Данъчна администрация

ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ“
СТОПАНСКИ ФАКУЛТЕТ

Курсова работаПО
Данъчно право
На тема:
Данъчна администрация

Проверил:
гл. ас. д-р Калина Лупова

Изготвил:
Майя Велева
Факултетен номер:СЧЗ-546МП
Счетоводство и контрол. Счетоводство и одит на нефинансовите предприятия

Велико Търново2018г.

Държавната данъчна администрация е една от най-древните държавни институции. Необходимостта от нейното съществуване е свързано с фискалната дейност на държавата. Прилагането на практика на действащото данъчно законодателство с цел събиране на необходимите парични средства за издръжка на управлението на държавата и непроизводствената сфера. Данъчната администрация извършва данъчно облагане на икономически обекти.

Използването на понятието данъчна администрация може да се използва в няколко аспекта:
Когато се говори за митническа администрация, тогава се има предвид Агенция „Митници“;
Под данъчна администрация може да се има предвид и отделните данъчни отдели в общинската администрация;
Когато се говори за приходна администрация, тогава се има предвид Националната агенция по приходите.
Агенция „Митници“ е централизирана административна структура към министъра на финансите на България. Тя е юридическо лице, второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на финансите със седалище на адрес София. Издръжката на агенцията се формира от бюджетни средства и от приходите по чл. 14 от Закона за митниците, на които агенцията е администратор. Законът за митниците урежда различните аспекти от дейността на Агенцията.
Що се отнася до данъчните отдели в общинската администрация, „установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс“ съгласно чл. 4 от ЗМДТ. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред.
Националната агенция по приходите е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище гр. София. Правната регламентация за създаването, статута, устройството и дейността на Агенцията, както и нейните правомощия се съдържа в Закона за Националната агенция по приходите. НАП обслужва данъкоплатци, осигурители, осигурени, както и самоосигуряващи се лица, като им осигурява необходимата информация и дава разяснения по правата и задълженията им.

Националната агенция по приходите се ръководи и представлява от изпълниетелния директор, а общото ръководство и контрол се осъществяват от министъра на финансите или от определен от него заместник-министър. Органите на управление на НАП са Управителен съвет и Изпълнителният директор съгласно чл. 4 от Закон за НАП.
Управителен съвет
Управителният съвет се състои от министъра на финансите, управителя на Националния осигурителен институт, управителя на Националната здравноосигурителна каса, заместник-министър на финансите, определен от министъра на финансите, и изпълнителния директор на агенцията. Председател на управителния съвет е министърът на финансите. Управителният съвет по предложение на изпълнителния директор разглежда и одобрява следните елементи:
стратегическия план на агенцията;
отчета и анализа на изпълнението на плана за приходите от публични вземания и от частните държавни вземания, събирани от агенцията;
годишния отчет за дейността на агенцията;
проекта на бюджета на агенцията;
териториалния обхват, седалищата и обхвата на дейността на териториалните дирекции;
структурата на централното управление и на териториалните дирекции;
стратегиите за развитие на човешките ресурси, на информационната система и на осигуряването на сградния фонд и материалната база на агенцията;
и др.
Освен това, управителният съвет разглежда и други въпроси, които са свързани с дейността и управлението на агенцията или такива, които се отнасят до осигуряването на взаимодействието на агенцията с Министерството на финансите, Националния осигурителен институт, Националната здравноосигурителна каса, общините и други държавни и общински органи.
Изпълнителен директор
Съгл. чл. 8 от Закона за НАП Изпълнителният директор се назначава от Министерския съвет по предложение на министъра на финансите. Той трябва да отговаря на определените в чл. 9 от Закона изисквания за назначаване и поемане на длъжността. В чл. 10 са представени дейностите на изпълнителния директор. Накои от тях гласят, че той:
организира, ръководи и контролира цялостната дейност на агенцията;
планира, разпределя и контролира средствата и ресурсите за осъществяване дейността на агенцията;
анализира изпълнението на ежегодния план за приходите от публични вземания;
дава задължителни указания на органите на агенцията за единното прилагане на данъчното и осигурителното законодателство в рамките на функциите и правомощията на агенцията;
утвърждава методически указания и процедури за осъществяване на дейността на агенцията, задължителни за нейните служители;
решава спорове за компетентност между органи на агенцията;
утвърждава задължителните формуляри и образците на други документи, свързани със събирането на приходите;
определя числеността на централното управление и териториалните дирекции в рамките на общата численост на агенцията;
осъществява общо ръководство по управлението и квалификацията на служителите;
организира разясняване на данъчното и осигурителното законодателство в рамките на функциите и правомощията на агенцията чрез издаване на брошура, бюлетин или по друг подходящ начин;
подготвя проекти на международни данъчни спогодби;
дава становища по проекти на международни договори, съдържащи данъчни разпоредби;
дава становища за промени в данъчното и осигурителното законодателство в рамките на функциите и правомощията на агенцията;
издава актовете за установяване на частни държавни вземания;
представлява държавата в производството по стабилизация на търговец в случаите, когато държавата е кредитор с публични или определени със закон частни държавни вземания;
организира и контролира дейността по чл. 3, ал. 1, т. 12 и 13 от Закона за НАП, определя длъжностните лица от агенцията, които извършват продажбите по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;
както и да упражнява други правомощия, предвидени със закон.

