Елиът Арънсън - „Човекът социално животно“

Човекът — „социално животно"

000000136796

Арънсън, Елиът. Човекът — „социално животно". С.
Издателство • Дамян Яков • 2009, 592 с.
Elliot Aronson
The social Animal
Tenth Editions, Worth Publishers, 2007
First published in the United States
By Worth Publishers, Boston and New York
Соруright © by Worth Publishers All Right Reserved
© Лиляна Енева, превод, 2008
© РадаЯкова, Корица, 2009
© Издателство • Дамян Яков • 2009
ISBN 978-954-527-429-9

Човекът —
„социално животно”
Елиът Арънсън
Калифорнийски университет, Санта Крус
и Джошуа Арънсън
Нюйоркски университет
Лиляна Енева
Издателство „Дамян Яков"
София, 2009

Човекът -„социално животно”


На Вера, естествено
Нов български университет
Библиотека
1618 София уп. Монтевидео 21 А
ID 136796109

Съдържание
7 Защо написах тази книга
13 Към българския читател
15 Благодарности
21 1. Що е социална психология
35 2. Конформизмът
89 3. Масови комуникации, пропаганда и убеждаване
159 4. Социално познание
235 5. Оправдаване на собственото поведение
323 6. Човешката агресивност
381 7. Предразсъдъците
451 8. Харесване, обич и междуличностна чувствителност
509 9. Социалната психология като наука
540 Речник на термините
548 Бележки
586 Именен показ алец

Защо написах тази книга
Учебната 1970—1971 година бях поканен да прекарам в Изследовател-
ския център по науките за поведението в Станфорд, Калифорния.
През тази година получих пълно съдействие, насърчение и свобода да
върша всичко, което пожелая, заедно с уверението, че не отговарям
пред никого за нищо. И точно там, на красив хълм, отдалечен на около
50 км от Сан Франциско (любимия ми град), знаейки, че имам пред себе
си цяла година, за да правя каквото ми душа поиска, реших да напиша
тази книга. Защо, след като живеех в толкова красива местност и
бях така близо до кипежа на Сан Франциско, се затворих между чети-
ри стени и започнах да пиша книга? Във всеки случай не защото бях
смахнат и не защото имах нужда от пари. Ако има някакъв конкретен
повод да напиша тази книга, това са думите, които веднъж се чух да
изричам пред голяма група студенти второкурсници — че социалната
психология е млада наука. Тези думи ме накараха да се почувствам
страхливец.
Ще се постарая да обясня това: ние, социалните психолози, обичаме
да казваме, че социалната психология е млада наука — и това действително
е така. Разбира се, още от времето на Аристотел проницателни
наблюдатели правят интересни изказвания и предлагат вълнуващи
хипотези за социалните явления. Но тези изказвания и хипотези бяха

Човекът -„социално животно”


подложени на сериозна научна проверка едва през XX в. Доколкото ми
е известно, първият социалнопсихологически експеримент е бил
проведен през 1898 г. от Триплит* (той измерил ефекта на
състезанието върху изпълнението на дадена задача).
Експерименталната социална психология обаче получила реален подем
едва 8 края на 30-те години на нашето столетие, главно благодарение на
вдъхновената работа на Курт Лебин и талантливите му последователи.
Интересно е да се отбележи, че макар около 350 г. пр. Хр. Аристотел
пръв да е формулирал някои основни принципи на социално влияние
и убеждаване, едва в средата на XX в. тези принципи бяха подложени
на експериментална проверка от Карл Ховланд и неговите
сътрудници.
От друга страна, твърдението, че социалната психология е млада
наука, е равносилно на огромно измъкване: по този начин всъщност
предупреждаваме хората да не очакват твърде много от нас. По-точно
така може би ще избегнем отговорността за прилагането на нашите
открития към проблемите на света, в който живеем, и свързаните с
това рискове. В този смисъл изказването, че социалната психология е
млада наука, е близко до твърдението, че още не сме готови да кажем
нищо важно, полезно или (нека читателят ми прости тази прекалено
използвана дума) съществено.
Целта на тази книга е да посочи без излишен свян (но с известен
страх) какво значение могат да имат изследванията в областта на
социалната психология по отношение на някои от проблемите на
съвременното общество. Повечето от данните, разглеждани в на-
стоящата книга, се основават на експерименти; по-голямата част от
поясненията и примерите обаче са почерпени от актуални социални
проблеми, които съществуват в САЩ. Сред тях са предразсъдъците,
пропагандата, войната, отчуждението, агресивността, смутовете и
политическите вълнения. Тази двойственост отразява две от моите
собствени пристрастия, на които държа особено много. Първото е,
*Норман Триплит (1861-1931) е бил психолог в Университета на
Индиана. В 1898 г. написва първия издаден труд по социална
психология — Бел. ред.

