Дон Кихот от Красно село , авт. Коста Цонев

Коста Цонев
Дон Кихот от Красно село
преиздадена по-късно като
Моите жени, моите роли
© Коста Цонев, автор, 2001
Първо издание, 2001, Дон Кихот от Красно село
Редактор Владимир Петков
Редактор на издателството Красимир Мирчев
Художник Виктор Паунов
Книгоиздателска къща „ТРУД“, София, 2001
ISBN 954-528-248-7
© Коста Цонев, автор, 2007
Първо издание, 2007, Моите жени, моите роли
Редактор Мария Чунчева
Художествено оформление Васил Огнянов
Художник на корицата Адриан Николов
© Ню Медиа Груп, 2007
ISBN 978-954-340-061-4
http://4eti.me – безплатни е-книги

4
Съдържание


Съдържание .............................................................................................................................. 4
Раждане. Пълна безсловесност. Добиване на знания:
технически, културни, алкохолни ......................................................................................... 6
Трепети и изнудване ............................................................................................................... 9
Ранни музикални изяви ......................................................................................................... 14
Да живее царят! „Кино мания", първи театрални опити ................................................... 16
Кръжоци по всичко. Не съм бъзльо. Съдбата на изтърсака.............................................. 22
Смайващи подаръци. Поправям всичко .............................................................................. 24
Германците дойдоха. ............................................................................................................. 28
По неволя диверсант ............................................................................................................. 28
Край на детството. Големият град. Болен ли съм? ............................................................ 30
Чирак у роднини. Как се пече хлябът ................................................................................. 32
Цигарени истории. Оцеляване. Желязото – по-скъпо от златото. Имало и добри хора 34
За хляба. Бомбардировките. Късметът ми работи ............................................................. 39
Спасение на село. Изцеление и падение ............................................................................. 51
Прасето Гошо и крадецът. Кераца ....................................................................................... 56
Девети септември. Първи халтури. Поп или артист. Хаинбоазки нощи ......................... 58
Кандидат-студент. Студентско всекидневие. Истинската халтура.................................. 66
Първи участия в киното ........................................................................................................ 72
Любов ..................................................................................................................................... 74
Артист или спортист. „Утро над родината". Апостол Карамитев ................................... 78
„Тревога". Първа роля. Рихард Eзpa. Първи дублажи ....................................................... 82
Борис Бабочкин. Големият успех с Дон Хуан. Нашата майка – Сърчо,
се грижи за рожбите си ......................................................................................................... 86
Големите кумири на Народния театър ................................................................................ 88
Артист и спортист – може, дори е задължително .............................................................. 90
В Младежкия театър. Първи роли, щуротии и разочарования ......................................... 96
Вратанска епопея – как се каляваше артистът ................................................................... 97
Борба за роли. Първа голяма роля в киното, първа женитба и първа рожба ................ 100
Дубльор на големия артист Владо Трандафилов. ............................................................ 106
Московски фестивал ........................................................................................................... 106
Човекомразката Кераца – чудо на природата и партията. Брат ми Иван в Австралия 107
Събитие в театралния живот. Caм срещу всички ............................................................ 110
Второ раждане в киното. Перо Македонеца. Битови неуредици ................................... 111

5
Първо пътуване в Европа. Политически проблеми ......................................................... 112
Подполковник Колев........................................................................................................... 125
Да бе мирно седяло, не би чудо видяло ............................................................................ 131
Театърът на поезията и естрадата, най-стабилният мой дом.
След развода. Пътуване до Англия ................................................................................... 135
Втори брак с първата ми жена. „Свобода или смърт".
Брат ми си идва от Австралия ............................................................................................ 141
Антон Маринович и „Сиромашка радост".
Случки с Езрата „Нощта срещу тринайсети" ................................................................... 145
Николина Томанова прави голям театър. Случки в киното и театъра,
битови зевзеклъци ............................................................................................................... 147
„Смърт няма" – замалко да има ......................................................................................... 159
Големият режисьор Бено Бесон и „Както ви се хареса" ................................................. 161
До Лондон и обратно с „Ролс-Ройс" .................................................................................. 167
Разминаване със звезден миг ............................................................................................. 175
Реабилитация. „Човекът от Ламанча". Ролята на тоя живот .......................................... 176
Джингиби – демонът на империята ................................................................................... 177
Един натоварен ден. „Студио 5". Вили Казасян и неговият оркестър.
Пътуване в СССР ................................................................................................................. 178
Бащи и деца .......................................................................................................................... 182
„Баща ми бояджията" .......................................................................................................... 184
Един предел – „Сватбите на Йоан Асен" .......................................................................... 184
Животът продължава. Рисковете на професията и моето хладнокръвие ...................... 187
„Първите" – Чорбаджи Петко ............................................................................................ 194
Юбилей. Ново „Волво". До Швеция и назад .................................................................... 195
Необходимата среща. Дамата на моето сърце.................................................................. 198
Грузинско приключение. Срещи и работа в Киев ........................................................... 200
Време е да построя къща .................................................................................................... 202
Време е конят да почине. „Спасението“ Изключителната Невена Коканова ............... 206
„Кралският бръснар" – без малко политически скандал ................................................. 208
Коста Цонев – труп. Театърът се разделя на две ............................................................. 209
Дали идва демокрацията? Моите приятели Стето и Костас Налбандидис ................... 212
В Австралия ......................................................................................................................... 213
„Любовта е лудост". Коста Цонев пенсионер. Скарлатов – роля мечта ........................ 220
Нов юбилей. На сцената, в киното и в телевизията ......................................................... 222
СНИМКИ.............................................................................................................................. 228

