Добре дошли в Средновековието , авт. Мишел Зенк

1
МИШЕЛ ЗЕНК
ДОБРЕ ДОШЛИ В СРЕДНОВЕКОВИЕТО

2
ЗАЩО СРЕДНОВЕКОВИЕТО?
Добре дошли в Средновековието! Всъщност бедното
Средновековиенеенаособенапочит.„Данесмев
Средновековието“, повтарят хората със задоволство. Да кажеш, че
един политически режим или някоя съдебна система са
средновековни, рядко е комплимент. Но погледнем ли на
Средновековието с очите на поезията, нещата се променят.
Замъци и гори, принцеси, рицари, чудовища, чудеса и
приключения – всичко това подхранва днес нашето
въображение… Словото на трубадура или за куртоазната любов
още ни карат да мечтаем. Не са забравени нито Роланд в
Ронцесвалс, нито Тристан и Изолда. Граалът не е загубил нищо от
своята загадъчност. А рицарите на кръглата маса са ни достатъчно
близки,заданиразсмеят,когатоговоряткатообикновени
французи в телевизионния сериал „Камелот“. Ето защо
Средновековието, в което ви приемам с добре дошли, е епоха на
поеми, романи, песни, легенди, епоха, в която още живеем, без да
я познаваме добре.
МИШЕЛ ЗЕНК
ДОБРЕ ДОШЛИ В СРЕДНОВЕКОВИЕТО

3
Откъде идва името „Средновековие“?
Средна, междинна епоха: така нарекли
от края на XVI век насам периода,
обхващащ според някои „времето от
падането на Римската империя до
ренесанса на книжовността“, периода
между гръцката и римската Античност и
епохата, която се гордеела, че е
възродила тази Античност – Ренесанса.
Критериите за подобна периодизация
на историята са били, както се вижда
от израза „възраждане на
книжовността“, не политически (от
падането на Рим до падането на
Константинопол), а литературни,
отнасящи се за поезията, за духовния
живот.
МИШЕЛ ЗЕНК
ДОБРЕ ДОШЛИ В СРЕДНОВЕКОВИЕТО

4
Названието „Средновековие“ е било спорно. Средновековието
съвсем не е забравило античната литература. Доказателство
за това е, че то именно я е съхранило за нас. Без ръкописите,
преписвани през Средновековието, най-същественото от тази
литература не би достигнало до нас. Средновековието се е
стремяло пламенно да бъде вярно на античния модел.
Непрекъснато подражавало на класическата латинска
литература. Наистина, то стига до резултати, чувствително по-
различни от оригиналите – езикът и цивилизацията са се
променили, други разкази и митове се смесват с античните и
най-вече едно нова религия, християнството, започвала да
гледа на света с нови очи. Въпреки че отчитало тези различия,
Средновековието се имало за приемник на класическата
Античност по силата на едно историческо движение, наричано
translation imperii et studii, пренасяне на власт и знание от
Гърция в Рим, а от Рим в другите точки на Европа.
МИШЕЛ ЗЕНК
ДОБРЕ ДОШЛИ В СРЕДНОВЕКОВИЕТО

5
ДВА ЕЗИКА ЗА ЕДНА ПРИТЧА
Средновековието не е подражавало на античния театър.
Изключение в това отношение са няколко комедии на латински
от школски произход. Гражданският и религиозен дух на
древния полис секнал, а с него изчезнала и трагедията, която
го съпътствала. Новата християнска религия подхождала към
въпроситенавяратаразличноотпредопределениетов
трагедията.
Но в литургията на богослужението и на църковната служба в
манастирите, където се пеело в григориански стил, както
казваме днес, имало нещо театрално. В тази обстановка
житията на светците, притчите за Христос, епизодите от
неговия живот подхождали за представления. Ето как под
формата на песнопения и диалог се раждалитургичната
драма. Ранната поява – още през X век – на този театрален
жанр ще получи много по-късно своето развитие още преди
големитемистерииот края на Средновековието.
МИШЕЛ ЗЕНК
ДОБРЕ ДОШЛИ В СРЕДНОВЕКОВИЕТО

6
ПЪРВИЯТ ТРУБАДУР
В края на XI и началото на XII век Гийом, седми граф на
Поатие и девети херцог на Аквитания, е един от големите
владетели на Запад. Ясновидец, шумна личност,
преструванко, развратник, с множество бракове и любовници
той омайва и скандализира съвременните хронисти. Не стига
че живее публично с жената на своя васал, виконта на
Шатерло, ами поръчал да му я нарисуват гола на неговия
щит, за да я носи, казва той, в боя, както тя го носи в леглото.
На тази колоритна личност се приписват най-старите
лирически стихотворения, най-ранните изцяло запазени
песни, писани на езика „ок“. Гийом IX е първият трубадур от
поетите на езика „ок“, които през XII век измислят песни,
даващи израз под нова поетична форма на възглед за
любовта като обожаване на любимата жена, изпълнено с
МИШЕЛ ЗЕНК
ДОБРЕ ДОШЛИ В СРЕДНОВЕКОВИЕТО