Човекът -„социално животно”




че експерименталният метод е най-подходящият начин да се разбере
сложно явление. Стара истина е, че единственият начин да се опознае
реално светът, е, като се пресъздаде. С други думи, за да разберем точно
„кое какво поражда", не е достатъчно само да наблюдаваме; трябва сами
да създадем това „кое", за да сме сигурни, че то действително е
породило въпросното „какво". Второто ми пристрастие е следното:
единственият начин да се уверим, че причинно-следствените връзки,
разкрити в експериментите, са валидни, е, като ги пренесем от лабо-
раторията в реалния живот. Така че като учен аз обичам да работя в
лаборатория; като гражданин обаче обичам да имам прозорци, през
които да гледам света. През прозорците, разбира се, може да се гледа в
двете посоки: често ние извличаме хипотези от ежедневието. Най-добре
можем да ги проверим в стерилните условия на лабораторията; а за да не
позволим на идеите ни да станат стерилни, ние се стараем повторно да
изнесем лабораторните открития през прозореца и да проверим дали
са валидни в живота.
Всичко това почива на убеждението ми, че социалната психология е
изключително важна наука, а социалните психолози могат да изиграят
значителна роля за превръщането на света в по-добро място за
живеене. В моменти на голям душевен подем у мен живее скритата вяра,
че социалните психолози са в най-изгодна позиция да повлияят дълбоко
и благотворно върху нашия живот. Те могат да направят това, като
разширят познанието ни за такива значителни явления като
конформизма, убеждаването, предразсъдъците, любовта и аг-
ресивността. Сега, когато тайната ми вяра вече не е тайна, мога
само да обещая, че ще се старая да не я натрапвам на читателите в
следващите страници на книгата. По-скоро ще оставя читателя да
реши след прочитането на книгата дали социалните психолози са
открили или могат някога да открият нещо полезно, да не кажем
изключително важно.
В сравнение с други текстове по социална психология книгата не е
много дебела и това не е случайно. Тя е замислена като кратко въведение
в света на социалната психология, а не като енциклопедичен

Човекът -„социално животно”




