Древен Египет

ДревниятЕгипет
Дигиталнабиблиотекапоархивистикаи
документалистика
Раздел:«Книги»
Наученръководител:доц.д-рА.Нейкова
Автор:ЖанВеркутер
Дизайн:ДавидНинов
София,2010
Първачаст:Египетвпространствотоивремето
1.Египетиние.—Вмомент,когаторазнообразниитвърде
плодотворниизследванияотпрактическоестествоизглеждаса
достатъчнахраназанашияум,впериод,когатогрижитена
материалнияживотинесигурнотобъдещеобсебватмислитени,
интересъткъмДревнияЕгипет,отстоящтолковадалечвъввремето,

можедасесторинамнозинапарадоксален.Изминалисаповечеотпет
хилядигодини,откактопървитефараонисевъзцаряватнадедин
обединенЕгипет;повечеотдвадесетвеканиделятотвремето,когато
тазицивилизацияезалязлазавинаги.Каквоинтереснобимоглодаима
занасвтазидревнаистория,най-древнатанасвета?
Вдействителностособенинтереспредставлявасаматадревност
наегипетскатацивилизация.ВЕгипетлипсвадистанция,коятода
отделяцивилизациитенаобработениякамъкотцивилизациитена
историческияпериод.Именноцивилизациитенаобработениякамък
определятисторическитецивилизацииикогатопрезоколо3100г.
предиХристазапочваписменатаисториянаЕгипет,тойвечеенатрупал
задгърбасиогроменчовешкиопит:земеделскитемутериторииса
окончателноизвоюваниотприродата,установенисасъщностните
елементинарелигията,утвърденисаезикътиписмеността,установени
саосновнитеинституции.Датата3100г.етолковаусловна,колкотои
395г..коятоеприетодасесмятазаначалонаевропейското
Средновековие.Вдействителностпроизходътнаегипетската
цивилизациянеподлежинадатировка,тъйкатотойсесливас
началотоначовешкотоприсъствиевЕгипет,съсзавладяванетоот
човеканаНилскатадолина.Въпрекиналичиетонабронзаегиптяните
отСреднотоцарство(1500г.пр.Хр)всеощенесаизгубилиумението
дадялаткремъкаидориприбягватприритуалитедоножовеотдялани
изгладенкамък,използванивдолинатанаНилкъмкраянаенеолита.
Напогребениятажрецитенапяватизрази,предаваниустнооттехните
далечнипредциотвремето,когатописменосттавсеощене
съществувала.ЕтозащоисториятанаЕгипетпредставляванай-дълго
трупаниятопитвчовешкатацивилизация.ТясепростираотIV–то
хилядолетиечакдоначалотонахристиянскатаера.Презтози
продължителенпериодхоратаговорятединисъщезик,иматеднии

същивъзгледизасветаизаотвъдното,живеятподдействиетонаедни
исъщизакони.Ниманеевълнуващоизучаванетонатазицивилизация
исъпоставянетойснашатасобствена?Вкаквочовексеепроменил
(аковъобщесеепроменил)отоновавременасам;съществували
развитиенацивилизациитеилипо-скоростававъпросзаживотна
човешкиобщества,сравнимстозинаотделниячовек:раждане,растеж,
зрелост,смърт?Неизбежналиегибелтанацивилизациите?Каксе
зараждатте,какизчезват?Всевъпроси,накоитоизучаванетона
ДревнияЕгипетможеиданедаваотговор,нокоитовсепакпоставя.За
всеки,койтосеинтересуваотчовека,египетскатацивилизация
представлявадостоензавниманиеизворнасведения;нейното
изучаване,редомстованагръцкатаиримскаантичност,справоможе
дасесмятазаединотстълбоветенасъвременнияхуманизъм.
Алаегипетскатацивилизацияеинтереснанесамосъссвоята
древност,асъщотакаисъссвоятаприемственост.ВЕвропа,кактоив
Америка,цивилизациитеследватеднаследдруга,ноисеотличават
еднаотдруга,отделятгипрекаленодълбокиразломи:римското
завоеваниезакелтскиясвят,Великотопреселениезалатинскиясвят,
испанскатаконкистазаЦентралнаиЮжнаАмерикаипр.Ивсекипът
подвъпросепоставенасаматасъщностнацивилизацията,такаче
преустроенотоследтозиповратчовешкообществовеченеприличана
предшестващото.НищоподобнонесеслучвавЕгипет:отнеолитадо
персийскотовладичествоимакедонскотозавоеваниеегипетската
историяседвижипоеднанепрекъснатакрива.Нямасъмнение,че
господстващотонавреметогледищезаеднавеликацивилизация,
възникналаиразвиласевнепроницаемопространство,епреувеличено.
Налицесавъншнивлияния,нашествия,алатенитоведнъжнеуспяват
дазасегнаторигиналнатасъщностнаегипетскатацивилизация.Египет
отСреднотоцарствоезаконеннаследникнатозиотСтаротоцарствои

