Варненското софиянче от Шумен , авт. Тодор Колев

2



ТОДОР КОЛЕВ

ВАРНЕНСКОТО СОФИЯНЧЕ
ОТ ШУМЕН

Записано от ГЕРГАНА МИХАЙЛОВА



Житие и страдание грешного Тодора










© Тодор Колев, автор
© Гергана Михайлова, автор
© Вихра Стоева, художник
© Издателство „Слънце“, 1999
Второ издание, 2013 г.

http://4eti.me
http://ekni.ga

ISBN 954-742-009-7

3

Съдържание
НУЖНОТО ОБЯСНЕНИЕ ..................................................................................................... 4
МОМЧЕТО С ЦИГУЛКАТА ................................................................................................. 7
ДВЕ ЗАЧЕРКНАТИ ГОДИНИ ............................................................................................ 13
ПРЕЗ СИТОТО НА КАНДИДАТСТВАНЕТО ................................................................... 16
ВИВА АКАДЕМИЯ, ВИВА ПРОФЕСОРЕС ..................................................................... 23
РАЗПРЕДЕЛЕН ..................................................................................................................... 27
ЕУФОРИЯТА ПЛОВДИВ .................................................................................................... 30
РЕДОВИ АКТЬОР В „СЪЛЗА И СМЯХ“ .......................................................................... 38
ЗВЕЗДНИ МИГОВЕ В ТЕАТЪР „СОФИЯ“ ....................................................................... 43
ПЪРВИЯТ ТРЕНДАФИЛ АКАЦИЕВ ................................................................................ 57
ТАЗИ МЕЧТА КИНОТО ...................................................................................................... 59
ОДИСЕЯТА „МОСФИЛМ“ ................................................................................................. 81
РЕЖИСЬОРСКИ ОТКЛОНЕ НИЯ ....................................................................................... 90
ДОЦЕНТ НЕ САМО НА КИНО .......................................................................................... 96
ШОУМЕНЪТ ОТ ШУМЕН ................................................................................................ 102
КАК СЕ РАЖДАТ ПЕСНИТЕ ........................................................................................... 120
ДЕПУТАТСКИ ВОЛИ И НЕВОЛИ .................................................................................. 127
ТРЕТИ СЛЕД „СЛЪНЦЕТО“ ............................................................................................. 139
КАЗУСЪТ „КАНАДА“ ....................................................................................................... 146
ОТ МАРИЯ ДО МАРИЯ .................................................................................................... 171
ПРИЯТЕЛИТЕ ..................................................................................................................... 183
ПОСЛЕСЛОВ ...................................................................................................................... 191
БИБЛИОГРАФСКА СПРАВКА (непълна) ...................................................................... 192
Театър ........................................................................................................................................................ 192
Кино .......................................................................................................................................................... 193
СНИМКИ ............................................................................................................................. 195
ЛИНКОВЕ ............................................................................................................................ 211
История на най-добрите Филми с Тодор Колев ............................................................... 213
"Господин за един ден" - Снимачната история на комедията ............................................................. 213
"Двойникът" - Опасният чар на Тодор Колев ....................................................................................... 223
"Опасен чар" ............................................................................................................................................. 227
Цитати от филмите на Тодор Колев .................................................................................. 228
Цитати от "Двойникът" ........................................................................................................................... 228
Цитати от "Опасен чар" ........................................................................................................................... 228
Цитати от "Господин за един ден" ......................................................................................................... 231
Биография ............................................................................................................................. 232

4




Благодаря на г-н Георги Крумов, подкрепил издаването на
компактдиск с моите песни
Тодор Колев


НУЖНОТО ОБЯСНЕНИЕ

Когато за първи път ми предложиха да се направи книга за мен, ми стана
смешно. Беше преди няколко години. Казах: „О-хо-хо, още е много рано!
Има време.“ Жената, която водеше с мен този разговор, ме погледна
учудено, но се направих, че не съм забелязал. Усмихнах се. Тази година,
когато от издателство „Слънце“ ми предложиха, вече не ми изглеждаше
смешно. Усетих лек полъх на тамян. Казах си: „Господи, ако не го направя
сега, представи си, че след време някой, без дори да ме пита, вземе та го
стори? Кой знае какви глупости ще напише... Ако пък не бъдат глупости, в
живота на всяка публична личност винаги има достатъчно факти и
събития, които дават възможност за всякакви свободни интерпретации и
съчинения. Я по-добре, каквото помня, да си го разкажа, каквото имам да
казвам - да си го кажа, пък после кой каквото ще да казва.“ Има и нещо
много важно. Това, което аз ще разкажа, ще бъде така, както аз съм го видял
и както е останало в паметта ми, а не както на някого му се иска да бъде. И
най-важното - „тогава“ няма да мога и да реагирам.
Няма вече нищо да мога да кажа, нито да напиша, няма да мога и нищо да
изпея. Нищо. И паметта ми ще е изтрита. Така ще бъде. Като си помисля само
и настръхвам. А „тогава“ няма да мога и да настръхна. Както виждате, имам
нюх за някои работи...
Носът едва ли е най-красивото нещо, което човек има на лицето си. Е,
Антон Павлович Чехов смята, че у човека всичко трябва да бъде красиво. За
съжаление обаче не е така. Понякога и с ушите, и с устата, и с очите, и с
какво ли не... Моят нос например си го харесвам. Винаги ми е давал поводи
да съм доволен от него. Да се радвам на обонянието си. Естествено, с малки
изключения - когато е хващал хрема. Имало е такива случаи. Доколкото зная,
при кучето хрема няма. То сигурно има основание да е доволно от носа си,
но не знае, не го разбира. Няма разум. Ако имаше, нямаше да литка насам-
натам подир всяка миризма, като всички останали кучета. Едно куче щеше
да се впечатлява от едно, второ - от съвсем друго. Всъщност щеше да
престане да бъде куче и щеше да се превърне в нещо различно. Такива случаи
обаче няма. А при хората... какви ли не превръщения съм виждал. Гледаш го,

