Дидактични игри по история

195History Volume 26, Number 2, 2018 История
СЛОВЕСНО-ЛОГИЧЕСКИТЕ ИГРИ
В ОБУЧЕНИЕТО ПО ИСТОРИЯ
Красимир С. Кръстев
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Резюме. Изследването е посветено на игровите технологии в обучението
по история. В него подробно са разгледани седем методически прийома. Пред-
ложени са препоръки за тяхната подготовка и провеждане. Използваните при-
мери са съобразени с новите учебни програми и учебници по учебния предмет
„История и цивилизации“.
Keywords: didactic games; history and civilizations; examples; history textbooks
Дидактическата игра е занимателна за учениците учебна дейност в услов-
на ситуация, насочена към придобиване на знания, умения и навици. Тя е
естествена форма на обучение, която се основава на житейския опит на уча-
щите се. В научната литература са направени редица опити за класифициране
на игровите прийоми. Съгласно една от типологиите, която се основава на
естеството на игровата основа, те се подразделят в три групи – игри с прави-
ла, ролеви и комплексни игри, като последните представляват съчетание от
първите два типа. От своя страна, дидактическите игри с правила се разделят
на словесно-логически игри и главоблъсканици. Докато при словесно-логи-
ческите игри учениците откриват логическата връзка между исторически по-
нятия, названия, имена, дати, факти, въпроси, фрази или неголеми откъси от
текстове, то при главоблъсканиците винаги има някаква скрита „тайна“, която
търси разрешение (Borzova, 2003: 7 – 15; 23 – 24; 73, 95).
Образователните игри притежават занимателен и познавателен, а не раз-
влекателен характер и тяхното приложение в урока не трябва да бъде самоцел.
Отделно при реализирането им е необходимо да се спазват редица методиче-
ски изисквания, а до голяма степен за успеха влияние оказват и личностни-
те качества на учителя. Организирането и провеждането на дидактическите
игри преминава през шест основни етапа.
1. Избор. Те са подходящи както за уроци, при които се преподава нов
учебен материал, обобщителни уроци и уроци упражнения, така и за клас-
ни неурочни и извънкласни учебни форми (кръжоци, клубове по интереси,
Approaches in Teaching
Подходи в преподаването

196Красимир С. Кръстев
състезания, викторини и др.). Следователно един от най-важните им белези
е тяхната универсалност. Игрите намират широко приложение в трите етапа
на урока: уводна част (при компонента преход от старите към новите знания);
същинска част (за повторение и затвърдяване и по-рядко при разработката на
новия учебен материал); заключителна част (за цялостно обобщение). В зави-
симост от възможностите на учениците, естеството и сложността на учебния
материал учителят сам преценява точното място на играта в урока и нейното
времетраене.
2. Подготовка. Словесно-логическите игри не изискват задълбочена пред-
варителна подготовка. Тя се свежда до избор на понятия, имена на историче-
ски личности, дати и факти, върху които учащите се да упражнят своите зна-
ния и умения. Нерядко се допуска и импровизация. Реализирането на игрите
се осъществява посредством разчертаването им на класната дъска, залагането
им в мултимедийна презентация, използването на работни листове и др.
3. Въведение. Този етап може да отнеме повече време, в случай че при-
йомът се прилага за пръв път в даден клас. За целта учителят вплита играта
в урока, съобщава названието ѝ и изяснява условието на учениците. При по-
нататъшно реализиране на игровия похват етапът може да се сведе до съвсем
кратко встъпление.
4. Ход. За определено време учениците изпълняват поставените им задачи
– било то индивидуално, в екипи по двама или в групи.
5. Обобщение. Учителят проверява и обобщава постигнатите резултати.
Препоръчително е игрите да бъдат комбинирани с въпроси и задачи, изисква-
щи критично мислене.
6. Анализ. Този етап не е задължителен. Той представлява обсъждане,
анкетиране или оценка на емоционалното състояние на учениците (Borzova,
2003: 15 – 23; 68; Приложение 6, 146 – 147).
В дореволюционна Русия целенасоченото прилагане на дидактическите
игри в обучението по история се свързва най-вече с името на Андрей Гартвиг
(1862 – † след 1923), който още през 1914 г. обръща внимание на т.нар. игри
драматизации
1)
.
Проблемът за използването на играта като отделен метод на обучение по
история придобива голяма популярност в СССР през 60-те години на ХХ в. Во-
деща публикация по онова време е книгата на Галина Кулагина (1913 – 2009)
„Сто игри за историята“ (Kulagina, 1983: 3 – 239). Статии на същата тема са
отпечатани и в методическите списания „Начално училище“, „Преподаване
на история в училище“ и др.
2)
Основните игрови способи, на които се залага
до 80-те години на ХХ в., са: кръстословица, анаграма, криптограма, логиче-
ска верига, верига от думи, ребус, домино, лото и пр. Постепенно учебните
игри проникват и в българските училища
3)
. Макар че една част от учителите
упорито ги прилагат в своята практика, като цяло, тяхното по-нататъшно пов-