египетскиятсвятследнашествиетонахиксоситесиостававсесъщият
веченЕгипет.Тазизабележителнапосвоятапродължителност
приемственостседължидоголямастепеннагеографскияфактор:
долинатанаНил.Каквитоидасасъществуващитевъзгледии
становища,египетскатацивилизациянеепривнесенаотвън,тясе
раждавсаматадолинаисиоставапосвоятасъщностнилскаи
африканска.Именнооттоватячерписили,бидейкинеразривно
свързанасгеографскатарамка,откоятоепроизлязлаизачието
съзиданиесамадопринася.Етозащонашествениците,коитонахлуватв
долинатанаНилпрезпериодитенаслабостилианархия,биватили
бързоасимилирани,или,аконеуспяватдасеприспособяткъмнуждите
настраната,отхвърлени.ПриемственосттанацивилизациятавЕгипете
особенополезнаприосмислянетонасветовнатаистория;тянесамо
хвърлясветлинавърхуживотавАфрикапрездревността,закойтобез
неянямашедазнаемнищо,нонидававъзможностдаизучавамеида
датираменякоиреволюциивобласттанатехникатаиморала,белязали
животаначовечествотопрездревността.Отвъвежданетонаметалите,
отподобрениятавобласттаназемеделието,наживотновъдството,на
строителнататехника,натъкачеството,нанапояването,соткриването
наруля,наковашкиямях,използванетонаконскататягадоморалното
усъвършенстваненаезическатарелигияивъвежданетона
християнството,всичкималкииголемисъбития,белязалиеволюцията
наизточнатаикласическатадревност,саоставилиследавЕгипет.
Най-сетнеЕгипетпривличавниманиетонинесамосъссвоята
старинностисприемственосттанасвоятаистория.Тойниомайва
освентовасъссвояхуманизъм,койтодостигауниверсалниизмерения,
тъйкатонай-древнатацивилизациянасветаесъщотакаиеднаотнай-
завършените.Дориднесвсеощесъществувасклонностдасегледана
Египеткатонаеднастранна,застиналавсвоятабезстрастнаи

