Древна Тракия - история и култура , авт. Д. Попов

Димитър Попов
ДРЕВНА ТРАКИЯ
ИСТОРИЯ И КУЛТУРА
Издателска къща ЛИК
София, 2009

СЪДЪРЖАНИЕ
Част първа ИСТОРИЯ
Въведение
...................................................................................9
Глава първа Началото...........................................................13
Глава втора Обществото
........................... 30
Глава трета Държавността
................................................76
Глава четвърта Съпротивата
........................ 125
Част втора КУЛТУРА
Въведение.......................................
........................................175
Глава пета Всекидневието.................................................179
Глава шеста Религията
.................................. 223
Глава седма Изкуството
.....................................................259
Глава осма Завещанието
....................................................300
Основна литература 330

ЧАСТ ПЪРВА
ИСТОРИЯ

ВЪВЕДЕНИЕ
Направлението за изучаване, обясняване и оценяване }
тракийската история и култура от прехода между каменнс
медната и ранната бронзова епоха (втората половина на I
хилядолетие пр.Хр.) до създаването на Дунавската българсв
държава през 681 г. се обозначава в науката с термина трг
кология. Естественият център за нейната поява и развитие
България, защото сърцето, в което съзряват и пулсират върхо
вите моменти в оформянето, генезиса, живота и характера н,
тракийския етнос и на неговата култура, са днешните българ
ски земи и още по-точно областите от р. Дунав до Егейскотс
крайбрежие и прилежащите му острови.
Те образуват ядрото на тракийската диаспора. В своетс
историческо съществуване тя се разпростира върху обширна
територия. През различните периоди това разсейване (разсел­
ване) обхваща още земите от Карпатите до р. Дунав, райони
на Мала Азия, покрива и зони на Северното Черноморие, от
Кавказ, от Подунавието, различни пунктове на Източното
Средиземноморие, а също така и от Двуречието, от Египет, от
Северна Африка и от римските провинции. Последните места
бележат периферията на тракийската диаспора.
Закономерното, околовековно, развитие на проблематика­
та показва, че към днешна дата в основата й стои взаимодейст­
вието и взаимопроникването на културите на различни етноси
на фона на историческите процеси в Югоизточна Европа. Този
о

10 Димитър ПОПОВ ДРЕВНА ТРАКИЯ . ИСТОРИЯ И КУЛТУРА
е пътят, по който тракологията започна да се очертава като
съществен дял от общата индоевропеистика и като ключово
направление в междудисциплинната палеобалканистика.
От една страна, изследването на древна Тракия и на траки­
те спомага за разбирането на големите и синтезни исторически
процеси и явления по отношение на сродните етнокултурни
общности в контактните зони. От друга страна, взаимодейст­
вията със скити, пеласги, македони, илири, елини, римляни
и т.н. допринасят за изясняването на характеристиката на
социално-икономическата, на държавно-политическата и на
културно-идеологическата структура на тракийския свят на
различни равнища.
Показателно е, че контактите и взаимодействията не се
ограничават в краткотрайни или еднократни размени на ин­
формация, а са продължителен процес, който обхваща големи
периоди от древността. От тази позиция именно разглеждането
на древна Тракия и на траките в контекста на обгцоисториче-
ското развитие на сродните етнокултурни общности в Юго­
източна Европа, в Мала и Предна Азия, в Елада, в Егейския
свят и в Средиземноморието въобще, като многосъставен,
синкретичен, но и исторически единен ареал, може да опре­
дели ролята, мястото и значението им в индоевропейската
проблематика, във формирането на палеобал кан ските и на
другите европейски народи.
Проблематиката има и втора, не по-маловажна страна.
Тя се свежда до приемствеността между античността и
средновековието. Самият анализ на живота и на развитието
на българските земи през древността е с първостепенно
значение, тъй като българската държава е приемник на за­
варената тук късноантична, пъстроцветна, многосъставна
историческа мозайка, в която тракийското население е с
голяма стойност.
Безспорно е и обстоятелството, че тракийското наследство
се влива и е съставен елемент във формирането на среднове­
ковната българска кулхура. Дълбоките корени на българския
народ и своеобразието на развитието му през вековете се крият

ВЪВЕДЕНИЕ
в историческата приемственост, която предпоставя богатш
стремителен възход на България през средновековието и пр
по-новите времена до съвремието.
В тази обстановка историческото развитие на траките ка
географско и етнодемографско единство на племена с еднак]
или поне със сходна социално-икономическа, държавно-пол:
тическа и културно-идеологическа характеристика се разде.г
най-общо на шест периода.
Първият период обхваща времето между средата на I
или началото на III хилядолетие пр.Хр. докъм 2300-2200 ил
1900 г. пр.Хр., т.е. той се разполага от края на каменно-меднат
и през т.нар. ранна бронзова епоха. Началната организаци
на икономиката и на селищния живот, която се съпровожд
от започваща диференциация в недрата на патриархално
родовата община, показва, че родовообщинните отношение
достигат степента на антагонистично разслоение с признащ
на съсловно деление. Сега изникват и най-древните държавш
институции - признаци, с които начева държавообразуването
Описаните процеси са в сила за цялата тракийска територия
между Северозападна Мала Азия и Карпатите.
Вторият период е от 2300-2200 или 1900 г. пр.Хр. докъм
1300-1200 г. пр.Хр., т.е. той се разполага през средната и
късната бронзова епоха и е най-ясно изразен през втората
половина на II хилядолетие пр.Хр. През тези времена отчет­
ливата съсловно-класова диференциация довежда до ярка
антагонистична структура. На този фон израстват и фигурите
на племенните вождове - предводители. Както в Мала Азия,
така и в Европа, сега изглежда се осъществява преходът към
съседско-териториална община и преминаването на държав­
ните образувания към обединения от раннокласов тип.
Третият период покрива времето от 1300-1200 г. пр.Хр. до
края на VI в. пр.Хр., т.е. той съвпада с началото на желязната
епоха, когато навсякъде по обширната територия на тракий­
ската диаспора и в европейските, и в малоазийските й части
се извършват коренни промени, предизвикани от масовото
въвеждане на желязото в производството. Усилването на ри­

