Чакър войвода - биография

НиколайХайтов
Чакървойвода
АкоЧавдариЛалчосадоголямастепенрожбинаедналегенда,вдъхновена
легенда,наеднопредание,ЧакървойводаотСамоковедостовернаисторическа
личност.Неговотодетствоепоучителенпримернатовакаксераждаединхайдутин.
Когатобилнатри-четиригодини,бащамубилубитоттурците…„Щомпоотраснал“,
вуйчому,попНикола,годалвковачницатанаРилскияманастирдасивадихляба.Но
майсторъткалугернаправилтояхлябгорчив.Сприхавчовек,несвестенижесток,той
честобиеледроглавоторусочираче,аведнъжзапратилголемитещипкивърхунегои
насмалкодагозатрие,аконесемушналомомчетоподгюрука.
ДовечертаХристоизгледалманастираотКобилинобранищеихваналпреките
пътищакъмСамоков.
ИвСамоковнегооставилидома:далиговтюфекчийницатанаМитоШатарента.
Отначалотойвъртялточилото,лъскалспепелиоцетръждясалитешишанетаи
раздухвалогъня,нобържесвикналработатаискорозаместилмайстора—вечестар
иуморенчовек,койтоповечеобичалприпецитеикаймаклиятакафе…
ВстрастенияткъморъжиеЧакъризучилвсичкитънкостинаоръжейниязанаят,а
покрайтова—навиците,нраваибабаитлъцитенатурците,коитоноселитам
разваленооръжиезапоправка.Тюфекчийницатаималаистрелбищезаизпробване
напоправенитепушки,такаче,безникомудасезловиди,Христоможелнаволяда
стреля,докатостаналнай-добриятстрелецнесамовКрайискърскатамахала,ноив
целияградСамоков.Натурцитебездругонесехаресвалмного-многотояпъргав,
мускулестмъжсъсзасуканирусимустачкиичакърестиочи,нотеощеповечего
намразили,когатосенамесилведнъжвигратананяколкотурчетаиметналкамък
трипътипо-далечоттях.Нанедотамлюбезнатапоканадасемахнетойимпоказал
юмрук.Дваденаследтованеколцина„гъжвалии“нахълталивтюфекчийницатадаго
убият,номладиятмайсторизмъкналтежкатанаковалняисеразвъртялстакава
сила,ченападателитепобягналипрезглава.
Чакърадостатъчнопознавал„правоверните“своисъграждани,задамисли,че
следтиясблъсъциспокойнощеможедаостанемеждутях,задаимточиятаганите,и
затуйотранозапочналдасеготви.Раздалтук-тамнасвоиприятели,коитообичали
катонегомиризматанабарута,понякояпоправенаотнегопушчица,воделгина
стрелбищетодастреляткатонего,авечерсесъбираливгорнияетажна
бакалничкатанадядоМитеКовано,къдетоправеливоенниупражнениясятагани.На
новацитебъдещиятхайдутиндавалдървенисаби.Едникаралда„секат“пообичаяна
турците,адругидадаотбиватударите,като„мушкат“.Напо-напредналитезаменял
дървенатасабисповитивпарцалиистинскиятаганиинай-послеотвивалострилото
наятаганите.Подътнабакалничкататакасетресялотжестокатаопаснаигра,чеот
временавремедядоМитеКованопровиквалотдолу:„Кротко,ей,чеотидемазата!“
НакоетоЧакъраотговарял:„Некаеднамазаотиде,стоюнакадаживеят.“
ЕдвалищедаемислилХристоЧакъра,когатоеджаскалятаганвятаган,че
многоскоротойщеводинеигра,аистинскибойсятагани…
Вединпразниченден,двенеделипредиБлаговец,крайпоповатавърбав
Крайискърскатамахаласебилисъбралимоминневести,разправялисинещои
веселосекискали,когатосезадалаоткъмБоровецгрупатурскиловци,междукоито
иЯсимбеговиятсинОсман.ТояОсманотдавнабилударилоконаеднанапета
хубавица—ЕлкаДоцина.Виждайкиямеждужените,Османсеспусналдаяотвлече,
ноженитенеостаналимирни,задърпалиго,издраскалигоизакрещелизапомощ.На
виковетеимсепритеклинеколцинамладежиотМиташоватамахалаисепочнала
борба.Подлютенитетурципусналивходопакотонасвоитеятаганиибиливече

притисналимладежитеведниплетища,когатосеявилХристоЧакъра.Тойизмъкнал
единкол,завъртялсеналяво,обърналсенадясноифесоветеизпокапали.