197Словесно-логическите игри в обучението...
семестно разпространение и налагане е възпрепятствано от редица фактори:
липса на разнообразие от игрови прийоми, недостъпност на основни съвет-
ски или западни изследвания, почти пълното пренебрегване на темата за ди-
дактическите игри в българската историография и пр.
От края на 80-те години на ХХ в. насетне от печат излизат редица нови
научни трудове. Сред тях най-голямо значение имат изследванията на Ири-
на Кучерук
4)
, Михаил Студеникин (1946 – 2015) (Студеникин, 2000: 70 – 71;
88; 106; 115 – 117; 130 – 131; 169 – 172; 175; ), Марина Короткова
5)
, Лариса
Borzova (Borzova, 2003: 5 – 159), Владимир Шоган
6)
, Емили Томас (Thomas,
2017: 90 – 92) и др. През последните години в българската историко-методи-
ческа литература също се заговори за ролеви и симулативни игри, като до го-
ляма степен това се дължи на тяхното популяризиране в съвременните учебни
програми
7)
. Пак в тази връзка много учители споделиха своя опит в списание-
то „Диалогът в историята“
8)
. Като се изключат спорадичните споменавания на
отделни прийоми
9)
, значително по-редки са специалните изследвания, посве-
тени на дидактическите игри с правила
10)
.
Без да се отрича мястото на ролевите игри в учебния процес, в науката
е изказано становището, че тяхното значение силно се надценява
11)
. Най-
малкото, всеки педагог е наясно, че за осъществяването на повечето от
тях са необходими две много важни условия – сериозна предварителна
подготовка от учителя и учениците и продължително време за провежда-
не. Освен това, когато дадена ролева игра бъде разработена, тя може да се
използва само по точно определен учебен материал. Следователно реално-
то им приложение едва ли се свежда до повече от няколко пъти на година.
В същото време, игрите с правила се отличават с простота и достъпност и
могат да бъдат реализирани в почти всеки урок
12)
. Именно на тях е посве-
тено и настоящото изследване.
БЛЪФ КЛУБ
В по-старата историко-методическа литература тази дидактическа игра е
известна под названието „Било ли е, или не е било?“ (Kulagina, 1983: № 26, 97,
100, 185). Съвременното ѝ наименование – „Блъф клуб“ (Borzova, 2003: 43 – 45;
Приложение 6, 146; Приложение 11, 154 – 158), води началото си от руско
телевизионно предаване, в което взимат участие известни общественици. То
се излъчва в ефир в продължение на 14 години (1993 – 2007 г.). Основният
похват, който се използва, е блъфирането. Побеждава този, който успее да от-
говори правилно на най-много въпроси
13)
. Прийомът е познат и като „Вярвате
ли, че…“ „Вярваш – не вярваш“, „Да или не“ (Да – не)
14)
и др.
При играта „Блъф клуб“ педагогът подготвя определен брой въпроси, кои-
то да зададе на учениците. Те задължително трябва започват с израза „Вярвате
ли, че…“ (Kulagina, 1983: № 26, 97, 100; Borzova, 2003: 43 – 45; Приложение

198Красимир С. Кръстев
11, 154 – 158). Основното правило е една част от тях да съдържат коректна
информация, а друга – умишлено заложени фактически грешки и неточности.
Допустимо е учителят да ги прочете, да ги запише на дъската, да използва
работни листове, картончета, презентация на PowerPoint и др.
15)

Работейки в екипи по двама, учащите се отсяват вярната от невярната ин-
формация, като на всеки от въпросите отговарят в писмена форма посред-
ством „да“ или „не“, „вярно“ или „невярно“, „истина или лъжа“ (Kulagina.
1983: № 26, 97, 185; Borzova, 2003: 43 – 45; Приложение 11, 154 – 158). При
проверката на заданието задължително се изисква аргументация
16)
.
За да осъществи преход към урочната единица „Днешните български земи
през праисторическата епоха“, педагогът може да конструира въпроси, каса-
ещи „Началото на човешката история“ и „Голямата промяна през новокамен-
ната епоха“.
1. Вярвате ли, че т.нар. „сръчен човек“ първи започнал да изработва оръ-
дия на труда от камък? (Да.); 2. Вярвате ли, че постепенно неандерталците
изместили кроманьонците и поселили всички континенти? (Не.); 3. Вярвате
ли, че едни от най-важните постижения на човека били изобретяването на
лъка и стрелите и овладяването на огъня? (Да.); 4. Вярвате ли, че през ста-
рокаменната епоха хората станали земеделци и скотовъдци? (Не.); 5. Вяр-
вате ли, че първото опитомено животно бил конят? (Не.); 6. Вярвате ли, че
през новокаменната епоха хората усъвършенствали уменията си и създали
нови оръдия на труда – сърп, мотика, тъкачен стан? (Да.)
17)
В друг вариант на играта – „Било ли е, или не е било?“ (Kulagina, 1983:
№ 26, 97, 100, 185), на учениците се дават допълнителни възможности за из-
бор. Посоченият по-горе учебен материал за днешните български земи през
праисторическите епохи може да бъде цялостно затвърден и обобщен посред-
ством следния пример:
1. Била ли е пещерата Козарника… място, на което малки групи земедел-
ци изградили свои селища през VI хил. пр. Хр.? (Не.)… лагер на хора, които са
се занимавали с добиване на медна руда и сол? (Не.)… най-ранното известно
местообитание на хора по нашите земи? (Да.); 2. Била ли е каменно-медна-
та епоха… епоха, през която хората за пръв път започнали да изработват
сечива от камък и кост? (Не.)… епоха, по време на която редом с каменните
се появили и метални сечива и оръжия? (Да.)… епоха на преход от лов и
събиране на плодове, семена и ядки към отглеждане на земеделски култу-
ри и домашни животни? (Не.); 3. Бил ли е Варненският некропол… селище,
което процъфтявало от продукцията, с която търгувало? (Не.)… гробище,
в което е открито най-старото злато на света, добито и преработено от
човека? (Да.)… най-дълго обитаваната селищна могила у нас? (Не.)
18)

Играта развива умението за отделяне на правилната от погрешната инфор-
мация, както и за обоснован отговор на поставен въпрос
19)
.

199Словесно-логическите игри в обучението...
ВИЗИ