Емоциите в учебно-възпитателния процес

Емоциите в учебно-възпитателния процес

Чувствата и емоциите представляват преживявания на човека, на неговото отношение към това, което той познава или прави, към другите хора и самия себе си.
Емоциите на човека говорят за основното съдържание на личността, защото помагат да се разкрива вътрешния свят на хората.
Емоциите и чувствата не съществуват вън от усещанията, възприятията, представите, вън от познанието на човека, вън от емоциите. Характерът на емоциите на подрастващия много говори на окръжаващите за неговата изграждаща се личност. Емоциите на учащите се представляват своеобразни индикатори, които показват доколко благополучно се формира личността на подрастващия.
Емоциите представляват особен клас психически процеси и състояния, които са свързани с инстинктите, потребностите и мотивите, отразяващи се във формата на непосредствено преживяване (удоволствие, радост, страх и т.н.), значимостта на действуващите на индивида явления и ситуации за осъществяване на неговата дейност.
Според В.К. Вилюнас при едно широко трактуване на емоциите, тяхното възникване се свързва „с устойчивите, обикновени условия на съществуване, такива като отразяване на въздействията или на предмета (емоциите изразяват тяхното субективно значение), засилените потребности (емоциите сигнализират за това на субекта)" и т.н.
Докато при тясното разбиране на емоциите те се обособяват като реакция на по-специфични условия, ситуации, например като невъзможност за адекватно поведение, реакция при неочаквано събитие, конфликтно развитие на ситуация и т.н. Емоциите съпровождат всяка проява на активност от страна на субекта в неговия живот и дейност. Конкретно на детето в неговия многостранен живот в училище, у дома, на улицата и т.н.
Голямо значение за уточняване на проблема за емоциите имат формулираните във възрастовата психология от Л.С. Виготски и по-късно от Л.И. Божович положения за преживяването като централна емоционална единица на психическото, която по специфичен начин е обагрена от отношението на човека към събитията, към хората, към себе си. Мястото, ролята и функциите на преживяването, структурата на личността се променят в хода на цялостното психическо развитие. Разбирането на характера на преживяванията означава разбиране на това как даден индивид възприема действителността, хората.
Към особеностите, които непосредствено характеризират преживяването се отнасят качествените и съдържателни черти на емоциите, които представляват центъра на емоционалните особености.
Интересно е становището на С. Шехтер, основал двуфакторните теории за емоциите, където се различават физиологическите компоненти и когнитивен компонент. За определянето на емоциите е необходима когнитивна интерпретация свързана с конкретните ситуации на поводите и причините на вътрешното състояние на възбуда. Когнитивният компонент оценката на ситуацията С. Шехтер определя като съобщение за преживяваната емоция по отношение на съдържание, насоченост, моделност. Нивото на активация се определя от него като обща енергетична функция. Той постулира върху мултипликативната връзка между тези два компонента. Необходимостта от собствено психологическо изследване на въпроса за емоциите намира своето актуално и задълбочено разглеждане в научните разработки на В.К. Вилюнас върху феноменологията на емоциите. Авторът анализира цялостното емоционално явление като особено психологическо образование, което се състои от два момента „от една страна – някакво отразено съдържание, а от друга – емоционално преживяване, т.е. специфичната окраска, с която даденото съдържание се отразява на субекта.
Едни от най-важните свойства в структурата на личността на човека представляват емоционалните особености. Емоционалните свойства на човека, т.е. способността му да изпитва емоции, се нарича емоционалност. В.Д. Небилицин разглежда емоционалността като едно от основните свойства, които съставят темперамента. Това положение има особено значение за развитото от А.Е. Олшанникова схващане за качествените характеристики на емоциите, които са основни, водещи в структурата на емоционалността. При това в психологическата литература и в изследванията на А.Е. Олшанникова в качественото многообразие на различните емоции са заложени и се анализират четири емоции, които са първични и представляват основните единици като съставна част съдържанието на повечето от другите емоции. Тези емоции са радост, гняв, страх и печал. Типът на съотношението между посочените емоции е важна характеристика на емоционалността, която определя различните емоционални типове хора. Знанието за особеностите на емоционалните типове хора е необходимо особено и за практическите апликации на психологията в образованието.
Необходимостта от разглеждане на проблема за емоциите е обусловена не само от теоретически интерес. Психологическата наука разкрива ролята на емоциите за цялостното развитие на психиката на децата и ги разглежда като мощен инструмент за възпитанието на тяхната личност. Емоциите представляват една от най-важните характеристики на човешката личност. Те се отнасят към главното съдържание на личността, защото спомагат за разкриване на вътрешния свят на хората.
Между психолозите няма пълно единодушие относно същността и различията на понятията „чувство" и „емоции". Неотдавна за термина „емоция" беше прието да се използва като обозначение на най-прости преживявания, които са свързани с първичните, органически потребности. Понастоящем все по-голям прием получава разбирането, че емоциите са относително кратковременни процеси, които имат подчертано ситуативен характер. При едно такова разбиране на емоциите те не може да се отнасят само към органическите потребности.
Чувствата за разлика от емоциите се характеризират с устойчивост и са свързани с отношението към определен обект, човек, клас, училище, произведение на изкуството. Неотменен, постоянен признак на чувствата освен устойчивостта и свързаността им с определен обект е и тяхната полярност или амбивалентност. Това свойство се изразява в това, че едни и същи обекти могат да предизвикват противоположни по съдържание чувства.

