаималашансадасеслеесдържавата"...намноготобългари"презIXв.,докато

Алцековитепрабългарисепретопилисредитало-лангобардскотонаселениенаАпенините.
Наредспроблемазаавантюризмавнякоиоточерцитевтазикнижкаепоставеннаразглежданепроблемътза
консерватизмавполитическотомисленеиповедениенатакивавиднибългарикатоГеоргиВойтех,Нестор,някои
отцаретенаВторотобългарскоцарство,нагласитенабългарскотоболярствовкритичниситуацииит.н.Струваси
обачедасезапитамекакъвебил"балансът"междуаватюризъмиконсерватизъмвнашатасредновековна
история...Кактощевидим,такиваизявенибългарскиводачиивладетеликатоПетърДелян,АсенI,ИванАсенII,
ТеодорСветослав,МихаилIIIАсенШишмансабилисклонникъммалкоилимного"авантюрни"решенияи
политическиходове,коетоималосвоитеположителнирезултати.Естествено,противоположнитепримерисане
по-малко,анай-неприятноесвързванетоина"авантюрно",ина"консервативно"мислещибългарскиполитически
дейцисинтереситеначуждидържави.Засъжаление,внашетосредновековноминалопо-рядкосеоткрояват
образитена"класическите"авантюристи-рицари,пирати,разбойнициит.н.Можебинай-показателниятпримерв
товаотношениееродопскиятсредновековен"хайдутин"Момчил,донякъдецарИвайло(авантюристичната
"жилка"обачеепо-изразенапринеговитепоследователи!),аподобничертибихмемоглидатърсимипри
"скитските"вождовеидругитеемигрантивнашитеземипрезсредновековнатаепоха.Нашиятфолклорможеби
компенсаторноеизградилтакъвгеройкатоКралиМарко,носъпоставкатанаепическияМаркосреалниякрал
Марко(1371-1395),струвамисе,обясняваотказамиотспециаленочеркзанего.
Втазикниганаредсотказаотмного"претенции",естественонай-малкотоможедасепретендиразапълнота.
Кактощезабележисамвнимателниятчитател,внеядалечнесаобхванатиабсолютновсичкиопитизапреврати,
метежи,въстания,проявинасепаратизъмипр.Отподобнисъображениясъмсеотказалотспециалниочерциза
такиваграндиозниибезспорнисъбитиякатовъстаниетонаПетъриАсен(1186-1188).Другоголямодвижение,
каквотоевъстаниетонаИвайло(1277-1280),пъкеразгледаноотчастичрезсъдбитенасъратницитеи
последователитеназнаменитияселскицар.
Предложенатаощевзаглавиетодобронамеренапровокациядававъзможностдасевгледамепо-внимателнов
някоиотголемителичностиотбългарскатаистория,кактоидададеммногоповечеинформациязанаемници,
съюзници,"варвари","хоранамеча"ит.н.-пренебрегвани,омаловажавани,премълчавани,съзнателноилине...Те
обаче,независимодалитованихаресваилине,санеотменначастотнашетоминало.
Отавтора
София-ВеликоТърново,април1999г.
I.Заговорници,бунтари,въстаническиводачи

