Романът на моя живот , авт. Стефан Данаилов

Стефан Данаилов
Георги Тошев
РОМАНЪТ
НА МОЯ ЖИВОТ
Българска
Първо издание
© Стефан Данаилов, Георги Тошев, автори
© Тодор Манолов, дизайн
Наталия Петрова, отговорен редактор
Ана Йованович, Ирина Вагалинска, редактори
Мила Белчева, коректор
© Снимки: Личен архив Стефан Данаилов, Росица Данаилова,
Иван Стоименов, БНФ, НТ „Иван Вазов“, ТБА
©2017 КНИГОМАНИЯ ЕООД
http://4eti.me
ISBN 978-619-195-166-6

3
СЪДЪРЖАНИЕ

СЪДЪРЖАНИЕ ......................................................................................................... 3
ЧАСТ I. Порастването като приключение ............................................................... 6
1.1 ............................................................................................................................... 6
1.2 ............................................................................................................................... 8
1.3 ............................................................................................................................. 12
1.4 ............................................................................................................................. 17
1.5 ............................................................................................................................. 20
1.6 ............................................................................................................................. 24
1.7 ............................................................................................................................. 28
1.8 ............................................................................................................................. 34
1.9 ............................................................................................................................. 41
1.10 ........................................................................................................................... 47
1.11 ........................................................................................................................... 54
ЧАСТ II. Киното като любовница .......................................................................... 59
2.1 ............................................................................................................................. 59
2.2 ............................................................................................................................. 65
2.3 ............................................................................................................................. 72
2.4 ............................................................................................................................. 80
2.5 ............................................................................................................................. 90
2.6 ............................................................................................................................. 97
2.7 ........................................................................................................................... 103
Флиртът с Барбара Брилска ................................................................................ 111
Моята гледна точка .............................................................................................. 114
Аня Пенчева ......................................................................................................... 116
2.8 ........................................................................................................................... 118
2.9 ........................................................................................................................... 131
ЧАСТ III. Болестта като предупреждение ........................................................... 139
3.1 ........................................................................................................................... 139
ЧАСТ IV. Театърът като спасение ........................................................................ 143
4.1 ........................................................................................................................... 143
4.2 ........................................................................................................................... 153
ЧАСТ V Властта като изкушение ......................................................................... 162
5.1 ........................................................................................................................... 162
5.2 ........................................................................................................................... 165
ЧАСТ VI. Студентите като вдъхновение ............................................................. 180
P.S. ............................................................................................................................ 185
ХРОНОЛОГИЯ ....................................................................................................... 189
ФИЛМОГРАФИЯ .................................................................................................. 190
ПО-ВАЖНИ ТЕАТРАЛНИ РОЛИ ....................................................................... 192
ЗВАНИЯ, ОТЛИЧИЯ И НАГРАДИ .................................................................... 193
Благодарности ........................................................................................................ 194

4
На тези години е смешно да мисля за бъдещето. Разтоварвам и
подреждам багажа на миналото, за да разбера къде съм в настоящето. И
като че ли все пак мечтая за бъдещето, скришом...

Да си спомняш, сигурно е удоволствие, но и проклятие. Безброй образи,
думи, случки и емоции нахлуват умен.

Мери ми липсва... Пусто ми е. Трябваше да мине известно време от
смъртта ѝ, за да напиша тези редове. Страхувах се, че спомените ще ме
потиснат. Не е лесно да останеш с тях, те са като призраци.

Отдавна ме канят да напиша книга за моя живот. Дълго отлагах, защото
смятах, че има достатъчно време пред мен.

Обръщам се назад едва днес, на 75 години – за да подредя мислите си.
Виждам, че не мога да се сърдя на живота си.
Той ме е радвал и натъжавал, карал ме е да се усмихвам.

Много от историите, разказвани за мен през годините, са по-различни от
истината, която стои зад тях. Някои са ме белязали, другите съм забравил.

Може да звучи като клише, но мисля, че съм успешен човек. Честен,
открит и весел.

Благодарен съм и не скривам радостта си от добрата дума.

Не съм плейбой, макар че и така ме наричаха. Аз просто харесвам и
обичам жените.

Понякога нарочно дразня тези, които ме предизвикват. Правя го
майсторски, все пак съм добър актьор.

Никога не съм живял с мисълта, че светът е мой.

Вие знаете кой стои зад този разказ.

СТЕФАН ДАНАИЛОВ

5
Помня ролите му. Харесвам последователността, с която Стефан
Данаилов отстоява своята правда в публичния дебат на времето.

На 27 години той става най-популярният човек в България.
И на 75 – продължава да е!

Не го познавах добре до тази среща. Благодарен съм, че ме допусна до себе
си – до тайните, смеха, сълзите, радостта и болката.

Докато минавахме заедно през спомените му, аз се чудех как се удържа
такава популярност.

Какво се е случило през годините с този обичан артист, харесван мъж,
последователен политик и щедър преподавател?

Да застанеш лице в лице със спомените си е привилегия на смелите.

