Европейски съюз

ПИСМЕН ИЗПИТ
По „Политики на Европейския съюз“
В условията на електронна среда – платформата „Гугъл класна стая“
Разработени от: С. М., Икономика и бизнес, редовно
Писмената работа е предадена на: 09 февруари 2022г.; 10:00ч.

ДЕКЛАРАЦИЯ
От С.М., Икономика и бизнес, редовно
Декларирам, че настоящата писмена работа е разработена само и единствено за провеждането на писмения изпит по: „Политики на Европейския съюз“ за формирането на крайна оценка.
Писмената работа е изцяло авторски продукт и в нейното разработване не са ползвани в нарушение на авторските права, чужди публикации и разработки; там – където има позовавания и цитирания – те са посочени по надлежния ред.

Въпрос 1: ЕВРОПЕЙСКА ИНСТИТУЦИЯ
ЕВРОПЕЙСКА ЦЕНТРАЛНА БАНКА (ЕЦБ)
ЕЦБ е централната банка на 19-те държави от еврозоната. Тя е независима институция, която е позиционирана във Франкфурт, Германия. Банката е най-големят финансов център в еврозоната, това е определено от Амстердамския договор. Създаването на банката е чрез ДЕС (Договор на ЕС), подписан в Мастрихт, като ЕЦБ е една от седемте институции, които биват създадени въз основа на този договор. Официално се конституира на 01.06.1998г. съгласно Договора за ЕС (ДЕС), но формално започва да действа на 01.01.1999г.
Капиталът на Eвропейската централна банка е в размер на 5 милиарда евро, като се държи и притежава от централните банки на всички 28 държави членки на ЕС. Официалният си статут на институция на Европейския съюз, Европейската централна банка, придобива с влизането в сила на Лисабонския договор от 01.12.2009г.
Предшественик на ЕЦБ е Европейският паричен институт, който е бил създаден като преходна институция, която да подпомогне страните членки на ЕС, да се интегрират в единен валутен съюз и да подготви създаването на ЕЦБ и Европейската система на централните банки (ЕСЦБ).
Първият председател на ЕЦБ е Вим Дуйзенберг, които също така е и бивш президент на ЦБ на Нидерландия и на Европейския паричен институт. Първоначално френското правителство е искало председателят да бъде французин, като в последствие е постигнато споразумение вторият председател на ЕЦБ да бъде французин. Създаването на ЕЦБ е съпроводено от редица конфликти, като друг пример за това е желанието на Великобритания да има участие в Изпълнителната власт, въпреки че не е част от единната валута – евро. По време на създаването на ЕЦБ, членовете са били 11, във времето са се присъединили и други страни.
Служителите на банката са представители на всички държави членки на ЕС, но всички са напълно независими от правителствата си, в своите действия. Основните функции на институцията се осъществяват от::
Председател – има особен статут и изпълнява определени функции, в отсъствието му бива заместван от заместник-председател. Основните му функции и задължения са: председателстване на заседанията на ЕЦБ, представляване на ЕЦБ пред трети лица и представяне на годишен доклад на ЕЦБ пред Съвета на ЕС и Европейския парламент. Има правото да участва в заседания на съвета на ЕС, когато се обсъждат въпроси свързани с целите и задачите на Евросистемата.
Изпълнителен съвет – той е отговорен за прилагането на паричната политика, както и за определянето и изпълнението на всекидневните задачи на банката. Има правомощието да издава решения до централните банки и да изпълнява правата си, дадени му от Управителния съвет. Участниците в изпълнителния съвет са председателят на ЕЦБ, заместник-председателят, четирима други членове. Всички съучастници в Изпълнителния съвет се назначават за срок от 8 години, това е размера на мандата им, като нямат право на подновяване. Срещите му се осъществяват всеки вторник. Основните отговорности на съвета са: да подготвя заседанията на УС; да ръководи текущата дейност на ЕЦБ; да прилага паричната политика в еврозоната в съответствие с установените правила
Управителен съвет – основният орган за вземане на решения в Евросистемата. Състои се от членовете на Изпълнителния съвет и от управителите на националните централни банки на държавите от Еврозоната. Заседава два пъти месечно, като на първото от заседанията, всеки месец, Управителния съвет анализира икономическото развитие, паричната динамика и приема решения за всеки месец, които са свързани с паричната политика. На второто заседание се обсъждат останалите въпроси касаещи ЕЦБ и Евро системата.