5

например, човек, а като животно. На два крака ходи, а е по-злобен и от куче.
Гледаш го, като всички други хора, а хора убивал... Превръщения, а не
превъплъщения.
Кое ме е накарало да се превърна в артист, ми е абсолютно неясно. Това, че
помня още дъха на бащината къща и приятния мирис на току-що изгладения
плат в татковия дюкян, е ясно! Защо обаче, като бръкна по-смело в сетивната
си памет, изведнъж усещам мириса на етер, грим и спирт, който ме стъписа,
когато влязох за първи път като малък зад сцената на кинотеатър „Одеон“ в
Шумен. Кой ме заведе не помня. Защо съм се оказал там и кога, също. Но
помня особения мирис. Също и едни хора, които бяха като другите, но по-
различни. Като нарисувани! Не помня кое е представлението, което за първи
път съм гледал, но помня уханието, което ме съпътстваше после и в живота
ми. Защо обаче, не зная. Защо тъкмо това ме е впечатлило толкова силно, а
не друго? Защо ми е харесал този дъх, а не дъхът на нежната коприна,
складирана на топове в една от стаите ни?
Другият особен мирис, който е останал в мен, е мирисът на изгорели свещи,
тамян и тежък въздух, съпроводен с присъствието на някакви високи хора
със странни дрехи, бради и мустаци, които говореха и пееха нещо. В паузите
беше тихо. По стените и таваните имаше рисунки. Хората с черни шапки не
бяха нарисувани. Майка ми правеше нещо с ръката си, което и другите
правеха. Тя ме научи и аз да извършвам същото движение, но после ми
казваше да не разправям на другарчетата си, че дори и на баща ми къде сме
ходили. Имаше нещо общо между това и другото място, но бяха различни. И
на двете се слушаше внимателно, но на едното ставаха и смешни работи. И
тогава тези, които гледаха, не се свеняха да се смеят. Даже се споглеждаха,
споделяйки настроението си с останалите. На мястото със запалените свещи
смях нямаше. Беше някак тържествено, сериозно и почтително. По-късно
забелязах, че и на двете места понякога се плачеше. Беше ми много
интересно. Там, където се намираше странният мирис на смеха и сълзите, ни
водеха и от училище. На другото място не ни водеха. Там ходех с майка си.
После и тя престана да ме води. Сигурно, защото баща ми не идваше. Така
си мислех, когато бях малък.
Един ден отидохме на гости у чичо ми в село Смядово. Той ми се радваше,
усмихваше ми се, галеше ме по главата, но аз не се радвах, не се усмихвах,
гледах го със страх. Той имаше същите черни дрехи като хората от черквата,
същата черна шапка, подобна брадичка. Братовчедка ми му викаше татко.
Доста бях объркан. На другия ден отидохме там, където „работи“. Той
стоеше срещу нас в центъра с нещо златно върху дрехата си. Всички слушаха
и правеха „онова нещо“ с ръцете, което и аз бях научил. Обаче, когато видях
някои бабички да му целуват ръката и да му се кланят, съвсем се втрещих.
Чичо ме погледна, усмихна ми се и ми намигна. Разруши магията. Тъкмо бях

6

започнал да се гордея с него. Завиждах му, че „работи“ на такова тихо и
тържествено място. Харесвах и гласа му, когато пееше. И баща ми пееше, но
различни песни. Едните предизвикваха веселие, другите - смирение. Още не
бях влязъл в периода на веселието, бях в периода на учудването,
съпроводено със смирение. Баща ми не ме учудваше. Беше даденост. Заедно
с майка ми ги смятах за мои. Нещо като собственост. Така беше и с приятния
мирис на току-що изгладен плат. Харесвах го, но той не ме изненадваше с
нищо. Може би поради тази причина не проявявах интерес и към тракащата
шевна машина.
Естествено, има и още едно сетивно усещане, което не би било честно, ако
го скрия. Уханието на клозет. Може би се дължи на географското положение
на страната? Това ухание след Триест изчезва. Не след Драгоман. Хората,
населяващи Балканите, може би отрано свикват с тази особеност и не й
обръщат внимание. Тя за мнозина дори става част от тях. Не само част от
интериора. По-късно нерядко ми се е случвало да срещам хора, у които
откривах, че тя е дори част от същността им. Защо да го крия? Понякога е
по-добре малко да се скрие, особено маловажното. Но когато нещо те е
съпътствало през делия ти съзнателен живот - в никакъв случай. Ако някой
го сметне за маловажно, значи просто не е забелязал. А е възможно и да му
харесва. На мен не ми харесваше. Все се мъчех понякога поне да избягам от
тази миризма. Исках да я напусна. Ако можеше да я забравя. Не успях.
Останах при нея. Не можах да намеря сили да я напусна. Опитвах се чрез
работата си да я правя по-малко осезаема.

7



МОМЧЕТО С ЦИГУЛКАТА

Животът ни се дели на две епохи: първата прекарваме в
бъдещето, втората - в миналото.

Годината била 1939, може би най-успешната за България. На една от най-
първите ми бебешки фотографии съм с майка пред новопостроената