Детските комплекси

Авторът НадеЖда Петрова МадЖироВа, кандидат на медицинските науки, е доцент към Катедрата по психиатрия и медицинска психология при Медицинския институт — Пловдив.
В настоящата монография многостранно и задълбочено са разгледани различните детски комплекси, породени от неправилното родителско поведение и взаимоотношенията в семейството, които са подкрепени с примери от 18-годишна практика в детския психиатричен кабинет. Авторът представя три собствени методики за проучване на невротич- ността, депресивитета и тревожността при деца с комплекси. ' :
Книгата ще представлява интерес не само за психиатри, психолози, педиатри, педагози и студенти по медицина, а и за всички родители и ученици от горната училищна възраст.
ДЕТСКИТЕ КОМПЛЕКС!/!
© Доц. g-р Надежда Петрова МаджироОа, к. м. н. Пловдив, „Полиграфия“, 1996
CHILD COMPLEXES
© Assoc. Prof. Dr. Nadejda Petrova Madjirova, D. M. Sc. Publishing House „Poligraf"
Plovdiv, 1996 Printed in Bulgaria
На моя племенник и новородения ми Внук посвещавам!
ПРЕДГОВОР
Настоящата работа е замислена в резултат на 18-годишна амбулаторна работа в детско-юношеския психиатричен кабинет при Висшия медицински институт — Пловдив.
Чувствувам се много задълЯсена на проф. д-р Т. Ташев и проф. д-р В. Йончев, които ме насочиха към детската психиатрия. Интересните им лекции, компетентните им съвети и задълбочените им книги за детската душевност ме накараха да обикна децата и да търся причините за техните душевни разстройства.
Благодарна съм на проф. д-р М. Ачкова и на целия колектив от Детската психиатрична клиника — София, за интересно проведения и добре организиран курс по детска психиатрия през 1982 г.
При изработване на нормативите на методиките за невро- тичност, депресивност и тревожност ползувах компетентните консултации на доц. д-р И. Димитров, който проявяваше изключителна отзивчивост, за което съм му признателна.
Авторът изказва благодарност на целия лекарски колектив нп Детска клиника при ВМИ — Пловдив, за оказаното съдействие от рь* ководителите на катедрата доц. д-р Е Гзнев и проф. д-р Б. Бойки нов, както и на сътрудничеството на колегите: доц. д-р М. Клинканова, д-р Н. Калева, д-р М. Печил1<ова, д-р Ц. Люцканова, д-р М. Бошева. Авторът е задължен и признателен на колегите от другите клинични звена (д-р Д. Петкова от Очна клиника, g-р М. Тянкова, завеждаща gcmch i in i некологичен кабинет).
Авторът е особено задължен на д-р М. Драгоева и g р Ю. Попова от СКК — Хисаря, които с готовност се отзовах,) при провеждане на многобройните изследвания на лекуваните в сапа ториума деца.
Изработването на нормативите на психологичните мопнщи ки не би могло да се осъществи без отзивчивостта и а учшпгли те М. Минева, Р. Топузлиева, В. Спасова, П. Миадалова, I'm. Митова, М. Писачева, Cm. Бакалов, М. Семова, С. Янакипва, Рангелоба. 1
Изключително старание и ентусиазъм в разработване на много важни аспекти от проблема проявиха кръЖочниците по психиатрия (д-р И. Митрев, д-р К. Мандева, д-р Л. Елис, д-р Ю. Дичева, д-р И. Цолова, д-р Р. Попова, д-р В. Газова), повечето от които се насочиха към областта на психиатрията. Авторът им е дълбоко признателен за усърдието, труда и Желанието при разработване на темите, повечето от които бяха отличени с награди.
Искам да благодаря и на В. Симеонова, съдия от Пловдивския районен съд, за проучването на семейния статус при малолетни и непълнолетни деца с криминални престъпления.
Авторът
УВОД
Проблемът за детските комплекси у нас е слабо проучен, въпреки появата на огромната преводна литература в областта на психоанализата, неопсихоанализата и глъбинната психология. Липсата на по-значителен труд, посветен конкретно на детските комплекси, е повод за написване на книгата.