ОРГАНИЗАЦИОННА СТРУКТУРА НА НАП
Агенцията се състои от централно управление и териториални дирекции. Централното управление подпомага дейността на изпълнителния директор по планирането, организирането, ръководството и контрола на цялостната дейност на агенцията. В него могат да се създават главни дирекции, дирекции, отдели, както и сектори.
Териториалните дирекции установяват публични вземания за данъци, задължителни осигурителни вноски и други публични вземания, възложени им със закон, както и да обезпечават и събират публични вземания. Териториални дирекции съществуват в гр. София и областните центрове Варна, Пловдив, Велико Търново, Бургас, а към тях са създадени и офиси. На Фигура 1. е представена организационно-управленската структура на НАП:

Източник: http://www.nap.bg/

Фигура 1. Организационно-управленската структура на НАП

Изпълнителният директор е орган по назначаване на държавните служители в агенцията и работодател на служителите по трудово правоотношение в централното управление.
Съгл. чл. 14 от Закона за НАП съществуват следните служебни задължения към органите и служителите на агенцията:
да спазват организацията на работа в агенцията;
да пазят в тайна данните, представляващи данъчна и осигурителна информация съгласно Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;
да спазват установените изисквания относно създаването, обработването, съхраняването и предоставянето на достъп до информацията, представляваща служебна тайна.
Във връзка със задълженията си органите и служителите в агенцията подписват декларация по образец, утвърден от изпълнителния директор, в която изрично се отразява и отговорността им.
По смисъла на Закона служебна тайна е следната информация:
информация относно средствата за опазване на данъчната и осигурителната информация и на информацията, представляваща служебна тайна;
информация относно проектиране, изграждане и функциониране на информационни системи и мрежи за предаване на данъчна и осигурителна информация;
пароли, кодове и средства за криптографска защита на устройства, които създават, обработват, съхраняват и предават данъчна и осигурителна информация;
критериите за селекция и анализ на риска във връзка с осъществяване на ревизии и проверки;
сведения за организацията във връзка с осъществяване на данъчно-осигурителен контрол върху лица, произвеждащи и търгуващи с военна и специална продукция, както и върху такива, които са рискови за икономическата сигурност на държавата;
информация за действията по осъществяване на вътрешен контрол и вътрешна сигурност.
Важно е да се отбележи, че сведенията, определени като служебна тайна, се създават, получават, обработват, предоставят, съхраняват и унищожават при условията и по реда на Закона за защита на класифицираната информация.
Голяма част от служителите в НАП (всички органи по приходите, публични изпълнители и служители на експертни длъжности) са със статът на държавния служител и спрямо тях има редица изисквания, които са регламентирани в чл. 9, ал. 5 от Закона за Националната агенция по приходите. Служителите в агенцията не могат да:
са еднолични търговци или съдружници в търговски дружества;
участват в органи на управление и контрол на търговски дружества, кооперации, граждански дружества и други организации, които са търговци;
заемат друга платена длъжност или да извършват друга платена дейност освен дейностите по ал. 9 от Закон за НАП.
Служителите в агенцията могат да извършват научна, преподавателска или дейност, регламентирана в Закона за авторското право и сродните му права, да бъдат избирани за общински съветници и назначавани за членове на избирателни комисии.Освен това, всички служители на данъчната администрация са длъжни да декларират своето имотно състояние, включително и такова, представляващо съпружеска имуществена собственост, както и това на непълнолетните си деца. Това се случва след постъпване на работа и всяка година в срок до 31 май. Агенцията задължително застрахова служителите си срещу злополука и застраховка "Живот" за сметка на своя бюджет.
Останалите аспекти относно създаването, статута, устройството и дейността на Националната агенция за приходите, както и правомощията на нейните органи се уредени в Закона за Национална агенция по приходите. Включени са постановки, засягащи обучението, професионалната квалификация на служителите, събирането, представянето и обмена на информация и др.
Важно е да се отбележи, че съществуват още редица закони, наредби и нормативни актове, на база на ко