Диагностика на микросредата (Родителската общност)

ПЛОВДИВСКИ УНИВЕРСИТЕТ „ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ”
ПЕДАГОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ
КАТЕДРА ПЕДАГОГИКА И УПРАВЛЕНИЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО
МАГИСТЪРСКА ПРОГРАМА ПО ОБРАЗОВАТЕЛЕН МЕНИДЖМЪНТ –
ПЪРВИ СЕМЕСТЪР
ДИАГНОСТИКА НА МИКРОСРЕДАТА
/РОДИТЕЛСКАТА ОБЩНОСТ/
РАЗРАБОТИЛ: ПРОВЕРИЛ:
ГЮЛХАН АХМЕД ЮМЕР ПРОФ. Д-Р ГАЛИН ЦОКОВ
ФАК.№1206548025

ПЛОВДИВ 2012
Диагностиката на определена организация в сферата на образованието
е дейност при която се определят нейните предимства, недостатъци,
отклонения от нормативно управленска структура, установяват се
основните причини за наблюдаваните недостатъци и на тази основа се
извеждат основните направления за развитие и усъвършенстване на
разглежданата организация.
Основните етапи на диагностичния процес са:
-подготвителен: тук се формулират, целите, задачите, изработва се
методика и се подготвя инструментариум за изследване на организацията
-диагностично-констатиращ етап: определя се актуалното състояние
на изследваната организация, чрез планираното емпирично изследване и
практическо събиране на сведения;
-диагностично-аналитичен: на базата на анализ на резултатите от
изследването се разкриват основните проблеми и недостатъци във
функционирането на организацията (създават се експертни диагнози);
- диагностично-предписващ: тук въз основа на анализираните вече
резултати се определят конкретните насоки за организационно развитие и
усъвършенстване.
Диагностичния процес може да продължи с допълнително събиране
на информация за проведените мероприятия и промени в организацията.
Така в рамките на едно изследване могат да се преплитат няколко типа
диагнози: предполагаема диагноза на базата на оплакванията на клиента;
диагноза на същинските проблеми на организацията; диагноза на
причините довели до проблемите; диагноза на резултатите от прилаганите
методи на базата на обратната информация; редиагноза на организацията.
Непосредственото обкръжение на училищната организация се
дефинира като микросреда. В нея се включват следните елементи:
-учредителите на училището -местните, административни и
образователни органи (общински, частни);
-родителска общност – родители на учениците или децата, техни
асоциации, участие на родителите в управленските органи, семейна
среда и нейното влияние;
-неправителствени организации и асоциации;
клиентите на училището – учениците и техните семейства, с
техните
потребности и потенциални възможности.
Към методи за диагностика на микросредата могат да се включат:
-наблюдението
-експертни оценки;
-обзорна и обратна връзка – дава информация за пасивните и силните
страни на микросредата
2

-организационно-конфронтационни срещи – еднодневни сесии на
участниците оценяват състоянието, идентификация на проблемите,
възможните решения, съпоставят се мнения , дейностно ориентиран
метод за планирана промяна, етапи: установяване на нужния климат,
описание на задачата, учредяване на групите, разкриване на
проблемите, споделяне на информация и проблеми, категоризация на
проблемите, учредяване на групи за решаване на проблемите, даване
на отчет за напредъка;
-методът на листчетата – за разкриване на слабостите в микросредата,
събират се факти от действителността, след което участниците
създават едно единно цяло от детайлите като всеки от тях записва
проблемите на листчета.
След гореизложения анализ за диагностиката в една педагогическа
организация ще се спра на родителската общност като един от основните
елементи на микросредата. Анализът е направен за ЦДГ „Здравец”
гр.Момчилград, която работи с пет групи – общо 128 деца, т.е. градината
работи със 125 семейства.
Организирането и стимулирането на взаимодействието между детската
градина и родителската общност е от изключително значение, защото:
- семейните отношения и семейното възпитание са част от обществения
живот и се влияят от социално-икономическите промени;- семейството се
явява важен възпитателен институт, а майката и бащата – естествени
учители на своите деца. Родителите въздействат върху развитието на
детската личност със своите знания, система от ценности и модели на
поведение. В семейството се осъществява първоначално практическо
овладяване на морала и на правилата, регулиращи човешкото общество;
- огромно е значението на родителската любов и на емоционалната връзка
между родители и деца. Семейната атмосфера в най-голяма степен
благоприятства интелектуалното и духовното обогатяване на личността,
съдейства за развитието на самосъзнанието и самовъзприятието на малкото
дете.
Очевидно е, че индивидуализирането и оптимизирането на
педагогическото взаимодействие е невъзможно без информация за:
- структурата и съдържанието на семейните отношения и статуса на детето
в семейството;
- семейната атмосфера и емоционалното благополучие на детето у дома;
- особеностите на семейната култура, етническата принадлежност и
професионалната реализация на родителите;
-доминиращ тип на възпитание в семейството;
- ниво на знания и умения, проявени интереси и способности на детето до
постъпването му в детската градина;
-здравословна състояние на детето;
-предпочитани и не предпочитани храни...
3