Често неподозираните в детството комплекси играят важна роля в психичния живот не само на децата, но и на възрастните. Те оказват решаваща роля върху формирането на характера на детето, върху итеракциите между отделните членове на семейството и обкръжаващите ги.
Постоянният интерес към теорията на комплексите произтича от нейната полезност в обяснението на това, как емоционалните събития от най-ранния живот се зафиксир- ват и стават активни в зрялата психика. Според 3. Фройд възрастта между 3 и 5 години е важен период от развитието на детето. Макар че повечето от събитията в този период не се помнят, то много от тях се оказват съдбоносни за целия период от развитието на човека. Това е периодът, в който сексуалното влечение у детето се насочва към противоположния родител, към козото то изпитва желание за игра, общуване, милване и в същото време се поражда враждебност към останалите членове от семейството. Съвкупността от тези коренно противоположни желания към членовете на семейството Фройд обединява в понятието „Едипов комплекс1'. В зависимост от това как индивидът ще разреши своя „Едипов комплекс“ донякъде определя неговото сома- тично и психично здраве, а също така и неговата адаптация в обществото, семейството и професията.
Според Фройд откриването на комплексите има голяма стойност като емпирично доказателство за съществуването им. Примери за комплекси са неговата теория за Аз, Свръх-Аз и То.
Негови последователи са А. Адлер и К. Юнг. Първият заменя инстинктите и сексуалното влечение с чувство за малоценност, докато вторият разработва концепцията за „колективното несъзнавано“.
Според Юнг комплексът е сбор от представи и идеи, събрани около едно ядро, извлечено от един или повече ар- хитипове, който се характеризира с един общ емоционален тон. Тази идея е толкова важна за автора, че известно време той нарича своите концепции „психология на комплексите". Той счита, че комплексите са тясно свързани със сънищата и с паметта: напр. бащиният комплекс поддържа не само архитиповия образ на бащата, но и напомня за ранното преживяване, свързано с бащата. Те могат да се развиват в положителна и отрицателна насока.
Първоначално обект на проучване са били комплексите, свързани с нагона (Едипов и Електра). По-късно се появяват по-достъпните и разбираеми за хората комплекси за малоценност, които могат да се породят от броя на децата в семейството, или от различни физически недъзи. Особено внимание авторът отдавана депривацията и фрустрацията. Най-широко е обсъден и разработен комплексът, породен от „Broken home“ (разрушен дом, разрушено огнище). Този термин е въведен в психиатричната литература от ВгйЬл през 1962 г. и включва децата, които преди 14-годишна възраст са загубили един или двама от родителите си поради смърт или раздяла. Засегнат е и проблемът на децата, живеещи в не- хармонични бракове, т. н. „Home loveless“ (дом без любов).
Авторът обсъжда значимостта на социалните фактори, които имат отношение към изграждането на идентитета на Аз-а, който е особено важен за успешното навлизане на индивида в зрялата си възраст, т. е. да намери успешно своята сексуална, професионална и социална роля.
Тези въпроси у нас са сравнително слабо проучени, но изследванията на много наши автори (Т. Ташев, В. Йончев, Хр. Христозов, М. Ачкова, Св. Стамболова, Ат. Шишков, Н. Колева, Н. Машонов, Н. Маджирова и др.) макар и косвено хвърлят известна светлина.
За актуалността на проблема говори и проведеният през 1987 г, във Варна VII конгрес на Европейската асоциация по детско-юношеска психиатрия на тема „Ранимото дете“, където редица наши и чуждестранни психиатри, психолози и педиатри засегнаха различни моменти, водещи до появата на комплекси у детето.