Ясимбегчетозабравилхубавицатаипобягналснараненаглава.Следмалкодошли
каймакамскитезаптиидаизловятразлудувалитесегяури,ноЧакъранебилвечетам,
ауМитеКовано.Тамокачиледнавехтаторбаотвън,напрозорчето,взнак,чекойкак
минеотдругаритему,трябвадасекачигоре,акойтоидвал—приемалзаповедот
войводатазадеветднидасеприготвиинадесетиядаевКарагьол.СамиятЧакър,
катосестъмнило,тръгналзаРилскияманастир.
НаБелювачеркватойспираисеобръща:назадеостаналградътстоплитеодаи,
черквитеиприветливомигащисветлинки,сбащинатамустряха,къдетоеоставил
майкаижена.НапредемуетъмнатаграмаданазаснеженатаРилаи…борбата.
Чакъразнаемногодобре,четурцитенямадамупростят,нотойнееграбналпушката
запрошка,адаимвкараумавглавата,дасложикрайнасиромашкототегло.
Каточетембиографиитенастаритехайдути,виждаме,чепочтивсякоганякакъв
случайправиотмирниячовекхайдутин.РусеКайлалиятаотКараорманизлизазарад
двезавлечениоттурцитебългарки,ДаглъСтоянотЯмболхващагората,обиденот
КърагесътаЯсимбей,ПанайотХитовсеразгневилнакадията,аГарабчиГьорги
зарязалгегатазатова,чеАрнаутПенюмусъборилгуглата.Заразликаоттия„вехти
войводи“Чакъраподготвясвояхайдутлукотнапредитованееслучайно.
ВреметопрезпърватаполовинанаXIXвекзасамоковчаниевременатежки
ангарии.Вярное,четукабейскичифлициняма,ноимастотицивидниимаданиза
добиваненажелязо—1340кантараежегоднозануждитенасултанскияарсенал.
Презвремето,когатосеразвиватописванитесъбития,допотопнитемаданиедвам
издържатчуждестраннатаконкуренцияиакоощесекрепят,тоепорадибезплатния
труднанаселението.Въпрекисултанскитеферманизазабрананаангарията,
нещастнитесамоковциредовносиявлачатпосилатанаюмручнотоправо.Те
превозватрудатаотжелезнитерудницидовидните,теприготовляватрудата,
поправятвадитеимакардазнаятвисочайшатазаповедзаотменяванеангарията—
кротуват,защотовСамоковиоколносттаработитесерешаватнеотферманите,аот
ятагана.Речелинякойданеотидеангария,итокусераздуеследнякойден,че
бабаитисъсипалидомаму,надяналимунажеженапиростиянавратаигозаклали.
Всекибейималоколосебесинеколцинаглаворези,коитодържаливстрахи
трепетнаселението.Когатонямалидругаработа,събиралисъбиралисе,кръстосвали
изкърищата,биели,грабелииобезчестявали,анаесенсеприбираливграда,нилук
яли,нилукмирисали.
Особенострадалосамоковскотонаселениеотеснафанакожарите.Всекипетък
следизлизанеотджамиятатетръгваливкупомпрезулицатаначелостъпани,зурни
ибайраци,въоръженикатозавойна,тежкотомува,койтоимпресичалпътя.Наедин
радуилецвъглищар,койтопопадналвръцетеим,свирепитекожаритакапредялали
главатастъпотонаятаганите,честаналакатоодрана.Наединискровецбилнадянат
оглавникиязденотДелиМусапрезцялатачаршия.Каймакаминътсизатварял
очитепредтезиизстъплениянафанатицитеинесмеелнищодаимстори,защото
напълнозависелоттях.Отидешнапанаир—татовазначелодаситуришглаватав
торбата.Озъбишлисенабейскитепазванти,трябвалодачакашнажеженапиростия
илисмърт.Султанскиятферманнищонеструвалпредятагана,затовасрещуятагана
трябвалодасевдигнеятаган…Таковабиловремето.