Генерален съвет – орган на ЕЦБ, който се занимава с въпроси свързани с преминаването към еврото. Съществуването на съвета е свързано с приемането на единната европейска валута във всяка страна членка на ЕС, когато валутата на всяка членка стане еврото, генералният съвет ще престане да съществува. Обикновено заседава веднъж на три месеца. Решенията се вземат с обикновено мнозинство, освен ако не е предвидено друго в Устава на Европейската система на централните банки. Състава на Генералния съвет се изразява с участието на: председателя и заместник-председателя на ЕЦБ и всички управители на централните банки на държавите членки на ЕС. Този орган на организацията на ЕЦБ, допринася за: консултативната дейност на ЕЦБ; изготвянето на годишните доклади на ЕЦБ; събиране на статистически данни и информация и т.н.
Акционери – структурата на ЕЦБ наподобява тази на корпорациите, в следствие на това, че има акционери и капитал. Дяловете на националните централни банки на всички държави членки на ЕС се изчисляват чрез алгоритъм, отразяващ дяла на съответната държава в общото население и в БВП на ЕС. Акционерите не могат да разменят своите акции и да ги използват като обезпечение.
Според устава основната цел на ЕЦБ е да поддържа ценовата стабилност в еврозоната, стабилността на европейската икономика, предотвратяването на рисковете и щетите от инфлация, следенето и осигуряването на пазарно равновесие. ЕЦБ има правомощието да печата евробанкноти. Друга нейна функция е сътрудничеството с ЕС и други международни партньори. В сравнение със Закона за Федералния резерв на САЩ, Закона за Банката на Япония, които могат да бъдат променяни с решение на съответния парламент, то членовете на ЕЦБ, които регулират създаването и функционирането на ЕЦБ, са вписани в Договор, който може да бъде променян само при съгласие на страните членки и процес на ратификация по измененията на Договора.
Функции на ЕЦБ:
Определяне политиките на Евросистемата.
Вземане на решения, координиране и мониторинг на операциите на паричната политика.
Приемане на правни актове - в строго определени срокове за вземане на решения имат правомощия да издават обвързващи равни актове в рамките на Евросистемата, като насоки и указания за да осигурят, последователното осъществяване на операциите на НЦБ.
Интервенции на валутните пазари – те се извършват при необходимост, към тях спадат покупка или продажна на ценни книжа на валутните пазари.
Управление на IT- системите.
Парична политика на ЕЦБ:
Целта на ЕЦБ е да поддържат инфлация от 2% в средносрочен план, стремежът им е симетричен, защитават твърдението, че твърде ниската и твърде високата инфлация са сериозен проблем. Паричната политика е начинът, по който се осигурява ценовата стабилност, като в същото време мерките трябва и да допринасят за развитието на икономиката. ЕЦБ разработва и емитира банкноти, като се инвестира в нови технологии, които да допринесат за сигурността им. Регулира обръщението им. Еврото е втората най-използвана валута в света, използва се и като базова референтна валута на 40 страни. В страните членки на еврозоната ЕЦБ провежда монетарна политика. ЕЦБ може да влияе върху лихвените проценти на финансовия пазар. Условията на този пазар имат силно значение за лихвените проценти и като цяло за икономиката на различните пазарни канали, в така наречения процес на трансмисионен механизъм на паричната политика.
