Детската агресия - учебник

университетски учебник
Румен
Стаматов
Детската
агресия
Издателска къща „Хермес“

Детската
агресия
Издателска къща „Хермес“

© ИЗДАТЕЛСКА КЪЩА „ХЕРМЕС“ - ПЛОВДИВ, 2008 г.
Всички права над тази книга са запазени. Текстът или откъси от него, както и
търговската марка, не могат да се възпроизвеждат без съгласието на издателя.
© Румен Иванов Стаматов, автор, 2008 г.
© Георги Атанасов Станков, художествено оформление на корицата, 2008 г.
ISBN 978-954-26-0711-3

Съдържание
ВЪВЕДЕНИЕ
....................................... .................................................; 7
СЪЩНОСТ НА АГРЕСИВНОТО ПОВЕДЕНИЕ
......... 17
Особености на агресивното поведение
............................ . Х7
Агресия и интенционалност
...............................................18
Агресия и преследвани ц ели
......................................21
Тормозът като форма на агресия
............................................... 25
Видове агреси я
................................................................................... 41
Открита и скрита агресия
.....................................................1 ....... 42
Физическа и вербална агресия ................................................. 59
Реактивна и проактивна агресия
................................................. 61
Импулсивна и неимпулсивна агресия
...........................................67
Инструментална и враждебна агресия......................
....................68
Злокачествена и незлокачествена агресия
............................... 70
N
ФАКТОРИ ЗА РАЗВИТИЕ НА АГРЕСИВНОТО
ПОВЕДЕНИЕ И НАСИЛИЕТО
.................................... ..................... 79
Индивидуални фактори
............................................................ 81
Наследствени предразположения
................... 82
Потребности и агресия
....................................................................89
Темперамент и агресия
.................................................. 102
Импулсивност и агресия
.............................................................. 103
Аз-концепция и агресия
....................................... 107
Когниции и агресия
.......................................128
Емоции и агресия
....................................................................... .176
Социални/контекстуални фактори
...................... 214
Агресия и семейство ................,
.............................................. 219
Агресия и връстници
................ 246
Агресия и средства за масова информация
...............................: 252 >
РАЗВИТИЕ^НА АГРЕСИВНОТО ПОВЕДЕНИЕ .........;
................... 2 5 9
Развитие на агресията в доучилищната възраст
...................260
Агресията в началната и средната училищна въ зраст
..... 277
5

6
Агресията в горната училищна възраст
............................... 299
Агресия и полова идентичност
.................................................308
ОЦЕНКА НА АГРЕСИВНОТО ПОВЕДЕНИЕ .........................
.............3 1 3
ОГРАНИЧАВАНЕ НА АГРЕСИВНОТО ПОВЕДЕНИЕ......... ..............3 2 7
АГРЕСИЯТА И НАСИЛИЕТО В КОНТЕКСТА НА
ПСИХИЧНИТЕ РАЗСТРОЙСТВА
...............................................3 4 3
ПРИЛОЖЕНИЯ
Проблеми на поведението
............................................ 353
Насилието върху детето................. 388
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА
.................... 4 0 7
' \

7
Въведение
~ ж
Агресията не е нещо непознато за децата. Насилието, жес­
токостта и бруталността* упражнявани върху деца и от деца,
са се увеличили неимоверно. Безразличието към насилието
и нечувствителността към болката и страданието стават все
по-обезпокоителни.
Агресията е един от основните проблеми в детството. По­
вече от половината от децата с ментални проблеми са опис­
вани и като деструктивни и делинквени (Loeber & Stouthamer-
Loeber, 1998). При повечето от тези случаи се съобщава за
прояви на агресия. Самоотчетите показват, че 85% от мом­
четата и 77% от момичетата под дванадесет години демон­
стрират различни форми на агресия, че част от тези деца са
ангажирани с физическа агресия (Connor, 2002). Към това
може да се добави, че децата с изразени агресивни прояви
(между седем и дванадесет години) са много по-силно изло­
жени на риск да станат насилници и хронични престъпници
(Вогшп, 2003).
През последното десетилетие насилието между дванаде­
сет- и седемнадесетгодишните деца се е увеличило двадесет
пъти. Почти всяко второ дете между десет и шестнадесет
години е преживявало в различна форма насилието. Всяко
едно от пет насилствени криминални деяния се извършва от
деца или с участие на деца. Тежестта на престъпленията,
извършени от деца, се засилва.
Насилието и агресията заливат не само улицата. Учили­
щето вече не е място, в което децата могат да се чувстват
сигурни. За един типичен месец обикновено физически ата­
куваните деца са 285 000. Учителите все по-често са изпра­
вени пред проблема как да се справят с деструктивното по­