7
почитивсъщотовремеспарещастраст.Мъжътафишира,
поне в поезията, пълното си покорство на дамата, тоест на
своята любовница. Той е неин васал и слуга. Той страда за нея
и заради нея. Изпитва мъките и еуфорията на любовното
желание. Днес наричаме това „куртоазна любов“, а навремето
казвали fin’amor, рафинирана любов, подобно на златото,
пречистено от огъня. Тази любов ще вдъхнови поезията на
неговите последователи, но никак не приличала на личността
на Гийом IX, който искал да основе манастир за проститутки.
Много от неговите песни, в които се обръща към своите
другари, са типично мъжки – в тях за жените се говори с груб
цинизъм, а някои шокират с непристойния си тон. Ала поезията
наГийомIXнесесвеждадотова.Тяможедаказваидруги
неща: сетивното вълнение от пролетното пробуждане,
терзанията на влюбения, раздиран от дързост и страх,
уязвимостта на любовното чувство, трепетното желание:
МИШЕЛ ЗЕНК
ДОБРЕ ДОШЛИ В СРЕДНОВЕКОВИЕТО

8
И любовта ни изтерзана
е като глог, от скреж попарен,
търпял и мраз, и дъжд студен
край някой ствол на завет в мрака.
Но грейне ведър слънчев ден –
и цъфне шипка сладкодъхна.
Не ще забравя паметния ден,
когато прекратихме тази свада
и щедро бях възнаграден
със пръстен, с чувствена наслада.
Дано Всевишният благоволи
да бъркам пак под нейните поли!
МИШЕЛ ЗЕНК
ДОБРЕ ДОШЛИ В СРЕДНОВЕКОВИЕТО

9
ПРИРОДА И ЛЮБОВ
За нас природата е преди всичко гледка.
За Средновековието тя е непосредствен
контакт. Ние я гледаме като пейзаж с
неговите сфумато, далечини,
перспектива. Средновековието, чието
изкуство дълго време не познава
перспективата, възприема природата
отблизо. Вижда я пряко, в едър план.
Природата е онова, което се пипа, усеща,
чува, което ограничава погледа и обгръща
цялото тяло… Природата, това е
сетивният свят и неговата чувственост.
Неечудно,чевсичкилюбовнипесниот
Средновековието започват с усещане за
природата, преди да преминат към
любовните трепети.
МИШЕЛ ЗЕНК
ДОБРЕ ДОШЛИ В СРЕДНОВЕКОВИЕТО

10
ЖОНГЛЬОРИТЕ
Трубадуритене са били някакви хипари с китара, а
взискателни поети и хора от господарскиядвор(оттук и
изразите „куртоазен поет“, „куртоазна любов“). А
жонгльорът, който се обръщал към простолюдието на
площада до пазара или пред катедралата? Имало ли го е
този жонгльор? Да, имало го е. Жонгльорът – от латинската
дума joculator (jocus=игра) – е бил смешник. Смешник, който
разигравал животни, забавлявал участниците в пиршества,
правел фокуси или най-различни номера, шутовщини, а
хората подозирали и нещо повече, ако била жена. Понякога
жонгльорът разказвал истории или пеел песни. Жонгльорите
пеели на градските площади, по поклонническите пътища,
пред притворите на светилищата, а и в замъците. Случвало
се жонгльорът да е на служба при някой трубадур и да пее
неговите песни.
МИШЕЛ ЗЕНК
ДОБРЕ ДОШЛИ В СРЕДНОВЕКОВИЕТО

11
Понякога разореният трубадур ставал
жонгльор, тоест трябвало да живее от
своите творения. Тогава тези две съвсем
различни професионални категории се
събирали в едно. Веднъж пред статуята на
Дева Мария един жонгльор започнал да се
вайка, че няма какво да ѝ предложи, докато
всички монаси наоколо били толкова вещи в
БожиятанаукаивслужбатанаГоспода.Той
знаел само акробатически номера. И
направил серия салта пред Дева Мария в
нейна чест. В този момент се явил абатът.
Възмутен от подобно неуважение, той
възнамерявал да накаже строго момъка, но
тъкмо тогава статуята се раздвижила,
Богородица се навела и със своя воал
избърсала потта от лицето на жонгльора.
МИШЕЛ ЗЕНК
ДОБРЕ ДОШЛИ В СРЕДНОВЕКОВИЕТО