Всичко това налага необходимостта от търсене на нови начини за
постоянни и ефективни контакти с близките на детето.
Традиционният подход е подпомагане на родителите във възпитанието
на децата чрез педагогическа просвета на родителите. Такава постановка
на проблема автоматически регламентира отношенията между педагози и
родители като отношения между знаещи и можещи, от една страна, и
некомпетентни и безпомощни, от друга страна. Очевидна е пасивната роля,
която се отрежда на най-близките на детето посещаващо детската градина,
спрямо тази на неговите учители.
Успехът на всяка възпитателна програма до голяма степен зависи от
приобщаването на родителите към живота в детската градина на основата
на партньорство и сътрудничество.
Това означава да се привлече и признае помощта на родителите като
непосредствени участници в ежедневието на детската градина. Не става
дума за т.нар. открити дни за посещения, празненства или родителски
срещи. Тези форми на работа, разбира се, имат своето значение, но
ефектът им може многократно да се увеличи, ако от зрители близките на
детето се превърнат в помощници на педагога, ако получаващи
информация те самите станат източник на идеи, знания, опит.
Най-добрият начин за оказване подкрепа на детето и родителите му е
разбирането за неповторимата ситуация в семейството и непрекъснатото
сътрудничество с него. При наличие на ефективно взаимодействие
възрастните – родители и педагози – взаимно и ползотворно се влияят и
допълват в изпълнение на своите социални роли и функции, което носи
много положителни моменти. Ето и най-важните от тях:
- облекчава се адаптацията при прехода от домашна обстановка към
условията в детската
- засилва се чувството за сигурност и за емоционален комфорт;
- стимулира се активността и индивидуалната изява;
- компенсира се дефицитът от общуване с работещи родители;
- засилва се мъжкото присъствие в детската градина (татковците)
- обогатява се социалния опит...
За родителите:
- разбират по-добре своите деца, сравнявайки ги с връстниците им;
- овладяват конкретни способи за общуване с децата в разнообразни
дейности;
- приемат от нова позиция работата на педагога, нараства доверието към
него;
- опознават съдържанието на педагогическия процес и на ежедневието в
детската градина;
- повишават своята педагогическа компетентност и я пренасят в къщи;
- разчупват закостенели стереотипи за семейното възпитание;
- обменят информация не само с педагога, но и помежду си;
4

- добиват по-голямо самочувствие като особено важни възпитатели на
своите деца;
- укрепват родителската общност като важна институция...
За педагога:
- използват идеите, знанията и професионалния опит на родителите за
обогатяване на живота в групата;
- стимулиран е в търсенето и прилагането на различни стратегии
(формални и неформални) за общуване с родители и с техните деца;
- разбира по-добре децата, опознавайки близките им;
- осъществява взаимен обмен на информация с родителите за
индивидуалните особености на всяко дете;
- използва непосредствената помощ на родителите в педагогическия
процес;
- разчита на съдействието на родителите при възникнали инциденти,
проблеми...
Непрекъснатото сътрудничество и взаимният обмен на информация с
родителите е възможен, ако педагогът умее:
- ефективно да говори
- ефективно да слуша
- да бъде позитивен
А това означава високо ниво на комуникативни умения, гъвкаво
използване на разнообразни способи за общуване, отчитане на чувствата,
преживяванията и очакванията изразени (или замаскирани) в поведението
на родителите.
За постигането на тази цел е важно още в началните етапи на
педагогическата практика да се опита:
- да се проучат различни модели на семейни отношения и тяхното влияние
върху поведението на децата (чрез наблюдения на игри, анализ на детски
рисунки и разкази, беседи и анкети с деца , родители, учители...);
- да се изпробват и оценят ефективността на различни модели за общуване
с деца и родители с оглед доминиращия емоционален тон
(доброжелателност и уважение, разбиране и съпричастност, лична
ангажираност в обръщенията, изискванията, оценките...);
- обмисляне и прилагане конкретни подходи за неформални контакти с
определена цел (събиране на първоначална информация за ново дете,
обсъждане на възникнал инцидент, преодоляване на фрустрационна
реакция на родител, стимулиране интереса на родители към различни
детски дейности и т.н.).
Всичко това е много важно както за родителите, така и за педагозите, но
най-вече за децата.
На база SWOT анализ на родителската общност в ЦДГ „Здравец” град
Момчилград, може да бъде представено по следния начин:
5

Силни страни
1.Мотивирани да подпомогнат
за провеждане на качествен
образователен процес:
-подпомагат за закупуване на
ресурси по различните
образователни направления.
2.Активно включване
със средства за обогатяване на
материалната база на групата и
детската градина .
3.Положително настроени за
организиране и провеждане на
допълнителни дейности като:
екскурзии,празници, развлечения
и др.

Слаби страни
1.Работа с родители билингви:
-затруднения на децата при
овладяване на образователното
съдържание в ДГ.
2.Некомпетентността на родителите
за специ