Емоциите и чувствата в обучението
Емоциите представляват важен фактор за регулацията на познавателните процеси. Емоционалната обагреност е едно от условията, което определя непреднамереното внимание и запомняне, като този фактор е в състояние съществено да облекчи или затрудни протичането на тези процеси. Добре известно е влиянието на емоциите върху процесите на въображението и фантазията. При определен стимулен материал или при изразена интензивност на емоциите могат да се променят и процесите на възприятието. От емоциите зависят цяла поредица от характеристики на речта, натрупват се данни за тяхното регулиращо влияние върху мисловните процеси. Всичко това подчертава още веднъж положението за единство на двете страни от развитието на личността: мотивационно-потребностна и познавателна. Л.С. Виготски изтъква необходимостта да се разглеждат емоционалните и познавателните процеси в динамично единство. В хода на развитието на психиката на учащите се поведението им става все по-преднамерено, т.е. те овладяват способността да подчиняват своите постъпки на целите, които съзнателно си поставят пред себе си. За подбудителната роля на емоциите свидетелствуват изследванията на Л.И. Божович като посочва, че импулсивното, непосредствено поведение на детето постепенно придобива преднамерен характер, като преднамереността се изразява в поставянето пред самия индивид на цели, приемане на решения, пораждане на намерения. Това са тези нови функционални структури, които възникват в хода на развитието на афективно-потребностната сфера. Смяната на импулсивността от преднамереността не означава отхвърляне на значението на емоциите като подбудителна сила. В процеса на възпитанието и обучението необходимо е да се поставят пред учащите се цели, да се поставят изисквания, но поставянето на тези цели трябва да бъде емоционално обагрено и емоционално прието, като придобиват за детето вътрешен личностен смисъл.
При разглеждането на връзката между потребностите и емоциите необходимо е да подчертаем, че преживяването на нужда от нещо е задължителен компонент на потребностите. Потребностите на учащите се развиват и усъвършенстват във връзка с промените на социалната ситуация на развитието на личността на детето, с което се задълбочава, обогатява и усъвършенствува целият арсенал от емоционални негови преживявания. Потребностите обуславят характера, динамиката на емоциите и чувствата и по този начин индиректно оказват влияние върху поведението на детето.
Фактически емоциите представляват субективна форма на съществуването на портебностите. Въпросът за съотношението на емоциите и мотивацията в най-кон-центриран вид е представен във формулировката на С.Л. Рубинщайн, в която се потвърждава, че емоциите са субективна форма на съществуването на потребностите (мотивацията). Това означава, че мотивацията се разкрива пред субекта във вид на емоционални явления, които му сигнализират за потребностното значение на обектите и подбуждат насочеността на дейността. Подчертава се, че емоциите и мотивацията не се отъждествяват, а по-скоро емоционалните преживявания представляват резултативна форма на съществуването на мотивацията.
Необходимо е да се подчертае ролята на емоциите и за общуването, където те се проявяват като специфичен вид човешка активност. Тук емоциите играят ролята на регулатори на човешкото общуване. По външните изразителни движения, които съпровождат емоционалното преживяване (мимика, жеста, поза), а също и чрез речевата интонация ние съдим за вътрешните състояния, преживяванията на обкръжаващите. Външните изразителни движения представляват експресивната функция на емоциите като осигуряват невербалното комуникиране при общуването. При това външните изразителни движения могат да се използват от учащия се и преподавателя за създаване у партньорите на общуването на определено отношение, за оказване на въздействие върху тях. Основен източник, както за възникването, така и за развитието на емоциите и чувствата при учащите се е общуването с околните.
Способността на детето за владеене на своите чувства се развива и усъвършенствува от година на година. По своята психологическа природа те представляват психическо отражение във формата на непосредствено пристрастно преживяване на жизнения смисъл на явленията и ситуациите. Главна емоционална единица, която по специфичен начин е обагрена от отношението на човека е преживяването.
При всеки човек емоциите преминават сложен път на развитие. Това развитие се осъществява в постепенната диференциация на емоциите, която води до обогатяване качеството на проявяванията. Едновременно с това се променя съдържанието на емоциите. Така например емоциите на новороденото са твърде недиференцирани и са свърза