6


Раждане.
Пълна безсловесност.
Добиване на знания: технически, културни, алкохолни

Задължително е в началото да се започне с това, кога съм се родил, как съм
се родил, къде съм се родил. Вярно, че е интересно, важно е, но на мен ми се
иска да започна с дните, седмиците и може би дори месеците преди моето
раждане. Моето семейство се вълнувало какво име да бъде дадено на третото
дете, тъй като вече имало две момчета – Иван и Васил. Иван взел името на
бащата на баща ми, Васил – името на бащата на майка ми. Ами ако се появи
трето момче, какво име ще вземе? Ако е момиче, ясно – ще бъде кръстено на
майките на майка ми и на баща ми. На помощ дошъл един сън, явил се на
моята леля – леля кръстница, или Ангеликото, сестрата на майка ми. Та какво
сънувала тя? Дни преди моето раждане, седмица или месец, сънувала една
жена, забрадена в черно, която погледнала, усмихнала се и казала:
– Знам, знам. Тревожите се какво име да дадете на това дете, което ще се
роди. Бъдете спокойни, то ще си дойде с името и ще бъде със звезда на
челото.
Леля ми се събудила, замислила се над съня, но... явно като всички хора,
после го забравила. И ето че на бял свят дошло момче, тоест вариантът –
момиче – имената на майките, отпаднал. Ами сега? Погледнали в календара
и видели, че съм се родил на трети, а трети юни е Константин и Елена
1
, тоест
ако съм момче, ще се казвам Константин, ако съм момиче, ще се казвам
Елена. Ето как сънят на тази моя мила леля се сбъднал. Вярно, не съм имал
звезда – погледнали, ровили, търкали по челото ми и не видели нищо. И си
казали: „Е, нищо за звездата. Важното е, че си е дошло с името.“
И така, родил съм се на трети юни, Константин и Елена. Петък ли е било?
Може би петък, четири часа следобед, в далечната 1929 година. В едно китно
кварталче в Красна поляна, наречено Добруджански квартал. Този квартал е
построен за бежанци от Добруджа. Намира се на трамвайна спирка „Петър
Берон“ по пътя за Княжево. По самата трамвайна линия пък се настанили
царибродчани – хора, избягали от Цариброд и от Западните покрайнини. Та
тези два квартала – Царибродски и Добруджански, граничели с така
нареченото Красно село, с китното Красно село.
Какво си спомням от моето детство, от най-най-ранното детство? Може би,
много смътно, първото си загубване. Нашата фамилия – баща ми беше много
енергичен, много весел човек, много жизнен. Да, вероятно вече трябва да

1
По стар стил – бел. ред.

7
кажа кой е баща ми. Баща ми е Димитър Цонев от село Сребърна, тоест роден
в Попина, живял в Сребърна и в Силистра. Бил е моряк и попада в Дедеагач
в Гърция (може би тогава е било България – Тракия), след това и в Димотика.
Срещат се с един мъж, който бил женен за някакво момиче от Димотика, и
той му казва: „Бе, Димитре, аз съм женен за едно момиче, те са девет сестри,
я да те запозная с някоя от тях, белким ти хареса, пък да стане работата.“
И Димитър се запознава с моята майка Малта. Те затова имената са толкова
специални – леля кръстница се казва Лина, майка ми – Малта, а имам и девет
лели – Злата и... Другите имена вече бягат от съзнанието ми. Та там се
запознава баща ми и се оженва за майка ми. Много перипетии са преживели.
Той купил две мауни. Откъде е взел пари, не мога да кажа, но предполагам,
че се е трудил достатъчно някъде, за да ги спечели. Явно не с рекет. Мауната
е малко по-голяма лодка, има и мачта. Може би 100 регистъртона или 50, с
тях превозвали въглища, плавали покрай брега. Та баща ми напълнил тези
две мауни, излязъл в открито море, извила буря, потънали мауните, а той
горкият едвам-едвам, жив-умрял, се добрал до брега, но преди да излез