Депресия

ЛЕК ЗА ДЕПРЕСИЯТА
ИЛИ
КАК ДА ПОБЕДИМ ДЕПРЕСИЯТА БЕЗ ЛЕКАРСТВА
Д-Р СТИВЪН С. ИЛАРДИ

ЧАСТ ПЪРВА
Глава 1
ДА РАЗБЕРЕМ ДЕПРЕСИЯТА

Депресията е заболяване с разрушителни последици. То изчерпва енергията на хората, открадва съня им, отслабва паметта и концентрацията и намалява жизнеността им, лишава ги от способността да се радват, да обичат, да работят и да се забавляват, а понякога отнема дори и желанието им за живот.
Депресията може да бъде победена. Източника на съвременната епидемия от депресия е неправилният ни начин на живот. Факта, че човешките същества не са били създадени за лошото хранене и уседналия, затворен, лишен от сън, социално изолиран, напрегнат ритъм на живот през двайсет и първия век. Съществуват многобройни изследвания върху физическите и психологическите ползи от основните компоненти на организма: загубата на тегло, повишаването на тонуса, понижаването на кръвното налягане, подобреното здраве на сърдечния мускул, засилването на имунната функция, намаляването на възпалението, проясняването на ума и засиленото усещане за благополучие. Това са „странични ефекти“ от лечението, които определено си заслужават, и те са още една важна причина в подкрепа на лечението.
Депресията може да се отключи от голям брой често срещани заболявания, като например диабет, сънна апнея, нарушена функция на щитовидната жлеза, болести на сърцето, хронична инфекция, хормонален дисбаланс и други, и може много трудно да се поддаде на лечение, ако не се вземат мерки за отстраняването или облекчаването на подлежащите заболявания. Има и няколко лекарства, които притежават способността да причиняват депресия (по ирония на съдбата част от тях се употребяват често в психиатричната практика), така че вашият лекар може да ви помогне да обсъдите и тази възможност.
Няма човек, имунизиран срещу депресията. Депресирането е нормалният отговор на определена ситуация. Когато тъжните чувства и лошото настроение обаче пречат на нормалната ни връзка с обществото, те могат да се определят като клинична депресия, изискваща лечение. През последните няколко години случаите на депресия се увеличиха драстично. От това заболяване са поразени милиарди хора . Степента на депресия може да варира от слаба – предполагаща, че болният е способен да се защити от болестта със самолечение, до силна – състояние, изискващо лечение от опитни лекари-специалисти.
Изследванията показват следното: колкото по-„модерен“ начин на живот води дадено общество, толкова по-голяма е честотата на депресията в него. Може да ви се стори изненадващо, но обяснението е просто: човешкото тяло не е било създадено за съвременната постиндустриална среда. Допреди около дванайсет хиляди години, когато хората изобретили земеделието и започнали да опитомяват животни, всички жители на Земята се препитавали с лов и събиране на различни храни. Хората са живели като ловци събирачи през по-голямата част от човешката история. Нашите гени продължават да отразяват това историческо развитие: те са се изменили съвсем малко от времето на предците ни ловци събирачи. Гените ни са все така прекрасно настроени към околната среда от древността и все още продължават да изграждат на практика тела на хора от каменната ера. За жалост, когато човешко тяло от каменната ера се сблъска със съвременната околна среда, последиците върху здравето могат да бъдат катастрофални. Да разгледаме стремително нарастващата епидемия от затлъстяване. Цели 65 % от възрастното население страдат от наднормено тегло с клинични последствия. Защо? Защото нашият апетит все още е настроен спрямо особеностите на човека от каменната ера. Предците ни ловци събирачи са разполагали с променливо и вариращо според сезона количество и вид храна, като във всеки момент ги е дебнела опасността, че може да останат гладни за ден-два или за по-продължително време. Затова е съвсем логично, че са имали желание за повече сладко, скорбяла и мазни източниците на най-много калории и са се тъпчели с тях всеки път, когато са имали достъп до тези рядко срещани, богати на различни съставки храни. Мозъците ни все още са програмирани по този начин. И ние също буквално не можем да устоим на импулса да се натъпчем с висококалорийни храни. Когато ни се дояде парче чийзкейк например (сладко, скорбяла и мазнини: „три в едно“), нашите мозъци на хора от каменната ера радостно регистрират съхраняването на толкова много калории за черни дни независимо от факта колко енергия може да сме скътали до този момент под формата на запаси от мазнини. Обаче през последните няколко десетилетия за първи път в човешката история висококалорийните храни станаха достъпни по всяко време. И тъй като мозъкът не е бил създаден да регулира апетита при наличие на такова постоянно изобилие, дневната консумация на калории е достигнала невъобразимо високи стойности. Виждаме храната и мозъците ни просто не могат да я откажат“. А по-лошото е, че тази хранителна вакханалия съвпада с рязкото намаляване на броя калории, които хората изразходват всеки ден, тъй като съвременни удобства като автомобила, електрическите уреди и телевизията постепенно са ни превърнали в нация от залепени за дивана хора. Резултатът? Съвременна епидемия, която може да се обясни напълно с неотдавнашните промени в начина на живот. Възможно ли е обаче съвременната епидемия от депресия наистина да бъде обяснена с промените в начина на живот на хората, подобно на затлъстяването? Съществува цяла камара научни доказателства, че това е възможно, като не става дума само за кроскултурни изследвания. От тези данни следват сериозни изводи, които могат да променят завинаги нашето разбиране за депресията и начина, по който тя се лекува.