Да подредиш пъзела от срещи, чувства, тревоги, успехи, разочарование...
и самота, е усилие.

Усилие на сърцето и паметта.

Завиждам на Стефан Данаилов за лекотата, с която преминава през
уязвимостта на времето.

Тази книга е обяснение в любов към публиката.

ТЯ Е РОМАНЪТ НА НЕГОВИЯ ЖИВОТ.


ГЕОРГИ ТОШЕВ

6

ЧАСТ I
Порастването като приключение

1.1

В нашето семейство минавах между капките. Сестра ми Росица е по-
голяма от мен, но аз бях любимото дете. Бях щур и бъбрив, а днес
поглъщам света около мен мълчаливо, с широко отворени очи.

Софиянец съм, проплакал в частен родилен дом на 9 декември 1942 г. в 2
часа през нощта. Първата ми махала беше в района на улица „Любен Кара-
велов“ – между „Раковски“ и „Фритьоф Нансен“. Зад двора на нашето блокче
имаше тютюнев склад, после стана Кинематография. По-късно я преместиха
там, където сега е БНТ – на „Сан Стефано“.
Бях на шест години и половина, когато се разболях от нефрит. Много
тежко заболяване на бъбреците. Близо година лежах вкъщи. На три часа
идваше медицинска сестра, за да ми бие пеницилин. Не ми даваха да ям,
спазвах тежка диета и беше много мъчително.

7
Четях Братя Грим. В една от приказките героят слизаше в мазето, за да си
наточи халба бира и да опече наденички. А на мен ми даваха само варен ориз,
след това ме хранеха с картофи. Слава богу, преодолях болестта.

Страх ме е от смъртта! Не го крия. Аз съм егоист и не мога да си
представя света без мен. Не че тук имам да свърша неща, без които не
може. Не... Не знам другите хора как са, но аз се страхувам. Дано да съм
кодиран за по-дълъг живот.

* * *

Родителите ми бяха меломани. Майка ми Евдокия много обичаше да
изпълнява стари градски песни. Истинска царица! Със сестрите си пееше на
фамилните събирания и ставаше голямо шоу.
Когато двамата отиваха на опера, вкъщи цареше особена атмосфера.
Майка ми се приготвяше цял месец, къносваше косата си. И беше изправена
пред истинска дилема какво да облече. Това преживяване се коментираше у
дома дълго след спектакъла.
Първото зрелище в сценичното изкуство, което преживях като дете, беше
операта „Княз Игор“ в Народния театър. Там в онези години се играеха и
музикални спектакли. Спомням си, че изкараха жив кон на сцената и това
адски ме впечатли.
По някое време се опитвах да свиря на акордеон и тромпет, но не се
получи. Само след пет урока приключих безславно с музиката. Предпочитан
театър за мен бяха улицата, махленските побоища, футболните страсти.
Като дете ме наричаха за кратко Стьопа, после съвсем естествено станах
Ламби.

8
През ваканциите нашите често ме пращаха в Ловеч при леля Надка, по-
малката сестра на майка ми, и при баба ми Стефана. Леля беше учителка и
непрекъснато ми повтаряше: „Чети книги“, чети не знам какво си... А аз ѝ
отговарях: „Добре, добре“ – и бягах към река Осъм.



Един ден тя казала на майка ми: „Това вашето дете не учи! Какво става с
него?“. Мама ѝ отговорила: „Тихо! Да не те чуе Ламби, баща му, защото няма
да те пусне повече вкъщи. Срещу Стьопата нищо няма да говориш“.
Майка ми все повтаряше, че приличам на нейния баща – Димитър
Шейтанов. След като се върнал от Виена, той пръв сложил зимните кънки и
правел сложни фигури по заледения Осъм в родния си град Ловеч.


1.2

От татко съм наследил организационния талант, ораторската дарба и
призванието да увлича масите. Баща ми сядаше на едно столче на
виличката ни край София и разпореждаше на майка ми: „Това цветенце
го засади тук, онова – там!“ Та и аз така командвах, когато се задържах
по-дълго вкъщи.

9
Преместихме се, щом родителите ми взеха апартамент на ул. „Сан
Стефано“ 14, близо до Орлов мост. Идеален център, кооперация в евро-
пейски стил. Срещу нас беше блокът на ЦК с едни ужасни малки прозорчета,
а нашата сграда беше населена с военни. Живеехме в нея, защото баща ми
беше офицер.
Като дете се забавлявах, мятайки се отзад на боклукчийската кола. Заедно
с приятелите от махалата се возехме до мястото, където изхвърляха
отпадъците в квартал „Гео Милев“.



Помня първия ден в новото училище „Васил Априлов“. Появих се със сиво
костюмче – панталон и сако. Веднага ме набиха в голямото междучасие.
След това се сприятелих с всички съученици и много скоро поведох тайфата.

10
Бях слаб и нисък. Като че ли пубертетът закъсняваше. Но после се източих
и започнаха да ми викат Щъркела. Единств