ЕЦБ разполага с богат асортимент от инструменти насочени и принадлежащи на паричната политика. Най-значителните сред тях са основните операции по рефинансиране (чрез националните банки, ЕЦБ предоставя краткосрочни парични кредити на търговските банки, които от своя страна участват в наддаванията в седмични търгове).
Веднъж месечно ЕЦБ определя т. нар минимален лихвен процент на заявката по основните операции свързани с рефинансирането, което означава, че банките предложили по-нисък процент от минималния не могат да придобият ликвидност. При необходимост банките могат да получат кредити или да открият парични депозити в ЕЦБ, без да очакват тя да осъществи пазарни операции.
Друг важен инструмент на паричната политика на ЕЦБ е изискването за минимален размер на резервите. Това се изразява в минимална сума на средната ликвидност, която ЕЦБ изисква от банките да поддържат през определен период от време.
Независимост на ЕЦБ:
Политическа – независимостта играе важна роля в поддържането на ценова стабилност. По силата на договорите на ЕС, националните институции, както и европейските такива са задължени да взимат отношение към политиката провеждана от ЕЦБ. За да постигне по-добра отчетност, е задължена да публикува доклади за осъществяваната си дейност, както и да представя годишни доклади.
Финансова – ЕЦБ има свой собствен бюджет, което гарантира нейната независимост.

II. Европейска политика
Митническа политика на Европейския съюз
Митническият съюз е една от най-старите политики, които се прилагат и практикуват в Европейския съюз. Митнически служители има само по външните граници на съюза, прилага се единната система за вносни и износни мита. Митниците подпомагат борбата със справянето с трафика на хора, наркотиците и оръжията, подкрепят работата на полицията и мигрантските служби. Играят роля в попълването на бюджета на Европейския съюз, чрез събирането на мита и данък добавена стойност (ДДС).
Митническия съюз е в основата на единния пазар на Европейския съюз със своите четири основни свободи: свободното движение на хора, стоки, услуги и капитали. Създаването и развитието на такъв тип пазари е възможно само в рамките на Митническия съюз, където съществуват общи правила на външните граници. Митническото законодателство е създадено за да може, всяка една стока, която се внася или изнася да подлежи освен на еднакви тарифи, така и на еднакви митнически разпоредби с останалите.
Преди създаването на Единния пазар свободното движение на стоките е било невъзможно поради огромния брой съществуващи митнически формалности. Митническото законодателство не се е прилагала по един и същи начин за различните стоки при износ и внос на територията на държавите членки на Европейския съюз.
От 1 януари 1993 година всички митнически проверки на вътрешните граници на Европейския съюз са престанали да се прилагат, включително и от документална гледна точка.
Общата митническа тарифа (ОМТ) е еднаква за всички страни членки на Европейския съюз. При внос на различните стоки, обаче, ставките на митата се различават в зависимост от вида на самия продукт и от къде се внася.
Чрез митническите служби, заедно с всички останали национални агенции Митническия съюз предпазва гражданите на всички държави членки на Европейския съюз, като се извършва контрол върху вноса по отношение на няколко жизненоважни показателя
Здравни рискове при хранителните стоки, които се внасят от страните от третия свят (месо, мляко, яйца и т.н.)
Радиоактивни материали
Наркотици и всякакъв тип забранени вещества
Внос на нелегални оръжия, амуниции.
Целта на митническата политика се свежда до няколко основни аспекта, като: осигуряване на безопасност и сигурност за населението на ЕС; подпомагане и облекчаването на търговията в рамките на ЕС; запазване на интересите на гражданите на ЕС и на самия него; предпазване от незаконната търговия.
Средното равнище на митата в Европейския съюз за всички индустриални продукти е в рамките на 4%, като се предлага намаление на вносните мита и много често се практикува безмитен достъп за съседните се развиващи държави. Контрабандните стоки обхващат повече от 5% от световната търговия, като на границите на Европейския съюз по-голямата част от стоките, които биват опитвани да се вкарат биват спирани. Контрабандните стоки, които се залавят на границите на ЕС бив