нечовешканеподвижностцивилизация,докатовдействителносття
изобщонеетакаваибитрябвалоданипривличаименносъссвоята
дълбокачовечност.Египетдириотговоринапроблемите,коитооткрай
времетревожатчовешкияум.Презчетиритехилядолетияистория
нищонемубиваспестеноитойпреживявавсичкипревратности,които
могатдасполетятчовешкотообщество:гражданскивойни,анархия,
глад,чуждинашествия,религиозниборби.Преживявакакто
обществени,такаирелигиознисмутове,люшкасемеждувяратаи
скептицизма,правивсичкопосилитеси,задасеосвободиот
неизбежнатачовешкаучаст:треперипредсмърттаисеопитвадая
надмогне.Днестезиопитимогатданисесторятдетински,ала
смазващотовеличиенанеговитепаметници,тревожещата
безстрастностнаувековечаванитевхрамоветеигробницитемубогове
ненипозволяваттова.
Египетзаслужавадабъдеопознатпредивсичкозаради
човешкатадрама,какватопредставляванеговатаистория.Атази
историяпоцялотойпротежениеезаписанавърхупаметницитеот
всякакъврод,коитоблагодарениенаклиматасасесъхранилидонаши
дни.Повечеотдвехилядигодинипредигърцитеегипетскотоизкуство
можебинесъзнателно,носголямавъздействащасиладействено
превъзнасячовека,неговиятруд,неговитемъкиирадости.Маските,
понякогавеличественииспокойни,другпътстрадащиитрагични,
коитоегипетскитескулпторисапоставялинаглаватанасвоитемъртви
царе,разкриватскаквовълнениеистрасттесасъумявалида
наблюдаватидаразбиратчовека;тесасвидетелствоосвентоваза
драматаналичността,надмогналасвоетоделоилинапротив,смазана
поднеговататежест,дориразяжданаотсъмнения,чеенедостойназа
поставенатазадача.Аегиптянитесанаблюдавалинесамочовека,а
същотакавсичкоживонаоколо:бозайници,птици,риби,дорирастения

оживяватпълнокръвновегипетскотоизкуство.Египетскаталитература,
макарпо-беднаотелинистическата,същоедостойназаинтерес.Внея
сеоткрояватакценти,които,въпрекиграмаднотоотдалечениевъв
времето,продължаватданиочароват.Потозиначинсъссвоето
изкуствоЕгипетобогатявадостояниетонацялоточовечествоииграе
въввсемирнатаисторияроля,коятоизобщонебивадабъде
подценявана.Макарданеизпитвазначителнивъншнивлияния,Египет
взамянанатоваупражняваграмадновлияниеионоваявление,коетое
приетодасенаричакласическисвят,нямашедабъдесъщото,ако
прединегоДревниятЕгипетнеберазчистилпътищатана
цивилизацията.Трудноможедасеопределизначениетонатова,което
тойдаваназараждащатасегръцкацивилизация,нофактътсампосебе
синеможедабъдеотричанисамиятХеродотнепропускадаго
подчертае.Спосредничествотонагърцитенякоиотегипетските
схващаниясадостигналидонашатазападнацивилизация.Такаче,ако
незарадидруготойзаслужавадабъдеопознаткатоединотнашите
далечнипредци.
2.ОпознаваненаЕгипет.—Най-древнатацивилизациянасветае
същотаказанасинай-отскоропознатата.Тябе«преоткрита»само
предималкоповечеотвек
(1)
,атовапоказвадокаквастепен
египтологиятаевсеощемладанаука.Египетскиятезикедобрепознат
отпредисамошестдесетинагодини,такачецялостниятобхватна
египтологиятаедваотскоропридобиваочертания,многообластисавсе
ощевначаленетапнаизследване,разкопкитесепровеждат
планомерноивсякагодинапредоставятвсеновиданни,аразкритите
предитовапаметнициметодичнобиватпубликувани.Докатовсички
историческиизворинестанатизцялодостояниенанауката,всеоще
можемдасенадяваменановиразкрития.Въпрекитованатрупаните
сведениясанапълнодостатъчни,задаможеощесегадасенабележат