12
ЧЕТЕНЕ И СЛУШАНЕ
Средновековната култура еустнаи в същото времеписмена.
Жонгльорът пее епически поеми. Трубадурът пее своите
песни или някой друг ги пее. През Средновековието дори и
когаточовекможедачете,атованееголямарядкост,той
чете малко: по-скоро слушада му четат.Беднякътслуша
жонгльора на площада, велможата слуша своя капелан в
голямата зала. Всичко се възприема на ухо: песните, разбира
се, но също така поемите, романите, хрониките, свещената
история.Средновековната литература е замислена, за да
бъде слушана. Тя се възприема с ушите. Но е съхранена в
писмена форма, под която се разпространява. Ръкописите се
четат, разглеждат се, когато имат миниатюри, заемат се, за да
бъдат преписвани.
МИШЕЛ ЗЕНК
ДОБРЕ ДОШЛИ В СРЕДНОВЕКОВИЕТО

13
Средновековният свят е свят преди всичко на писаното
слово. Но той твори и за устно възприемане.Втозисвят
на устно творчество литературата се ражда от гласа;
подхранва се от митове и легенди, предавани по устен път;
всички държавни или религиозни решения се огласяват или
обявяват устно.
В този свят на писаното слово се вярва на писмения и
подпечатания документ; религията се основава на Светото
писание; и се е смятало, че всички човешки постъпки се
записват в голяма книга, която ще види бял свят в деня на
Страшния съд: „Ще бъде донесена книга, в която ще се
съдържа всичко“, пее Dies irae.
За чудене ли е, че този свят е и на устното творчество, и на
писменото слово?
МИШЕЛ ЗЕНК
ДОБРЕ ДОШЛИ В СРЕДНОВЕКОВИЕТО

14
КРАЛ АРТУР
Всъщност съществувал ли е той? Уж бил в началото на VI век
бретонски военачалник, победител на саксонците. Но първите
свидетелства, които споменават за този победител, говорят за
него не като за келт, а като за римлянин и го наричат Амвросий
Аурелиан. Едва кам 800-та година в съчинението „История на
британците“ той е назован Артур. Все пак още към 600 г. това
имеепознатокатоемблемазахрабростведнауелскапоема,а
фигурира и върху наскоро открита монета. Във всичко това има
много несигурни неща. Голяма работа! Истинският крал Артур не
е този исторически призрак, а литературният герой, който добива
очертания и плътност в началото на XII век в „История на
британските крале“ на уелския епископ Джефри от Монмаут
(1136). Още през втората половина на века се появяват френски
преводи, най-известният от които е дело на нормандския клирик
Робер Вас: това е „Роман за Брут“, от едноименния герой Брут,
правнук на Еней, за когото се смятало, че завладял Англия и
станал нейният пръв крал.
МИШЕЛ ЗЕНК
ДОБРЕ ДОШЛИ В СРЕДНОВЕКОВИЕТО

15
В„РоманзаБрут“Артур,неговата
история и чудеса по време на
царуването заемат несъразмерно
място: така започва литературната
му слава.
Светът на крал Артур е изпълнен с
чудеса, в които келтските легенди се
смесват със спомени от
Античността.
Няколко години по-късно Кретиен
дьо Троа ще оправдае „истината,
смесена с лъжата“ и ще каже: „Може
би ви разказвам невярна история, но
в нея има истина. Поуката от нея е
правдива“. Така той измисля новия
роман. Това се случило в XII век.
МИШЕЛ ЗЕНК
ДОБРЕ ДОШЛИ В СРЕДНОВЕКОВИЕТО

16
Дали в VI век е имало или не пълководец на име Артур, не
променя нищо: крал Артур дължи дългото си царуване в
романа на нашето въображение на гения на един романист
от XII век – Кретиен дьо Троа. Неговите пет романа в стихове,
писани приблизително между 1170 и 1185, описват млади
рицари, които в хода на своите приключения откриват
любовта, себе си и съзират накъде ще тръгне техният живот.
Съдбата на всеки от тези герои представлява епизод от
широката фреска на „приключенията в Британия“ по времето
на крал Артур, което е фон на романите. Всеки герой искал
да бъде достоен за ценностите на Кръглата маса: смел,
верен,изискан,даслужинасвоятадамаинавсичко,
свързано с неговата любов. И целият този набор от ценности
протича пред Божия поглед.
МИШЕЛ ЗЕНК
ДОБРЕ ДОШЛИ В СРЕДНОВЕКОВИЕТО

17
ГРААЛЪТ
Всеки знае за Граала. Всички сме гледали филмите за
Индиана Джоунс и на Монти Пайтън. Всички знаят за Граала,
но кой пръв заговаря за него? Кретиен дьо Троа, пак той, в
последния си роман, останал незавършен, „Персевал, или
разказ за Граала“, писан в началото на 80-те години на XII
век за Филип, граф Фландърски. Не е известно къде Кретиен
е намерил тази история,