ИНТРИГИИПРЕВРАТИВХАНСКИЯСТАНПЛИСКА
Сблъсъкътнаразличнивъзгледи,интереси,социалнигрупи,личностиенещоестественокактозачовешкото
общество,такаизавсекинарод,държава,град,завсякаподсистемаили"клетка"наживатасоциалнатъкан.
Средновековнотобългарскообществоестественонеправиабсолютноникаквоизключение.Вътрешнитеборбиса
мубилиприсъщидориивнай-безметежнитенапръвпогледпериодиотибезтовадостатъчнодраматичнатани
история.
ЗаговоритесрещуразличнибългарскивладетелииматсвоетомястоощеотVIIIв.В"Именниканабългарските
ханове"четемзаКормисош,който"сменилродаДуло",скоетопърватабългарскадинастияпадналаотвласт.
Причинитезатази"революция"оставатнеизвестни,апредположениятазанейнитепричиниисъдържание-
разнообразни.Всредатанасъщотостолетие,раздиранаотвътрешниборбиимасиранивизантийскивоенни
намеси,Българиястаналааренанацялапоредицазаговориипреврати,вкоитоглавнатароляиграелиродовете
Вокил,УкилиУгаин.Двамавладетелистаналижертваназаговорници(Телецв763иПаганв766г.),Токтуибрат
муБаянбилиубитинай-вероятноотромеите(766г.),Сабин(766г.)иТелериг(777г.)намерилиполитическо
убежищевъввизантийскатастолица.СъдбатанамимолетноцарувалияУмар(767г.)същонадалиебилапо-
различнаотоназинадругитесвалениханове.
Кризата,вкоятоизпадналамладатабългарскадържававсредатанаVIIIв.,попринципеедноотнай-слабо
познатите,вголямастепен"загадъчни"явлениявнашетосредновековие.По-"старите"българскиисторици
предлагахаразличниипонякогавзаимнопротиворечащисиверсиизаприродатанатезисъбития:борбамежду
"прабългарска"и"славянска"партиивуправляващатавърхушка,съчетанасвизантийсканамесавъввътрешните
работинастраната(В.Златарски),паксблъсъкмеждуболярски"партии",нотозипът"национална"и
"провизантийска"(П.Мутафчиев)идругиподобни.По-сетнеучените,търсейкиразличнивариантизарешаванена
тозитъменвъпрос,предложихаидругищрихикъмтолкованеяснатакартина:борбамеждупрабългарските
родове,слабостивполитикатанаотделниханове,предизвикалисериознавътрешнаопозицияит.н.
Нееднозначноепредставяноиотношениетонаславянитекъмтезивътрешнополитическиколизии,катопонякога
тевъобщесаизключваниоттях.Последнотонеевъзможно,разбирасе,тъйкатовкачествотосинаподаницина
същататазибългарскадържава,наактивниучастницивнейнатавойска,отбранителнасистемаит.н.,ит.н.,
славянитеитехнитекнязенеможедасанямалипредпочитаниякъмедниилидругиличности,династичниродове
иводенатаоттяхвътрешнаивъншнаполитика.
Некавсепакнаправимнякоизадължителниуговорки.Византийскатаагресивностбиладонякъденеочакваназа
българскияелит,тъйкатоотвреметонахана-"кесар"Тервел(700-721)дветестранибилиизградилиопределено
добросъседскиотношения.Второ,усиленатанамесанаВизантиявбългарскитеработиседължалаинанякои
конкретни,вкл.субективниобстоятелства-неочакваноизгодниятзаимпериятамирсАрабскияхалифат(756г.),
"развързалръцете"наромеитезаактивностсголемивъоръженисилинасевер;личносттанаимператор
КонстантинVКопроним(741/743-780),чиятоцелеустременост,енергияистратегическомислененесесрещат
толковачестонитовъввизантийската,нитовевропейскатасредновековнаисториякатоцяло.Ненапоследно
място,нееизключенокризатавБългариядаебиласвързанаисидванетонановипрабългарскигрупиот
черноморскитестепивземитенаизграденатаотАспарухдържава.Някои,предимнокосвениданнивтова
отношениевечеима.Независимочетакаброятнанаселениетонараствалитовабилоизвънредноположително
предвидскромнитедемографскиресурсинадържавата,идванетонановитегрупипрабългариможелодасъздаде
(исугурноесъздавало!)вътрешнинапрежения,борбазавластит.н.Подобнаситуация,кактосеприема,имало
прикуманитевпоследнитедесетилетиянаXIиначалотонаXIIв.-борбатамеждудинастичнитеродовеТертероба,
КайиОлберли,дошливюжнорускитестепипоразличновремесъссвоиподчинениплемена.
Възможноеидругорешение-дорииданямалопритокнановигрупипрабългарсконаселение,тосамите
Аспаруховибългари,кактоизглежда,билиствърденееднороденсъстав,койтозаизминалитедесетилетиянее
могълдадостигненужнатахомогенност.ДориивъввреметонаОмуртагвиждамеродове(Чакарар,Кюригири
т.н.),коитовероятноималиразличнапървоначалнаетническаприрода.Археологическитеиезиковедските
наблюдениядаватвъзможностдасемисли,чеврамкитенапрабългарскатаобщностсъжителствали
тюркоезичнииираноезичниелементи,чеималопонедватипапрабългарскакултура.Тезиразличияможелида
ескалиратвъввътрешнаборба,особеновъввременавъншназаплаха.Въввсекислучайсхематичнитерешения
навъпросазакризатавсредатанаVIIIв.несадостатъчноубедителни.Ивсепак,некапроследимнакраткоонова,
коетониеизвестно.Дориито,колкотоидаенедостатъчно,дававъзможностзанякоиновинаблюденияи
изводи.
ПриКардам(777-802)иКрум(802-814)даннизазаговориотсъстват,нонадалиеслучайноисканетонаКрумкъм
Византиядветестранидасивръщатвзаимнополитическибегълци.Отговорътна"тъмниявъпрос"около
наследника(дваматанаследници?!)наКрум,т.е.хановетеДокумиДиценг(закратковремеотпоняколкомесеца

през814-815),най-вероятносекриеотнововъввътрешнитеборбивПлиска.Дориизатакъввиденбългарски
владетелкато"канасюбиги"Омуртаг(815-831)към829г.вървялслух,чебилубитотединсвойвелможа.Някои
учени,напримерполскиятвизантологТ.Вашилевски,сасклоннидаприематтовазавярно,търсейки"следи"в
съдбатанамалолетнитехановеМаламириПерсианI.ДирятанапредполагаемиязаговорсрещуОмуртагводикъм
бележитияинезаслужено"полу"-забравенбългарскадържавниккавханИсбул,койтоблизодведесетилетия
ръководилдържаватаинапрактикаосъществилголямототериториалноразширениекъмБеломориетоиднешна
Македония.
ВероятноиекзекуциятанаЕнравота-Боян(най-големияОмуртаговсин)сеедължаланесамонаненависттана
братмуханМаламир(831-836)къмхрист