Възникване и развитие на счетоводството в България

СЪДЪРЖАНИЕ

Същност на счетоводството
Развитие на българската счетоводна мисъл през периода от 1850 година до началото на 50-те години на XX век
Развитие на българската счетоводна мисъл от началото на 50-те до края на 80-те години на XX век
Развитие на българската счетоводна мисъл от началото на 90-те години на миналия век до наши дни
Законово-нормативна уредба на счетоводството в България
Перспективи за развитие

Същност на счетоводството
Счетоводството като практическа дейност възниква на определен етап от развитието на обществото с цел задоволяване на конкретни, практически потребности. Стоковата размяна, постоянното движение на стоките и непрекъснато разширяващата се стопанска дейност налагат появата на счетоводството като информационна и контролна система. Съвсем не е случаен факта, че първите книги по счетоводство са написани именно за счетоводството на търговските предприятия. Така в края на XVII и началото на XVIII век счетоводните способи и преди всичко способът на двойното записване намират широко приложение в различните отрасли на националната икономика, като промишлеността, търговията, селското стопанство и др.
Счетоводство буквално означава водене на сметки или сметководство. Това е начин за създаване на информация за осъществената стопанска дейност. Тази информация е счетоводна по начина на създаването й и отчетна или фактическа според събитията, за които се отнася. С развитието на производството ставало все по-необходимо то да се контролира и регулира, т.е. да се управлява съзнателно, за да се използват по-ефективно и да се опазват ресурсите. Това на свой ред прави все по-необходима информацията за имуществото и за резултатите от неговото използване и дава тласък за развитието на отчетната дейност. Постепенно тя започва да се извършва по определени правила, които последователно се развиват и усъвършенстват и прерастват в организирана система за отчитане.
Развитие на българската счетоводна мисъл през периода от 1850 година до началото на 50 – те години на XX век
Историческите данни сочат, че още в началото на турското робство в българските земи е било практикувано воденето на търговски тефтери (книги), включително чрез прилагане на двойното счетоводство. То е било познато на заможните български търговци и занаятчии, които са търгували с търговски къщи от Венеция, Генуа, Флоренция, Пиза и Дубровник. В различните еснафски сдружения,сред дребните търговци и занаятчии, майстори,църкви и училища е било прилагано простото счетоводство,за което говорят запазените от онова време тефтери и кондики (летописни книги). Сериозна отчетност за събраните и изразходваните средства са водили и видните български революционери Панайот Хитов, Васил Левски, Христо Ботев, Филип Тотю, Георги Раковски.
Първата българска книга по счетоводство „Диплография или как сe държат търговски книги” излиза през 1850г. в Цариград и нейни автори са братята калоферски търговци Стоян и Христо Караминкови. Типични възрожденци, владеещи няколко езика – турски, гръцки и френски, братя Караминкови са търгували в Цариград, като едновременно с това са били и щедри спомоществователи на училища, на книги и на издаваните от Раковски вестници и произведения. Тази книга представлява логично и достъпно ръководство, описваща принципите и техниката на двойното счетоводство. За нейното написване братята Караминкови са ползвали подобни книги от гръцки автори, като са описвали и опита на българските търговци. В това ръководство не е изяснена теоретичната същност на понятия като „баланс“, а само се говори за една специална книга в която всеки търговец следва да изготвя месечни баланси с цел проверка на записванията по главната книга. По думите на проф. Д. Спасов чрез „Диплографията” се слага началото на литературния период на нашата счетоводна терминология и на българската икономическа литература. До Освобождението в България са били разпространени и ползвани и някои други книги по счетоводство, написани от италиански, френски, немски и руски автори.
В много от българските училища през 19 век се изучават редица търговски дисциплини (търговска кореспонденция, стокознание, менителнично дело), в това число и счетоводство. А през 1884г. в Свищов се основава първото държавно средно търговско училище, в което започва да се изучава книговодство. Няколко години по-късно подобно училища (търговски гимназии) се откриват в Русе, София, Пловдив, Варна и Бургас. След Първата световна война в София,Варна и Свищов се създават и висши икономически училища, в които задълбочено се изучава счетоводството.
След Освобождението започва постепенен процес на кодификация на счетоводството у нас. В първия български Търговски закон от 1897г. е регламентирано задължително търговците да водят търговски книги. Българските счетоведи от края на XIX и първата половин на XX в. отделят значително повече внимание на понятието “инвентар” отколкото на понятието “баланс.” За това до голяма степен допринасят и действащите по това време нормативни актове, регламентиращи счетоводството на предприятието. Така например стария търговски закон регламентира, че всеки търговец е длъжен, при започване търговията си, да състави инвентар (опис) на всичките си недвижими имоти, вземанията и дълговете, количеството, наличните пари и останалите си имоти, както да обозначи и стойността на отделните имоти, като при това състави и равносметка за отношението на актива към пасива. Общата икономическа изостаналост на България през този период е причина и за по-бавното развитие на счетоводната практика. Твърде оскъдна е и счетоводната литература след Освобождението.