АНТИДЕПРЕСИВНИЯТ НАЧИН НА ЖИВОТ

В много отношения съвременните хора тряба да се чувстват щастливи. Животът ни е много по-спокоен от този на предците ни. Не трябва ли поне честотата на депресията при нас да е по-ниска? Въпреки че преживяват събития с катастрофални последици, нашите предци рядко се разболяват от клинична депресия. Неизвестно защо, те са далеч по-устойчиви от нас. Как обаче ловците събирачи успяват да преживеят житейските бури по толкова успешен начин? Отговора е много прост –начинът на живот на ловците събирачи е изконно антидепресивен. В своето всекидневие предците ни съвсем естествено извършват дейности, които ги държат далече от депресията. Тези дейности са в състояние да променят мозъка по много по-въздействащ начин, от което и да било лекарство. През по-голямата част от историята на човечеството всички хора са се възползвали от антидепресивния ефект на тези елементи на начина на живот в древни времена. Благодарение на това хората били способни да се справят с далеч по-трудни обстоятелства, отколкото повечето от нас някога ще срещнат. Но през последните няколко столетия еволюцията в технологиите се развива с неумолима скорост и постепенно някои от защитните особености на този древен начин на живот са отпаднали. Затова и честотата на депресията добива невъобразими стойности. Мозъците ни като на хора от каменната ера не са били създадени, за да се справят с уседналия, изолиран в затворени пространства, лишен от достатъчно сън, изпълнен с бързосмилаеми храни и стрес начин на живот през двайсет и първия век.

Как да излекуваме депресията?
прием с храната на омега-3 мастни киселини;
ангажиращи ума занимания;
физически упражнения;
излагане на слънчева светлина;
социална подкрепеност;
cън.

Омега-3 мастни киселини
Знаете ли, че мозъците ни са съставени предимно от мазнини? Звучи ви като изречение от монолог на някой комик, но е самата истина човешкият мозък съдържа 60 % мазнини като сухо тегло. Молекулите, които ги съставляват (наричани понякога мастни киселини), вземат ключово участие в изграждането на мозъчните клетки и на обвивката на нервните влакна. За щастие, организмът е в състояние да синтезира по-голямата част от молекулите на мазнините, от които мозъкът се нуждае. Но има и такива, които той не може сам да произведе; те могат да бъдат приети единствено с храната. А най-важната група от тези молекули са т. нар. омега-3 мастни киселини Изключително важни съставки за изграждането и функционирането на мозъка. Омега-3 мастните киселини се срещат предимно в рибата, дивеча, ядките, семената и листните зеленчуци. Нашите далечни предци са поглъщали от пет до десет пъти повече омега-3 мазнини от нас. Само че омега-3 постепенно са изчезнали напълно от храненето на населението през последното столетие. Приживе на нашите прадядовци и прабаби например говедата са пасли свободно на воля и са се хранели с треви и диви растения, които са източници на омега-3. Учудващо, говеждото месо някога е било полезно за хората. Днешният добитък обаче се храни предимно със зърно и месото му съдържа недостатъчно количество от полезните омега-3 мастни киселини. Същото важи и за хранените със зърно и отглеждани във ферми риби (съставляващи по-голямата част от консумацията на риба в САЩ към настоящия момент). Тъй като мозъкът се нуждае от постоянно набавяне на омега-3, за да функционира правилно, хората, които не приемат достатъчно количество от тези мазнини, са изложени на повишен риск от различни психични заболявания, включително и депресия. В световен мащаб страните с най-висока консумация на омега-3 обикновено се отличават с най-ниската честота на депресия. Клиничните изследователи дори започнаха да използват омега-3 като хранителни добавки за лечение на депресията и до този момент резултатите са силно окуражаващи. Например неотдавна британски изследователи проучиха група страдащи от депресия пациенти, при които не е настъпило подобрение след осемседмичен прием на антидепресанти. Всички участници в изследването са продължили приема на предписаните им медикаменти, но някои са вземали и хранителна добавка", съдържаща омега-3. Близо 70 % от приемалите добавката са стигнали до възстановяване в сравнение с 25 % при пациентите, лекувани само медикаментозно. Това проучване, заедно с още няколко подобни, показва, че омега-3 киселините може да се окажат сред най-ефикасните антидепресивни вещества, които човекът някога е откривал.

Ангажиращи ума занимания
Депресията е тясно свързана с един зловреден мисловен процес, наречен руминация, или предъвкване на едни и същи мисли –навик да се отдаваме на мрачни мисли и да зацикляме върху тях. Вероятно всеки от нас го е правил в някакъв момент от живота си. Това е напълно естествена реакция на неприятни събития. И когато продължи за кратко, този процес може дори да бъде полезен, като ни помогне да си изясним къде сме сбъркали и какво можем да направим, за да поправим нещата в бъдеще. Проблемът настъпва, когато хората започнат да правят това по-продължително време, като предъвкват едни и същи мисли отново и отново. Когато се превърне в хроничен, този процес започва да налива вода в мелницата на лошото настроение и нещата стават болезнено непоносими. За беда, голяма част от депресираните предъвкват едни и същи мисли буквално часове наред в