12 Димитър ПОПОВ ДРЕВНА ТРАКИЯ. ИСТОРИЯ И КУЛТУРА
тъма на обществените явления довежда и до създаването на
първите големи тракийски държавни организации.
Четвъртият период се разполага от края на VI до края
на III в. пр.Хр. Той разкрива как раннокласовото общество
се стабилизира и води към апогей в културните и политиче­
ските изяви, специално на Одриската държава до средата на
IV в. пр.Хр. Същевременно периодът показва и картината на
характерната децентрализация в рамките на царството и на
по-силните династически домове.
Петият период е с граници от края на III в. пр.Хр. до
началото на II в. сл. Хр., т.е. той съвпада с началото на рим­
ското нашествие на Балканския полуостров и завършва с по­
коряването на Дакия от император Траян - с окончателното
включване на тракийската диаспора в римската провинциална
робовладелска система. Раздробяването и изчезването на
местните държавни организации и династии е вече реален
факт, а всички тракийски земи попадат в рамките на органи­
зираните балкански римски провинции Македония, Мизия,
Тракия и Дакия.
Шестият период започва от началото на II в. и стига до
условната граница VI в., т.е. той приключва с окончателното
настаняване на славяните в Карпато-Балканския район. Най-
важни са етническите промени с техните характерни особено­
сти за различните зони, където траките вече се превръщат в
неотделима съставка на местното късноантично население.

Глава първа
НАЧАЛОТО
За целия античен свят преходният период от родовооб
щинен строй към ранни държавни образувания има в основш
линии ако не еднакво, то поне сходно съдържание. Тази прак
тика се проявява и в Тракия и се развива в хода на етногене
тичните процеси. Същинското им начало, което довежда дс
обособяването на балканските племенни общности (в товг
число и на тракийската), лежи в т.нар. преходен период меж­
ду каменно-медната и бронзовата епоха, т.е. то се разполага
през столетията от средата или от края на IV и началото на
III хилядолетие пр.Хр.
В историко-географско отношение Балканският полуос­
тров е тясно свързан със земите на Предна и Мала Азия, с Кав­
казко-Черноморския басейн и'именно тези зони имат важно
значение в общата теория за произхода на индоевропейците.
Проблематиката е изключително сложна, тъй като основният
въпрос, след като е сигурно, че траките са индоевропейци, е
дали въобще индоевропейското население идва отнякъде, или
това е население, което добива белезите на индоевропейската
култура в Европа. Ето защо към днешна дата изглежда при­
бързано измененията в живота на обитателите на Югоизточна
Европа да се приписват изцяло, за посочения преходен период,
на нашественици-индоевропейци.
Сами по себе си миграциите и инвазиите са недостатъчни,
за да обяснят цялата сложност на етногенетичните процеси,

14 Димитър ПОПОВ ДРЕВНА ТРАКИЯ. ИСТОРИЯ И КУЛТУРА
всички най-съществени явления на народностното развитие
през различните времена. Нещо повече, теорията за прекъсва­
нията или както е известна в науката - теорията за хиатусите,
без съмнение изхожда от предварителната, умозрителна, но
и погрешна предпоставка, че само определен етнос е носител
на определени белези на културата. По този начин в по-ста­
рата историография нахлуващите индоевропейци, на които
се приписват промените в действителността, се наричат с
различни имена според възприетата от авторите и от школите
терминология, но най-често арии или индо-германи. Точно
тяхната поява се приемаше за начало на индоевропеизацията
на местното заварено население.
Реалността обаче не трябва да се приема еднозначно, а
пъстроцветието на нейната мозайка опира до съществуването
на обширна, етнокултурна, контактна зона, където процесите
и техните взаимодействия не само се намират на почти ед­
накво или поне на сходно равнище на развитие, но и на тази
основа се индоевропеизират и придобиват онези белези, които
могат да се определят като индоевропейски. В този смисъл
идеята въображаемата прародина на индоевропейците да се
локализира в един точно определен район просто не може да
бъде защитена.
Тя се отхвърля решително след големите открития в об­
ластта на археологията и на лингвистиката, които разкриват
друга етническа картина в Югоизточна Европа и в Егейския
свят. Не е случайно и обстоятелството,