След 20-те години на 20 век обаче до Втората световна война са публикувани редица значими книги и учебници по счетоводство, като сред техните автори се открояват имената на Ф.Бемер, Д. Добрев, И. Пандов, В. Гериоловски, Г. Йонков, Г.Тошев и др. През този период в България се поставят основите на българската счетоводна теория. Счетоводните специалисти от първата половина на XX век, изяснявайки същността на понятието “баланс” обикновено посочват само неговия етимологически произход и значение. В специализираната българска литература от този период години практически липсва теоретично обяснение на същността на баланса, като счетоводен способ, което още веднъж подчертава факта, че първоначално счетоводството е възникнало от нуждите на практиката и “натрупването на правилата, получени само чрез опит, представлява зародиш на бъдещо научно знание.” В една от малкото дефиниции балансът се разглежда като резюме на инвентара, като се посочва, че “годишният баланс се схваща обикновено като паричностойностна сметка на вложения в предприятието капитал.”
Впоследствие с развитието на стопанската дейност, на производителните сили и производствените отношения се правят и първите по-сериозни опити за теоретично обяснение както на счетоводния баланс, така и на други термини и понятия, използвани в счетоводството. П. Бахчеванов определя счетоводния баланс като “изразът на съпоставяне на капитала на предприятието от гледище на неговия конкретен имуществен състав и от гледище на неговия правен произход.“ Имайки предвид становищата на редица немски автори, проф. Добрев дефинира счетоводният баланс като “сметното съпоставяне на оценените в парични суми имуществени форми по техния конкретен състав (актива) с общата сума на капитала (пасива според неговия правен произход (чужд и собствен капитал), или Актив (имущество = Пасив (чужд и собствен капитал).” Проф. Добрев е първият автор в българската специализирана литература по счетоводство, който прави сполучлив опит за теоретично изясняване същността както на счетоводния баланс, така и на неговите елементи – активи, пасиви и собствен капитал, който той (както и другите автори от неговото време) нарича чисто имущество на търговеца.
Според становищата на различни автори може да се установи, че на този етап от развитието на счетоводството в България понятията “капитал” (в широк смисъл) и имущество се употребяват като синоними. За разлика от понятията “имущество” и “капитал,” които имат икономически смисъл, понятията “актив” и “пасив” са счетоводно-правни понятия, които се използват за означаване на двете противоположни страни на счетоводния баланс. Активът представлява съвкупност от всички материални и нематериални имущества, които се намират във владение и разпореждане на предприятието. Пасивът показва източниците, с които предприятието финансира своите активи, техният правен произход и целево предназначение. Когато се изяснява същността на понятието “пасив” следва да се отбележи, че по отношение на неговата същност в специализираната литература се застъпват различни становища. Някои автори, включват в понятието “пасив” само съществуващите задължения на предприятието към трети лица. Те разглеждат пасива в тесен юридически смисъл като съществуващи задължения на предприятието. Други счетоведи, разглеждат пасива в един по-широк счетоводен смисъл, като включват в това понятие, както съществуващите задължения към трети лица, така и чистото имущество (собственият капитал) на търговеца.
През първата половина на XX век в счетоводната литература у нас (с малки изключения) липсват сериозни изследвания, изясняващи теоретичната същност на счетоводството като цяло и на счетоводния баланс в частност. Доколкото такива съществуват те се базират най-вече на схващанията на някои немски автори, тъй като континенталният опит съответства в голяма степен на българските традиции в областта на икономиката и търговското право. Както е известно през този период българското търговско (в т.ч. и счетоводно) законодателство е реципирано от немската законодателна практика, което обяснява и факта, че първоначално счетоводството в България се урежда с Търговския закон и едва в началото на миналия век се приемат специални нормативни актове (Закон за търговските книги и Правилник за неговото прилагане), регламентиращи счетоводството в предприятията.
Основанията за практическата липса на сериозни изследвания могат да се търсят в две основни направления: Състоянието на теоретичната счетоводна мисъл през посочения период. На този етап счетоводството се възприема предимно като практическа дейност, насочена към установяване на имущественото състояние и реализирания резултат от дейността на търговеца. Едва впоследствие се правят опити за теоретично изясняване както на неговата същност и значение, така отделните счетоводни способи, един от които е счетоводният баланс.Състоянието на националната икономика в края на XIX и първата половина на XX век. На този етап от развитието на националното стопанство практически липсва обществения интерес към създаваната информация по счетоводен път, поради слабото развитие на акционерното дело, липсата на по-значими акционерни дружества, наличието на голям брой дребни собственици и приоритетното развитие на селското стопанство като отрасъл на иконо