основнитечертинаисториятанаегипетскатацивилизация.
Колкотоинепълендаетозисинтез,тойстававъзможен
благодарениенаоткритиятанаоснователянаегиптологиятаЖан-
ФрансоаШамполион(1790–1832).Едноотнай-неочакваните
последствиянаНаполеоновитеавантюрие,челюбознателнитеумове
биватпривлечениотБлизкияизтокипо-конкретноотЕгипет.Можеда
секажебезпреувеличение,чепреоткриванетонаДревенЕгипетдатира
отОписаниенаЕгипет,публикуванопрез1809г.отчленоветена
Френскатаекспедицияот1798г.Тозиудивителентрудпредоставянови
материаливмомент,когатодвижениетонаромантизманалаганамода
вкусакъмминалотоикъмИзтока.НеслучайноДьолакроа,Байрон,
Ламартин,акосеограничимсъсспоменаванетосамонатезиимена,са
съвременницинаШамполионисъщокатонегосапривлечениот
Изтока.Разбирасе,благоприятнитеобстоятелстваивъзхитителнияти
търпеливтруднаученитеотФренскатамисия,събраливсичкинужниза
откритиетоматериали,несадостатъчни:нуженеигений.Именно
Шамполионпритежаватазинеобходимаискра.Ощеотнай-ранна
възрасттойсепристрастявакъмЕгипет.Изучаваснастървениевсичко,
коетодорикосвеноевсъстояниедазадоволинеговатастраст—
опознаванетонаЕгипет.
Класическотомуобразованиемудавадостъпдогръцкитеи
латинскиизвори.Къмтяхтойприбавяиусиленоизучаванена
определениобласти,коитосмятазаполезни:презXVIIв.единйезуит,
отецКирхер,установява,чекласическиятегипетскиезиквсеоще
съществуваподформатанакоптския,езикът,койтоегипетските
монаси-християнивсеощеговорятпонегововреме(тойоставав
употребасредмонаситедоXIXв.).ЕтозащоШамполионизучава
коптски,катоприбавякъмнегоарабскиистароеврейски:нимаЕгипет
нееобитаванотарабоезичнонаселение?НимаБиблиятане

представляваединотглавнитеизворизаегипетскатаистория?Зада
довършизапочнатото,учисъщотакасирийски,етиопски,«халдейски»
(арамейски).Оттозимоментнататъктойедобреподготвенза
сблъсъкасосновнияпроблем:разчитанетонайероглифите.
ЕдинфренскиофицеротармиятанаБонапартеоткрилвделтата
наНилблокотчеренбазалт,върхукойтоиматекст,изписанчрезтри
различниписмености.Тозиблок,известенподиметоРозетскикамък,
помястото,къдетоенамерен,епубликуванвОписаниенаЕгипет.
Учениятсвятнезабавнобивапривлеченотвъпросниядокумент,
съзнавайкиколковаженетой.Действително,единотизползваните
езици,древногръцкият,епознат:отнегоставаясно,четоваедекретна
ПтолемейVЕпифан.Отостаналитедвеписменостиедната
представлявафигури,идентичнистези,коитомогатдасевидятвърху
оцелелитеегипетскипаметници.ОтКлиментАлександрийскинасетне
тябиванаричанайероглифна(свещенизнаци),докатодругатае
съвършеноразлична,твърдесходнасарабската,наричанадемотическа,
иизползванавобикновенитедокументи.Незабавноитвърдеуместно
сеприема,чейероглифнитеидемотическитетекстовечистоипросто
възпроизвеждатгръцкиятекст.Проблемътизглеждалесноразрешим:
следкатопознаттекстепреведеннанепознатезик,оставасамотози
езикдабъдеразчетен,сиречдабъдеопределеноразположениетона
думите(вегипетскитетекстове,кактовпрочемивдревногръцките,
думитесепишатслято),тяхнотозначениеиграматичнафункция.
Въпрекитованай-големитеумовепооновавременеуспяватда
намерятрешениенатазинапръвпогледлесназадача.Впрочем,трябва
дасеотбележи,чепроблемътнестоитакапросто,кактониего
представяме,тъйкатоначалотонайероглифниятекстеотчупеноинее
известноколкоредалипсват,такачецялеединственодемотическият
текст,АкербалдиСилвестрдьоСасисезаематнай-напредспоследния

текстиуспяватдаоткриятвнегомястотонаименатанаПтолемей,но
такаинестигатпо-далеч.ПрочутиятанглийскилекарифизикЯнг
започваотйероглифниятекстинасвойредсъумявадаопредели
мястотонаименатанаПтолемей,асетне,служейкисисизолираните
спореднегопотозиначинзвуци,сеопитвадаразчетеостаналия
над