каталог, изброяващ изследвания и теории. Тъй като реших, че книгата
ще е кратка, трябваше да подходя избирателно към проблемите. Това
означава, че приех изобщо да не разглеждам някои традиционни теми, а
тези, които реших да разгледам, не съм изчерпал с всички подробности.
Поради желанието ми книгата да е стегната и разбираема ми беше труд-
но да я напиша. Трябваше да бъда по-скоро „коментатор", отколкото
„репортер". Например редица спорове не съм описал във всичките им
подробности. По-скоро съм използвал здравия си разум, за да направя
компетентна (и, надявам се, честна) преценка на това, което най-вярно
описва състоянието на разглежданата област на изследвания — и тази
преценка съм изразил по възможно най-ясния начин.
Това решение взех, като имах предвид студентите—книгата написах
за тях, а не за колегите си. Ако съм научил нещо от половинвековната
си преподавателска дейност, то е следното: макар подробното
представяне на всички становища да е полезно (и понякога дори
крайно интересно) за колегите-преподаватели, то оставя студентите
равно-душни. Студентите ни питат колко е часът, а ние им показваме
карта на часовите пояси в света, запознаваме ги с историята на
отчитане на времето от слънчевия часовник до най-новите
компютъризирани модели и подробно им описваме устройството на
часовника с махало, който стои на пода. Докато завършим
обяснението, въпросът е престанал да ги интересува. Няма нищо по-
сигурно от това да се изложат всички страни на всички въпроси, но
няма и нищо по-отегчително. Въпреки че разглеждам спорни въпроси, не
съм се колебал да направя изводи. С една дума, старал съм се да бъда
кратък, без да съм несправедлив, и да представя сложни проблеми
просто и ясно, без прекалено да опростявам нещата. Единствен
читателят може да прецени доколко съм успял да постигна всяка от
тези цели.
Когато завърших първото издание през 1972 г., в наивността си
мислех, че повече няма да се връщам към него. В началото на 1975 г.,
макар и малко неохотно, реших да реализирам книгата за първи
път. За три години се бяха случили доста неща. В социалната
психология бяха направени нови и вълнуващи открития. Още по-

Човекът -„социално животно”




важно беше това, че някои неща в обществото се бяха променили
от зимата на 1972 г., когато затворих жълтия си тефтер, след като
написах първото издание. Ето някои от по-важните събития.
Завърши една брутална и изтощителна война, която пораждаше
разногласия сред хората; един вицепрезидент и един президент на САЩ
бяха принудени да подадат оставка в унижение; и движението за
освобождение на жените започваше да въздейства силно върху
съзнанието на американската нация. Това бяха изключително важни
социално психологични събития. Немарливият мързеливец, който живее
в мен, не можеше да не признае (с дълбока въздишка), че една книга,
чиято цел е да разказва за живота — вашия и моя, — трябва да бъде в
крак с времето.
Не е необходимо да споменавам, че нещата не свършиха само с една
ревизия. Оказа се, че непрекъснатият ход на събитията ме принуди на
всеки четири години да преработвам книгата. Не само че събитията в
обществото се променят бързо, но в социалната психология, която кипи
от живот, непрекъснато се появяват интересни нови понятия и
открития. Неумението да се следят тези изследвания би било лоша
услуга за любознателните студенти. В това отношение обаче авторът
трябва да бъде внимателен. В стремежа си да бъдат съвсем модерни
съставителите на учебници имат склонност да пренебрегват достойни за
внимание и уважение изследвания, само защото са правени преди повече от
десет години.
Ето как става това: ние, авторите, искаме да съхраним класиката и
същевременно да добавим откритията, направени след отпечатването
на последното издание, но не желаем книгата да стане много по-дебела.
Нещо трябва да се махне; и така от повечето учебници се махат редица
добри изследвания, които потъват в забвение, не защото са били сменени
с по-добри, а само с по-нови. Това създава илюзията, че в областта
липсва приемственост — с други думи, представени са класическите
изследвания, както и модерните, но помежду им няма почти нищо. Това
е страшно подвеждащо.
През последните 40 години съм се старал да превъзмогна тази труд-
ност, като непоколебимо отказвам да заместя солидно изследване,

Човекът -„социално животно”



което е на „средна възраст", с по-ново, освен ако то не добавя нещо
важно за разбирането на разглежданото явление. В това десето издание
съм описал много нови изследвания, осъществени през последните пет
години. Бързам да добавя, че тези изследвания общо взето, наистина
са нови, а не само скорошни. Надявам се, че преработките на Човекът -
„социално животно” са запазили стегнатата елегантност на първото
издание и остават модерни, без да пренебрегват или претупват солид-
ната изследователска работа от близкото минало.

Човекът -„социално животно”



Към българското издание
Когато през 1949 г. помолили Алберт Айнщайн да опише как си
представя воденето на бъдещите войни, той отговорил: „Не зная с
какви оръжия ще се води Третата световна бойна