ДЕТСКАТА АГРЕСИЯ8
ведение на децата, което засяга дисциплината, авторитета,
уважението, подчинението на съществуващите норми (Rigby,
2008; Marcus, 2007).
Агресивността придобива все по-хронични и многообраз­
ни форми (Loeber, Stouthamer-Loeber, Van Kammen & Farring­
ton, 1989).
Децата, които са силно агресивни, запазват това поведе­
ние във времето и в различните ситуации (Вогшп &
Verhaagen, 2006). Агресивността остава устойчива във вре­
мето, като се изменят само формите, в който се изразява
(Borum & Verhaagen, 2006; Loeber, 1996; Farrington, 1993;
Loeber, Stouthamer-Loeber, Van Kammen & Farrington, 1989;
Huesman, Eron, Lefkowitz & Walder, 1984).
Емпиричните изследвания на историята на агресивните
деца откриват, че високите равнища на агресивно поведение
се запазват във времето (Loeber & Dishion, 1984; Olweus,
1979).
Farrington & West (1990), Farrington (1989) проследяват аг­
ресивността при едни и същи деца на осем-, девет-, трина­
десет-, седемнадесет и тридесет и две годишна възраст и от­
криват устойчивост на това поведение. Изразеното в юно­
шеска възраст агресивно поведение се запазва и по-късно
придобива форма на силно разрушително поведение. От де­
цата, които на девет години са в групата на силно агресив­
ните, осем години по-късно 40% отново са в същата група.
Децата, които на девет години са силно агресивни, на два­
десет и една вече са осъждани за престъпления, свързани с
насилие. Децата със силно изразена агресивност се отлича­
ват и с явна антисоциална тенденция в поведението.
Eron, Huesmann, Dubow, Romanoff & Yarmel (1987) прос­
ледяват развитието на агресивни деца на осем-, деветнаде­
сет- и тридесетгодишна възраст и отново се открива същата
тенденция - агресивността се запазва във времето. Тази ус­
тойчивост на агресивността издава наличие и на агресивен
характер.
Агресивността е свързана с различни ментални и социал­
ни проблеми - неуспехи в училище, трудности при изграж-

ВЪВЕДЕНИЕ 9
| дане на социални взаимоотношения, ограничена социална
1 компетентност,, когнитивни и емоционални проблеми, раз-
J, лични зависимости... (Marcus, 2007).
Агресивността може да е автономно поведение или част
от друго поведение - тя е свързана с хиперактивността, им-
пулсивността, разсеяността; може да“” е израз' и на морална
незрелост йли-забавено развцтие, на несигурност в емоцио-
налйото ШШързв^|еГ на принудително разделяне от значи­
мите други (Вогшп ж'Verhaagen, 2006)". '
"Агресивността може да се изрази в последователни или
непоследователни форми. Последователността разкрива аг­
ресивността като генерализирано и устойчиво във времето
поведение - ситуациите, които предизвикват агресия, могат
да бъдат различни: сбиване в дискотека, сблъсък в класната
стая, желание да се притежава дадена вещ... Общото е, че
детето реагира с един и същи тип поведение - физическа
разправа^ която във времето може да се допълни и с други
“форми - вербална агресия, изнасилвания, грабежи^.; в слу­
чая агресивността се изразява като генерализирана реакция
на определени стимули.
Хроничното агресивно поведение е резистентно на интер­
венции и е със значима социална цена.
Преди да пристъпя към разглеждане на агресивността и
насилието, бих искал да направя няколко уточнения:
► неагресивните деца също могат да се държат агресив­
но - да избухват, да оскърбяват, да дразнят, да удрят...
- действия, които са част от репертоара на агресивни­
те деца; агресивните деца вършат тези отблъскващи не­
ща в много по-висока степен и до много по-късна въз­
раст;
► при неагресивните деца агресивността намалява, дока-
то при агресивните се запазва във времето (Borum &
Verhaagen, 2006).
Агресията е пределно обобщена поведенческа категория,
към която се отнасят различни поведения - насилие, разс­

10 ДЕТСКАТА АГРЕСИЯ
тройства на поведението, делинквеност, антисоциално по­
ведение... Всички тези поведения притежават своя специфи­
ка, но и общи белези (референти).
Агресията е адаптивна и неадаптивна (Connor, 2002). В
този очерк се разглежда само неадаптивната агресия. Не счи­
там, че адаптивната агресия изисква специална намеса или
че има сериозни последици за детето.
Адаптивната агресия осигурява постигането на вътрешна
цялост и оцеляване в трудни условия.
Разграничението на адаптивна и неадаптивна агресия пре­
одолява трудността, свързана с наличието на псйхопатоло-
гия, както и на проблемите със социализацията на детето,
които биха се появили от неадекватното осмисляне на агре­
сията.
Неадаптивната агресия се открива като дисфункционал-
на, защото удовлетворява две изисквания:
'► предизвиква негативни последствия за детето, което е
ангажирано с нея;
> издава наличие на дисфункции в нормалните проявле­
ния на определени вътрешни механизми.
Бих искал да направя също и няколко уточнения, свърза­
ни с дефинирането на агресията.
Дефинирането на агресията обединява две разбирания -
интраперсоналното и интерперсоналното.
Интраперсоналното разбиране представя агресивността в
границите на Аза. Агресивността се осмисля чрез различни­
те ментални, физически и социални последици (Marcus,
2007). При това разбиране агресивността е разгледана чрез
отношенията с различните когнитивни, емоционални и мо-
тивационно-смислови процеси (Borum & Verhaagen, 2006).
Агресивността се осмисля в пространството на потреб­
ностите и фрустрацийте, на емоциите и когнйцйите, ^з-кон­
цепцията, заплахите върху Аза, измененията в съзнанието, с
ограниченията в социалната компетентност, идентичността
(Staub, 2003).

ВЪВЕДЕНИ Е 11
Интраперсоналното разбиране задава определени крите­
рии за разграничаване на агресивните от неагресивните де­
ца, както и за оценяване на агресивността, която остава в
границите на Лза.
Интерперсоналното разбиране представя агресивността в
границата Аз - другите чрез различните отношения между
участниците в ситуацията, която има своя история. Агреси­
ята се осмисля чрез различните социални отношения. При
това разбиране агресията се представя като действие, което
е индуцирано от интенциите и действията на участниците в
ситуацията.
Агресивността се разглежда в контекста на различни от­
ношения, които обособяват различни участници - нараня­
ващ, нараняван, свидетел...
Интерперсоналното разбиране набляга на обстоятелство­
то, че агресивностт