Споредвремето,ХристоЧакъраизбралимястотонахайдушкотосборище—
самоковскияКарагьол.Товае„блатище“вместността„Пашаниница“,обраслав
камъшидивилопки,къдетонесмеелдастъпичовешкикрак.Споредедноповерие,
привечеротчернатаводанаблатотоизлизалграмаденбиксъссвещинарогата,а
призори—самодиви,коитоудушвалисвоитежертвисдългитесикоси.Мястотое
защитенонесамоотстрашнотоповерие.Стръмни,обраслислещакиборикй

планинскисклоновезаграждатместносттаияоставятдостъпнасамооткъмзапад,
къдетоминаваеднаконскапътека.Отнеянадолустръменспускстигадоридо
Маданскатарека,къдетосегушатруинитенаединизоставен,стармадан.Дърварите
отпланината,когатоминаваткрайезерото,свалятгуглитеисекръстят,аловците
връзватловнитекучета,докатоподминат.Втовагорскоблато,достъпносамоза
вълцитеимечките,дружинатанаХристоЧакъращеостанецелиосемгодини.Тамще
отбиетяпървияипоследенопитнатурцитедапроникнатвхайдушкотосвърталище,
тамщенанесеи
Първатапобеда
ОставихмеХристаЧакъранаБелювачеркванапътзаРилскияманастир.Защо
отиватамсамоковскиятхайдутин?Въввсекислучайнеотивазапричастие,както
неговитебиографиискатдакажат.Следчираклъкаприсприхавиякалугер,койтое
щялдагопретрепевковачницата,Чакъранещедаеималособеналюбовкъм
калугерите,светцитеисветиците.Тойотишълвманастираданаправиеднасделка.
Поискалотигумена600лактишаяк,40чифтацървулизаоблеклонадружината,ав
замянапредложилсвоятахайдушказакрила.Забогатия,винагизаплащенот
разбойнициманастиртовапредложениебилоизгодноидядоигуменприелдаоблече
ивъоръжидружината—еднаразноска,коятопо-сетнещемубъдезаплатенас
лихвите.
ЕтокакЧакърасевидялвойводанаеднастегната,добревъоръженадружина,за
коятотурцитевечестягалипотеря.Оставенитевградаипоселатахайдушки
съгледниципредизвестиливойводата,чекаймакаминътвечесъбирабашибозук.
Петдесетдушитабацизапасалисиляхлъцитеиизбрализасвойглаватаризвестнияв
СамоковхрабрецибабаджанМутишага.Ходжатаимраздалмускидагинелови
куршум,благословилгивБайраклиджамиядаизбиятвраговетеиувеличатславата
наДинисляма.Наследнияденпотерятапотеглила,съпроводенаотдесетинатъпани
изурни,коитопищелистакавасила,чесвиваливършетоначаршийскитевърби.
НачелоязделначеренатпредводителятМутишага,целиятнакичен,сятаган,
посребренипищовиисвъзсуканибурмалиямустаци.Струпалитеседаизпращат
потерятациганкитреперелиотвъзхищениепредбабаитскияизгледнаМутишаиси
дерелигърлатадавикат:„Яшасън,Мутишан,яшасънпалабуюклу!“(мустакат
лудетино),аМутишръсел,седнатаръкаситнипаризабакшиш,асдругатакарал
конядавсичаогънпонизаниякалдъръм.
Докатосеточеловъоръженотошествиепрезчаршийскатаулица,тъпаните
гърмели,азурнитепищели,българитесеспотайваливдомоветесииправели
кръстовепредиконатанапреподобнияВасилийизповедникдазакриляюнацитеот
башибозушкатапаплач.
ЗакъсметнахайдутитеЧакъранямалнуждаотзакрила.Чрезсвоихоравградаи
селататойпусналслух,чедокатоевКарагьол,Мутишанищонеможедамунаправи,
защотобицитеисамодивитещеиздавяттамвсичкитемупехливани.Лековерният
Мутищповярвал,чехайдутитенаистинащегодочакатвсвоетоубежище,затова
спокойносенаспалвъв„вехтиямадан“,аназарантахоратамусепроточилипо
пътекатакъмКарагьол.Тойнеподозирал,чевойводатаезаложилсвоитехораот
дветестранинапътясготовишишанетаизахапаниятагани.Всекихайдутине
трябвалодасеприцеливчовек,асамиятЧакър—впредводителя.Биткатабила
кърваваикратка:щомтурцитевлезналивзасадата,изврещелитрийсетинапушкии
Мутишзаедносдесетинадругипадналмъртъв.Останалитесеюрналиназад.Тогава
Чакъраизвелюнацитеизапочналдекоготостигнедасече.Пищовипукалигърди
срещугърди,ятаганизвънтели,хораохкалиивикали.Двайсетиседемдуши
башибозуцибилираненииубити.Останалитеуспелидасевмъкнатвстариямадани

залостилижелязнатаврата.
Чакъраобралоръжиетонаповаленитеипратилхабернакаймакаминадасиги
прибере.Каймакаминътнаредилтайнодапогребатубититеипратилединлечителда
лекувас