Чилийски пенсионен модел

Mалко известен е фактът, че Чили е първата страна в западното полукълбо, която въвежда държавно социално осигуряване през 1924 г., близо десет години преди САЩ. 60 г. по-късно се отказва Бисмарковата система на социално осигуряване и се въвежда първата в света частна пенсионна система. Резултатите от реформата са обект на една от най-яростната дискусия в сферата на публичните финанси и на осигурителните системи в цял свят. Чилийската пенсионна реформа е обявена на 1 май 1981 г., с нея държавата прави революция в пенсионната система, като въвежда частни фондове които управляват личните пенсионни сметки на всеки осигуряващ се. Пенсионният модел в Чили често е даван за образец и много държави по света се опитват частично да го приложат в своите пенсионни схеми. Създателят на модела Хосе Пинера се гордее, че досега под никаква форма парите на осигурените не са били губени заради лошо управление. Чилийски икономист от т.нар. „Чикагски момчета” /група от млади мъже,повечето чилийски икономисти,много от тях са били обучавани в Икономическата катедра на Чикагския университет и след връщането им в Латинска Америка са заемали ръководни позиции в финансовата и икономическата сфера/. Пинера е бивш министър на труда,соц.сигурност и миньорството по време на диктатурата в Чили.Той е архитектът на чилийската частна пенсионна система базирана на собствените си пенсионни сметки.Пинера е бил наричан най-големия застъпник на приватизирането на публичните пенсионни системи.
Основата на чилийския модел всъщност не е частната собственост на фондовете или методите на управление на активите.
Същността на модела е, че той поставя осигурителната система в пазарна среда т.е. изхожда от въпроса: колко струва пенсията? Единият отговор е колкото даде бъдещото поколение. Докато пазарният отговор е: колкото е цената на капитала. Спестяванията са онази част от дохода, която ще осигури бъдещи приходи, когато поради една или друга причина човек вече не е способен вече да работи. Спестяванията на работника се превръщат в инвестиции. Цената на капитала под формата на лихви, дивиденти и капиталова печалба е единственият устойчив във времето начин да получава пари човек, когато се пенсионира. А и от друга гледна точка,да се разчита на склонността на други, за да живееш, без да работиш, е привлекателна възможност.Според чилийската система, за социално слабите държавата осигурява пенсия при навършване на тяхната 65-та годишнина. Пенсията за бедните е минимална и покрива само абсолютния минимум за оцеляване. Но тези пари не идват от нищото, а за тях са платени данъци преди това. Всъщност осигуряването за пенсии при чилийска система в не струва само 10%, тъй като със средства от данъци трябва да бъдат допълнени пенсиите в частните пенсионни фондове до размера на гарантираната минимална пенсия и да се плати тази гарантирана минимална пенсия и на онези, които не са били осигурявани.Приватизация се случва "отдолу нагоре", тъй като на всеки е дадено правото, ако желае, да излезе от държавната пенсионна система и да внася осигуровките си в частно управлявана лична пенсионна сметка.Чилийският пенсионен модел е капиталов, с натрупване на пари. Нито работникът, нито работодателят плащат осигурителни вноски, като вместо това 10% от заплатата на работника се депозира от неговия работодател всеки месец в личната му пенсионна сметка, и то без да бъдат облагани. Въпреки че повечето хора се фокусират само върху личните сметки, първоначалният пенсионен модел всъщност се състои от три стълба на осигуряване.