ВЪВЕДЕНИЕ
Всеки изследовател се сблъсква с изключителни трудности при опит да изучи психичния живот на новороденото, поради което този период от човешкия живот е бил най-малко обект на системно проучване. Характерна особеност на младия организъм, който непрекъснато расте количествено и качествено, е процесът на растеж и развитие. Той започва от оплождане на яйцеклетката и продължава до късна юношеска възраст, като включва всички процеси, довеждащи до съзряване на детския организъм. Най-бързо развиващите се процеси у човека от физиологична, неврологична и психоло- гична гледна точка настъпват от раждането до двегодишна възраст. Липсата на реч е сериозна бариера за комплексното психично изследване на детето, тъй като в този период пси- хичното му развитие е много интензивно и последователно се овладяват локомоция, реч, фина моторика, предметни знания, понятия, мислене.
Първите години от живота на детето протичат в най- малкото социално общество — обществото на семейството. Психологичната атмосфера на детето се състои предимно от родителите и най-близките. Тази естествена за детето среда създава първите условия за телесно, психично и социално развитие. Още от най-ранна възраст у детето се изгражда „модел на поведение на мъжа и на жената“ в лицето на бащата и майката.
Семейството има доминиращо значение в живота на детето. В него се изграждат първите му връзки със света и се оформят характерът и типът на реакциите му. През този микросвят детето добива впечатление за човешките взаимоотношения. За малкото дете родителите са идеални и съчетават най-добрите качества, а отношенията между тях са „модел на човешки взаимоотношения“.
Подражанието заема важно място в душевното развитие на детето. То не е в състояние да разкрие само законите на интерперсоналните взаимоотношения. Детето ги получава наготово от заобикалящите го, хората, с които е свързано емоционално. И, разбира се, това са родителите му. Не са
редки случаите, когато децата повтарят съдбата на родителите си. Намиращото се в трудна ситуация пораснало дете постъпва така, както са постъпили родителите му. За тази неправилна постъпка носят отговорност и родителите.
При разговор 45-годишен мъж с картина на невротична депресия сподели: „Докторе, когато бях ученик в гимназията, много тежко понасях грубото отношение на баща ми към майка ми и особено се измъчвах, когато той ни напусна и отиде да живее при друга жена. Аз обичах много моята съпруга, обожаВах я и се заклех никога да не постъпвам с нея така и да не изоставя децата си. Но когато тя ми изневери, бях много отчаян, не ми се живееше. Трудно ми е да си обясня факта, че постъпих така, както някога преди 28 години баща ми постъпи с нас...“
Този възприет от децата модел на поведение от родителите е описан и в редица литературни произведения. Особено впечатляващ е филмът „Козият рог“ по Н. Хайтов. Петгодишното момиченце е свидетел на жестокото изнасилване на майка си. Виждайки покъртителната картина, бащата запалва къщата и унищожава всичко свързано с любимата съпруга. Той заминава да живее в балкана с дъщеричката си. Подстригва косите й, облича я като момче и я обучава да се бие. Ставайки девойка, тя се влюбва. Баща й не одобрява тази връзка и убива младока. Момичето не може да понесе смъртта на любимия си, запалва колибата му и изгаря заедно с него.
Понякога неудачите могат да се свържат и с липсата на модел. Такава е съдбата на три сестри, загубили баща си в ранно детство, които са били отгледани от две жени: майка им и леля им.
И трите са много упорити, завършват висше образование и добре се реализират в професията си. Те не бяха с особено привлекателна външност, което обясняваше тяхната патологична склонност към измисляне на събития и срещи с момчета и дори с известни личности с цел възвеличаване на собствената личност и издигане в очите на обкръжаващите ги. Тяхната патологична лъжливост, т. нар. „Pseudologia phantastica", бе израз на неудачите им в интимния живот. Едната от тях с изключителни подробности описваше годежа си. В действителност по същия начин е преминал годежът на приятелката й, а с нея по- добно нещо не се бе случвало. И трите имаха проблеми с мъжкия пол. Най-голямата, като студентка, след раздяла с приятеля си, разви краткотраен психотичен епизод с неадекватно поведение и депресивни изживявания. По-късно тя създава добро семейство и в продължение на 30 години не е имала проблеми с психичното си здраве. Най-малката след многобройни неуспешни връзки ражда дете и го отглежда сама. Години по-късно, когато синът й заминава войник, тя заживява с бащата на детето си. Средната има два неуспешни бра